2002г. сме, конкурентите на Митьо Очите са, или убити от неговият килър Данчо Черния (Йордан Дросев) , или в затвора с помощта на неговите хора в МВР.

ШЕФЪТ НА РДВР-БУРГАС НАЗОВА НАСЛЕДНИКА НА МИТЬО ОЧИТЕ

Сензацията се случи на 11 септември (сряда), близо половин година, след като Параграф 22 публикува цял чаршаф по темата (бр. 17 от 27 април 2002 г. – НАРКОРЕВАНШЪТ В БУРГАС ПРЕДСТОИ). И само ден след като стана ясно, че несебърският силов бос Димитър Желязков (Митьо Очите) и смъртният му враг Стоян Димитров (Тулупа) ще бъдат изправени очи в очи във връзка с разстрела на поморийския наркобос Венелин Москов (процесът за екзекуцията на Москов започна на 10 септември (вторник) в бургаския Апелативен съд). Освен това Стоян Димитров (Тулупа) е обвиняем и по делото за атентата срещу Митьо Очите (при който загинаха съпругата на Очите, брат й и бодигардът му), извършен на 9 ноември 2001 година в Несебър. Онзи ден шефът на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров най-после си призна (с близо половингодишно закъснение), че чете в. Параграф 22. И то внимателно. В един столичен всекидневник се появи фундаментална дописка, която за сетен път доказа, че каквото сме написали и когато сме го написали – все излиза истина. От време на време това гъделичка самочувствието ни, но в повечето случаи е изключително неприятно. И понеже пак можем да бъдем упрекнати (макар и с половин уста) в изхвърляне, ще припомним сензационното разкритие на генерала: Янко Гюров-Помориеца е вероятният наследник на несебърския наркобос Димитър Желязков-Очите. От цялата структура или група, която гравитира около Очите, Гюров е с най-много гънки в мозъка. Той се изявява като техен стратег, като човек, който има разум. Всяко нещо, което предстои да се извърши, той го обмисля и планира. БОП целенасочено работи по този въпрос. Нито сме преставали, нито ще преставаме да следим делата на тези лица, разкрива сензационно ген. Петров. Според него новият наркобос Янко Гюров има апартамент в Бургас, адресната му регистрация е в Поморие, но се подвизава главно в Несебър. А ето какво сме написали ние още преди няколко месеца.В играта на живот и смърт край морския бряг единствената сигурна загуба е за Георги Сивков, сочен приживе за един от наркобосовете в града. Той бе изваден завинаги от играта на 29 октомври 2000 г., когато почти буквално го напълниха с олово пред бар Жега в Бургас… …Според полицейската информация, Георги Сивков е имал мрежа за разпространение на хероин в Бургас и в курортите на юг от града и точно заради операциите на пазара на дрога е бил разстрелян. Смъртта му в известен смисъл е била предизвестена. Конкурентната групировка, наричана по онова време Несебърско-поморийска, започва да разчиства пътя си и да се домогва до по-големи пазарни територии. В продължението на тази популярна версия (поддържана между другото и от бургаската полиция, но под сурдинка) се разказва как самите ченгета са знаели, че Сивков е кацнал на мушката на несебърската група и са търсели подходящи начини да го предупредят. Дали обаче полицаите наистина са узнали какво точно му се гласи на Сивков и защо не са предотвратили екзекуцията му (след като са узнали), продължава да е една от най-съкровените и зорко пазени тайни на РДВР-Бургас. Разрастването на конфликта между Сивков и напиращия да нагази в големите пари бос на несебърската група – Димитър Желязков (Митьо Очите), е бил предвидимо. През юни 2000 г. край Сарафово Румен Димитров (Психото), човек на Димитър Желязков, ликвидира Венелин Москов (Венци). Именно от това убийство и от последвалия съдебен процес започна разплитането на кълбото от престъпни връзки и отношения в бургаския подземен свят. През април 2001 г. на едно от заседанията по процеса на Психото майката на Георги Сивков даде потресаващи показания. Тя посочи Димитър Желязков (Очите) и неговите хора за преки виновници за разстрела на сина й… Постепенно наркомрежата на покойния Сивков, действаща в центъра на Бургас и големите жилищни комплекси, бе окупирана от Митьо Очите. След огромни порции бой и гаври (включително и отснети на кадро изнасилвания) дребните пласьори от групата на Сивков в стройни редици преминаха в структурата на Очите. От хората, гравитиращи край Сивков, непречупени (засега) останаха още Петко Петров, Кероп Погосян и Николай Ганев от Ямбол. Всички те вкупом (заедно със Стоян Димитров) влязоха в ареста по подозрения, че са извършили бомбения атентат срещу Димитър Желязков (Очите) на 9 септември 2001 година. Факт, от който малцината сподвижници на покойния Георги Сивков могат да са сравнително доволни – по-добре зад решетките, отколкото на два метра под земята. След атентата (при който бяха убити съпругата му, брат й и един от бодигардовете му) положението на Митьо Очите също не е никак розово, въпреки че разследването върви в правилната за него посока (извършителите са задържани и участието на всеки в престъплението е изяснено). Ще рече (ако се абстрахираме от тежката загубата на близките му) – Митьо Очите би трябвало да е спокоен: душманите му са зад решетките, а бъдещето им е предписано в Наказателния кодекс: килия и раирана пижама за две петилетки напред. Най-малко. Факт, който дава на Очите основания чрез сензационно интервю в един всекидневник специално да благодари на топполицаите полк. Ботьо Ботев и подп. Свилен Михайлов, пристигнали спешно от София часове след атентата и още по-спешно разнищили енигмата.Едновременно с това обаче Митьо Очите използва възможността и публично (в същото интервю) натопи антимафиотите от регионалното звено Борба с организираната престъпност (РЗБОП) в РДВР-Бургас като съучастници в атентата. Спецполицаите знаели за пъклените планове на враговете му, но не предприели нищо, защото работели срещу него. Резултатите не закъсняха. Шефът на РЗБОП майор Атанас Хаджиатанасов моментално бе лашнат в девета глуха и в момента се подвизава като шеф на РПУ, а неговите подчинени бяха натирени от редовете на МВР. Вместо да щрака с пръсти след това развитие на нещата обаче, Митьо Очите е умислен за бъдещето си. Защото покрай разследването на кървавия инцидент в Несебър започнаха да излизат (едно по едно) и престъпленията, извършвани от негови хора. Криминалистите от РДВР откриха снимки, на които са документирани случаи на насилие над дребни пласьори на дрога. Действащите лица са все от близкото обкръжение на Митьо Очите – Новак Купенов, Стоян Пенев (Гипса), Радослав Николов, Йордан Дросев (Черния), Тончо Тончев. От натрупаната обилна информация става ясно, че това е наказателната бригада на несебърския бос. Засега само Йордан Дросев (Черния) успя да се отскубне от полицейската хватка и в момента го гризе носталгията някъде в чужбина. Всички останали са в ареста и започват (кой с пълно гърло, кой на ушенце) да… пеят. И ако е истина, че Димитър Желязков е кукловодът на наркобизнеса в Бургас и Южното Черноморие – в момента той изостава в материала с космическа бързина. Той е в полезрението на полицията от толкава време, че със сигурност добре знае колко очи и уши ядат хляб от неговата ръка. Факт, който логично води след себе си спиране (или силно ограничаване) на всякакъв вид дейност, способна да възбуди някакъв интерес у полицията. Сметките на Митьо Очите са вярно направени – той оповести, че се занимава с язовири, с ресторанти под наем и с внос на коли. Той прекрасно се е вживял в новата си роля. За да заиграе (и то добре) в подобна легална постановка, Очите би трябвало да има зад гърба си знаещи и можещи сценаристи и режисьор-постановчик. Които, освен подходящите реплики на сцената, му дават гръб и сигурност зад кулисите. А всичко това може да се случи само ако режисьор-постановчикът (поне) е на заплата в… системата на МВР.В този смисъл, ако вярваме на твърденията на Митьо Очите, че антимафиотите в Бургас са работили срещу него (и в полза на Стоян Димитров-Тулупа), след изгонването им от РЗБОП нещата си идват на мястото. Нещо повече – шумно огласената и скандална по своята същност вътрешна проверка в РДВР (февруари-март т.г.) провокира появата на неофициална информация, че служителите в РЗБОП всъщност са били разделени на две групи по интереси – едните работели за Митьо Очите, а другите за конкурентната групировка. Кратка схватка с обикновената аритметика би показала, че сега в РДВР би трябвало да е на власт работната група на Митьо Очите. Това обаче съвсем не е така. Георги Сивков е мъртъв, Митьо Очите е под контрол и с единия си крак винаги ще бъде в ареста. А какви по-прекрасни условия за появата на нов играч на терена?Сред тоновете информация, стоварили се върху масовата публика покрай мафиотската война в Бургас, за миг се мярна едно име и светкавично изчезна от общественото полезрение. Става дума за Янко Гюров (от Поморие), сочен в тесните специализирани кръгове като мозъка на несебърско-поморийската групировка на Митьо Очите. Информация от подземието твърди, че той е с хладен ум и чисти ръце и като истински чекист опича докрай работата си, оставайки в сянка. Според мълвата, Гюров е сред агентите информатори на топкриминалист, играл активна роля в обезвреждането на групата на Сивков и поставянето на Митьо Очите под контрол. Срещу информация по дела за убийства Гюров получава протекция над бизнеса си, който по никакъв начин не е свързан нито с язовири, нито с внос на коли, нито с риболов. Известно е, че нито в природата, нито в обществото остава вакуум. По същия начин стоят нещата и с наркобизнеса, независимо дали той се върти в САЩ, Източна Европа или Северна Ингушетия…. А какво се крие зад вътрешноведомствената война в бургаското Регионално звено за борба с организираната престъпност и дали наистина изгонените антимафиоти са работили за конкурентите на Митьо Очите или пък са се добрали до сведения, потвърждаващи полицейския чадър над поморийско-несебърската групировка на Митьо Очите и Янко Гюров ще си поговорим някой друг път.