Провалите и гафовете на кмета Димитър Николов в Бургас просто нямат спирка

Някои хора се учат, макар и трудно, но има самовлюбени политици като тези от ГЕРБ-Бургас, които по големина на собственото им его заплашват първото място на своя партиен лидер и премиер?! Бива, бива, но чак толкова самовлюбени и повярвали в собствената си безгрешност и амбиция едва ли е нещо нормално… Може би този преразказ на част от собствените им гафове, натворени обилно през 2007-2011 година, ще ги научи и на друго полезно за тях упражнение, не на онова любимото им да се реят на крилете на арогантността, а на едно простичко упражнение – да се научат да ходят по земята и да чуват това, което говорят обикновените бургазлии за тях и техните дела… Изминалите четири години управление показаха маса управленски гафове, сторени от новите управници, но това, което се случи през тези четири години едва ли ще бъде надминато скоро… Нека започнем нашия разказ… Една необмислена подкрепа за една европейска кандидатура провалила имиджа на България Една необмислена подкрепа за една европейска кандидатура провалила имиджа на България На 11 януари 2010 г. беше публикувано следното писмо от ПП ГЕРБ-Бургас в подкрепа на кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар: „ПП ГЕРБ-Бургас пожелава успех  на министъра на външните работи Румяна Желева на утрешното изслушване в Брюксел. Румяна Желева е българската кандидатура за еврокомисар, а председателят на Европейската комисия предложи тя да поеме ресора „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи“.  Ние сме убедени, че клеветите по ваш адрес, разпространявани от озлобени и нереализирани опоненти, ще останат незабелязани от европейското семейство и вашият успех е гарантиран. Качествата, които показахте през годините, са доказателство, че точно вие сте подходящият човек за този престижен, но изключително отговорен пост. Поемането на този ресор от вас, личност излязла точно от бургаската структура на ПП ГЕРБ, ще бъде гордост за всеки един от нас”, казва областният ръководител на ПП ГЕРБ-Бургас Димитър Бойчев. Спомняте си какво стана с „природното бедствие“ с нежно име, нали?! Просто да си потънеш от срам, но бургаските гербери продължиха дългия наниз от гафове… Двоен гаф с непочистен сняг и лед . Ледени пързалки в центъра цели 40 дни …   Двоен гаф с непочистен сняг и лед . Ледени пързалки в центъра цели 40 дни ...Обещаха ни в началото на тази година, че с приетия бюджет от близо 13 млн. лв. за сметосъбиране, почистване, включително и снегопочистване, няма да има повече общински пързалки, като ония, за които писа „Под лупа“ на 26.01.2010г.   Ако си спомняте, тогава пак снегът ни изненада и от 19-26 януари т.г. нямаше почти никакво снегопочистване. Ледените пързалки по тротоарите и то в ЦГЧ се задържаха цели 40 дни, по пътя за кв.Долно Езерово ледената пързалка се задържа над 50 дни?!  Ситуацията от преди 11 месеца отново се повтори за срам на кмет и общинска управа и пак ощетените бяхме ние, бургазлии. Нали не видяхте седмица преди Коледа  кметът от ГЕРБ, качен на снегорин, да дава интервюта и да се хвали как Бургас е най-почистеният град от снега. Нямаше снимки на фона на мръсните и непочистени бургаски улици, нали… А поредният гаф беше потвърден от кмета на Бургас, който заяви на 20 декември 2010 г., че ще наложи административни санкции на служители на община Бургас, които са били пряко отговорни за почистването на града след падналия сняг. Щяло да има и уволнения. Димитър Николов призна, че в някои райони на града, като комплексите “Меден рудник”, “Славейков” и центъра на Бургас положението наистина е било ужасно. Фирма “Титан”, която отговаряла за почистването на града, щяла да бъде санкционирана. Ето го на практика умението на управляващите от ГЕРБ в Бургас… Супергаф: Кметът Димитър Николов замесен в “политическо търгашество и далавери” с БСП През далечната 2002- 2003 г. община Царево е преговаряла за продажбата на 130 дка общинска земя на къмпинг „Корал“ с Димитър Николов, тогава управител на „Победа“ АД и областен секретар на СДС-Бургас, а от  ноември 2007г. кмет на община Бургас. Точно по внушение на Николов общинарите от СДС-Царево осигурили нужното мнозинство за скандалната сделка, а после дали подкрепата си за преизбирането на кмета на БСП Петко Арнаудов през 2003 г.  Почти седем години по-късно общинският съветник в община Царево Людмил Николов, председател на СДС-Царево, се разграничава от своите „далавераджийски“ предшественици от синята партия. В свое отворено писмо до медиите Людмил Николов посочва, че Върховната касационна прокуратура, както и Окръжната прокуратура са сезирани за тази скандална сделка, касаеща земите на къмпинг „Корал“ на 28 април т.г. със сигнал № 14770. Повод за позицията на Людмил Николов е статията на Mediapool „Сделката Корал – политически цинизъм и корупция“. От името на СДС-Царево той се разграничава от бивши съпартийци, участвали в „политическо търгашество“ заедно с преминалия към ГЕРБ бивш областен секретар на СДС-Бургас и настоящ кмет на града Димитър Николов. Според бившия председател на общинския съвет Димо Иванов, община Царево е преговаряла за продажбата на земята с Димитър Николов, тогава управител на „Победа“ АД. Каква прекрасна „прозрачност“ и „нов“ морал са въплътени в един висш член на ръководството на ГЕРБ и кмет на един от най-големите градове на България?! Отгоре на всичко сега, когато ГЕРБ управлява страната и се „бори“ с корупцията, царевският кмет се радва на завиден комфорт и при това управление, в което Димитър Николов като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има достатъчно тежест.  Бургаските андрешковци от ГЕРБ    Бургаските андрешковци от ГЕРБ Едва ли е изненада, че Андрешко е нещо като национален герой и че имената на негови последователи от ГЕРБ и коалиция могат да бъдат видени в списъка на Сметната палата?! В списъка са имената и на бургаски депутати, зам. кметове и зам. областен управител. Едва ли ви  учудва фигурирането в списъка на името на бившия ни външен министър Румяна Желева – провалила се като кандидат еврокомисар. Този път тя не била декларирала доходи на съпруга си в размер на 15 139 лв. от „друга стопанска дейност“?!  Зам.-кметът Йорданка Ананиева не беше декларирала придобиване на употребяван лек автомобил „Фолксваген Голф“ (който според нейното лично творчество е записан като „ФОЛЦМАГЕН“  пак там -бел. автора).  Другият зам.-кмет Костадин Марков (от сателита СДС и родна политическа партия за кмета Николов) не беше декларирал придобиване на дялове на съпругата си в новоучредено дружество „Кам Строй Инженеринг“ ООД – гр. Бургас. В замяна на това пък на бял свят излезе друга информация, не по-малко скандална за участието на „МАН Консулт“- „бившата“ фирма на зам.-кмета, в която Костадин Марков имаше 20% съсобственост в строителния надзор на т. нар. нов жилищен комплекс „Перла“ в непосредствена близост до МБАЛ и стадиона в Лазур, където „ударникът“ г-н Марков имал според слуховете нов друг апартамент?! И всичко това от една гола заплата и някакви си десетина хилядарки на година от друга дейност… Нали четеш в. „Под лупа“, драги читателю, туй Димитър Николов, туй Костадин Марков все отличници на труда, туй Вълчо Чолаков (и той горкият син лидер) имал апартаментче в комплекса на известен бургаски композитор заедно с г-н Марков, а няма да се изненадам, ако и г-н Николов се окаже, че и той има нещичко в този „елитен“ комплекс. И ще ми разправят, че синята идея не била жива, или пък била огладняла… Може и да е истина и да е огладняла за още и още… Както казваше приятелят на Йори, Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!“. Оказа се, че въпреки факта, че бяха подали встъпителни декларации, бургаските гербаджии  бяха пропуснали да декларират имоти и зам. областен управител и някои от бургаските депутати?! Да е жив и здрав Андрешко… Златина Дукова – зам. областен управител, не беше декларирала дялово участие на съпруга в „АТЛАНТИК ГРУП“ ООД, гр. Бургас.  Депутатът от ГЕРБ Галина Милева не беше декларирала дарена от родител на 1/2 ид.ч. от нива – 16.2 дка в с. Кръстина, общ. Камено, обл. Бургас, притежавана от съпруга.  В „забравена“ ситуация беше попаднал Иван Вълков – депутат от ГЕРБ/- за дяловете на съпругата в „СИМОНА И.С.“ ЕООД  и „КА ЕНД ЕС“ ООД  със седалища в  гр. Бургас.  Стоян Гюзелев,  също депутат от ГЕРБ, беше пропуснал да декларира за съпругата придобит чрез дарение апартамент с площ 70.13 кв. м, гр. Бургас, при запазено право на ползване от родители.  По-късно се пръкна информация за зам.-кмета Красир Стойчев в общинското герберско управление и нередности отново в декларациите му пред Сметната палата.  Дадохме ви достатъчно материал за размисъл и оценка за качествата на нашите  управници от ГЕРБ. Дори и всички да сме грешни, онези, които са се изкатерили отгоре ни, за да управляват, са в по-незавидно положение, когато думите им и цифрите, макар и клетвени и вписани в официален документ, се окажат меко казано мъгляви и нелогични. Управляващите винаги са по-виновни за това, което правят в това си качество от обикновените андрешковци и подобно поведение най-малко им прилича. Общинските управляващи от ГЕРБ финансираха с общински средства министър от ГЕРБ   Общинските управляващи от ГЕРБ финансираха с общински средства министър от ГЕРББургаската общинска управа, доминирана от ПП ГЕРБ,  плати 59 800 лв. за издаването на  книга на министър Божидар Димитров (сега вече бивш министър – бел. автора), озаглавена „История на Бургас“. Може би ще кажете, че ви занимаваме с остаряла новина от средата на март миналата година, но коментарите и анализът на тази новина си струват, повярвайте… Е, не някакви си 800 дни, но близо 60 хил. лева бургаски пари бяха дадени щедро за финансиране на изтъкнатия историк Божидар Димитров, който написа книга за историята на Бургас. Ще кажете, че това дело е добро и народополезно и ще заявя, че сте прави. Дали обаче делото е правдиво и законосъобразно и дали в него няма вероятен конфликт на интереси и вероятно превишаване на права, това ще оставя да прецените вие, читателите?! Едно ще кажа, че авторът е специалист и много добър разказвач, но и по това време беше министър в правителството на ГЕРБ…  За мен това е гаф, а и не само аз мисля така… Това е нещо, като да възложиш на Сергей Станишев през март 2007 г. като историк да напише подобна книга, примерно защото е бил депутат от 2-ри МИР Бургас и по онова време министър-председател. Далеч съм от мисълта да сравнявам възможностите на Божидар Димитров като историк с тези на Сергей Станишев, но на практика се получава подобно и то политическо сравнение. Дали затова са се сетили услужливите ни общински ръководители, не мога да ви кажа… Вие преценете сами. Може би всичко щеше да остане в зоната на VIP-персоните, които ще получат луксозното томче с цена на единичната бройка около 60 лв., като дар от кмета или заместник-кмета по културата на община Бургас за „особени” заслуги към общината?! Вероятно са искали хем да угодят на г-н министъра, хем да се изтъкнат пред него и същевременно да се направят на нещо като патриоти или да си осигурят оригинални подаръци за важните си гости. Вероятно е така, защото тиражът е апокрифен – 1 000 бройки, но същевременно луксозен. Фирмата, ангажирана с издателството и отпечатването на книгата, беше „Акшаена-2007” ООД.  Има нещо по-любопитно и като че ли граничещо с конфликт на интереси или най-малко с нещо, което в България му викаме шуробаджанащина. Издателството „Акшаена-2007” е всъщност фирма „Акшена-2007” ООД, в която съсобственик с 36% е дъщерята на министъра без портфейл по това време… Мария Божидарова Димитрова е с най-голям дял от тримата съдружници. Говори се, че и вероятно г-н Тодор Димитров, един от съдружниците в издателството, е племенник  на г-н министъра?! Те ти булка Спасовден?! Нормалната практика, когато се участва в подобни конкурси за издаване на книги, е авторът да посочи издателство, което да даде оферта към общината и ако бъде одобрено, общината да сключи договор и да преведе планираната сума на издателството. Прави впечатление, че тези процедури не кореспондират с обещаното от ПП ГЕРБ за нов морал и недопускане на корупция. Защото, ако общинска управа, доминирана от ГЕРБ, подава едни 60 хил. лева на един министър, бил той и без портфейл, и той си пише и издава през роднинско издателство книги и получава хонорари, нещата за мен, а и за много други обикновени граждани и гласоподаватели за ГЕРБ не изглеждат нормални и чисти. ГЕРБ срина човешки съдби в Ченгенескеле   ГЕРБ срина човешки съдби в Ченгенескеле През началото на ноември миналата година местните управляващи от ГЕРБ-Бургас сториха един от най-големите си гафове, който едва ли ще бъде забравен… Помните ли какво обещаваха другарите от ГЕРБ-Бургас, както и самият кмет Д. Николов? Преди 4 години, когато трябваха вашите гласове за изборите, вие бяхте важни, отделяха ви внимание, обещаваха ви, че няма да ви бутат и прочие… И какво стана сега: Точно в разгара на рибарския сезон и на прага на зимата през миналата година те оставиха на улицата десетки и стотици рибари.  Докараха багерите с  цяла дивизия полиция, като че щяха да ловят наркобосове. Е, да, ама тях не ги ловят  нито с толкова полицаи, нито никак по принцип. Просто си правят малко сеир-акция, за да се порадвате, че уж хванали някой бабаит. После го доят с яко кинти и хоп- пак го пускат да събира ли, събира като млекодойна крава. А вас, вас рибарите, кучетата ви яли… Употребиха ви и ви направиха на маймуни, само и само циркът им да продължи напред. Ама с чий труд и пари? С вашия къртовски и кървав рибарски труд. Парите, които сте отделяли от залъка си 3 поколения назад, някой с лека ръка прати багерите,  които сринаха домовете ви, а дворците на богаташите и някои богопомазани гербаджийски депутати си останаха все така непокътнати… Щети от безхаберно общинско управление   Щети от безхаберно общинско управление В „Съвременен тълковен речник” на българския език от 1994 г. е посочено значението на думата щета: Загуба, вреда (материална, морална ); ущърб. Ето за какво говорим. Загуби и вреди, причинени от наводнения, от липса на канализация, непочистени пътища, заснежени и заледени тротоари, огромни дупки, закъснения на транспорта, усложнено придвижване и загуба на време. Некачествено извършени строителни и ремонтни работи, платени с нашите бургаски пари, неперспективно планиране и разточителство на общински средства, което в условията на тежка икономическа криза е нещо, на което синоним е престъпление. Продажбите на общинска земя също не е безобидно действие в тези кризисни условия, а и тя е нещо ограничено, което скоро ще свърши, и тогава… Много са изкушенията в практикуването на власт­та и не са малко лостовете и правилата, които ти дават възможност да се облажиш с малко мед от общинската каца. Законът за разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси ряпа да яде пред подобни случаи, в които свързаните лица са не тези, описани от закона, а онези от приятелски и партийни кръгове и обръчи. Трудното в случая е да осигуриш своя дължим дял или процент комисиона гарантирано, но и тук има необходимите механизми. Не винаги този дял е в пари, а има форма на натурално изражение – апартаментче, кола, магазинче, политическа подкрепа по време на избори или привличане на подходящите подизпълнители от „наши” момчета. „Далаверката“ спокойно може да мине през доверени посредници и да остане труднопроследима. Затова има и такива посредници легенди като онзи Красьо Черничкия. Като него сигурно има още много, но засега неизвестни. Принципа: Ти на мене, аз на тебе е отдавна известен и практикуван. Но да се върнем върху фактите. Имаше ли щети от неизградената или недалновидно планирана и „майсторски“ осъществена канализация в кв. „Долно Езерово“ при наводненията от 28 декември 2009г. , 8 февруари 2010г., както и тези от 11 февруари миналата година?! Имаше  ли такива в кв. „Лозово“ при същите тези събития?  Наводнението от 11-и февруари миналата година нанесе реални щети върху повече от 30 къщи в кв. „Долно Езерово“. И това се случи за трети пореден път само в рамките на 45 дни?!  Подобна беше участта на живеещите в кв. „Лозово“, които сами си купуваха пясък и чували и си ги пълнеха и редяха около къщите си с надежда да спрат дъждовните води. Освен материалните щети имаше и морални такива, които засилиха неверието на хората в местното управление и причиниха стрес на измъчените бургаски хора.  Губеха пари и договори бившият СО МАТ, сега фирма „Вили Бетц”, губеше пари и поръчки бетоновият възел на фирма „Унистрой”, както и фирма „Кабелкомерс”, а в района бяха засегнати и други фирми и то няколко пъти само в разстояние на 45 дни?!  Колко хора  получиха наранявания от падания заради леда по непочистените бургаски тротоари?! Нещо, за което се плаща от нашите пари- милиони. По време на  „изненадалия” ни сняг от 19 януари 2010 г., както и на 8 февруари тротоарите стояха непочистени от снега и леда около месец, не по-различно беше в подлезите и по рампите за трудноподвижни хора.  Само в МБАЛ „Дева Мария” цели 76 души бяха потърсили помощ от лекарите в ортопедичния кабинет на болницата. И това е болница в кв. „Ветрен“, а колко ли са тези, потърсили помощ в МБАЛ-Бургас?! Цели 27 души са били оперирани от екипа на д-р Димитър Илиев, като по-голямата част от пациентите са получили фрактури или увреждания заради падания в поледиците.  Сигурно си спомняте и преливането на ез. Вая, което причини наводнение в бургаския квартал „Акациите“ и кв.“Победа“ и тези щети се дължаха на едно общинско безхаберие, което не беше се погрижило за почистването на един канал, затлачен от отпадъци между ез.Вая и морето… И това ако не са гафове?!  Дупки и разкопани улици трошат колите на бургазлии и създават проблеми в бизнеса Вероятно над 23 милиона лева – това са парите, които новата общинска власт на Бургас пръсна за улични дупки – за ремонти и за построяване на нови. Пари, отишли (почти) на вятъра. Защото гаранция, че след 5 години от новите улици няма да има и помен – те отново Щети от безхаберно общинско управление ще трябва да бъдат ремонтирани, тъй като всички знаем, че няма нищо по-нетрайно от чисто новия асфалт вече следващата пролет… Ако ви трябват доказателства, погледнете ул.“К.Величков“, по която кърпежът на дупките оцеля от пролетта до зимата, дори по-малко от половин година… Нека ви припомним и че след основна реконструкция за милиони на 36 ден след официалното откриване на бургаското ларго то бе разкопано за ремонт, а ул.“Цар Петър“ беше разкопана след 46 дни след официалното й откриване. Срам! Алеите на морската градина за които одидоха около 3,8 млн. лева се разцепиха след 10 месеца ?! Велоалеите от Меден рудник и тази до стадион „Лазур“ се нацепиха и пропаднаха след година ?! Какво да кажем за огромните кратери върху бургаските улици, в които всеки от нас, който шофира, си разбива ходовата част на автомобила ежедневно. Кърпежите на дупки през октомври и началото на ноември 2009 г. оправи временно нещата само за срок около месец. „Качественото” ремонтиране на улиците и пътищата на Бургас не е безплатно. То струва пари и тези пари идват от нашите джобове, а пълнят нечии други джобове на приятели, на батко , на братко и какви ли още не. Видя се на практика, че тези ремонти са некачествени. Къде е ресорната комисия от общинския съвет? Провери ли, констатира ли, алармира ли, поиска ли отговорност от някого?! На 4 и 5 февруари 2010 г. отново същите изпълнители повториха упражнението. Иначе казано: Дупки пълним всякакви. Още на 7-ми февруари първите зейнаха наново, а на 9 и 10 февруари над 90% от тях бяха в състояние все едно, че никой не ги е запълвал?! А парите сигурно си бяха  отишли по предназначение, а гаранции, а глоби, а обещаната прозрачност? Тях ги нямаше?! Тези, които дръзват да критикуват като нас от „Под лупа“, бяха черногледи, клеветници или противници на общинската администрация, а защо не беше  обратното?! Част от този мащабен гаф беше фактът, че някои улици се ремонтираха по два пъти?! Това беше първото впечатление, което се налагаше от справката в регистъра. Веднъж имахме обявени мащабни поръчки за направа на нови улици или цялостно ремонтиране. Втори път – обявени конкурси за „текущо пътно поддържане”. Перфектен начин обществените поръчки да бъдат разделени между многото фирми на общинската хранилка, защото не за всички поръчките стигат. Това донякъде осветляваше факта защо общината тегли кредит подир кредит – към този момент кредитите са вече с размер 29 млн. лв.( да не забравяме и онези 8 млн. теглени по времето на екскмета Костадинов ), а ще бъдат връщани от следващите управници… Впрочем не и от тях,  а от нашите данъци. Ето и пример – две обявени поръчки: „Текущ ремонт на улични, пътни и тротоарни настилки на територията на община Бургас, разделена на 5 обособени позиции, както следва: І обособена позиция: „Териториална дирекция „Възраждане”, ІІ обособена позиция „Териториална дирекция „Зора“; ІІІ обособена позиция „Териториална дирекция „Изгрев“; ІV обособена позиция -“Териториална дирекция „Освобождение“; V обособена позиция „Приморие”. Цената на тази поръчка е 1 млн. и 800 000 лв. И втора поръчка: „Проектиране и строителство на обект „Реконструкция на улица „Тодор Грудов” от кръстовище Бургас – Средец – Созопол /подр.т. 50/ до кръстовище зона „А”, ж.к. „Меден рудник” /о.т. 7/ по плана на Промишлена зона „Юг”, гр. Бургас”. Това вече струва 2 130 308.94 лева. С една малка подробност, че същата тази улица се намира на територията на „Териториална дирекция „Възраждане”, т.е. в „Меден рудник”. На 4 и 5 февруари 2010 г. община Бургас се вслуша в недоволството на своите граждани и предприе действия да запълни някои от дупките по изстраданите бургаски улици. Температурата беше средно около 2-3 градуса в следобедните часове, а ремонтите започваха още около 8 часа сутрин при отрицателни или нулеви температури и то с обикновени асфалтови смеси за зимно полагане и продължаваха до 18 часа, когато температурите бяха пак същите около 2 градуса. Отгоре на всичко по асфалта имаше влага от разтапящия се лед и валежите от преди дни. Целта отчасти беше постигната и някои кратери бяха запълнени, а имаше и много такива , които останаха. На 7-ми февруари вече имаше отново зейнали дупки от поправените два дни по-рано. Честито! Същите участъци в ж.к. “Изгрев“ бяха кърпени отново през май и ноември 2010 г. … Нима това не са гафове или може да са и предмет на действия, касаещи наказателния кодекс?! Нека не говорим за щетите на собственици и наематели поул. „Цар Симеон І“, ул.“Богориди“, ул.“Христо Ботев“ и ул.“Александровска“…  Духът на „далаверата“ донеслоа около 18 000 000 лева загуби за общинската хазна    Духът на „далаверата“ донеслоа около 18 000 000 лева загуби за общинската хазна През есента на 2010 г. в община Бургас стана известно колко са пилците и на кого са. Този път идеше реч за ония пилци от фестивала „Спирит ъф Бургас“, който след втората част на 38-то заседание на Общинския съвет – Бургас можеше спокойно да се нарече „Духът на „далаверата“. Едва ли ще се учудите на този факт, след като „Под лупа“ разкри поне за пети път общинските „далавери“, свързани с ОП „Летен театър, фестивали и концерти” и Летен театър – Бургас.  И ето дойде времето на частичните разкрития за историята, начина на финансиране и прибиране на парсата и за общинските „актьори“ в главните роли на „далаверата“ „Спирит ъф Бургас“ на 38-то заседание на Общинския съвет, където в отговор на питането на общински съветник, макар и под сурдинка, стана ясно следното: ► Оказа се, че организатор на феста е фирмата „Спирит Фестивалс“ ООД, която е регистрирана в Бургас, квартал „Изгрев“, бл. 114, вход1, ет. 2, ап. 7. ► Това е домашният адрес на директора на „ОП  „Летен театър, фестивали и концерти“ Михаил Петков Куцев, като на същия адрес е регистрирана през 2007 г. личната му фирма „Блу Бел 69“?! Дали това е случайност? Аз мисля, че не е и е предпоставка за конфликт на интереси… ► Фактът за конфликт на интереси се потвърждава и от обстоятелството, че за пръв път според информационната система „Апис“фирмата „Спирит ъф Бургас“ (а не „Спирит Фестивалс“, която се преименува така през април 2010 г.-бел. автора) се регистрира на 20.07.2008 г. само дни преди първото издание на фестивала и няколко месеца след като Михаил Куцев е назначен за директор на общинското предприятие?! ► До 23 септември 2010 г. не е бил ясно видим за широката общественост  фактът, че частна фирма без конкурс организира такова голямо културно събитие едва ли не нелегално, но със спонсорството на община Бургас, което само за последното му издание е 270 000 лева, което представлява целевата субсидия, отпусната от общината. ► Факт е, че цели три години приходите от продажбата на билети, къмпингуване, кетъринг и т.н. са влизали в джобовете на една частна фирма, а общината е плащала с нашите бургаски пари за организацията и то авансово… Предполага се, че брутните приходи на тази приятелска фирма организатор, чиято регистрация е на адреса на общинския служител Михаил Куцев, са поне 4,5 милиона лева за трите му издания досега?! Обратно в общинската хазна са влезли според договор със „Спирит Фестивалс“ ООД може би няколко десетки хиляди лв., като клаузата от договора определяла поне минимално 10 % от печалбата на дружеството и забележете наглост- всичко това, след като общината осигурява терен, охрана, захранване с електричество и спонсорство за организацията поне по около 300 хил. лв. годишно… Всичко това означава да прибавим и сумата около 900 000 лева към онези предполагаеми 4,5 милиона лв.?! Или вероятната сума е около 5,4 млн. лв. за изданията на феста през тези три години!!! Дали това е нагла кражба и явен конфликт на интереси може би ще предстои на прокуратурата да провери, но съм уверен, че тя трябва да се самосезира и да поработи здраво в тази посока. Нали ГЕРБ управлява прозрачно… ► Интересно защо Михаил Куцев представя пред медиите най-значимия от съсобствениците на „Спирит Фестивалс“ г-н Иван Вълков с дял от 45 % от това ООД като представител на DS Music?! Защо не назовава нещата с истинските им имена, сигурно укрива нещо, ако и г-н Вълков да е и представител и на друга организация?! ► На фона на тези разкрития изпъква ролята на кмета Димитър Николов, както и на неговите зам.-кметове Йорданка Ананиева и Красимир Стойчев, които трябва да разкрият истината и да носят отговорност при много вероятните нарушения и конфликт на интереси, естествено голяма отговорност трябва да носи и Михаил Куцев, който понятно по какви причини е вътре в схемата на това особено частно-публично партньорство и вероятното ощетяване на община Бургас, а не да му се връчват награди от типа „Бург на годината“. ► Ето и още един факт за размисъл, публикуван в медиите след тазгодишното издание на феста: „224 000 лв. е оборотът на „Spirit of Burgas” „Оборотът на фестивала „Spirit of Burgas” за трите дни общо е 224 000 лева, отчетоха от НАП-Бургас. От продажба на фланелки и други сувенири са реализирани още 9 000 лева приход. Като цяло оборотите бяха отчитани и върху тях ще се плати реалният данък.“ Изводите от всичко това, което разкрихме, са изобличаващи и нелицеприятни за прикритите практики на връзки между общинска администрация и частни фирми, за вероятната огромна разлика между действителен и регистриран оборот от трите фестивала, за вероятни конфликти на интереси, които изводи ни карат да отворим още по-широко очи и да заострим вниманието си върху работата на общинските чиновници и да задаваме все повече въпроси. Защо се мълча преднамерено цели 4 години за подобни уговорки на тъмно, защо нямаше показани документи, отчети, одити, а едва 3 фактури от 2010 г. бяха показани на широката публика чрез разследване от страна на една медия и това бяха фактури, оправдаващи разходите на фестивала за онези близо 300 000 лв., които общината дава като спонсорство всяка година. Защо не се изясни фактът, че да се проведе един подобен фестивал били нужни не по-малко от 3 млн. лв. и откъде се събират те?! Защо се мами с цифрата на продадени билети, защото няма как по друг начин освен чрез продадените билети и спонсорите на фестивала да се събере тази сума… Община Бургас досега е изхарчила явно около 1,2 млн. лв. от нашите данъци за кметски пиар, който се приписва на Бургас. Да не говорим, че почистването на купища отпадъци цели четири пъти е за сметка също на нашите данъци и такси смет, които бяха многократно завишени и от които общината плаща на фирма „Титан“. А загубите от неползване на плажа и морската градина и явното нарушаване на правата на бургазлии, колко ли струват те… Свидетели сме на рецидив, на четири поредни пъти послъгване за оборота на фестивала и реалния брой посетители и то от управниците, които се обявиха за прозрачно управление. Не е ли наглост това, както и вид престъпление. Как така на тъмно в кметския кабинет се урежда далавера за милиони само за една фирма, без конкурс, без одобрението на параметрите от общинските съветници?! Не се ли нарича подобно деяние КОРУПЦИЯ?!  Отгоре на всичко се мълчи близо цели 4 години и се вкарват бургазлии в заблуда, а някой харчи милиони, за които трябва да даде отчет, да даде нужния дял от печалбата обратно в общинската каса. Вероятните загуби на община Бургас от този фестивал са около  18 милиона лева потънали в джобовете на хитри продуценти и общинари и невлезли в общинската хазна ?!                                                                                                                                                              Явно нашите местни управници не са такива, каквито искат да се изкарат пред бургазлии и са на светлинни години разстояние от честност и прозрачност… Какво да правиш, отново истински голям гаф?!  Кметът Димитър Николов – главен герой в гафа „Джони Деп“ На 13 август 2010 г. се появява размазано клипче. Авторката му, подписала се като Пипи Дългото чорапче, възторжено твърди, че на него е успяла да заснеме световната звезда Джони Деп в бургаски хотел?! Слуховете са подхранени с ново по-ясно клипче. На него се вижда човек, поразително приличащ на карибския пират.  Въдицата е хвърлена, а куката е яко захапана. Три от националните телевизии излъчват подробни репортажи в централните си Кметът Димитър Николов - главен герой в гафа „Джони Деп“ емисии. „Новината” се появява на първите страници на всички национални ежедневници. Намират се и “доказателства” за присъствието на актьора. Най-очевидното -видяно от  надрусаните фенове на фестивала в обгръщащите ги облаци дим с мирис на марихуана и много алкохол е “Spirit of Burgas” и вярата, че Джони Деп е тук заради феста… Прочетете и изцепката на услужливите приятелски на управата медии : „И холивудската звезда Джони Деп не остана безразличен към най-голямото музикално събитие за България Spirit of Burgas. Още през първия фестивален ден в интернет се прокрадна слухът, че „карибският пират“ е инкогнито в нашия град. Известно е, че той е запален меломан и е решил да посети незабелязан музикалното събитие. По-късно лично кметът на Бургас Димитър Николов потвърди новината и коментира, че посещението на звезда от такъв ранг е безспорен комплимент за града ни.“ Кметът на Бургас потвърждава информацията, след като преседява няколко часа като предан фен във фоайето на хотела в очакване на зърне холивудската знаменитост и да му връчи тениска с емблемата на феста.Служителка на бургаската община се затичва с почетната книга за гости към предполагаемото местонахождение на Джони Деп и се примолва на мениджмънта на хотела като тийнейджърка за съдействие за автограф. Не липсват и други „шарани“, но тези са сред най-забележителните и при това от управляващата ПП ГЕРБ… За този гаф Елена Кодинова,  работила във вестниците “Стандарт”, “Новинар”, “Политика”, “168 часа”,редактор в списание  “Егоист” и сценарист на предаванията “Чай” по БНТ и “Отпечатъци” по бТВ и автор на списанията ”Мениджър” и ”Жената днес”, коментира:  „Чрез замесването на бургаския кмет в събитието стана безпощадно ясно колко нездрава е връзката между власт и медии у нас. Кметът се опита да се отърка в звездната слава, за да си направи личен пиар, медиите отразиха всичките глупости, които изрече, без нито за миг да се усъм­нят в тях, защото те са свикнали папагалски да повтарят това, което казва властта. След подобна случка е нормално един управник да подаде оставка, защото е дискредитирана истинността на думите му. Днес твърди, че Джони Деп е в града му, утре ще каже нещо точно толкова вярно и за милионите за инфраструктура и обществените поръчки.“ Как община Бургас купи частен парцел, 18 пъти по-скъп от предлаганото Ето един гаф, свързан с проекта за управление на питейните и отпадните води в кв.Ветрен. Появила се нужда от терен край кв.Ветрен за играждане на канално-помпена станция (КПС), а общината не разполагала с общински поземлен фонд в тази зона, казвам общината не разполагала, защото кметът разполага с подобен терен, нали родителите му са от Ветрен, но личното си е лично…   Как община Бургас купи частен парцел, 18 пъти по-скъп от предлаганото И почнало едно търсене и хоп-терен на подходящо място се появил в една нива с площ 3.545 дка, намиращ се в местността Шосе бою. Та този парцел бил собственост на няколко наследници, които се доверили на пълномощници. Тази хватка е добре позната сред онези, които се занимават с търговия и покупка на земеделски земи. Барото упълномощава някой, който купува земята на сметка и с по-ниска цена, а когато се появи купувач, барото продава на висока цена и реализира печалба често в пъти по-висока. Такъв тип сделка се заформила и в нашия случай и в докладната записка на кмета Димитър Николов с номер 08-00-03082 е записано така: „След проведен разговор със собствениците на цитирания имот, същите чрез пълномощниците си са изразили писмено съгласие да продадат 1 дка от собствения си имот на община Бургас при цена 35(тридесет и пет) евро за един кв.  м , видно от заявление с вх.№ 94-В-535/ 05.08.2010 г. в община Бургас.“ По-натък в решението от докладната записка се споменава и сумата от 68 453 лева, като равностойността на земята, закупена по 35 евро за кв. м?!  МОЛ ли ще строи там или офис, че цената на земеделска земя ще е по 35 евро за кв.м?!  Искам само да добавя малко информация, че земеделска земя около кв.Ветрен в същата местност Шосе бою се намира на цени от 3,80 лв. до 10 евро за кв. м- нещо, което е в пъти по-малко от платената цена от нашия градоначалник Димитър Николов, но не от неговия джоб, а от вашите пари…  Е, ще речете колко по-ниски, ами нищо работа, само около 18 пъти по-ниски от цената, платена с вашите пари.  Впечатляваща е масовата сеч, която е ощетила Бургас с около 1 000 дървета При управлението на кметът Димитър Николов и ГЕРБ в Бургас бе извършена масова сеч на здрави многогодишни дървета. Това не се е случвало дори в историята на България. Припомнете си зверската сеч по ул.“Цар Симеон І“, по ул.“Гурко“ и ул.“Сан Стефано“, в морската градина и парк „Езеро“, покрай колелото за „Меден рудник“ и на още десетки места в Бургас .Нека припомним някои интересни факти за ползата от дърветата, което явно е убягнало от мислите и погледа на нашите общински властници, които позволиха изсичането на около над 1 000 дървета в Бургас:   Впечатляваща е масовата сеч, която е ощетила Бургас с около 1 000 дървета Спасените дървета са въздухът, който дишаме! Това, което ни тревожи за пореден път и най-вероятно не и за последен, е безхаберието на общинското ръководство към проблема с почти масовото изсичане на дърветата, което влошава екологичната обстановка в Бургас. Ама и на кой от управляващите в община Бургас му пука, щом ще има повече трикольорни ленти за рязане предизборно… Поредната проста бургаска картинка… Гафове с милиони от заеми, взети от общинската управа на ГЕРБ Ако на някой бургазлия все още не му е известно, то той и неговите роднини са длъжници на банките, които щедро отпуснаха 37 млн. лева кредити на община Бургас, която „мъдро“ се ръководи от голямото его на кмет и дружинка от ПП ГЕРБ…   Гафове с милиони от заеми, взети от общинската управа на ГЕРБ Стана известно и че от взетите от общината банкови кредити не са усвоени около 4,8 млн. лв.?! И макар че тази сума е внушителна се оказа че апетити към бъдещи кредити за общината има… От банковия заем за 16 млн. лв. не са усвоени 600 хил. лв., а от заема за 10 млн.лв. не са усвоени 1,2 млн. лв., последният заем от 3 млн. лв. нищо не е използвано?! Кой и как ще връща тези 29 млн. кредити? Ако не знаете, време е да научите. Ние, всички бургазлии, чрез нашите данъци и такси ще връщаме тези пари с лихвите в хазните на „избрани“ банки, които представят екстри като лимузина „Лексус“ или някой джип…  В продължение на години ние левче след левче ще даваме своя дан в общинската хазна, която ни е заробила с  изплащане на тези кредити, и това е истината. В крайна сметка 37 млн. лева кредити и то без лихвите, които ако са като при този последен кредит от 9%, ще се получи нерадостната сума от около над 40 млн.лева?! Представяте ли си какво представлява това? Това е обременяване на всички бургазлии с нови  по-високи задължения, тъй като общината няма собствени средства, а стриже и то яко своите граждани с различни данъци и такси и дори гарантира 150% вземанията по такива кредити  чрез сумите, които събира от вас, от целокупното население на община Бургас. Това за какво ви говори, че ще ви намалят данъците и таксите, или напротив, след изборите?! Вярно е, че тази година е година на избори и подобни политически хватки като леко снижение на някои такси и запазване на данъци видяхме, че е възможно като политически пиар от управляващите и сателитите им, но през следващия им мандат ще си съберат в пъти повече дължимото и точно това заплашва да се случи тук, в Бургас. Простата сметка показва, че при население на община Бургас от 200 271 души през 2011 г. при кредитни задължения от около над 40 млн. лв. с лихвите на глава от населението ще се падат средно по около 200 лв. и това на фона на факта, че в София дължат едва по 32 лв. на човек . В Бургас сме 6,2 пъти повече задлъжнели та чак внуците ни ще плащат сигурно и очаквания следващ кредит около 21 млн. лв. за автобусите . Тогава ще сме задлъжнели с около 304 лв. на всеки бургазлия, което е ОГРОМЕН АБСУРД И ГАФ ?!! Такава е нерадостната перспектива пред бургазлии. Дали тези средства не са предвидени да захранят в подходящо време общински пиар, действия предизборно, така че да се осигури поточното рязане на трикольорни ленти?! Трябва обаче да се знае, че договорената 2% глоба за неусвояване виси над всеки от тези заеми и макар че в някои случаи беше по-добре да се спестят онези оставащи 98% кредит и дори да се плати глобата, но не да се обричат бургазлии да плащат тези суми, които могат да дойдат само от техните данъци и такси, които ще бъдат значително повишени, но забележете СЛЕД ИЗБОРИТЕ?! Дотогава ще важи линията на запазване- на местните данъци и такси на нивото на 2010 година, за да може поредните балъци да напълнят урните с бюлетини за Димитър Николов и другите кандидати на ГЕРБ. Манипулира ли ГЕРБ-Бургас ромите, като не им събира такса-смет Дали просто общинско безхаберие дарява ромите с неплащане на такса-смет или сметката тук е друга ?!   Манипулира ли ГЕРБ-Бургас ромите, като не им събира такса-смет Лъсна на бял свят и една неприятна истина, че досега ръководството на община Бургас не е събирала почти нищо от циганите, живеещи на нейна територия?! Тези, които правят по признание на мениджъра на фирма „Титан“ най-много боклук, не плащат НИЩО?! Може би и заради това ГЕРБ разчита така много на циганските гласове в тяхна полза… Срам и абсурд е това да се случва в една страна-членка на ЕС?! Под озадачените погледи на общинските съветници зам.-кметът Красимир Стойчев през декември миналата година смутено поясни, че може би в бъдеще ще обединят общински служителки касиерки, които да влязат в отдел за публични вземания и щели да влязат в гетата… Любопитно ми е с колко ли ще се увеличат онези над 15 млн. лв., които общината е отредила за боклука, като вземе да събира и боклуците на циганите, както и дължимите такси за това от нищо неплащащите досега роми.  Преди няколко месеца в интервю за радио „Фокус“-Бургас  Борислав Ангелов, регионален мениджър на фирма „Титан“, която има договор за сметосъбиране и почистване с община Бургас, заяви, че ромските квартали в Бургас генерират най-много отпадъци. Той уточни, че сметосъбирането в тези райони е трудно и скъпо.  Интересно беше да разберем от устата на зам.-кмета Красимир Стойчев, че едно време ако се било плащало по 100 лв. месечно на циганките с метлите, сега същите получавали по 800 лв. месечна заплата от „Титан“?! Това беше аргументът за оправдание на онези 15 млн. лв.общински пари,  които отиват за боклука…  Оказва се, че това е самата истина… Ромка с метла на месец получава повече от два пъти спрямо компютърен специалист и то в „най-добрия град за живеене“?! Абсурд!!!  А нима не е гаф, че през четири годишното управление на ГЕРБ-Бургас в морската община не е събирана такса- смет от ромите? Колко ли пари са загубили бургазлии от тази може би предизборна щедрост?! За сметка на това пък Димитър Николов и ГЕРБ ще спечелят гласовете на около 15 000 цигани, които ще осигурят около 6-10 общински съветници за ГЕРБ и ДПС.  Бургаски депутат от ГЕРБ  отиде на съд и бе осъден за конфликт на интереси заедно със свой съпартиец Парламентарната „Антимафия“ или както е нейното точно название Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика даде бургаския депутат от ГЕРБ  Стоян Гюзелев и колегата му Димитър Аврамов на Върховния административен съд за конфликт на интереси. Това стана ясно в началото на октомври 2010 г.   Бургаски депутат от ГЕРБ отиде на съд и бе осъден за конфликт на интереси заедно със свой съпартиец При установяване на нарушение от Върховния административен съд бургаският депутат от ГЕРБ Стоян Гюзелев и колегата му съпартиец Димитър Аврамов са заплашени от глоба до 10 000 лв. Евентуалната вина на депутата от ГЕРБ-Бургас Стоян Гюзелев и на неговия съпартиец и колега в парламента са спорни поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, спрени в последния момент от премиера Бойко Борисов. Измененията даваха право на арендаторите с преференции да купуват от собствениците земята, която обработват. Едва ако арендаторите откажат, собствениците можеха да предлагат нивите си на друг купувач. Предложените лобистки поправки пряко нарушаваха  Конституцията, която гарантира неприкосновеност на частната собственост, и  влошаваха конкуренцията на пазара на земя. Дванадесет месеца преди да стане депутат г-н Гюзелев от ГЕРБ-Бургас е имал фирма с предмет на дейност земеделие и обработка на земята, но дали е коректно декларирана?! В декларацията му пред Сметната палата вероятният повод за конфликт на интереси са отбелязани и те са фирмата на Стоян Гюзелев „Сортови семена-Бургас“ ООД  като е посочено и дяловото му участие към 31.08.2009 г.-22,73%. В декларацията до Сметната палата през 2010 г. бургаския депутат Стоян Гюзелев не е посочил промяната в дела на съсобственост в „Сортови семена-Бургас“ ООД, който към 10.02.2010г. вече е 99,55% ?! Може би си спомняте, че през февруари миналата година Сметната палата публикува списък, от който стана ясно, че бургаският депутат от ГЕРБ Стоян Гюзелев е пропуснал да декларира за съпругата си придобит чрез дарение апартамент с площ 70.13 кв. м в  Бургас. Тези факти се разминават в известна степен с изказванията на депутата, оповестени в медиите: Депутатът от ГЕРБ Стоян Гюзелев, член на Комисията по земеделие и гори в Народното събрание, заявил, че е декларирал  всичко в Сметната палата още миналата година. „Не знам каква е причината за решението на комисията. Аз съм от известна фамилия в областта на земеделието“, допълнил той и потвърдил, че не би си позволил да не декларира всичко. Ето и развитието на този гаф според статия на в.“24 часа“ със заглавие: „Депутати от ГЕРБ на съд, скрили бизнеса си“ от 5-и януари 2011г.   „Депутатите от ГЕРБ Стоян Гюзелев от Бургас и Димитър Аврамов от Монтана се изправят пред съда на 10 януари, за да отговарят за конфликт на интереси. За тогава е насрочено първото дело във Върховния административен съд. Двамата народни представители са автори на поправката в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която задължава собствениците на ниви да ги отдават за ползване първо на арендаторите. В декларацията си до Сметната палата през 2010 г. бургаският депутат Стоян Гюзелев не е посочил промяната в дела на съсобственост в „Сортови семена-Бургас“ ООД. Той обаче отрича при гласуването на промените в закона да е бил в конфликт на интереси. Справка в Търговския регистър показва, че на негово място, след като стана депутат, за управител на „Сортови семена – Бургас“ е назначена Радостина Димова. Именно чрез това дружество преди парламента депутатът стопанисваше стотици декари земя в Бургаско. Крайният резултат беше, че бившият общински съветник на ГЕРБ-Бургас, понастоящем депутат беше осъден.    Обществена поръчка за автобуси за индивидуални нужди След публикации на в.“Под лупа“ през февруари т.г. разкриваща гафовете на Димитър Николов и ГЕРБ-Бургас доминиращи в ОбС на Бургас и след свиканата пресконференция от общинските съветници Георги Иванов и Петър Цонев, в която те публично засегнаха въпросите за цената на новите автобуси, които предстои да закупи община Бургаср акцентът на вниманието на „общинските специалисти“ вероятно се насочи към подготовката на обществената поръчка за автобусите, така че да пасва на някой от участниците в търга повечко, отколкото на други, и така да се компенсират загубите на ония управници, които нямат, ама никакъв интерес, кой да спечели…  Обществена поръчка за автобуси за индивидуални нужди Какъв гаф разкри „Под лупа“ и как тези разкрития свалиха цената на автобусите, които ще купува община Бургас  През октомври 2010г. стана ясно в публикация на News.Burgas 24. bg със заглавие: “Новите автобуси в Бургас от най-модерните- с дисплеи и GPS-изводи“ следното: „Новите 67 автобуса, които ще тръгнат по линиите на градския транспорт от догодина, са от най-модерните. Това уточниха днес от община Бургас, предаде репортер на Burgas24.bg. В тях ще има специални дисплеи, както и изводи за GPS-системи.  Средната цена на един такъв е 350 000 евро, уточняват още от общината. Общата цена на поръчката е за 24 млн. евро, което прави средно по около 358 000 евро за автобус по груба сметка.“  Тази предполагаема цена ни накара да се замислим и да направим кратко разследване, от което установихме, че са нарушени някои важни параметри на проекта, което водеше и до съмнения в корупция. Според информация в медиите още преди две години в Пловдив общинската фирма „Хеброс бус“ беше закупила чисто нови 30 автобуса от марката „Ивеко Ирисбус“ с двигатели на газ-метан с климатици и рампи за инвалиди за цена от 200 000 евро (приблизително 400 000 лв.) за един автобус. Свързахме се с представител на втората по продажби в света на автобуси фирма, дистрибутираща марката „Ивеко Ирисбус“, и запитахме за цени и данните показваха цени за един автобус с нужните екстри около 220-230 000 евро (440-460 000 лв.). Сравнени с тези на автобусите, които бяха закупени през 2008-2009г. от община Бургас от марката ТЕDOM, които са с цена от 580 000 лева, разликата е впечатляваща…  Цели 190 000 лева в повече на един автобус и то на тези, закупени без много екстри?!  Спрямо сметките за цена на един от 67-те автобуса, които ще се закупуват тепърва от община Бургас, разликата е още по-фрапираща и водеща до съмнения в корупция.  Благодарение на „Под лупа“ бургазлии бяха запознати с една евентуална далавера, която щеше да отиде в нечии джобове и щеше да е платена както с европейски пари, така и с нашите бургаски пари. Това щеше да бъде далавера за милиони…  При разлика от около 276 000 лв. на автобус или за 67 автобуса щеше да е около 18 492 000 лв.?!  Това бе сума, която бе 4,5 пъти по-голяма от сумата за обща издръжка на персонала на община Бургас за една година. А това са заплатите, вземани от общинска администрация и всички нейни служители, ако са 4,5 пъти повече или 6 489 служители за една година?!  И това, ако не беше хапка… Къде биха потънали тези пари, в нечий джоб или за предизборни цели, за това не ми се мисли, но беше реалност, „далавера“,  която развалихме… Учудващото  бе, че тези надути цени бяха подходящи за покупка на самолети, а не за градски автобуси?! Неуспялата „далавера“, както и някои недомислици на нашите общински управници доведоха до смъкване на цената на автобусите, заложена в условията на обществената поръчка, която стана известна на 19 април 2011 г.:  Прогнозната стойност на поръчката е: ● за 28 автобуса с дизелови двигатели, съчленени с дължина 18 м – 18 022 191 лв. без вкл. ДДС (Средна цена на един автобус е 643 650 лв.)  ● за 39 автобуса с двигател, ползващ метан за гориво, солови с дължина 12 м – 20 457 981 лв. без ДДС (Средна цена на 1 автобус е 524 563 лв.)  Нека да сравним усреднената цена за един автобус, която вече е 574 331 лв., докато по-рано тази цена беше посочвана по информация на служители на общината около 358 000 евро или 700 176 лв., която е с цели 125 845 лв. по-висока спрямо сегашната предполагаема цена в търга. Това за 67 автобуса са спестени поне около 8 431 641 лв., които иначе можеха да напълнят някое чиновническо джобче на висш общински ръководител. Поне толкова ви спестихме, драги бургазлии, колкото за едно морско казино и едно ларго като сегашното?! Това е поредният гаф на ГЕРБ и Димитър Николов, но не и последният … На 10 май т.г.бе публикувано Решение № 1079 за удължаване на срока за получаване на оферти в АОП. Нещо май не беше на ред, защото срокът за получаване на офертите се удължи до 30 май 2011 г. Явиха се десетина желаещи фирми, които застопориха около 2 000 000 лв. депозити за гаранция на сметките на общината, но победата не бързаше и защо… Защото общинският екип „специалисти“ под ръководството на зам.-кмета Красимир Стойчев беше пропуснал (или случайно уж пропуснал-б.а.) нещо важно, което е записано в обновените текстове на Закона за обществените поръчки и тази промяна се състои в допълнителния чл.26а от него, който се появил през декември 2010 г. Кой да чете и кой да разбира?! Нали си спомняте , че пак поради пропуски в следенето на важни документи като Закона за общинския дълг подобпи общински „специалисти“ бяха пропуснали едни срокове, които правеха невъзможна мисията да се внесе за разглеждане докладна записка с искане за нов пореден заем от около 20 млн. лв.в общинския съвет. Сега грешките се мултиплицираха и точно в тази обществена поръчка са допуснати „…съществени нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата…“ На разбираем език всичко се връща отново в началната точка за възлагане на обществената поръчка все едно, че е нова. Връщаме времето с цели 4 месеца назад за лошо или хубаво, но е факт съществена грешка и неспазване на европейска директива от 2007 г., която касае точно транспортните средства и която отново не е четена от нашите „специалисти“… Ама съм и аз, че на кой му се четат цели 160 страници?! Индустриална зона или зона за производство на мартенички и сувенири Лъжа е, че само с 5 млн.лв. на държавната компания НКИЗ (Национална компания индустриални зони) ще може да се изгради посочената в проекта инфраструктура на обекта индустриална зона…   Индустриална зона или зона за производство на мартенички и сувенири Факт 1 Необходими са още поне около 3 766 м първокласни градски пътища (около 22,5 декара асфалтобетон), които биха стрували поне около 7 млн. лв.?! Факт 2 Ще трябва да се изградят още поне 5 трафопоста, 1 КПС (Канално-помпена станция), 2 броя тържища, спортна сграда и спортен терен за спортуване на открито, около 30 различни паркинги за тежки и леки автомобили, 6 производствено-складови бази… Факт 3 Няма газификация, а бизнесът иска газификация. Факт 4 Ще се прави автомобилен надлез над жп линиите в посока ул. „Одрин”, ул.“Проф. Яким Якимов“и ако се изгражда подобна зона и то само с преимуществено общински пари, нещата стават сериозни … Предполагаема стойност около 8-10 млн. лв. само за надлеза, а е учудващо, че той не попада в писанията на проекта за интегриран градски транспорт.Има ли бързи маршрути към бъдещата зона- „хранителница“ на Бургас? Учудващо е, че надлезът ще води тежки товарни автомобили вътре в града към колелото около ВХТИ?! Логиката на неговото изграждане повече съответства на терена на зоната да се изграждат МОЛ-ове, а не предприятия… Факт 5 Занижаване оценката на земята за апорт води до занижена вноска  при участие на държавата, която ще участва само с 5 млн.лв., а общината ще се наложи да извади около още 5 млн. лв. над стойността на апорта (300 дка земя), откъде ще дойдат? Съществува риск да се наложи да се вкара още нещо като гаранция, за да бъдат дяловете 50:50% между община Бургас и НКИЗ. Факт 6 Работните места, ако ги има при това разпределение по проект ще бъдат твърде малко. Примерно при един завод за боклук около 40 души… Предвидено е само едно предприятие и то високотехнологично, което едва ли предполага много работни места и 6 бр. производствено-складови бази. Предполагаеми работни места при 100% заетост на зоната ще е около 150-250 работни места при този проект. Факт 7 Целият терен все още не е добре насипан и трамбован, което означава допълнителни средства над апорта от 300 дка земя. Факт 8 В близост има стотици декари бетонови площадки и складове от Свободна безмитна зона, като 19% от нея се предлагат на търг?! Като се отчете, че там всичко е готово има инфраструктура, огради, пътища и т.н. , коя ще бъде предпочитаната при тези условия, че същата има стотици декари складови площадки на пристанището и на летището, а бъдещата индустриална зона няма нищо… Факт 9 Как се озова частен терен около 4-5 дка в зоната на Логистичния парк и чия собственост е? Някои от частниците са имали предварителна информация?! Парадоксално е при условие, че теренът преди е бил блато, а то е било държавна собственост, вътре в него да се появи частен парцел и то насипан?! Ние искаме много нови работни места, но не и далавери с бургаска земя, заявиха общинските съветници Георги Иванов и Петър Цонев, които поздравиха другите бургаски общински съветници, гласували против гафа създаването на индустриалната зона в Бургас по такъв неудачен и дори съмнителен начин в интерес на някои частни герберски интереси. Преди избори Димитър Николов пуска „гениалната“ идея в тази зона да се произвеждали мартенички и сувенири с логото на община Бургас и този бизнес сигурно ще донесе обещаните пак на аба 4 000 абсурдни работни места , непостижими за Бургас в този момент и кризисни условия. Бургас -първи частен град на ГЕРБ с най-високи местни такси и данъци Бургас  а  на последно място по нивото на местните такси, като таксата на битови отпадъци е 11‰ при средно 6,9‰ за страната, а тази за ползването на пазари – 9 лв. на кв. м. на ден при средно 3,50 лв. в другите областни градове. Другото неблагоприятно класиране за Бургас е при нивото на образование на работната ръка – едва 16,6% са с висше образование, което поставя областта на 26-то място по този индикатор.   Най-ниската стойност на таксата за битови отпадъци е 1,40‰ в Сливен … Бизнесът може да ползва най-евтино пазарите в Благоевград за 0,50 лв., а  в Бургас таксата е фиксирана на 9 лв. на кв. м.  18 пъти по-висока такса в Бургас от Благоевград  и 5,1 пъти над средната такса за страната, която е 3,47 лв. за кв. м ?!! Спрямо Варна, където таксата за ползване пазари е 2,70 лв. на кв.м в Бургас е 3,33 пъти по-висока ?!Пет кожи са съдрали в повече на всеки бургазлия ползвал бургаските пазари?! СРАМ и НАГЛОСТ ?!!  Таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти в Бургас е 7,85 пъти по-висока от тази в Сливен и 1,61 пъти по-висока от средната за страната ?! Отново наглост и срам … В съседна нам Варна такса битове отпадъци е 3,90 промила или 2,82 пъти по-ниска ?! В тези условия дребният и среден бизнес живеят около 4 пъти по-лошо и работят при 4 пъти по-трудни и скъпи условия в Бургас, който бил уж „най-добрият град за живеене“ според Димитър Николов и ГЕРБ.  Например, за хотел три звезди в Бургас туристическият данък е 2 лв. на нощувка, докато във Варна бе понижен до 60 ст. Най-нисък е данъкът във Видин, Враца и Ловеч – 0,30 лв. за нощувка. Туристическият данък в Бургас е 3,33 пъти по-висок от този във Варна и 6,66 пъти по-висок от този във Враца ?!  И докато пет големи общини смъкнаха цели 17 пъти този туристически данък ГЕРБ и Димитър Николов го увеличават от 3,3 до 6,6 пъти ?! Кой сега е нагъл управник ?! Бургазлии преценете сами!  В Бургас патентния данък е 4,5 пъти по-висок от Видин, 18 лв. за 1 кв. м  търговска площ, 3 пъти по-скъп от Враца и 1,8 пъти по-скъп от този в Габрово ?! Това е грижата на Димитър Николов и ГЕРБ за занаятите и бизнеса в Бургас … Подигравка!  Варна има 1,77 пъти по-високи преки чужди инвестиции на глава от населението спрямо Бургас (3 532 евро във Варна и едва 1 985 евро в Бургас) , а Димитър Николов се скъса от хвалби, които се оказват лъжи, че сме били първенци по ПЧИ ?! Кой лъже бургазлии ?!!  Бургас е на предпоследното 26- то място по образование на заетата работна ръка ?! А изхарчиха само за миналата година над 5 млн. пари за култура и образование ?!! По-назад сме дори от столицата на ДПС Кърджали, където процента е 17% спрямо 16,6% висшисти в Бургас… СРАМ !!!  Заетостта на бургазлии е с почти 6% по-ниска от тази на жителите на Варна и с цели 13,5% по-ниска от тази на жителите на София, което означава, че и безработицата в Бургас е почти толкова по-висока за срам на Димитър Николов и ГЕРБ, които съсипаха бизнеса и това е видно от всички и то точно от тези данни.   Бургас е на незавидното 10-то място по възприятие на корупцията?!!! В Бургас над 13% от бизнеса е давал подкупи, свързани с плащането на местните данъци и такси. И докато „Под лупа“ тръбеше, че в Бургас има корупция Димитър Николов, та дори и Бойко Борисов твърдяха, че такава няма ?! Кой ви лъже …  След изброяването само на една малка част от гафовете на ГЕРБ се налагат неприятните изводи : Неприятната истина Бургас е град свързван с реалноосезаема корупция, с най-високите местни такси и на почти предпоследно място по тежест на местните данъци, с нискообразована работна ръка и с ниски преки чуждестранни инвестиции. На фона на тези факти взети от изследване на ИПИ за 2011 г. е ясно, че катастрофата на местното управление на Бургас начело с бившият кмет Димитър Николов и партията му ГЕРБ, която доминира в общинския съвет е ясно видима и нанася всеки ден тежки щети върху икономическите интереси на бургазлии. Повече тази партия и този кмет не трябва да им се дава власт и ще е пълна катастрофа, ако бургазлии ги оставят по местата им с вота си. Нека им кажем : Довиждане ГЕРБ! Ще си върнем Бургас в ръцете на бургазлии, за наше добро, а не за да се обогатявате вие за наша сметка. След изброяването само на една малка част от гафовете на ГЕРБ лъсва неприятната истина: Георги ИвановБургас е град, свързван с реално осезаема корупция, с най-високите местни такси и на почти предпоследно място по тежест на местните данъци, с нискообразована работна ръка и с ниски преки чуждестранни инвестиции. На фона на тези факти, взети от изследване на ИПИ за 2011 г., е ясно, че катастрофата на местното управление на Бургас начело с бившия кмет Димитър Николов и партията му ГЕРБ, която доминира в общинския съвет, е ясно видима и нанася всеки ден тежки щети върху икономическите интереси на бургазлии. Повече на тази партия и на този кмет не трябва да им се дава власт и ще е пълна катастрофа, ако бургазлии ги оставят по местата им с вота си. Нека им кажем : Довиждане, ГЕРБ! Да си върнем Бургас в ръцете на бургазлии, за наше добро, а не за да забогатяват те за наша сметка. Бургас – най-добрият град за кражби и продажби
Един от най-големите провали на управлението на Димитър Николов е пропуканият бургаски храм „Св. св. Кирил и Методий“, който се разцепи заради строежа на подземен паркинг
Равносметката след края на мандата на кмета на Европа е милионни дългове, скандални сделки, лъскави проекти и един почти разрушен храм
Автор: Георги Ваташки Гигантски дневен ред със „спешни“ продажби на общински имоти, общи снимки за поколенията и неизбежните предизборни престрелки – така протече на 8 септември последната за този мандат сесия на Бургаския общински съвет. Кметът на морския град Димитър Николов (ГЕРБ) дръпна едно самопохвално слово как бургазлии са станали по-богати, как били върнати милионни дългове „без някой да усети“, как градът станал по-красив от Венеция и Париж, взети заедно, и други подобни лакърдии. В хора на дитирамбите му пригласяха съветниците от ГЕРБ, явяващи  се мнозинство в местния парламент, които в продължение на четири години от избраници на бургазлии се превърнаха в обикновени безмълвни машини за гласуване на прищевките на Николов и общинската администрация. За кой ли път бе припомнено, че Бургас е станал по-лъскав и в него се провеждали музикални фестивали с големи световни звезди. Отново бяха повторени мантрите и за „най-добрият град за живеене“. Като оставим настрана тези неща, населеното място наистина се промени значително през изтеклия мандат, но въпросът е дали това е само в положителна насока. Ако надникнем зад лъскавата фасада, ще видим тъмната страна на герберската власт в Бургас. Въпреки твърденията на Николов, морският град е сериозно затънал в дългове, които се очертава да бъдат изплащани и от следващите поколения бургазлии. Според експерти, те надхвърлят близо 70 милиона лева, като падежите на повечето кредити и плащането на лихвите трябва да стане през следващите две години. В общи линии, с някои изключения, повечето средства бяха използвани за различни демонстрационни проекти без реална полза за местното население. Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., задълженията към банките са в размер на 8-9 милиона лева, и то натрупани при лошото управление на червения кмет Йоан Костадинов. За осем години техният размер е нараснал близо седем пъти. Финансовото затъване на общината започва още през 2008 г., когато местната власт тегли най-големия си кредит досега – размерът му е 10 милиона евро и е взет от Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се финансира прословутият „Интегриран градски транспорт“. Солиден заем в размер на 14 милиона лева е взет и през 2009 г., с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли още нови 10 милиона лева. През април 2013 г. по предложение на градоначалника герберските съветници пък гласуваха под строй Бургас да поеме нов дълг от 4,9 млн. лв. Това се налагало, защото не достигало финансирането на четири проекта, започнати по оперативните програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“. Друго хрумване на общинската администрация, заради което морският град бе заробен през май 2013 г. с нов кредит в размер на 3,3 милиона лева, бе реализацията на проект по изграждане на експозиционен център „Флора“ на мястото, където традиционно се провежда едноименното изложение в Приморския парк. След близо две години забавяне обектът най-после бе открит тази година с бледа имитация на прочутата изложба на цветя. След което лъскавите, но не особено функционални постройки, останаха да стоят празни, с изключение на дните, в които се организират от време на време измислени „търговски“ изложения. Меракът гербаджиите да закопават парите на бургазлии обаче е неизчерпаем. Преди време шумно бе рекламиран атракционът „Подземен град“, който предвиждаше в бомбоубежищата в Морската градина да се отвори подземно кафене, да се изложи потънал старинен кораб и да се изградят различни интерактивни галерии. За всички тези чудесии със съмнителна икономическа ефективност през октомври 2013 г. бе теглен нов кредит от 2,5 милиона със срок на изплащане 13 години, а самото съоръжение трябваше да отвори врати миналата есен. Обещаните атракции така и не се появиха, след като в края на 2014 г. в бомбоубежищата бликна минерален извор. Това направи осъществяването на проекта напълно невъзможно и затова местната власт го прекрати. Което обаче не анулира дребната подробност, че изхарчените досега средства за проектирането на атракциона трябва да се възстановят от общинската хазна, което значи, че близо милион лева ще бъдат „източени“ за целта от джобовете на данъкоплатците. През януари тази година местният парламент гласува да бъде изтеглен от републиканския бюджет кредит, възлизащ на 16 милиона лева. Благовидната причина бе, че се налагало да се правят „спешни“ доплащания за изграждане на канализацията в бургаските квартали Ветрен, Банево и Горно Езерово – проекти, които буксуват от години заради спрените пари от Брюксел по ОП „Регионално развитие“. Само че в предложението на администрацията никъде не бе даден точен разчет как точно ще бъдат изхарчени тези пари. Казано на счетоводен жаргон, кредитът бе предназначен да „покрие“ задължителното 10-процентово участие на общината във финансирането на мащабните проекти. Администрацията обеща заемът да бъде върнат до края на годината, но само при условие че Брюксел преведе на Бургас до есента дължимото до стотинка. Това, което мнозинството на ГЕРБ в ОбС-Бургас тогава гузно премълча, бе какви са истинските причини за спирането на европейските оперативни програми в морския град. Всъщност средствата за България по „Околна среда“ и „Регионално развитие“ бяха отрязани  през юни 2014 г. заради системни нарушения при усвояването на европейските пари. След одит на ЕК бяха открити доказателства за значителни несъответствия в работата на контролните и управленските системи по програмата. Глобите, наложени на морския град от Регионалното министерство, бяха девет на брой и на обща стойност 760 хиляди лева. Както вече писахме в „Десант“, общината ги отнесе преди всичко заради заложени от нея дискриминационни условия в почти всички конкурси за изпълнение на строителни дейности. Като стана въпрос за строителство, няма как да не споменем множеството започнати с тържествени „първи копки“ помпозни обекти. Но след изграждането им се оказва, че всичко трябва да се ремонтира. Едно от най-големите недоразумения, дело на морската община, е така наречената „Централна автоспирка“, част от легендарния проект „Интегриран градски транспорт“, за който Община Бургас получи над 130 милиона лева по оперативна програма „Регионално развитие“. Местната власт я рекламира като важно звено за новата бърза автобусна линия, която нямало да зависи от задръстванията. Крайната дата, в която транспортното съоръжение трябваше да бъде завършено, бе 9 април 2015 г. Но традиционно този срок не бе спазен и то реално бе открито почти предизборно на 6 септември. Обществената поръчка за изграждането на спирката бе в размер 2,7 млн. лв. и бе спечелена от печално известната австрийска фирма „Щрабаг“. В края на януари морската общинска администрация призна, че австрийците са се опитали да икономисат от строителните материали, като ги заменят с по-евтини китайски аналози. Разбира се, за сметка на качеството. За прехваления пък проект за изграждането на подземна улица в края на 2012 г. герберите гласуваха нов дълг на бургаската управа от два милиона лв. Докато траеше проточилият се строеж, след всеки пороен валеж платната на подземното шосе се наводняваха заради установени при строежа му технически грешки. След дълги отлагания и повторни скъпоструващи ремонти улицата най-после бе открита през май тази година. Само че бургаските шофьори избягват да минават по нея заради недобре сигнализираното кръстовище, с което се свързва и липсата на видимост при излизането на него от подземния тунел. Сред строителните недоносчета на ГЕРБ и Димитър Николов се нарежда и основният ремонт на централния площад „Тройката“, който бе завършен в края на миналата година и бе на стойност 7 милиона лв., отпуснати по ОП „Регионално развитие“. Още след откриването му бургазлии и гостите на града открито изказаха недоволството си от липсата на зеленина, която да хвърля сянка в разгара на летните жеги, когато бетонната му настилка се нажежава като жарава. Прохлада трябваше да подсигурят и така наречените „водни ефекти“ на новосъздадените фонтани, нарочени за двойници на шадраваните във Венеция. Но на практика те системно наводняваха площадното пространство, което наложи да бъдат повторно ремонтирани. В края на юни 2015 г. мнозинството от ГЕРБ гласува със замах Бургас да поеме нов кредит от над 10 милиона лева, които бяха предвидени за строеж на нов плувен басейн с олимпийски размери и футболен терен за нуждите на местния клуб „Нефтохимик”, който от години не разполага със свой стадион. Тази спортна база трябва да се пръкне в бургаския жк „Славейков“, на същото място, където през 2012 г. бе започнат друг грандиозен проект, чиято прогнозна стойност надхвърляше 38 млн. лева. До две години там трябваше да се появи друг модерен спортен комплекс с олимпийски басейн. В края на април, след близо три години бездействие, Община Бургас прекрати безславно договора за концесия с инвеститора Българската федерация за борба. Още не скъсал контракта, бургаският кмет предложи новия грандомански проект за мащабен спортен обект там, който трябва да струва 10 720 000 лева. Така и не стана ясно кой ще ги плаща, при условие че излишни пари в хазната на Бургас няма. Сред провалите на бургаския градоначалник, който неотдавна бе обявен за кмет на Европа, е и широко рекламираният градски „Индустриален парк“, за който неведнъж сме писали в „Десант“. Той също се нарежда сред сделките, носещи единствено пасиви на общината. Големите обещания за прииждането на тълпи платежоспособни инвеститори, които ще вложат в него милиони, останаха химера, а огромният терен, погълнал преди това близо 4 милиона лева за изграждане на някаква митична инфраструктура, вече година и половина стои самотен и обраства с бурени, вместо с лелеяните производствени сгради и складови бази. В смесеното дружество общината апортира 300 декара своя земя и сега трупа загуби от около 15 милиона евро. Досега там са закупили парцели само пет фирми, но не е ясно кога те реално ще започнат да правят нещо. А обещанията за 4000 нови работни места и за над 100 милиона лева инвестиции останаха някъде в кметските предизборни кампании. В началото на 2013 г. пък местният парламент щедро гласува 117 декара златна земя в бургаския парк „Езеро“ да бъде дадена на концесия на руската фирма „Мостовик“ за изграждането на Океанариум. Върху огромния терен сибирската компания трябваше да построи аквапарк, делфинариум и океанариум, заедно с голям хотел с над 200 легла, СПА комплекс, ВИП зони и мокри барове. Самите условия на сделката бяха като сбъдната мечта – концесия за срок от 35 години, първоначална такса при започване на строежа само от 600 хиляди лева и по-нататъшна концесионна вноска в размер само на… един процент от приходите на развлекателния комплекс, дължима след огромен гратисен период от цели 8 години. В крайморския парк обаче така и не започнаха реални строителни работи, а в началото на ноември стана ясно, че „Мостовик“ е пред фалит, а собственикът на компанията Олег Шишов бе арестуван от руските власти заради финансови нарушения. Химерата „Бургаски океанариум“ представлява втори опит за изграждане на увеселителен комплекс в Бургас. Интерес към това начинание първоначално прояви съмнителна британска компания, която обаче се оказа фантом – без никаква реална икономическа дейност зад гърба си и без каквито и да било приходи. След като опозицията в ОбС в лицето на „Национален фронт за спасение на България“ разкри това, се стигна до прекратяване на преговорите и търсене на друг инвеститор. Всички изброено дотук обаче бледнее пред трагедията на четвъртия по големина православен катедрален храм в България – бургаския „Св. св. Кирил Методий“. Преди повече от четири години сградата му буквално се разцепи заради абсурден проект за строеж на подземен паркинг на едноименния площад в центъра на града. Опасни пукнатини се появиха и по съседните сгради на филхармонията и гимназията „Св. св. Кирил и Методий“. Хронологията на това престъпно и умишлено съсипване на храма бе описвана многократно в „Десант“. Както и безсилието на местната власт да се справи с причинената и „благодарение“ на нея разруха. Единствената политическа сила, която се противопостави на гибелния за божия храм проект, бе „Национален фронт за спасение на България“. Седмината общински съветници от групата на патриотите още след първите признаци за пропукването на светинята предложиха концесията на „Глобал технолоджи къмпъни“ АД да бъде прекратена. Още повече, че през 2013 г. изтече и срокът за изграждането на подземния паркинг. Той и до днес не е готов. Но мнозинството на ГЕРБ в местния парламент даваше твърд отпор на всякакви опити на родолюбците да се сложи край на това безобразие. Съветниците от Националния фронт последователно се противопоставяха и на всички скандални сделки и решения на ГЕРБ и Бургаската управа. Но разумните им доводи и предложения бяха отхвърляни без обяснения под диктата на мнозинството на ГЕРБ. Въпреки това, НФСБ постигна редица успехи в защита на интересите на жителите на Бургас. Сред тях са и спирането на проекта за изграждане на така наречения „цигански“ блок в най-големия жилищен комплекс в морския град „Меден рудник“, както и събарянето на незаконен мюсюлмански молитвен дом в този квартал. По инициатива на патриотите турско-арабските имена на над 300 местности бяха подменени с български названия. По идея на СКАТ и съветниците от НФСБ Бургас стана първия български град, официално признал геноцида над арменците в Османската империя, извършен през 1915 г., а датата 17 май бе обявена за ден, в който бургазлии свеждат глава пред паметта на невинните му жертви. Също по настояване на родолюбците ОбС забрани агитацията на сектантите по улиците и най-вече по домовете, където жителите на морския град бяха системно тормозени от представители на знайни и незнайни религии. Заслуга на общинските съветници на Националния фронт бе и решението на местния парламент да се издигне паметник на благодетеля на Бургас Александър Георгиев – Коджакафалията. За съжаление изграждането му още не е започнало заради отказа на местните общинари да финансират проекта. По тази причина телевизия СКАТ и НФСБ поеха инициатива за набиране на средства за издигането му. На 25 октомври предстоят избори, които ще са решаващи за бъдещето на морската община. Какъвто и да е резултатът от тях, едно е ясно  Бургас трябва да престане да е „най-добрият град за кражби и продажби“ и да се превърне в истински европейски градски център със собствена индустрия и работни места. Това обаче няма да бъде постигнато с грандомански проекти, изграждани с огромни кредити, а с много труд и най-вече честност и почтеност.  

В герберския султанат Бургас санирането на кв. м е по-скъпо близо два пъти над кв.м. грубо строителство …

243 лева за саниране при 127 лева за квадрат грубо строителство ?! Нормално ли е това или е спекулация ?! Да припомним, че ЦЕНАТА НА КВ.М САНИРАНЕ Е СРЕДНО С ТРУД И МАТЕРИАЛИ ДО 80 ЛЕВА?! А СЛУЧВАЩОТО СЕ МОЖЕМ ДА ГО ОЦЕНИМ КАТО СХЕМА ЗА ИЗТОЧВАНЕ И КРАЖБИ … В герберския почин държавата чрез общините да санира старите панелки с рекламно – предизборна цел е заложена оная спекулативна схема, която има при автобояджии и тенекеджии. Цената на един нов калник е около 32 лв., но боядисването му струва около 80 лв. примерно за един „Форд“ … И докато за частниците дирещи печалба това е разбираемо, то за една държава и нейните общини това е непонятно и граничи с кражба и то не за левчета, а за стотици милиони … Кметът на Бургас Димитър Николов по време на предизборна среща с актива на ГЕРБ по повод критиките от страна на БСП към програмата, станала популярна със санирането на блоковете заяви : „Това е една програма за цялостно обновление на жилищата, санирането е само една функция от това. Разкрива се цялата сграда., детайлно проверяваме цялата конструкция, там където има корозирали сглобки – се подменят, там, където е необходимо се обработва със специални материали, за да издържат сградите още 50 години. Прави се обследване на етажната система там, където има течове, подменят се инсталации. Освен подмяната на цялата покривна изолация, слагаме и соларни инсталации, които дават безплатна вода на жителите във входа. Средната цена на квадратен метър в Бургас е 140 лева за цялостно обновление, в което влизат работните проекти, енергоефективното обследване, надзорите и всички допълнителни административни ангажименти по този проект.“ Той добави, че 45 хиляди бургазлии в момента чакат да започне обновлението на жилищата им. Публикация на http://www.mediapool.bg/top-3-na-firmite-poluchili-nai-mnogo-sredstva-ot…обаче показва друго : Сметката за санираните сгради показва средно по 200 лв./кв. м, което е двойно повече в сравнение с обновяването по програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. Най-високата средна цена за саниране е във Велинград – 288 лв./кв. м, а най-ниската – в Кюстендил, 116 лв./кв. м, става ясно от изисканата от Медиапул справка. В публикуваните таблици с информация с източник МРРБ цената за кв.м за санирането в Бургас е ЦЕЛИ 243 лв. , а не 140 лв. / кв.м както ни сапунисва зам.-председателя на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов ?! Разликата е значителна – ЦЕЛИ 103 лв. / кв.м ?! При 12 сгради санирани досега по квадратурата Х 103 лв. отгоре лапачката е за около поне 5 млн. лева досега ?! Къде е истината в думите на кмета за санирането и печалбата за избраните фирми и то за стотици хиляди на санирана сграда ?! За пример санирането на бл.61 в жк „Изгрев“ струва според думите на техническо лице по около 17 хил. лв. на апартамент, при 1068 000 лв. предвидена цена по договор … За тази сума се изгражда до 133 кв.м грубо строителство в Бургас или поне около 30 кв. м при между 200-300 евро с компенсацията за собствениците на земята е себестойността на новото строителство в София … И ако е вярно, че според думите на кмета Димитър Николов, че 45 хиляди бургазлии още чакат санирането на жилищата си, при цена на кв.м от 243 лева при около 150 сгради при които разликата в цена е от 103 лева на кв.м това прави за една санирана сграда по около 450 хил. лв. гювеч за фирмите , а при бъдещето саниране САМО в Бургас това ще са около 60 млн. лева отгоре и може би ще споделени с някого уредил ги до канчето ?! Не претендираме за абсолютно точни сметки, а за приблизителни, но това са си милиони левове едва ли пръснати просто така за „по-високо качество“ ?! А може и да грешим-все пак не сме учили кметска математика от СПТУ по автотранспорт ?! Санирането още от самото си начало тръгна с лъжа – бе наречено „безплатно“. Реално се плаща от всички данъкоплатци – включително и от тези, които не могат и никога няма да попаднат в програмата. Този порок на инициативата неведнъж бе критикуван още преди нейното начало. Българската банка за развитие (ББР) отпуска парите, като получава гарантиран от държавата заем. Икономисти вчера разясниха, че играта с този заем е просто счетоводно-бюджетен трик – разходите са записани под линия и не влияят на бюджетния дефицит. За сметка на това парите така или иначе ще трябва да се платят в следващи години, пак за сметка на бюджета и на всички данъкоплатци. Програмата за саниране създаде перфектната корупционна среда и се наложи местните власти по някакъв начин да бъдат озаптени. На два пъти трябваше да бъдат променяни максималните цени за саниране, по които могат да бъдат сключвани договори от кметовете с фирмите. Първата корекция дойде, след като бе установено, че цените са прекомерно раздути, далеч над всякакви пазарни стойности, да не говорим за елемент на разумност. Имаше и второ занижаване на максималните стойности, което отново изглежда далеч над разумното, а по-внимателна проверка на договорите, на вложените материали, на качеството на работата вероятно ще покаже немалко странности или калпаво изпълнение, което лъсна скоро. А иначе хвалбите от ГЕРБ продължават, а милионите изтичат в правилната посока в герберския султанат Бургас … Както ви обещах, публикувам Контрабандното МИНАЛО на кмета на Бургас – Димитър Николов, който рекетира със службите си бургазлии вече над 10 години… Наказателното производство е прекратено за минтически престъпления – КОНТРАБАНДА за акцизни стоки точно по време на изборите за кмет на община Бургас, когато стана за пръв път кмет. Г-Н КМЕТЕ, още преди питах къде отиват парите от синя и злена зона -Бургас, както и от ОС „Паркинги и гаражи“ … Парламент доминиран от ГЕРБ и сателити да припомним какви им бяха и са им кадрите и в местната политика  Преди да коментираме това, което е широко известно на цяла България и позабравено в Бургас, е редно да отбележим, че нашата статия не е насочена срещу обикновените честни хора-членове на ПП ГЕРБ, това е техният политически избор и ние го уважаваме. Няма да спрем обаче да разказваме с факти и обстоятелства за криминалното минало на кмета на ГЕРБ в община Бургас, както и за сътрапезниците – сателити които повече от 9 години бяха заедно при гласуването на важни за града ни решения и споделяха радостите на властта. Бургазлии, познайте истината и тя ще ви направи свободни от политическите заблуди. Най-голямата от тях е, че имаме честни и почтени местни политици управляващи Бургас.   Мечтата на почти всеки новобогаташ е да бъде ловец. Едва ли по-различна е била тя и за Димитър Николов към края на 90-те години на миналия век. И също както при лова си е мечтал да удари поне два заека с един куршум и да се похвали с това, а навярно като бизнесмен е мечтаел да удари кьоравото или келепира.  Всеки знае, че понякога мечтите се сбъдват и така станало и с бизнеснамеренията на една притежавана от него и съдружниците му фирма „Витатур Инвест“АД. Никак не е странна тактиката на Димитър Николов, накратко наречена слънчоглед. През годините е бил на страната на СДС и то точно, когато СДС взима властта и управлява от 1997г. до 2001 г. След това се ползва и от подкрепата на видни представители на НДСВ, а е и областен председател на СДС-Бургас през същото време и водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (редом и плътно зад гърба на бившия кмет Йоан Костадинов), когато бургазлии го наричали „Общински съвет“ ООД. През 2006 г. в Бургас се случило нещо странно. Първоначално бизнесменът Ивайло Дражев регистрирал на 10 април 2006 г.СДРУЖЕНИЕ „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-ГЕРБ“ заедно с Марияна Янева и Степан Жунгурдиян, а за да не остане по-назад изпълнителният директор на „Победа“ АД и член на УС Димитър Николов регистрира еднолично почти идентично сдружение „ГРАЖДАНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ-КЛОН БУРГАС“ на 22.08.2006г. Та ето ви новината. Първият създател на ГЕРБ в Бургас е Ивайло Дражев. Сегашният кмет Димитър Николов е втори, но както е казал поетът: „Първите паднаха в кърви, последните станаха първи…“ Може би по това време работодателите на Димитър Николов са знаели, че назначеният на длъжността изпълнителен директор на „Победа“ АД има „…влошени финансови резултати в резултат на неефективно управление, както и злоупотреби със служебното положение. За това имало доказателства в счетоводството на фирмата, поради което тя не освободила Николов от отговорност“. Това заявили на пресконференция на 15.10.2007 г. основният акционер на „Победа“ АД и по това време и изпълнителен директор, както и виден лидер на НДСВ, специалист по икономика. А нашият „вълшебен“ стрелец заявил горе-долу това, че напуснал завода, за да се занимава с политика… Интересното е, че преди това е можел да се занимава с политика и в СДС, но не го е сторил, а дори според представителя на СДС-Царево е взел участие в „политическо търгашество“… Всичко това се случило, може би защото бизнес­интересите на Димитър Николов му пречели да се занимава с политика?! Ето част от оценката на Людмил Николов (СДС-Царево) публикувана в неговото отворено писмо години по-късно: „В материала нееднократно се споменава ПП СДС, която аз представлявам в община Царево и хора от тогавашното ръководство през 2002 – 2003, участвали в корупционна схема за продажбата на 130 дка в къмпинг „Корал” и политическо търгашество. Не е моя работа да разследвам хората и фирмите, участвали в тези сделки. За това е сезирана Върховна прокуратура и Окръжна прокуратура – гр. Бургас от 26.04.2010 г. и аз се надявам институциите да свършат своята работа. Моя работа, обаче, и задължение е да взема отношение, заради всички онези хора – излъгани, обезверени и отвратени от политическата и управленска номенклатура, която през последните години забогатя бързо и неимоверно много.“ Разбирате ли защо г-н Димитър Николов през 2006 г. не е могъл да развива политическа дейност сред тогавашната си партия СДС и е търсел най-вероятно онова ново, което е можело да донесе келепира, разбира се не на готово, а е дебнел като ловец плячката си… Ето и малко предистория на „плячката“ на г-н Николов:
Контрабанда на сухо мляко
Може би за пръв път в бизнес­историята си Димитър Николов удря кьоравото с внос на сухо мляко от Украйна и Молдова. Това научаваме от скандална публикация на известния бургаски разследващ журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“. Три години по-късно той е награден за своята разследваща журналистика. Наградите Leipzig Media Award бяха връчени на 8 октомври т.м. в Лайпциг, в присъствието на министъра на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер. Ето какво заявява той след награждаването си:   „България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле, отколкото преди 15 г. Ако в Германия качествените хора са в авангарда на нацията и държавата, в България те са под похлупак, а обществото се оглавява от контрабандисти, крадци и мафиоти. С приемането на България в ЕС това положение е официализирано и народът е фрустриран и обезнадежден“, казва още журналистът. Материал на Медиапул от 11 окт. отбелязва: “Журналистът, който живее в Бургас, е известен с разследванията си за корупция и злоупотреби в съдебната система, в морските общини и в парк Странджа. Работил е във вестниците „Стандарт“, „Монитор“, „Политика“ и „Телеграф“. В момента е на свободна практика. В разследванията си уличава в криминални деяния местни и национални политически величия като сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кметът на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти), Йордан Цонев и върхушката на ДПС и много други.“ Точно Асен Йорданов през 1995 г., в репортаж за в. „Стандарт“ разкрива и фотографира нелегалната фабрика за цигари в Крайморие, регистрирана на 17.10.1994 г., която е съсобственост на 30% на сегашния премиер Бойко Борисов. На 24.06. 1996 г. Борисов продава дела си във фирмата „Тео Интернационал“ на съсобственика на фабриката на Иво Каменов. Въпреки разкритието и започналото разследване, нелегалното производство продължава още три години. „Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия“, заявява журналистът в Лайпциг пред аудиторията от министри, политици, банкери, журналисти и медийни експерти.   Контрабандист иска да управлява Бургас Ето едно професионално журналистическо разследване на в. „Нова зора“ от онова време на криминалния български преход, който явно все още не е завършил. Доказателствата?! Ами припомнете си кой е начело примерно в местното управление на община Бургас, а ако ви липсва информация, прочетете следните материали по-долу. Един от тях си е чист „приятелски огън“ от екипа на в.“Атака“ срещу Димитър Николов и подкрепящия го горещо през 2007 г. лидер на ПП СЕК Георги Манев. Насладете се на встъпителната част на онова, което ще ви предложим под общото наименование:
БАНДИТСКИЯТ   БУРГАС
„Нова зора“ – брой 35 – 4 септември 2007 г. Контрабандист иска да управлява Бургас Лидер на ГЕРБ мамел години държавата с внос на сухо мляко Енчо ЕНЕВ
Началото
„Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1″ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Хотел Белица приморско Димитър Николов Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на „Слънчев бряг“ АД Малина Бакалова. Това – между другото.
Същественото е Дунав мост
Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост. Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата.
Схемата
На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на  Контрабандист или кмет е Димитър Николов? 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас, внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи. Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици. Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост. Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие. Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи, изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги, разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото. Контрабандист или кмет е Димитър Николов? Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия. Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. „Самуил“ 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. „Батак“ II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист. На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно. Контрабандист иска да управлява Бургас   Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда. Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец. Прави впечатление и „наглостта”, с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище.
Развръзката
В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления, са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”. Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г. Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите. До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години. Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България. „Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание”, споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда.
Темида гледа през превръзката
На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление. Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България.
Справедливост с мирис на корупция
„Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева. На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписът е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива. Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам. Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно. И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си. Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов. Добре покриван като областен председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник (признат от съда) застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си… Ако разбира се, България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи, това нямаше да е възможно.“ в. Атака бр.43 от 31.10.2007 г. Уличен в контрабанда човек на ГЕРБ напира за кметския стол в Бургас ЕКИП АТАКА „Скандален бизнесмен, обвинен в контрабанда, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, избран лично от неформалния лидер на партията Бойко Борисов, е ощетил държавата с около 690 000 лева, сочат документи. Сумата никак не е малка имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси. По случая срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове. Димитър Николов е бил освободен от длъжността изпълнителен директор на бургаския завод „Победа“ АД заради злоупотреби със служебното положение и лоши финансови показатели на дружеството, твърди сегашният собственик на завода Сава Чоролеев. Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. В нея обаче удобно е пропуснат фактът, че човекът на ГЕРБ в Бургас е собственик на един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел „Белица“ в Приморско. Човек, чието име е замесено в контрабанда със сухо мляко, се готви да вземе кметското място в Бургас. Димитър Николов, лично избран за битката в морския град от неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, всъщност е част от досегашната управа на общината. До момента Николов работеше удобно с досегашния кмет на града Йоан Костадинов като председател на комисията по икономика и инвестиции в община Бургас. Човекът на ГЕРБ беше и отявлен седесар, но преди изборите бързо се пребоядиса и прегърна идеите на партията на Борисов. Това разкриват общински съветници и граждани на Бургас. Най-скандалното е, че срещу Димитър Николов има следствени дела, наказателни постановления и изпълнителни листове за контрабанден внос на  сухо мляко, с което е ощетил държавата с близо 690 000 лева. Сумата никак не е малка, имайки предвид, че далаверата се въртяла през 1995 година. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси, писа в. „Политика“. Обвинението беше потвърдено и от водачът на листата на БСП в София Георги Кадиев, който обяви, че левицата няма да подкрепи Николов на втори тур, тъй като е замесен в митническа измама. „Аз като човек, който е надзиравал митническата администрация, не мога да подкрепя такъв човек“, обяви Кадиев. Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г., и според резултатите от проверките Николов е ощетил държавата с 687 123 лева.
Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години
Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1“ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1“, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция, „Митници“. Още две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката. Най-накрая на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Интересен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов. Той обжалва пред Бургаския районен съд. Оправданието му е, че митническите документи са попълвани не от него, а от пълномощника му Славей Николов. Пред съда Славей Николов отрича да е съставял, попълвал или подписвал книжата. Графологична експертиза обаче така и не е направена. Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО“ АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини“. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед“ АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид“ ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО“ Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес. Въпреки че се представя за успешен бизнесмен, според имотната му декларация Димитър Николов не притежава много. Има три коли  „Пежо 206“, „Опел Кадет“ и „Лада Самара“. Притежава апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика. Един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие – хотел „Белица“в Приморско, е собственост на кандидат-кмета. Това обаче удобно е пропуснато в имотната му декларация. Освен имотите и колите си в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма „КБС“ ООД с основен предмет на дейност туризъм, хотели и има 50% дялово участие в „Европа 5“ ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. „КБС“ означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на „КБС“ е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в „Европа 5“. Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на „КБС“ въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по Южното Черноморие-хотел „Белица“ в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко  не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне. Зад Димитър Николов стои и лидерът на така наречената партия „Средна европейска класа“ (СЕК) на бургаския бизнесмен и общинар Георги Манев.“ Такива бяха и вероятно такива са и сега, както ще бъдат и в бъдеще ония, които отново искат да смучат от вашите данъци и такси, да градят „бъдещето“ на Бургас, тясно преплетено с интересите на т. нар. „приятелски фирми“ от Йоаново време. „Бъдеще“ със скъпи данъци и такси, съсипия на малкия и средния бизнес, висока безработица, отвратително здравеопазване, безхаберие за чистотата на въздуха и водата, която пием, с порутена инфраструктура в крайните бургаски квартали, с едни от най-високите кредитни задължения на глава от жителите на града ни (по 190 лв. на всяко живо човешко същество в Бургас срещу 32 лв. на човек в София?!) и най-важното-с криминално минало и нагласи, които не се променят и след години. Народът го е казал просто: „Вълкът козината си мени, но нрава си не“. Вобщественото пространство се спрягат различни предположения за личното състояние на кмета  на Бургас Димитър Николов. Те вървят от 5 млн. лева и стигат до над 100 млн. лв. Не че който иска, не може да влезе в сайта на Сметната палата, за да проследи декларациите му от последните 10 години, през които той каро вече трети  манда като градоначалник. Стига да вярва на официално изнесените данни, разбира се. За годините на кметуване му, от различни европрограми, от националното субсидиране и от общински средства през подписа му са минали над милиард евро. Блажени са вярващите, които мислят, че е възможно някой да пази кацата с мед и да не бръкне нито веднъж в нея. Но да оставим предположенията и да опитаме да се опрем на фактите. Димитър Николов е съсобственик от луксозния хотел „Белица“ в Приморско. Придобил е 50 процента от имота чрез фирмата си „Европа 5“ ООД (негов съдружник там е Симеон Симеонов, най-близкият човек на кмета, когато става дума за  печеливши сделки). Самият Николов не отрича, че е притежател на хотелски комплекс. Произходът на средствата за закупуване и ремонт на почивната база обяснява с частния си бизнес, който имал преди да стане градоначалник, още от времето, когато бе управител на шоколадовата фабрика в Бургас „Победа“. По тази тема обаче Николов не обича да навлиза в детайли, които биха го вкарали в евентуален капан. Някой би се запитал дали действително управителските заплати в българските фирми са толкова високи, че с тях човек да си пазари хотели.
За всеки случай бургаският кмет е прехвърлил собствеността си (от „Европа 5“ и от самия хотел) на името на съпругата си Гергана Николова още в началото на първия си мандат. Вероятно, за да не бъде по никакъв начин уязвим. Хотел „Белица“ е разположен на площ от 13 декара, има собствен парк и басейни. Сградата е със 168 стаи и 6 луксозни апартамента, на разгъната застроена площ от над 7000 кв. м. Това всъщност е имотът на бившата почивна станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас, строена по соц време. Специалисти определят, че сегашната продажна цена на хотелския комплекс е над 5 млн. лева. Оттук нататък започват питанките. Първата е свързана със самата фирма „Европа 5“ ООД. Това не е стандартното дружество с ограничена отговорност, чийто типов капитал е 5000 лева. Според Търговския регистър, делът на жената на Николов във фирмата възлиза на точно 285 420 лв. Някой ще си помисли, че този дял с развитието на бизнеса през годините е нараствал, за да стигне до това число. Само дето не е така. Дружественият договор на фирмата е сключен между двамата съдружници – Симеон Симеонов и Гергана Николова (съпругата на кмета), на 11 ноември 2007 г. (буквално дни след изборите за местна власт), а е записан в търговския регистър на 17 август 2008 г. Оттам пък е видно, че капиталът на фирмата от общо 570 840 лв. е внесен от двамата съдружници към момента на учредяването й. Пита се откъде Николов е имал толкова много налични пари, че да ги изсипе накуп при регистрацията на новата фирма? Също и откъде е имал и милионите, вложени в капиталното преустройство на сградата на бившата почивна станция, превърната от него в луксозен хотел. Самият той простичко обяснява, че се бил занимавал с бизнес преди началото на кметската си кариера. Но пропуска да уточни какъв точно е този печеливш бизнес, както би сторил всеки политик, който иска да бъде напълно честен и открит. Магазини ли е имал, складове ли, търговия ли е въртял, посредник или предприемач ли е бил? Не, кметът Николов удобно ни спестява тези подробности, за какво да ни обременява с тях… По-паметливите биха се сетили, че в зората на демократичните промени у нас, той се е занимавал с нелегален внос на сухо мляко от Молдова и други бивши републики от някогашния Съветски съюз. Още през 2007 г. български медии публикуваха факсимилета от прокурорски постановления срещу Николов за доказана контрабанда, които обаче така и не влязоха в сила заради кметския му имунитет. Друга фирма на Димитър Николов – ЕТ „Бове – 1“ (преобразувана всъщност в „Европа 5“), според същите твърдения в медийни публикации, била залавяна от митническите власти с подправени фактури, а заради дейността й, излизаща от рамките на закона, били завеждани следствени дела и прокурорски преписки. Каква е истината, това си знае само Николов, тъй като митническите, следствените и прокурорските архиви от онова време най-вероятно са унищожени. Може би поради давност, а може би и като услуга за кмета-слънце на Бургас. Паметливите биха се сетили и за „Аферата Корал“, от която бургаският кмет излезе по-богат с няколко милиона. За тези, които са забравили този епизод от битието му,  ще припомним историята накратко. Николов и съдружникът му Симеон Симеонов изкупуват на безумно ниската цена от 7 щатски долара за кв. м. 130 декара общинска земя в Царево на първа линия до морето, т.е. на самия плаж на бившия къмпинг „Корал”, намиращ се на север от Царево. Сделката става факт не без съдействието на тогавашния червен царевски Петко Арнаудов. Впоследствие тази земя, разделена на по-малки парцели, е била препродадена, но вече на двадесет и повече пъти по-висока цена. Ако всичко това е вярно, то кметът Николов определено е имал добър старт в живота и най-вече в политическата си кариера, довела го до място, през което тече пълноводна река европейски и национални средства. Разбира се, никой не твърди, че той е крадец. Дори не казваме и, че само е гребвал от време на време по шепичка от тази река, за да пъхне нещичко в джоба си. В партия ГЕРБ подобни неща не се толерират, не и ако част от „усвоеното“ не се пренасочва към черните каси на партийната централа. Ние обаче и това не казваме. Но се на-дяваме в някой светъл ден прокуратура, ДАНС, данъчни и всякакви други служби, които буквално изтърбушиха общините, управлявани от „чужди“ кметове, да хвърлят поне едно око и на „своите“.     След като стана ясно, че кметът на Бургас Димитър Николов е най-вероятната номинация за служебен премиер, се появиха информации за някои негови стари прегрешения. Николов, който през февруари т.г. бе избран и за заместник на Бойко Борисов в ГЕРБ, е смятан за един от най-успешните местни управници, но пътят му към властта е белязан от някои интересни моменти в края на 90-те години и началото на новия век, когато е част от СДС-Бургас. Той е областен председател на партията през същото време, водач на синята листа в общинския съвет на Бургас и председател на постоянната комисия по икономика и инвестиции (заедно с компрометирания бивш кмет Йоан Костадинов), носещ нарицателното име “Общински съвет“ ООД. Аферата: „Сухо мляко“ От публикация на разследващия журналист Асен Йорданов от септември 2007 г., озаглавена „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“ научаваме за злоупотребите на сегашния кмет на Бургас Димитър Николов (контрабанда на сухо мляко и машинации с имоти), кмета на Царево Петко Арнаудов (злоупотреби с общински имоти) и редица нарушения на Йордан Цонев и върхушката на ДПС.“ Ето какво пише в журналистическия материал, публикуван във в.“Нова зора“ в бр. 35 от септември 2007г.  със заглавие „Контрабандист иска да управлява Бургас“. „Факт е обаче, че част от стоката е влязла у нас контрабандно чрез едноличната фирма на бизнесмена „Бове-1 Димитър Николов“ ЕТ. Става въпрос за 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митницата и за тях не са платени съответните данъци и такси. Вносът е реализиран с няколко партиди през 1995 и 1996 г. и според резултатите от проверките Николов е ощететил държавата с 687 123 лв. По онова време това са много пари. Разликата между действително внесените количества сухо мляко и декларираните е установена през 1998 г. при проверка на Главно управление, сега Агенция „Митници“. /…/ Две години са необходими на районната митница в Бургас за проверка на проверката. В крайна сметка на Димитър Николов са съставени две наказателни постановления. Любопитен е фактът, че те са с номера 3 и 4 от 1998 г., но са входирани чак през юни 2000 г. и тогава са връчени на Николов.“ Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала предимно от Украйна, където радиацията от чернобилската катастрофа сее смърт и мутации в радиус от хиляди километри. Равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето“ е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Хайде да застроим Корал Преди време колегите от Меdiapool публикуваха раследващ материал, в който четем дословно: „Кметът на Царево Петко Арнаудов и юрисконсултът адв. Евгени Мосинов са ощетили общината със сключването на сделката за продажба на 130 декара земя на първа линия край морето на плажа „Корал“. В договарянето на покупката е участвал и тогавашният общински секретар на СДС– Бургас Димитър Николов, който в момента е кмет на Бургас и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, който към момента отрича това. Той призна обаче, че е съсобственик във фирмата „Витатур инвест“, която е купила атрактивните земи от общината. Впоследствие тя ги е препродала с огромна печалба, без да изпълни инвестиционния си план и да разкрие работни места.“ Друго разследване на Mediapool, установява, че терените на „Корал“ са придобити през 2002 г. по 7 долара на кв. метър или 1 800 000 лева, а през 2006 г. са препродадени чрез свързани фирми на цени от 175 до 400 евро на квадрат. Всичко това означава, че сделките са донесли на собствениците на „Витатур Инвест“ близо 30 милиона евро печалба. Според създателя на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, който живее във Франция, но е жител на крайморското селце Варвара корупционните схеми в община Царево при сегашния кмет Петко Арнаудов започват през 2002 година именно от плажа „Корал“. „През 2002 година става една сделка с 130 декара земя, която общината продава по 7 долара на кв. метър на фирма „Витатур инвест“, основана от бургаски бизнесмени, сред които е Димитър Николов – настоящият кмет на Бургас от политическа партия ГЕРБ. Тогава господин Николов е общински секретар на партия СДС“, разказва Атанас Чобанов. Всичко е политика, приятели Според думите на бившия председател на общинския съвет в Царево по това време Димо Иванов сделката за „Корал“ е била политическа, защото решението за продажбата не е можело да се вземе без да го одобрят съветниците на СДС. Той твърди, че Димитър Николов, който тогава е общински секретар на СДС в Бургас, е участвал активно в договарянето на параметрите на сделката и е обещал неговите съветници да я гласуват, след което да помогнат за преизбирането на Петко Арнаудов (БСП) за кмет. На заседанието, на което се решава сделката, присъства Димитър Николов като представител на „Витатур инвест“, който не говори нищо на заседанието, но неговата работа е свършена най-вероятно преди началото на това заседание с местните представители на СДС-Царево. „Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов (виж видеоинтервю с Димо Иванов и Николай Николов). Чиста печалба В публикация на Меdiapool, озаглавена: „Съмнения за „спестени“ данъци и странни комисиони в скандалната сделка „Корал“, става ясно следното: „Ясни са точните суми, декларирани от крайните купувачи на бившите общински земи край къмпинг „Корал“. Проверка в имотния регистър показа, че в периода 2007-2009 г. 125 356 кв.м са продадени на испанската фирма „Ибердрола Инмобилиария“. Пред държавата е деклариран материален интерес за общо 32 603 599 лева или средно по 260 лв. на кв.м. Това прави близо 30 млн. лева печалба за собствениците на фирмата „Витатур Инвест“. Фирмата купува земята от община Царево през 2002 г. за 14 лв. на кв.м, с обещания да построи инфраструктура, вилно селище за 2500 души и да разкрие 350 работни места. Обещанията остават на хартия, но както показват регистрите, печалбата от препродажбата на земята е съвсем реална. ъдружници във „Витатур Инвест“ в момента на покупката са три фирми, сред които е и „Европа 5″ ООД на Симеон Симеонов и бургаския кмет Димитър Николов. Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов (БСП) твърди, че общината е преговаряла директно с Димитър Николов, тогава секретар на областната структура на СДС. Той обещава неговите съветници да подкрепят продажбата и след това да подкрепят на изборите кмета Петко Арнаудов (БСП), което и става. При усвояването на печалбата от земите фирмите вече са други, но зад тях стоят същите хора. Приходите са разделени сравнително равномерно, като всяка от фирмите зад „Витатур Инвест“ осребрява приблизително 10 млн. лева. По-конкретно: 9 399 000 лв. за фирмата „Лари“ ЕООД на Симеон Симеонов (съдружник на Димитър Николов в повечето му фирми-бел. ред.); 10­ 100 849 лв. за „Българско Туристическо Дружество Глобал Турс“ АД (където Димитър Николов е бил представител и управляващ-бел. ред.) и още 13 103 750 лв. за други две фирми.“ На 18 май кметът на Бургас Димитър Николов празнува 51-ия си рожден ден. Да му е честит на патерица! От местните медии се разбра, че един от най-обласкаваните и най-излъскваните имиджово градоначалници на ГЕРБ е празнувал тази година делово и не толкова шумно – събрал подчинените си в къщата за гости „Русалка“ в парк Росенец, собственост на общинското предприятие „Общински имоти“. За разлика от миналата година, когато, разказват бургазлии, честването е било като на национален празник. Помпозно, охолно и на широко – най-напред в Морското казино с поне двеста гости, после в легендарния хотел „Приморец“ с едноименния по-тесен кръг от приятели, бизнес партньори, приближени… Забавлявала ги, казват, изключително известна певица от града, дето под 5 бона за участие не взимала… От години образът на Димитър Николов като едно от най-успешните лица на управляващата вече близо десетилетие партия, се вае старателно. Горе-долу толкова той властва и в Бургас. За това време успешно е изградил и собствената си бизнес империя и собствената си обслужваща администрация, и собственото си лоби по върховете на властта, и собствените си депутати. От имиджа на кмета резултатно са изтрити нелицеприятните биографични факти, централните медии не се занимават с необяснимото му лично благосъстояние, единствено малки местни сайтове и заядливи бургазлии във форумите под техни публикации циклично продължават да задават неприятни въпроси. Именно там някъде прочетохме странно звучащата на пръв поглед „спекулация“, че този толкова успешен гербаджийски управленец от известно време упорито търси всякакви начини да се спаси от Бургас. И че след като демаршът му пред президента Румен Радев да бъде изпратен посланик в Москва се увенчал с категоричен крах, сега фикс идеята му била да оглави листата на ГЕРБ за евроизборите догодина. Ето в какви граници варират мненията за Димитър Николов. Насладете се на славословенията за кмета в „Черноморски фар“ от онзи ден: „Днес рожден ден празнува кметът на Бургас Димитър Николов. Бургазлии са свикнали с неговите успехи, които водят града напред и към по-добро, доказал е, че има визия и знае как трябва успешно да се развива не само един град, а и цял регион. Сред най-често срещаните и заслужени определения за него са „най-успешният кмет“ и „най-обичаният градоначалник“ не само в Бургас, но и в цялата страна. Обикновено е скромен и пестелив в думите, когато става въпрос за лични поводи. Екипът на „Черноморски фар“ му напомня, че от баницата с късметите за 2018 година изтегли късмета „Нов дом“. Пожелаваме му да продължава да подрежда добре и всеотдайно общия дом на всички бургазлии – нашия град!“ Защо ли му е на „най-обичания градоначалник“ нов дом? Дали пък не е заради мнения като това – от бургаски интернет форум: „Най-добрият град – с най-много дупки, най-мръсен въздух, най-много онкоболни, най-много смъртност, най-много мутри, най-много пенсионери, най-ниска раждаемост. И най-богатите гербаджии в България.“ Всъщност, кметската кариера на Димитър Николов започва със скандал. В разгара на предизборната кампания през 2007 г. журналистът Асен Йорданов публикува текст със заглавие „Съден за контрабанда ще управлява Бургас“. В опит да предотвратят разкритията, от щаба на Николов изпреварващо обявяват, че срещу питомеца им се готви черна компроматна атака, че е имало заплахи по телефона, зловещи есемеси, рязане на гуми и прочее драматургия. В крайна сметка обаче истината е огласена – чрез фирмата си „Бове-1 Димитър Николов“ ЕТ в периода 1995-1996 г. бъдещият самодържец на Бургас е внесъл контрабандно от Молдова 22 тона сухо мляко, които не са били декларирани пред митническите власти, съответно не са обложени с данъци и такси. Според връчените на Николов наказателни постановления, той е ощетил държавата с над 168 хиляди лева. За да замажат историята пиарите на бъдещия кмет бързо организират пресконференция, на която той обявява, че прозрачността ще е цел номер едно на неговото управление и именно затова огласява какво притежава. От този бодър рапорт бургазлии така и не разбират нито колко е спечелил от далаверата със сухото мляко, нито дали се е издължил към държавата. Малко по-късно обаче, след като започва да става ясно, че обявените от Николов „Пежо“, „Опел Кадет“, „Лада Самара“, апартамент в Бургас от 89 квадрата и в Созопол от 46 кв. м, етаж от къща в с. Ветрен, парцел в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. м в с. Велика са само малка част от бизнес пъзела на Николов, бургазлии постепенно схващат, че, както пише Асен Йорданов, ги управлява „мощен бизнесмен с деликатна репутация“. Та този бизнесмен декларира, че е управител на „КБС“ ООД и че има 50% във фирмата „Европа 5“ ООД. Оказва се, че „КБС“ не е ООД, а ЕООД, че негов едноличен собственик е „Европа 5“, която пък притежава лъскавия хотел „Белица“ в Приморско. За това, че фактически е собственик на луксозен хотел с над 170 стаи, разположен на 13 декара, Николов започва да признава с половин уста чак през втория си мандат. Обяснява, че парите за приватизацията на бившата почивна станция на строително-монтажния комбинат в Бургас били от частния му бизнес още от времето, когато бил управител на шоколадовата фабрика „Победа“ /?!/, но така и не казва колко е платил за „Белица“. Николов не обича да се разпростира особено и върху факта, че фирмата му „Европа 5“ е снабдител на Министерството на отбраната с хранителни продукти, основно сухари още от времето на Веселин Близнаков при Тройната коалиция, а той самият е бил директор на „Победа“, който има сходна на частната му фирма дейност. Но пък кой ли да пита за конфликт на интереси… Управител на „КБС“ и на хотела е Стефан Дубаров. Почти веднага след като става кмет – през януари 2008 г., Димитър Николов назначава бившия също като него седесар за шеф на ТД „Приморие“, което фактически управлява центъра на Бургас, издава разрешенията и определя таксите за всички търговски обекти. Дяловете си във фирмите кметът формално прехвърля на съпругата си Гергана Николова, която обаче остава съдружник с несменяемия и предан бизнес партньор на Николов Симеон Симеонов. Двамата са заедно още от „Победа“ и от „Бове-1“ ООД, наследила скандалния „Бове-1“ ЕТ, нали помните… сухо мляко, Молдова, контрабанда? Имената им се преплитат и в една от най-големите далавери по Черноморието – продажбата на близо 130 декара общинска земя на самия плаж на къмпинг „Корал“. Скандалите около „Корал“ не спират вече над 15 години. Избухнаха и тази пролет, когато финалният собственик на плажа на къмпинга – испанската фирма „Ибердрола инмобилиария“, го огради, а еколози и десни взеха да пробутват идеята държавата да си върне собствеността, като я изкупи обратно за 40 милиона лева. Началото обаче е през далечната 2002 г., когато Димитър Николов е областен председател на СДС и директор на „Победа“, а тогавашният червен кмет на Царево Петко Арнаудов продава на фирмата „Витатур инвест“ АД общинската земя без търг, без конкурс или каквато и да е обществена процедура за 7 долара на кв. метър. Фирмата се управлява от Симеон Симеонов, а един от основните й собственици е – хоп! – „Европа 5“. „Лично Николов е направил пътека до Царево, за да прокара решението за покупката на земята, спомня си общинският съветник Димо Иванов, председател на Общинския съвет тогава“, пише преди години в. „Уикенд“. „Правихме срещи и в кабинета на Николов в „Победа“ в Бургас, където той ни уверяваше, че всичко обещано ще бъде изпълнено“, признава председателят пред изданието. Обещанието е върху дюните на плажа и къмпинга да се строи огромно ваканционно селище, инвестицията да достигне 15 млн. долара, а на работа да бъдат наети 350 души. В крайна сметка ваканционно селище, разбира се, няма, земята е препродадена с няколко врътки на няколко пъти, испанците в момента се чудят какво да правят със собствеността си, започват да нервничат все повече, търсят начин да си възстановят инвестицията, а кметът Димитър Николов като че ли гледа все по-благосклонно към идеите държавата да извади 40 милиона, за да ги успокои… Защо пък не, след като казват, че от „Корал“ той лично е забогатял с минимум 6 и половина милиона евро?! Ако обаче човек погледне имотните декларации на „най-добрия кмет“, остава с впечатлението, че е гол и бос като църковна мишка. Почти всичките графи са попълнени с „нямам нищо за деклариране“. От времената на оная стара „Самара“ и „Опела“, нали си спомняте, МПС семейство Николови нямат. Нито той, нито г-жа Николова. Нищо, че цял Бургас познава „Тойотата“ РАВ4, която управлява съпругата му, познава и номера й, и маниера на кметската съпруга да паркира все на забранени места и все без да плаща глоба. Нищо, че цял Бургас познава „Фолксвагена пасат“ на кмета. В декларациите му той не съществува. Опциите са две. Или честният кмет упорито (и безнаказано) попълва декларации с невярно съдържание, или някой услужливо предоставя на семейството автомобили за ползване. Което пък логично поставя въпроса – срещу какво? Бургаското обществено мнение криволичи по въпроса колко точно богат е неговият кмет. Предположенията варират от 10, та чак до над 100 милиона лева. Който иска, може да вярва на декларациите му към Сметната палата. Който иска, може да се вслушва в мненията на онези бургазлии, които припомнят, че за трите мандата кметуване от европрограми, национално финансиране, саниране, субсидиране, общински бюджети през ръцете му са минали милиарди. И да поразмишлява защо най-новият и най-модерният прякор на кмета в Бургас е Митко Мойто… Човек би могъл да поразмишлява, разбира се, по-надълбоко и по друга тема. Как е възможно г-жа Гергана Николова, която всъщност е учителка по математика в Природо-математическата гимназия, да е толкова широкомащабна бизнесдама?! Тя ръководи с размах и „Европа 5“, и собствената си „Йори“ ЕООД, и фирмата си за образователни услуги „Миза-71“. Управлява хотели, стопанисва десетки декари лозя в руенското с. Просеник, инвестирала е там и в 57 декара насаждения от киви, говори се упорито, че неформално има пръст и в голяма мандра в село Драчево, че има там и малинова плантация. И някъде в промеждутъците смогва да преподава на децата математика, да готви отбори за олимпиади и международни състезания, че дори и да е доста успешна в това. „Йори“ ЕООД най-изненадващо се появява дори като спонсор на тържествата за Сирни заговезни в самоковската местност Лаго. Както се казва, нерде Бургас, нерде Самоков… Но дали пък е чак толкова изненадващо, ако човек се заслуша малко по-внимателно в бургаската мълва, че любимият кмет наскоро е станал собственик на имот на Боровец. Разбира се, отново „неформално“, без да е явен собственик, за да няма нужда излишно да затормозява имотните си декларации с още повече цифри. Защо нарекохме Димитър Николов недосегаем кмет? Проверки срещу него няма. Всичките са приключени и погребани. В Бургас се знае, че всичко се случва, когато и ако кметът поиска и само след като по надлежния ред е отчислено „Мойто“. В администрацията му отбраната е кръгова и омертата – тотална Най-довереният му човек – шефът на общинското предприятие „Спортни имоти“ Живко Иванов, е възприеман почти официално като една от личните касички на кмета. Другата е Тина Писарова, директор на споменатото в самото начало предприятие „Общински имоти“. И двамата през 2015 г., въпреки че са избрани за общински съветници, саможертвено обявяват, че се отказват от местата си от преданост към кмета и остават в администрацията му. Семействеността в общината е почти като в Хасково, но това дори не се коментира. Достатъчен е примерът с брата и сестрата Иван и Богдана Апостолови. Той – управител на общинската фирма „Благоустройствени строежи“, тя – директор на дирекция „Човешки ресурси“ в общината. Дори бургаските депутати си налягат парцалите, мълчат и услужливо извъртат очи, колчем стане дума за единовластието на Николов. Най-добре си е само хиперенергичната Галя Василева. Всеотдайната амбициозна активистка на местната организация на ГЕРБ и племенница на Димитър Николов е личната му инвестиция в парламентарната група на ГЕРБ, която достойно защитава интересите на вуйчо си. Вярно, с полубрат й Тошко Йосифов, нашумял като рапъра Маниака и автор на „Бум мада фака“, през 2009 г. не се получи и Борисов лично го извади от парламента заради скандалното му минало. Но пък важното е, че кметът в крайна сметка си има собствен доверен депутат. От 2010 г. Димитър Николов е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Вече е и зам.-председател на партията на Бойко Борисов, не че освен Цветан Цветанов някой там има значение. В официалната му биография на страницата на ГЕРБ няма да прочетете, че е бил в СДС, нито че е бил областен председател на сините и водач на групата им в общинския съвет. Няма да прочетете нито за „Корал“, нито за шестте милиона, нито за „Европа 5“, нито за хотела в Приморско, нито че плаща поне по 60 бона годишно за следването на щерка си в Лондон вече четвърта година, нито за цъфтящия бизнес, уж прехвърлен на жена му. А може би заради всичко това, което там няма да прочетете, Митко Николов вече трябва да се оглежда за нови територии. Или за бягство…
Шефовете на общинските фирми „Спортни имоти“ и „Общински имоти“ Живко Иванов и Тина Писарова – най-доверените на Димитър Николов в общината
Скромното  Вместо заключение „Тези, които са били обект на моите разследвания, еволюираха от собственици на частни фирми до управляващи на страната ми… Шефовете на мафията в България не са гангстери, а са в съдебната, в изпълнителната власт и в парламента. Резултатите от моите разследвания са единствено съдебни дела, опити за убийство и насилие срещу мен самия.  
РЕДАКТИРАНЕ

Кои бургаски медии са собственост на политици ?

За да има обективна журналистика, тя трябва да не е обвързана с политическата конюктура. Но дали това е така в Бургас? Ще разберете в следващите редове. 124689759586517
  1. Започваме с популярния световно неизвестен

    ЖЪЛТ сайт флагман.бг

Кои са флагман.бг ли? Ако питате ,значи не сте от Бургас.Това са уникално надменни „журналисти“,които никога не са учили журналистика никъде,камо ли да имат кетап. За това пък са бухалка на ГЕРБ и Валери Симеонов срещу всеки неудобен на властта.

Керанка Касабова – главна редакторка на сайта е жена на Валентин Касабов- дясна ръка на вицепремиера Валери Симеонов. Освен това има множество сигнали, че когато инвеститор идва в Бургас да инвестира се урежда среща с кмета на ГЕРБ – Димитър Николов , на която „услужливо“ се препраща да рекламира в сайта на Керанка Касабова. Том обаче му се обявява една сума (рушвет), който трябва да заплати за да получи одобрение за проекта. Тази сума се изписва като реклама към сайта флагман.бг. Това е обиграна схема за рекет над инвеститорите и може би това е и причината  в Бургас да няма много частни  инвестиции. Освен разбира се, фирмите на ГЕРБ.Между другото ,сумите за рекет,които се обявяват са за по няколко стотин хиляди лева или понякога евро.
IMG_4412касабова.jpg

Всеки може да си поръча статия във флагман.бг.

Струва между 200 и 500 лева. Стига тя да не вреди на техните покровители – Бойко и Валери Симеонов.

Сайтът флагамн.бг случайно е спечелил миналият месец обществена поръчка за пиар на полицията в Бургас и малко Търново. Ах,колко случайно. 

 

2. Бургас инфо.

burgasinfo.com

Бургас инфо е сайтът – пиар агенция на кмета на Бургас – Димитър Николов от ГЕРБ. Същият сайт е осъществил предизборните кампании  на ГЕРБ в Бургас ,както за кметските избори,така и за всички избори досега.

Кой е Димитър Николов – кмет на Бургас от ГЕРБ и каква е връзката със сайта Бургас инфо… Ще прочетете по-долу:

Престъпление без наказание

Годината е 2007-ма. Местна медия публикува разкритие за контрабанда на сухо мляко замилиони . Цитираме без редакторска намеса: Началото „Престъпната дейност се е извършвала в средата на 90-те години. Вносът на сухо мляко от ОНД, предимно от Украйна, бъдещият политически лидер започва през 1995 г. и го осъществява успешно през следващите години чрез бившата си еднолична фирма „Бове – 1“ – Димитър Николов, която е регистрирана на 22.05.1992 г. по описа на БОС. Странно защо обаче „Бове – 1″, която е била със седалище в с. Ветрен, е прекратила дейността си 5 години по-късно, но решението за това е било вписано в партидния номер на делото едва на 19.12.2006 г., когато вече Димитър Николов е спряган за кандидат-кмет на Бургас от името на ГЕРБ. Според данните, посочени от самия Николов, личи още едно съществено противоречие. В своя автобиография Николов декларира, че от 1992 до 1994 г. е изпълнявал длъжността главен мениджър в московското дружество „ДИД-КО” АД, а в същото време излиза, че той е регистрирал паралелна фирма в България, която е с предмет на дейност: „търговия на едро с мляко, млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини”. Интересно е също, че въпросното московско АД не може да бъде открито в регистъра на руските фирми. В българските регистри обаче излиза напълно аналогично акционерно дружество с името „ДИД-КО Лимитед” АД, регистрирано в София, като правоприемник на „ДИД-КО Лимитид” ООД, с регистрация от 1994 г. Възможно е това да е напълно случаен факт. В регистрите може да се прочете също, че управителят на „ДИД-КО” Галин Петров е съдружник с известни величини в туристическия бизнес: Младен Мутафчийски и изпълнителната директорка на „Слънчев бряг“ АД Малина Бакалова. Това – между другото. Същественото е Дунав мост Николов е бил особено активен играч в търговията с украинско сухо мляко, което буквално заля България преди повече от 10 години и съсипа тотално родното животновъдство поради дъмпинговите цени, с които се продаваше на вътрешния пазар на млекопреработвателните предприятия. Точно оттогава се заговори и за „края” на оригиналното българско кисело мляко, тъй като продуктът масово започна да се произвежда от чужда консервирана суровина. По документите от тази търговия ясно личи, че Димитър Николов, чрез собствената си фирма „Бове – 1″ е държал определено „канал” за нелегален внос основно през Дунав мост. Контрабандата е била извършвана по класическия начин. Вносителят не е декларирал в крайния пункт на получаване – митница Бургас – истинските количества, които е вкарвал в страната с тирове. Не е съвсем ясно обаче защо засечката е станала цели 3 години след реалното престъпление? Митничарите се усещат, че фирма „Бове-1″ е вършила продължителна и системна измама по документи едва в началото на 1998 г., след като недекларираните тонове сухо мляко отдавна вече са били пласирани и консумирани в страната. Криминалисти допускат, че разкритието е станало поради смяната на правителствата и съответно ръководствата на ГУ „Митници” през 1997 г. Това е косвено доказателство, че Николов е вършел успешно печелившата си контрабанда под надежден политически чадър, който добре го е покривал, за да не излезе на бял свят далаверата. Схемата На 13.01.1998 г. в Районно митническо управление в Бургас се получава писмо N 44-02-002/13.01.98 г. на Главно управление „Митници”-София с приложени към него оригинални фактури и документи за осъществен внос на сухо мляко. В писмото специалистите от София са описали, че е засечена подмяна на действителните фактури по приключени митнически манифести с N 311/23.01.1996г. и 414/31.01.96 г. на фирма ЕТ ”Бове – 1″ с президент Димитър Николов. С митническа декларация за временен внос N 730/23.01.96 г. Николов декларира пред РМ – Бургас, че е внесъл на 23.01.1996 г. 15 000 кг нетно тегло сухо мляко от Украйна. Стоката е пристигнала през Дунав мост, където обаче Николов е представил оригинална фактура N 2/12.01.1996г., в която е било отбелязано доста по-голямо количество, а именно – 18 000 кг нето. Докато пристигне от Русе до Бургас внесеното мляко се „стопява” с цели 3 тона и пред местната митница изведнъж се представят различни данни в официалните документи. Абсолютно идентичен е и случаят с деклариране на следващата партида внесено мляко в началото на 1996 г. от „Бове – 1″. В завереното копие на фактура N 2/22.01.96г., представена пред митницата на Дунав мост, фигурира също 18 000 кг мляко на прах в чували. В клетка 38 на митническата декларация N 737/31.01.96 г. по манифест 414, в Бургас, Димитър Николов отново попълва силно занижени данни и декларира, че е внесъл само 15 000 кг, т.е. с 3 000 кг по-малко от действително внесеното. Освен това проверяващите са констатирали, че номерата на различните фактури съвпадат, само че вътре са посочени различни доставчици. Фактурите са били подменени от вносителя и измамата лъсва, когато от София изпращат в Бургас оригиналните копия на фактурите, представени от Николов на входния пункт на Дунав мост. Фактически едва 2 години след консумиране на престъплението то е било разкрито. Следва съставяне на акт за митническо нарушение против лицето Димитър Николов Николов от с. Ветрен, Бургаска област, президент на фирма „Бове – 1″. В акта буквално е описано следното: „С деянието си гражданинът Димитър Николов Николов е нарушил разпоредбите на чл. 51 от Закона за митниците (контрабанда – б.а.).” Актът е подписан от адресата, който не е направил никакво възражение по него нито тогава, нито впоследствие. Продължаващата проверка с допълнителни данни и документи изпратени от ГУ ”Митници” до бургаските им колеги разкриват, че въпросната контрабанда не е била инцидентна. Столичните митничари прилагат нови доказателства, че фирмата на Николов е продължила да съставя документи с невярно съдържание и да лъже държавата при вноса на сухо мляко от ОНД. Шокираните служители се натъкват не на един, а на още цели 5 фалшифицирани митнически манифеста. Следващите престъпления на Димитър Николов обхващат периода до края на месец юни 1996 г. при 5 последователни партиди с внос на млякото. Измамата е протичала по абсолютно аналогичен с описаните случаи начин, като фирмата е внасяла през Русе и Добрич сухото мляко. Общото количество на вкараната в България стока от едноличната фирмичка на Николов е било 70 000 кг за 5 месеца. В крайния пункт на получаване обаче са били декларирани с подменени фактури едва 54 000 кг, или 16 тона са били укрити от митницата, като впоследствие са били пласирани на вътрешния пазар, без за тях да се плащат каквито и да било митни спорове, мита, акцизи. Количеството не е било обявено пред държавата, следователно е било също така продадено на черно на вътрешния пазар, което означава, че Николов не е декларирал, нито е платил на държавата каквито и да било данъци върху приходите от въпросната търговия. Заедно с първите засечени контрабандни пратки на канала от ОНД равносметката е 22 000 кг контрабанден внос от общо внесени в страната 106 000 кг, или повече от 1/5 от цялото количество. Вносителят се е опитвал да заблуди официалните власти и с местоположението на фирмата си. В приложените към съответните митнически манифести „Инвойс фактури” Николов е посочвал непрекъснато различни адреси на „Бове – 1″, абсолютно различни от истинския. Фирмата вносител е обявила седалища на ул. „Самуил“ 38 А на някои от фактурите, а на другите на ул. „Батак“ II в Бургас. И двата адреса нямат нищо общо нито със съдебните адреси, нито с личните такива на Димитър Николов, нито с посочените за дейност и кореспонденция в съда. Това говори, че митническите власти са били най-малкото дезориентирани за действителното местоположение на фирмата-контрабандист. На съставените допълнителни актове Димитър Николов също не е възразил, а е подписал прилежно и собственоръчно. Наказанието за подобно престъпление е точно посочено от законодателя, а то е конфискация в полза на държавата на предмета на контрабанда и глоба в размер на равностойността му. На 21. 04.2000 г. Министерството на финансите в лицето на ГУ „Митници” – София и митница Бургас съставя две наказателни постановления срещу Димитър Николов Николов, въз основа на констатираните престъпления за контрабанда. Необяснимото в случая е подчертаната мудност на митничарите, които изготвят постановленията с поредни номера 3 и 4 от 1998 г. едва две години по-късно, или цели 4 години след извършване на нарушенията. Стари служители в системата коментират случая с типичната за България „презумпция за безнаказаност” на крупните стопански и митнически престъпници през времето на „прехода”, когато контрабандата беше един от изпитаните методи за натрупване на мръсни пари на гърба на държавния бюджет и българския данъкоплатец. Прави впечатление и „наглостта” с която „Бове – 1″ самоуверено продължавала да внася незаконно в страната мляко на прах по твърде прозрачна и лесна за разкриване схема. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Развръзката В крайна сметка далаверата е разкрита и доказана по неопровержим начин. Бъдещият лидер на ГЕРБ в Бургас е наказан подобаващо, като му е отнето в полза на държавата цялото количество от 22 000 кг сухо мляко, внесено в първата половина на 1996 г. на стойност 69 323 лв. Освен това „лицето” е заставено да заплати същата сума на бюджета, като равностойност. Нарушителят е глобен и заради извършеното престъпление със 75 478 лв. Общо наложената парична санкция на Николов само заради 7-те контрабандни партиди, с които е ощетил държавния бюджет, става 214 124 лв. към момента. Едва тогава, вероятно силно притеснен от наказанието, което му бърка в джоба, търговецът обжалва наказателните постановления на митницата пред Бургаски районен съд. Жалбата е входирана непосредствено след получаването на постановленията и е заведена под N 4674/22.06.2000г. по описа на Районния съд. Това, което прави веднага впечатление по жалбата, е, че Николов посочва адресна регистрация в с. Ветрен, ул. „Чавдар” 42, адрес, който никъде не присъства в регистрите на едноличната му фирма. Според проверка в регистрите, във Ветрен живее бащата на Николов, а през 1992 г. като седалище на „Бове – 1″ е посочен подобен адрес, само че ул. ”Чавдар” 40. Николов не посочва никъде истинското си местожителство за кореспонденция, а именно реалния си адрес – ул. „Абоба” 14 в Бургас. Основният аргумент на санкционирания за контрабанда бизнесмен за обжалването на постановленията на митницата са изложени от него самия в жалбата по следния начин: „Преди всичко действията, описани и в двете постановления са извършени от мой пълномощник Славей Николов и аз не съм участвал и не съм попълвал никакви документи”. В следващото изречение обаче самият главен вносител признава: „И в двата случая има извършено престъпление и е следвало, като установи това, наказващият орган да изпрати преписката на Прокуратурата”. Журналистическата проверка доказа, че преписката все пак е била изпратена на Прокуратурата за разследване. С писмо N 1326/98 – 22.02.2000 г. Районна прокуратура – Бургас е уведомила митническите власти, че „срещу виновното лице е образувано следствено дело N 5105/98 г. по чл. 313, ал.1 от НК, т.е. за докуметна измама, което предвижда лишаване от свобода до 3 години. Следственото дело е отлежавало дълго из чекмеджетата на магистратите и сигурно е последвало съдбата на предходно следствено дело, съставено също за контрабанда на сухо мляко от „Бове – 1″ – Димитър Николов, само че за предишни вносове по канала през 1995 г. Последното, под N 7301/95г. образувано по чл.282 от НК, още се търкаля неприключено в прокурорските архиви цели 12 години след началото му! По това обвинение наказанието достига вече до 10 години затвор за този, който бъде признат за виновен. Докато не приключат наказателните дела, митницата не може да образува административните наказания по контрабандата, признават специалистите. До момента в РМД – Бургас няма върнати прокурорски проверки и заради това няма наказателни действия от тяхна страна, признават инспектори. Което доказва, че едно престъпление може да не получи никога възмездие заради съзнателно, или несъзнателно бездействие на съдебната система в България. Нещо повече – то може да бъде успешно прикривано и дори да изчезне просто по давност в един момент след години. Наблюдаващият в момента прокурор по делото – Желязко Георгиев, отказва да дава информация, с оглед на следствената тайна. Тайна, която прикрива в продължение на години крупни стопански престъпления на един човек, който има амбицията да се представя за политик от ново поколение, който се бори с престъпността и корупцията в България. „Борбата със самия себе си е най-тежкото изпитание” споделя Буда пред учениците си, малко преди да достигне съвършенството. Нещо, което звучи много адекватно за живота и политическата кауза, прокламирана от кандидата за кмет на гр. Бургас Димитър Николов. Само че когато фактите говорят, и Бойко Борисов трябва да замълчи. Магистрати признават, че подобни папки с доказани престъпления отлежават дълги години в следствието и прокуратурата без движение, когато трябва да бъде покрит потенциален виновник, който със сигурност ще бъде осъден, ако преписката бъде завършена професионално, в срок, и бъде внесена в съда. Темида гледа през превръзката На първото съдебно заседание по административното дело срещу митницата ищецът Димитър Николов не се явява и затова на 20.10. 2000 г. съдията Даниел Марков не дава ход на делото. На следващото заседание на 11.12.2000 г. ищецът срещу митницата отново не се явява пред съда по дело, заведено от него самия – практика, която не е често срещана, коментират съдии. Съдията с изненада констатира, че декларираното в жалбата на Николов намерение да представи „Допълнителни доказателства в съдебно заседание” е само куха фраза. Обикновен трик, за да бъде мотивиран съдът да допусне жалбата като основателна и да образува дело по нея. Освен че отказва да се яви по заведеното от самия него дело в съда, наказаният контрабандист не представя чрез адвоката си и никакви нови доказателства за претенциите, че е невинен, а друг е подписвал вместо него неверните митнически декларации и е подменял фактурите по вноса. Въпреки това съдът дава ход на делото по искане на нарушителя. Основните аргументи на защитата вече се изменят в това, че Николов е бил наказан по чл. 51 от ЗМ и не може да му се търси и наказателна отговорност за едно и също престъпление. Според юристите на митницата в случая е налице както административно нарушение, така и престъпление по НК, за което деецът носи съответна наказателна отговорност, позовавайки се на практиката на Върховния съд на Р България. Справедливост с мирис на корупция „Установява се, че лицето Димитър Николов по безспорен начин е внесъл в страната посочените количества сухо мляко. След преписката на БРП е извършена квалификация на деянието и по чл. 11 от НК (умишлено обществено-опасно деяние, б.а.), заявява юридическият представител на държавата по делото Албена Бангиева. На 02.02.2001 г. най-после Бургаският районен съд слага край на продължилата повече от 5 години сага с част от контрабандата на сухо мляко. „Представените митнически декларации са подписани за декларатор от Д. Николов и няма изискващо се от Търговския закон отбелязване, че подписа е поставен от друго лице – пълномощник (твърдение на Славей Николов). С оглед на приетата фактическа обстановка съдът намира, че Д. Николов, като ръководител на ЕТ „Бове – 1″ е допуснал да се внесат стоки, без да са предявени пред митницата по установения ред, както следва…, с което е осъществил състава на чл. 51, ал.1 от ЗМ”, констатират съдиите. Между другото самият набеден от Димитър Николов – Славей, признава, че действително е работил във фирма „Бове – 1″ и е бил каран от собственика да разнася всякакви митнически документи, но никога, по никакъв повод не е съставял, попълвал, нито подписвал такива. Думите на Славей Николов изглеждат убедителни от гледна точка на това, че обвиненият в престъпление Д. Николов не е искал никога графологична експертиза на подписите си, които оспорва сам. Трудно е обаче да се каже, че справедливостта възтържествува, тъй като през годините от огромното провлачване на санкциите и делата срещу контрабандиста парите в България са се обезценили хилядократно. И така Николов е осъден да заплати на държавата за престъпленията си през 1996 г. за контрабандата на 22 тона сухо мляко и пласирането му на вътрешния пазар 687 123 неденоминирани лева. Което към момента на издаване на присъдата прави едва 687лв и 13 ст.! Смешна санкция, която, естествено, повече би стимулирала тарикатите с престъпно мислене да мамят и крадат дружно държавата, вместо да съжаляват за делата си. Обвинението по наказателните дела все още е имагинерно, а с оглед на статута на Димитър Николов в момента като член на ръководството на ГЕРБ, областен председател на партията за Бургас и кандидат за кмет на града, справедливото законно възмездие изглежда меко казано отложено във времето, а според познавачи – дори невъзможно. Едва ли има сила в България, която да накара следовател и прокурор да си плюят на ръцете и да вземат, че да тикнат не кой да е, а областният председател на ГЕРБ и член на централното ръководство на конюнктурната партия в затвора, където му е мястото, както би се изразил генерал-майор Борисов.“

Бизнесменът е прозрачен, но не съвсем

Колко е спечелил от далаверата със сухото мляко кмета на Бургас и какво е върнал на държавата, не е ясно. Според имотната декларация на тогава 40-годишния Николов, която бе оповестена от предизборния му щаб, той не е голям богаташ. Имал бил три коли ­ „Пежо 206“, „Опел Кадет“ и „Лада Самара“. Притежавал апартамент от 89,6 квадрата в Бургас, жилище в Созопол от 46,5 кв. метра, етаж от къща в с. Ветрен с двор, парцел от декар и нещо в с. Росеново и вилен имот от 890 кв. метра в с. Велика.“Искам бургазлии да знаят какво притежавам преди да бъда избран за кмет на Бургас, като по този начин подчертая намеренията си за прозрачно управление“, каза самият Николов.Освен движимите и недвижими имоти в декларацията на бизнесмена е посочено, че той е управител на фирма „КБС“ ООД с основен предмет на дейност туризъм хотели и има 50% дялово участие в „Европа 5“ ООД, която се занимава с търговия и инвестиции. В стремежа си към прозрачност обаче Николов е допуснал някои неточности. „КБС“ означава комунално-битово стопанство. То не е ООД, а ЕООД и негов едноличен собственик е второто дружество. Управител на „КБС“ е Симеон Симеонов, който държи останалите 50% от акциите в „Европа 5“.Около тази фирма също има доста любопитни подробности, за които кандидат-кметът не споменава нищо. Като едноличен собственик на „КБС“ въпросното дружество притежава един от най-големите и лъскави комплекси по южното Черноморие ­ хотел „Белица“ в Приморско. Той е разположен върху 13 дка, разполага с 168 стаи и 6 луксозни апартамента, парк, басейни. По Татово време тук е била почивната станция на Строително-монтажния комбинат в Бургас. После апетитният обект е приватизиран. Как и за колко ­ не е ясно. Сега хотелът е обграден с висока бетонна ограда, зад която никой не може да надзърне.

Далавера 2

Когато осъществява гешефта с плажа Корал през 2002 г. Николов не е в ГЕРБ, а в СДС. Пряк негов съучастник в схемата е „червеният“ кмет на Царево Петко Арнаудов. Двамата се договарят общинските съветници от БСП и СДС в Царево да гласуват продажбата на 130 декара земя на първа линия до къмпинг „Корал“ за 950000 долара. Купувачите обещават огромни инвестиции и инфраструктура за общината, но истинските им намерения са да препродадат земята с огромна печалба. Именно това се случва няколко години по-късно. Печалбата от препродажбата е около 40 милиона евро.
Пречка за планираната схема обаче се оказва защитената зона „Блатно кокиче“. На власт тогава е НДСВ и е нужна намеса от София. Случайно или не, царистът Владимир Каролев е в борда на фабрика „Победа“ заедно с Димитър Николов и другите купувачи на земята. Случайно или не, защитената зона с блатното кокиче е премахната от „жълтият“ зам.-министър на екологията Николай Куюмджиев със заповед от 11 август 2003 г. Далаверата със земите на „Корал“ е може би най-подробно разнищената и най-мащабна злоупотреба с държавен ресурс по Черноморието. Тя показва недвусмислено, че политическата корупция няма цвят и идеология. Черно на бяло беше разкрит целият механизъм на престъпно осъществена приватизация на земи с огромна печалба за частни лица и политици, съответно загуби и пропуснати ползи за общината и държавата. Съвсем предвидимо, властимащите бранят като Матросов печалбата на члена на ИС на ГЕРБ Димитър Николов и неговата компания. МОСВ отказа да възстановизащитената зона „Блатно кокиче“, въпреки факта, че ценното растение е оцеляло под булдозерите и вирее там в големи количества. Историята започва през 2002 г., когато за кмет е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Кметът се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи. Първият голям инвеститор е „Витатур инвест“ АД, който пуска оферта да купи 130 декара земя на първа линия край „Корал“ за… 3.5 долара на кв. м. Компанията е създадена само няколко месеца преди това, а съдружници в нея са три фирми, чиито собственици са свързани с известното предприятие за производство на захарни изделия „Победа“ АД. Изпълнителен директор на предприятието тогава е сегашния кмет на Бургас от ГЕРБ Димитър Николов. Тогава той е и областен секретар на СДС-Бургас с пряка отговорност да надзирава хората си в Царево. „Витатур инвест“ предлага на Община Царево да купи земята, да построи инфраструктура и ваканционен комплекс за 2500 души, и да разкрие 350 работни места. След множество политически договорки между тогавашното икономическо мнозинство на БСП и СДС, общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат. Седем години по-късно земята вече е препродадена с огромна печалба, няма изпълнена инвестиция, а кметът на Царево Петко Арнаудов все още не е предявил иск за неизпълнение на договорите. Политически сделки Бившият председател на общинския съвет Димо Иванов свидетелства, че зад одобрението на продажбата стои политическа сделка. Преговорите с общинарите се водят от Димитър Николов в Царево и в неговия кабинет във фабриката в Бургас, спомня си той. Николов пряк е съдружник във „Витатур Инвест“ чрез „Европа 5“. „Конфигурацията на общинския съвет предполагаше, че за сделката трябва да гласува и СДС (заедно с БСП – бел.ред.). Такива гаранции бяха дадени от страна на г-н Димитър Николов, че СДС ще подкрепи сделката, като с това всъщност се осигуряваше подкрепа за Петко Арнаудов за един следващ мандат като кмет на общината“, разказва Иванов. (виж видео интервю с Димо Иванов и Николай Николов). На заседанието на общинския съвет от страна на „Витатур Инвест“ присъстват Милко Милков и Димитър Николов, спомня си Димо Иванов. Те представят фирмата си като мощна компания собственик на хотели в Слънчев Бряг, София и Пампорово. От офиса на бургаския кмет заявиха, че той няма да коментира сделката, тъй като не е участвал пряко в управлението на „Витатур“, въпреки че е съдружник с управителя й Симеон Симеонов в „Европа 5“, един от акционерите във „Витатур“. И съпартийци на Аранаудов със съмнения за сделката Въпреки предварителната политическа договорка обсъждането не минава съвсем гладко. Сред някои от общинарите, и то съпартийци на Арнаудов, има съмнения, че обещанията на инвеститорите са голословни. „Какво ще стане, ако вземат земята на тази ниска цена и после нищо не инвестират?“, питат общински съветници на заседанието. Те настояват в договорите за продажбата да се поставят изрични условия на фирмата. С решението си Общинският съвет  (ОС) възлага на кмета да сключи договори с условия, чието неизпълнение да е основание за разваляне на договора. [решение 1] [решение 2] [решение 3] Арнарудов обаче не изпълнява дословно решението на ОС. В сключените от него договори за продажба условията са отбелязани, но не е записано, че неизпълнението им води до разваляне на сделката. Вместо това са вписани парични неустойки. Ако „Витатур инвест“ не построи ваканционния комплекс в срок от 3 години, трябва да плати на общината 1000 лв. за всяко неразкрито работно място и 10000 лв. за всеки просрочен месец. [договор 1] [договор 2] [договор 3]. Сключени са 8 отделни договора за всеки един от продадените парцели. Според бившия общински съветник Никола Николов (виж видеото) това е първата корупционна сделка на Петко Арнаудов с дейното участие на адвоката Евгений Мосинов. По-късно Мосинов взема дейно участие и в проекта „Златна перла“. Николов говори за раздаване на подкупи на общинските съветници, за да прокарат решението. Николов сезира прокуратурата, но без резултат. Първи опит за спирачка Областният управител Иван Витанов обаче отменя сделката. „Община Царево допуска продажба на общинска собственост без ясно регламентирани правила и условия, които да бъдат уредени при провеждане на търг или конкурс, както и без мотиви за направения избор на купувач“, заявява Витанов в заповедта си за отмяна на спорното решение. Той завежда две дела срещу община Царево, но и двете ги губи пред Върховния административен съд. В първото дело ВАС счита, че общинският съвет може да продава без търг и конкурс, а във второто отсъжда, че след като съветът е наредил на кмета да сключи предварителен договор, то областният управител няма право да се меси. Месец след делата, на 07.08.2003 общината продава останалите 95% от земята на „Витатур инвест“. Година по-късно, на 19.11.2004 г. ВАС ще купи от Община Царево терен на първа линия в Лозенец на доста изгодната цена от 14 лв на кв.м, на който построява почивна станция. На редовните местни избори през 2003 г. СДС спазва уговорката за подкрепа на Петко Арнаудов. След преизбирането на кмета бившият председател на СДС в Царево Валентина Василева става негово доверено лице и шеф на дирекция в общината. В края на 2006 г. тя получава и право на строеж като крайно нуждаеща се, но това е отделна тема. Добра печалба Инвеститорският устрем на „Витатур Инвест“ секва някъде към края на 2003 г. след като придобива окончателно тези 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур“ се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс. Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа. В първия кръг се включват 8 свързани със собствениците на „Витатур Инвест“ фирми. Във втория етап фирмите са 4 на брой, също така свързани с „Витатур“. Крайният (засега) собственик на огромната част от парцела е испанската компания „Ибердрола инмобилиария“. По-малък собственик е „Прайм пропърти“, свързан със столичния общински съветник от НДСВ Владимир Каролев „Ибердрола“ отказва да назове точната цена, но фирмата не е придобивала други терени в района, а на сайта си е обявила инвестиция от 44.6 млн евро. Така кв.м земя излиза на зашеметяващата цена от над 400 евро. Справка от сайтовете за търговия със земя в България показва, че 125 от 130-те декара около „Корал“ са предложени през 2006-2007 г. за продажба за 35 милиона евро. През това време бюджетът на община Царево продължава да е продънен. „Прайм“ купува терените по 175 евро на кв.м. Данните са от публичен одит на дружеството за борсата от 2006 г. Става въпрос за същата земя, закупена от община Царево по 7 долара на квадратен метър четири години по-рано. Само от препродажбата на тези 25 декара печалбата е над 4 млн евро. Заличеното със заповед блатно кокиче все още вирее на „Корал“ Ако се върнем в началото на сагата, проблем за бъдещия строителен проект се явява защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“. Този проблем е отстранен със заповед РД-1030 от 11 август 2003 г. на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), подписана само четири дни след като „Витатур“ става 100% собственик на терените. Той заличава защитената територия „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“. Според експерти на РИОСВ – Бургас, направили проверка в района на „Корал“ през месец май същата година, „върху цялата площ на защитената територия, възлизаща на 50 дка, не е намерен нито един екземпляр от вида блатно кокиче, основен предмет на опазване на защитената територия“. Регионалната инспекция прави предложение до МОСВ за заличаване на обекта. МОСВ назначава втора проверка от комисия, в която трябва да има представители на РИОСВ, Областната управа на Бургас, МРРБ, Община Царево, Държавно лесничейство Царево и Общинската служба „Земеделие и гори“ – Царево. Въпреки че всички те са редовно призовани, при проверката на комисията на 24 юли присъстват единствено РИОСВ -Бургас, общината и лесничейството. Комисията „констатира, че на територията на природната забележителност няма блатно кокиче (включително и през сезона на цъфтеж), като стига до заключението, че вида е изчезнал три години преди това“. Комисията предлага заличаване на територията. Според сегашния министър на околната среда и водите Нона Караджова „проведената процедура по заличаване на природната забележителност е напълно законосъобразна“. Това става ясно от отговор на Караджова от 28 май тази година на запитване от народния представител Лъчезар Тошев (СДС). Истината обаче е, че въпреки министерска заповед от 2003 г., с която е заличена защитена територия и природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“, растението до ден днешен не е изчезнало от местообитанието си и оцелява под веригите на багерите, които тази пролет му пресушиха блатото (видео). От фирма „Райд Екстрийм“ (въпросните сърфисти, бел.ред.), която е наела и поддържа държавния плаж, заявиха, че искат възстановяването на резервата, защото на „Корал“ наистина има блатни кокичета. Те изразиха готовност дори да платят за изготвянето на експертизата, която да определи новите граници на един бъдещ резерват. Блатното кокиче е изключително рядък вид. Растението съдържа вещества, които са изключително ценни за фармацевтичната промишленост за производство на медикаменти за болни от левкемия. Жълто През 2003 г., когато Куюмджиев заличава защитената територия на блатното кокиче, известният царист Владимир Каролев е в борда на бургаската захарна фабрика „Победа“АД, заедно със „създателите“ на „Витатур“ Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, Димитър Николов (областен председател на СДС) и Мариета Тошева. Формално той не фигурира в нито една от фирмите основали „Витатур“ („Европа 5“ и „ЗИТ“), но освен от „Победа“, името му изкача и от „Балканска консултантска компания“.
СделкитеДве от фирмите основателки „Европа 5“ и „Ленор“ са свързани с бургаската фабрика за захарни изделия „Победа“ АД, в чийто управителен съвет по това време са Сава и Михаил Чоролееви, Симеон Симеонов, областният председател на СДС Димитър Николов (изпълнителен директор), царистът Владимир Каролев и Мариета Трошева (прокурист). Трошева е също и в УС на „Витатур Инвест“. И докато „Ленор“ е лесна за проследяване, тъй като е 100% собственост на Чоролеев, „Европа 5“ има по-сложен произход. Тя се отделя в края на 2001 г. от „БОВЕ-1“ ООД, създадена през 1998 г, в която съдружници са Димитър Николов и Симеон Симеонов заедно с Добрин и Радостин Узунови. Николов и Симеонов остават като съдружници в новата фирма „Европа 5“. [документ 1] [документ 2] [документ 3] [документ 4] Преди „БОВЕ-1“ да стане ООД, от 1992 до 1997 г. тя съществува като еднолично търговско дружество на Димитър Николов, който внася чрез него сухо мляко от Молдова и Украйна. Тогава Николов е разследван за контрабанда на десетки тонове сухо мляко и дори има осъдителна присъда. „Витатур“ продава 44 декара на „Камон Турс“, собственост на Веселин Стефанов, който е тъст на Симеон Симеонов. „Клио Холидейс“ на Симеон Симеонов купува 30 декара. „Невада Турс“ на Сава Чoролеев купува 17 декара, а „Гобал лизинг консулт енд практис“ ООД отново на Чоролеев се сдобива с 32 декара. 16 декара отиват в „Корал Холидейс“, където 1/3 от собствеността е на „Глобал Турс“ АД (Чоролеев и Симеонов). Семейство Милкови чрез „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ АД се задоволяват с 10 декара. Още 12 декара са продадени на частни лица: Елена Карабелова и Стоянка Чолакова, управител на фирмата „ЕВРОИНВЕСТ-1“. Имотите, продадени от „Витатур Инвест“ на фирмите от първия кръг, се апортират като капитал на втори кръг от 4 свързани фирми: „Лари“ ЕООД, собственост на „Камон Турс“ и управляващ Симеон Симеонов, „БТД“ ЕООД собственост на „Невада Турс“ с управител Сава Чоролеев и „Българско туристическо дружество Глобал Турс“ АД където собственици са няколко дъщерни фирми на „Победа“ АД, а управляващи са, сюрприз: Сава Чаролеев и Симеон Симеонов. Появява се и фирмата „ШАРК-М“ ЕООД на Милко Милков. Именно тези 4 фирми продават общо 94.3 декара на испанците от „Ибердрола инмобилиария“. Отделно от това фирмите от първия кръг: „Невада Турс“, „Камон Турс“, „ЕС ВИ ЕС“, „Понс Холдинг“ и „Холидей он“ продават директно 25 декара на инвестиционния фонд „Прайм Пропърти“ управляван тогава от Каролев Одит на Прайм Пропърти АДЦИС
Чрез нея Каролев участва също така в инвеститорската компания „Прайм Пропърти“ АДЦИС създадена през октомври 2003 г. Един от големите акционери в Прайм е „Българско туристическо дружество Глобал Турс“, което принадлежи на дъщерни фирми на „Победа АД“ и се управлява от братя Чоролееви. През 2006 – 2007 г. компанията инвестира парите на акционерите си в 25 декара от земята на „Витатур“ в къмпинг „Корал“, купувайки ги от свързани с „Победа“ и „Витатур Инвест“ фирми. „Прайм пропърти“ успява да закупи около 50 дка в района и прави проект за ваканционен комплекс, който ще се разполага на 40 дка. Дружеството има издадено строително разрешително, но все още отлага началото на строителството. Обяснението е, че се проучва инвестиционния интерес и се търсят оператори на хотелските части. От „Ибердрола“ уточниха изрично, че нямат съвместен проект за ваканционно селище с „Прайм проперти“. А кой губи? Към този момент, пет години след като строителството на „Корал“ би трябвало да е приключило както е по договор, няма данни, че кметът Арнаудов се е притеснил за неразкритите работни места и неизпълнените инвестиционните намерения. Изглежда, че Петко Арнаудов не само е забравил да потърси неустойки, но и няма спомен за тази сделка. „Те („Ибердрола“) са закупили два терена, които преди време бяха реституирани като земеделски земи“, твърди той пред в. „Сега“ на 29 юли 2009 г. Но според имотния регистър „Ибердрола“ не е купувала от други фирми или лица, освен от изброените по-горе свързани с „Витатур инвест“ фирми. Кметът на Царево би трябвало да носи отговорност освен за неправомерно сключените договори, така и за пропуснатите ползи от непотърсените неустойки по договорите с „Витатур Инвест“, които към момента възлизат на над 3 млн лева. Всеки месец община Царево има да получава нови 80000 лв неустойки от тази фирма. „Има платени някакви неустойки…“ – отговаря финансовият директор на общината на въпрос зададен от общинския съветник Людмил Николов по време на сесия. До този момент не е ясно кога, колко и за какво е платила „Витатур Инвест“ на община Царево. Възниква и въпросът дали за ощетяване на общината трябва да се броят само неустойките по договора, или трябва да се пресметне също колко е изгубила тя от продажбата без търг на златната земя край брега. „На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“ „Цял ден се занимавам само с това, изпратете писмени въпроси и ще получите отговори, заяви в сряда кметът на Царево Петко Арнаудов в отговор на въпрос на Mediapool потърсил ли е неустойки от „Витатур“ заради лъжливите обещания за инвестиции. „На никого не съм отказал отговор, справки, ще ги получите“, обеща Арнаудов. Очевидно в тази сделка победата на частния интерес над обществения е пълна. Но вина за това едва ли може да се търси у бизнесмените, които не са длъжностни лица, а като всеки предприемач купуват евтино и продават скъпо. Наистина, не си плащат неустойките, но пък и никой не им ги търси. От друга страна царевският кмет се радва на завиден комфорт и при сегашното управление, в което Димитър Николов като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ има достатъчно тежест.  

3. Е-Бургас

Сайтът е собственост на жената Евгений Мосинов. Кой е Евгений Мосинов? ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК и председател на БСП- Бургас до 2015г.   Участие в предишен ОбС: мандат 2011-2015 г.   Участник  в следните комисии: Постоянна комисия по обществен ред, сигурност и безопасност на движението – председател Постоянна комисия по правни въпроси – зам.-председател Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – председател Комисия за провеждане на търгове, конкурси, приватизация и реализация на малки благоустройствени проекти – член.

Ето какво написа Биволъ през  2014г. за далаверите, в които е взел участие Евгений Мосинов:

Един от имотите в Парк Странджа, приватизирани от депутата от ДПС Йордан Цонев През 2001 г. в Община Царево започва истинска инвазия от мераклии за възстановяване на държавни и общински земи, попадащи в границите на Парк Странджа, с удостоверения за наследници. Сред тях е тъстът на Йордан Цонев, Георги Николов Якимов. Цонев, с изключение на един мандат от 2001 до 2005, е неизменен член на Парламента от 1997 г. до днес – бивш депутат от СДС, а сега зам. председател на ПГ на ДПС и като такъв – шеф на Комисията по бюджет и финанси. Същият е познат в Бургас, като крупие в миналото, а после собственик на верига чейнж-бюра, популярен с прякора си Ментата. Името на сегашния ДПС политик е покрито с печална слава от годините на правителството на Костов, когато Йордан Цонев оглави областната структура на СДС, а Венцислав Чамурджиев – общинската. Заедно с небезизвестния Антон Петров – Кабата, те бяха лицето на Синята партия в региона. Архивите /дори и бедни в интернет тогава/ все още пазят спомените за онова мрачно време. Сценарият с имотите на юг от Царево е следният: Наследници, припознали се за собственици на апетитни парцели на първа линия атакуват имоти, за които няма заявления за собственост от истинските наследници и които по закон трябва да станат общински. Много от тях успяват да се сдобият с решение от Поземлената комисия, за да влязат във владение на десетки декари край Резово и Варвара. Общината обаче завежда еднотипни дела в Районния съд в Царево и ги печели, защото съдът действително установява, че терените са придобити незаконно. Имотите на тъста на Цонев също са върнати на общината с решение на съда. В защитата на Община Царево ясно е формулирано и подкрепено с документи твърдението, че нито нечии законни наследници, нито държавата е предявявала претенции към тези имоти, които изведнъж са дадени от Поземлената комисия на изникналите претенденти без документи за собственост. Междувременно властта в Царево се сменя и за кмет е избран червеният лидер Петко Арнаудов. Той веднага маха адвоката на общината – Евгени Атанасов, който е водил и спечелил делата срещу шмекерите с нередовните документи. Заменя го верен партиен кадър на БСП – Евгени Мосинов. Малко след тази рокада роднините на Йордан Цонев и останалите мераклии за земи обжалват решението на РС Царево на по-горна инстанция в Окръжен съд Бургас, като действат синхронно. Знае се, че негласният водач на групата е именно политикът, който вече се е трансформирал в един от най-близките до Ахмед Доган. Внезапно юристите на общината-ищец започват да се дезинтересират от делата, не се явяват на заседания, пропускат се срокове и в крайна сметка претендентите с нередовните документи печелят и стават собственици на златните земи по крайбрежието. Запознати с казуса коментират пред Биволъ, че обжалването и загубата на тези много чисти казуси със земите в парка не е просто късмет за „собствениците“. „Ако се анализират нещата, вероятно ще си проличи, че това бяха зорлем загубени дела.“, споделя магистрат от Бургас, но добавя, че вече няма кой да търси отговорност от Арнаудов и Мосинов. Особено от сегашните 4 парламентарни партии, които неизменно защитават имотните далавери. Историята на собствеността, която се проследява в имотния регистър показва, че стремежът да бъдат приватизирани тези ливади и ниви има ясна мотивация: да бъдат застроени. Една част от земите, чрез дарения и симулативни сделки с подставени лица стават собственост на скандалния арх. Калин Тихолов, главен герой в аферата Дюнигейт по застрояването на пясъците край Несебър, която Биволъ разкри в края на 2012 г. Едва ли е чудно, че именно този човек бе предложен от правителството на БСП и ДПС за Министър на новото Министерство на инвестиционното проектиране, което да сложи под една шапка всички инвестиции, заедно с устройството на територията на страната, т.е. „цялата далавера“ в едно. Тихолов е и автор на ОУП на Царево, предвиждащ масово застрояване на защитеното крайбрежие, където попадат и тези земи. Друга част отива при кума на Йордан Цонев – Милчо Киряков. Киряков е „дясната ръка“ на Цонев, негов бизнес съдружник и едновременно съдружник и с Калин Тихолов. Той е изкупувал и след това продавал земи в парка на жената на Йордан Цонев – Пролетина. В играта с имотите, която е изключително сложна, са включени и фирми, контролирани от Цонев, Киряков и Тихолов. През 2010 г. пресата гръмна, че прокуратурата разследва мащабна мошеническа схема с емлячните регистри и удостоверения за наследници. (виж в. 168 часа, от 15.6.2010 г). Става дума точно за казуси, които претърпяват неочакван и ощетяващ обрат за Община Царево, вещо бранена в съда от Евгений Мосинов. Заведено е дело срещу неизвестен извършител, по чл.308 от НК – за подправяне на официални документи, което на популярен език ще рече – фалшификат. Тук е мястото да се припомни, че ако се проследи професионалната биография на Тихолов и Мосинов, се вижда странна закономерност, как те следват общи периметри на действие по Черноморието, от община Несебър, бавно слизащи на юг към Резово, като след тях остават опустошени брегове, превърнати в бетонни клоаки за най-ниска класа туристи. Три години по-късно извършителят все още не е известен на Прокуратурата, макар че е кристално ясно кому е изгодно. Това е и въпрос със занижена трудност към Цацаров, чието ведомство е иззело всички документи за тази мащабна фалшификация.

Правният „мозък“ на далаверата – Евгений Мосинов, сега е доверен човек на Станишев в Бургас и лидер на партийната структура.

Именно бургаската организация беше сред първите, които номинираха Сергей Станишев за водач на листата за евродепутати. Същият този Станишев, който лицемерно се врече да брани Странджа с ресурсите на партията си. Как БСП ще брани Странджа от самата себе си стана ясно с назначението на зам.-министъра Бюрхан Абазов, чийто подпис стои под незаконни продажби на държавни гори и земи в Странджа. Ликвидаторът на природния парк бивш кмет Петко Арнаудов пък бе назначен за шеф на общинските гори в Царево. Да ги пази, както се справи с парка! Двамата герои, които успяха да закрият през лятото на 2007 г. ПП Странджа, заради криминалните действия по незаконно строителство, протектирано от тях, бяха не наказани, а еволюираха с благословията на Станишев. Не може да се отрече незаменимата им роля, че именно тия двама ликвидатори на Парк Странджа предизвикаха всъщност първите масови граждански протести на Орлов мост преди 7 г. – предтечите на сегашната обществена непоносимост към подобен олигархичен начин на управление на страната. След толкова време нещата се повтарят. Обречеността на омагьосания кръг в чиято гибелна орбита ни водят все едни и същи зловещи сенки от зоната на политическия здрач. Явно ролята на Мосинов като верен партиен кадър е оценена по достойнство, защото преди месеци той се издигна до висшия пост – шеф на БСП в Бургас. Грижата за Странджа на Станишев си личи и по принудителното уволнение на Директора на Парк Странджа Стефан Златаров, който го заслужи заради непреклонната си позиция през годините срещу властовите престъпления и своеволия срещу природата и законите на страната. Цинизмът на подобна политическа демагогия би могъл да бъде сравнен с абсурдния пример, ако си представим как зловещия д-р Менгеле би могъл да оглави здравеопазването на Израел след Втората война!

Биволъ от своя страна работи върху разплитането на мрежата от сделки, в която подобно на Дюнигейт се пресичат интересите на водещия политик от ДПС Йордан Цонев и арх. Калин Тихолов, чието протеже Иван Данов стана министър на негово място. Всъщност, ако не бяха разкритията на Биволъ Тихолов сега щеше да е министър и да бъде директно, заедно с Цонев, в явен конфликт на интереси: проектант на ОУП, собственик на апетитни земи за строеж и овластен да сложи лично подписа си за унищожаването на Странджа.
Годината е 2012-та, а  Мосинов легализира връзка в журналистка Топадвокатът Мосинов легализира връзка в журналистка Илияна Тодинова не само е полегнала на мощното рамо на партийния деец, ами вече се е нанесла и в апартамента му, казват запознати. Ето какво написа една регионална медия през 2012г.
Бившата звезда на СКАТ тв вече се нанесла в апартамента му Илияна Тодинова, бившата звезда на СКАТ тв, грейна в широкоразпространен кадър леко полегнала на рамото на БСП-ара Евгений Мосинов. Мосинов е известен още и като бивш председател на Изпълнителното бюро на БСП-Бургас, една от спряганите червени фигури за депутат догодина. Всъщност любовната връзка между двамата от около две години не е тайна нито в гилдията на журналистите, нито в юридическите и партийни среди. Мосинов дълго бе обсъждан затова, че има хубава любовница и че се грижи по достойнство за нея – задоволява всичките й нужди, дори я снабди със сребрист джип Мерцедес, с който да си джитка напред-назад. Най-големият жест, който обаче адвокатът направи за своята любима брюнетка бе това, че й осигури поле за професионална изява – финансира сайт и списание, където Илияна да показва своите качества на журналист. Злите езици говорят, че Илияна не само цъфти на фотос във фейсбук, качен и на двете Стени – както на Евгений, така и на нейния, ами отскоро се е нанесла официално в апартамента му, даже обзавели една от стаите за сина й, който щял да бъде второкласник.

4. БУРГАС НЮЗ

Шеф на бургаската медия Бургас нюз Екатерина Капрова си признава, че пише, каквото им подадат от полицията  
*Някога ВИЦЕПРЕМИЕРЪТ се натискал за член на БКП image Дончо Градинаров от години е част от културната бохема на Бургас. Поет, преводач и журналист, но повече известен с безпристрастната си гражданска позиция и точните анализи на политическите събития. Роден е през 1945 година, а като журналист е работил в кабелните телевизии „ТВ-Микс” и „RN”, и във вестник „Морски глас”.Автор е на стихосбирката „Преодоляни мълчания”. Завършил е висшето си образование в УНСС. Бил е лидер на КНСБ в „Промет”-Дебелт. През последните години обаче се оттегли от медиите и се занимава главно с преводи и поезия. Често от услугите му като вещо лице се ползват бургаските съдилища.
Валери Симеонов с безплатен ремонт от собственика на фирмта, която открадна парите за почистването на магистрала “Тракия” от Бургас до Ямбол и ОГРАДАТА С ТУРЦИЯ…и е свързан със Златко Баретата и Кела. -Г-н Градинаров, защо се разделихте с журналистическата професия? Чувствате се като част от ненужно поколение или не намирате смисъл в работата на това поприще? -Всичко е до време. Това не значи че аз или пишещите от моето поколение сме абдикирали от гражданската си отговорност. Съвременната журналистика стана доста по-динамична и е нормално по-млади колеги да носят щафетата. Те са агресивни и работят с повече хъс. Проблемът сега е, че нещата просто се отразяват, а не се търсят корените. Да вземем новите лица в политиката-как се отразяват? Еди кой си се кандидатирал от еди-коя си партия. Избрали го-и толкова. Ама какъв е този човек, от къде идва, какво е миналото му, как се е издигнал, чиста ли му е биографията…? Това остава в сянка или     умишлено се отбягва. А после се бием по главите, че отново ни управляват неподходящите хора и държавата е в криза. Съвременната журналистика е в дълг пред обществото. -Но вие също мълчите. Не считате ли, че ако имате информация в повече е редно тя да излезе на показ? -Така е. Това, че истината не се търси докрай не е оправдание. -Добре, Бургас има ново управление. За повечето от новите управници не се знае почти нищо. Вие бихте ли осветлили миналото на някой, например на новия шеф на съвета, Валери Симеонов? Аз знам, че на времето сте били колеги и не може да нямате някаква информация.
-Да, така е. Аз не се притеснявам, но за съжаление, за този човек едва ли мога да кажа нещо положително. Засякохме се за няколко години в „Промет”. Той постъпи като млад специалист в комбината-беше бригадир. Такъв си и остана, въпреки, че упорито търсеше кариера и името му бе сред най-одумваните. -И сте наясно, че говорите пред жълта медия? -Аз следя редовно „Солено” и въпреки жанра му го уважавам като издание. Вие много сполучливо се движите на границата на истината и разкритията са почтено представени. На някои това може да не се харесва, но е факт. -И, какво не знаят хората за Валери Симеонов? -Този човек е класически пример за нагаждач във всяка ситуация, с оглед извличане на максимална материална полза за себе си. На фона на делата му показната загриженост за благото на обществото е като пир по време на чума. Каквото и да се бълва по подопечната му телевизия, винаги трябва да има едно наум. Не бих го сравнил с Остап Бендер, защото в образа на класическия мошеник Илф и Петров са вдъхнали артицизъм и романтика, а в нашия случай имаме долнопробна проза. На времето успешна кариера задължително минаваше през     БКП. Валери бе подал молба за членство в партията още през 1986 година и много се натискаше, но така и не го приеха.
Повсеместно вече хората не гледат телевизия заради нарочно разпространявани фалшиви новини . -Знаете ли защо? -Говорил съм с доста хора от тогавашното партийно ръководство. Бяха го преценили като ненадежден и приспособенец, дразнеше ги и болезненото му чувство за вождизъм. И излязоха прави. През 89-та година той се вживя като репресиран и оглави секцията на „Подкрепа” в комбината. По това време бях начело на заводската структура на КНСБ. Не сме имали конфликти по синдикална линия. Сблъсъкът помежду ни дойде служебно заради ОПИТЪТ МУ ДА ОТКРАДНЕ ВАГОН С МЕТАЛНИ ЗАГОТОВКИ. -Валери Симеонов е крал метали? -„Подкрепа” имаше фирма, която търгува със скрап. С приходите се покриваха нуждите от средства на синдиката. И една вечер, в която бях дежурен диспечер, работници подадоха сигнал, че един от вагоните е натоварен не с бракувани метали, а с редовна продукция. Извиках полиция и извършихме проверка-сигналът се оказа правдоподобен. Само няколко заготовки отгоре бяха за скрап, останалото количество бе с качествена стока. Вагонът бе натоварен с 25 тона и подготвен да отпътува с композиция от заводската гара. След проверката бе откачен и наличните количества-описани.
Международно сдружение «Свободна Европа» обединява родолюбците в Европа срещу мигранти, изнасилвания и отнемане на деца от родителите. -И какви бяха последствията? -Ами, всичко бе отразено в дневниците, които и до сега би следвало да се пазят. Аз дадох писмени обяснения по случая. Какво е обяснявал пред съответните органи Валери Симеонов не знам. Не знам и дали прокуратурата е излязла с някакво становище. Със сигурно помня, че ръководството на комбината го наказа само с порицание. -Какви щяха да са щетите, ако далаверата не е била разкрита? -Тогава тон скрап се изкупуваше за 80 долара. Редовните заготовки след съответното валцуване излизаха до 250. Не знам дали това е единственият криминален случай, но работниците шушукаха, че е имало система за криминална търговия с метали. Заводът се водеше умишлено към фалит и на края бе продаден. -Защо след такова сериозно нарушение историята е останала покрита? -Тогава бяха бурни години-стачки, протести…Никой не искаше да има проблеми със синдикатите. Контролът бе занижен. -Да не би това да е връзката с прословутото обиране на касата на „Подкрепа”? -Не. Тогава вестниците писаха. Липсите от касата на почти 200 000 лева бяха установени при тяхна си вътрешна ревизия. За това може да питате някой от по-старите седесари. Аз умишлено не търсех информация по случая, за де не ме обвинят, в качеството ми на актив от другия синдикат. -Не сте ли получавали заплахи, заради разкриването на далаверата с метала? -Не. Валери ми подхвърли, че е огорчен заради създадените проблеми, но толкова. Пък и последва смяната му отгоре и той тръгна да прави телевизия. Пътищата ни се разделиха. -Хората в „Промет” не реагираха ли? -И преди този случай Валери Симеонов не беше долюбван. Беше уредил договор за поддръжка на електронните системи с частната си фирма. Уж за да се гарантира качеството на обслужването на техниката. Идваше обаче в извънработно време. -Преди комбината да му прехвърли тази „услуга” не е ли имало такива специалисти? -Имаше-оттам тръгнаха и ропотите. Валери Симеонов е много мнителен, отмъстителен и злопаметен. Покрай частния си бизнес се изпокара с доста хора. Помня, много бяха отношенията му с Димитър Райков. -Това не е ли шефът на „Жилищно настаняване”, когото с дрегер на КАТ накараха да духа, за да се докаже, че е пил в работно време? -Същият. -Искате да кажете, че тази акция е инсценировка за отмъщение? -Абсолютно. Казах ви, че Валери е способен на всичко, ако става въпрос за персоната или бизнеса му. В комбината, например, можеше да бъде на щат като среден управленски персонал, но той упорстваше да е на работническа бройка. Не от хуманизъм, а за по-високата заплата. Стартът на частния му бизнес също е обвит в мистерия. От Христо Христов, който бе ликвидатор на фалиралата „Популярна банка-Пеков” знам, че под формата на съдружие са взети 30 милиона лева. Пари, които са от джоба на акционерите и никога няма да им бъдат върнати. Вижте и после-за да наложи телевизията си през какво не мина. Ряза кабелите на конкурентните медии, обяви война на бизнесмени, политици. А връх на наглостта бе в края на миналата година, когато още на третото заседание на общинския съвет си прокара решение, даващо му правото да кабелизира града и селища от общината. Та той още не си е стоплил началническия стол… Това ли е общественият интерес, в името на който се е заклел да работи? -Интервюто май стана много черно? -Нали искахте да говорим истината и хората да научат повече. -Мислите ли, че след като това се прочете, в оформилото се абсолютно мнозинство ще се появят пробойни? Най малкото, заради дистанциране от компрометиращи факти.
Голям протест в Швеция на 5-ти май срещу изнасилванията от мигранти.Петър Низамов е сред организаторите като част от управлението на общата европейска патриотична организация. -Едва ли. Новият кмет Димитър Николов е поставен в деликатна ситуация. Ще трябва да избира-или абсолютна подкрепа, или да работи по-трудно, но достойно, без политически пазарлъци. Ако се получи разрив, то ще бъде не заради миналото на Валери Симеонов, а заради настоящето му. За негопонятието феърплей не съществува. И това тепърва ще се усеща. Дано повечето съветници намерят сили и се разграничат. -На национално ниво ГЕРБ и „Атака” са на нож. Това не би ли повлияло. -Коалиране между двете партии има само в Бургас. Значи Бойко Борисов е дал някакъв срок, за да се види накъде ще тръгнат и докъде ще стигнат нещата. Не вярвам Николов да прави политика на своя глава. Като млад кмет е добре да бъде резервиран. -Все пак не може да отречем и силната позиция на „Атака” в Бургас -Да. Валери Симеонов и партията му са във властта по волята на хората. Евтиният популизъм и черният пиар по СКАТ свършиха работа. Политиката на войнствен национализъм обаче е пагубна за моралните устои, особено на младото поколение. „Рубриките” на тази телевизия въобще не искам да коментирам. Обидно ми е да се обсъждат налудничавите внушения на изпаднали журналисти и изперкали пенсионери, които са намерили трибуна да морализаторстват и проповядват омраза. Не виждам и смисъл да обяснявам самото членство на Валери Симеонов в „Атака”. Истината е проста – той е там, защото е намерил начин скорострелно да реализира собствените си планове и амбиции. Учудва ме единствено волското търпение на контролните и регулаторните органи към СКАТ. Десетки са поводите и мотивите за спиране на цялата телевизия, но някой очевидно „благородно” ги подминава. Нищо, че от екрана само Господ не е изкарван като престъпник. В тази вулгарна журналистика няма и капчица морал. Но се разчита на късата памет на хората. Които пък не знам до кога ще търпят хора с ниски страсти да им бъдат съдници. -Не се ли притесняваш от евентуално завеждане на дело за това интервю? Срещу вестника вече има едно… -Не съм чул някой да е осъден за казани истини.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.