ТЕМИДА ПРИСТАНА НА МИТЬО ОЧИТЕ 06 ноември 2004

ТЕМИДА ПРИСТАНА НА МИТЬО ОЧИТЕ
По времето на развития социализъм българският мъжкар обичаше да четка самочувствието
си, употребявайки изумително тъпата поговорка, че жената била най-добрият приятел на
човека след кучето. В условията на все още недоразвитата ни демокрация българските
мафиоти биха могли да последват светлия пример на социалистическия мачо и да пуснат в
употреба нова поговорка: българският съдия е най-добрият приятел на мутрата след
прокурора. Колкото и невероятно да звучи, едва ли има по-цветисто сравнение, с което да се
опише гаврата със законите, разигравана от три години в т. нар. Бургаски съдебен окръг. В
концентриран вид тя изглежда така: небезизвестният лидер на несебърско-поморийската
наркомафия (определението е на МВР) Димитър Желязков-Митьо Очите е съден незаконно.
Тази сензационна вест гръмна в понеделник (1 ноември), когато съдия Пламен Найденов от
Несебърския районен съд изведнъж откри, че Желязков е невинен за отвличането и
груповото изнасилване на двама наркопласьори. Делото бе образувано преди три години и
половина, като бизнесменът Митьо Очите на два пъти бе обявяван за национално издирване
и прекара шест месеца в следствения арест. Единственият случай, заради който
небезизвестният бизнесмен Димитър Желязков реално можеше да влезе зад решетките, се
разигра преди три години и половина. На 23 май 2001 г. Митьо Очите и най-верните му
ортаци от несебърско-поморийската групировка – Йордан Дросев (Черния) и Стоян Пенев
(Гипса), отвлекли 23-годишния Даниел Метинев и 21-годишния Петър Мандов от Созопол. По
данни на МВР двамата са сред хората на сикаджията Евгени Стефанов-Женята (разстрелян
на 5 ноември 2003 г. в столицата) и пласирали дрогата му в района на родния си град. В
един момент обаче те прекрачили границата и зарибили няколко от бургаските тротоарни
наркопласьори на Митьо Очите. Ответният удар бил жесток: нахалниците са отвлечени,
пребити и изнасилени, а Петър Мандов е принуден да подари колата си (Фолксваген със
софийска регистрация) на Митьо Очите. По случая е било образувано следствено дело, по
което са били задържани Йордан Дросев-Черния, Стоян Пенев-Гипса, Веселин Василев и
Лъчезар Димитров, а Митьо Очите е бил обявен за общодържавно издирване. Внезапно
обаче на 25 септември 2001 г. Несебърската районна прокуратура прекратила делото срещу
Очите и хората му, защото двете жертви – Метинев и Мандов, оттеглили показанията си.
Прокурорът по делото най-надлежно уведомил страните по делото за решението,
изпращайки им постановлението си чрез писма с обратна разписка, но в законовия срок
никой от тях не е обжалвал прокурорския акт. Само няколко дни по-късно (пак през
септември 2001 г.) в Бургас бе пребит и изнасилен друг пласьор на Женята – 22-годишният
Койчо К., а гаврата с него била най-надлежно заснета. Горещите фотоси обаче са открити
чак в края на април 2002 г., при това – в колата на единия от обвиняемите по прекратеното
дело за отвличането на двамата созополци – бургазлията Лъчезар Димитров. От 22-те
снимки станало ясно, че в садо-наказанията най-активните полови атлети са все познатите
хора на Митьо Очите – Новак Купенов, Тончо Тончев, Радослав Янчев (Рачо), Стоян Пенев
(Гипса) и Йордан Дросев (Черния). Полицаите от РДВР-Бургас са установили още, че
снимките са правени на две места в Бургас: в стара къща в кв. Горно Езерово (наета от
Новак Купенов) и в апартамент в ж.к. Меден рудник. Именно тези снимки стават повод
делото за отвличането на Даниел Метинев и Петър Мандов да бъде възобновено, но със
задна дата – от 1 април 2002 година. Димитър Желязков отново бе обявен за издирване и в
края на юли 2002 г. се предаде доброволно. Той прекара известно време в следствения
арест, след което бе освободен срещу парична гаранция. Докато предварителното
разследване по случая приключи (в края на 2003 г.), в Бургас се случиха няколко събития,
които промениха коренно хода на нещата. Най-напред на 9 ноември 2001 г. мощна бомба,
предназначена за Митьо Очите, уби съпругата му и двамата й бодигардове. След това Стоян
Пенев-Гипса влезе зад решетките за престъпление, извършено няколко години по-рано.
Йордан Дросев-Черния също бе прибран на топло – за убийството на видния бургаски
наркобарон Венци Москов през юни 2000 г., но почина в затвора от левкемия. Хомо делото
срещу Митьо Очите, Веселин Василев, Стоян Тодоров, Лъчезар Димитров и Стоян Пенев-
Гипса трябваше да стартира още в края на 2003 г., но това не се случи. Причината бе, че
всички магистрати от Несебърския районен съд са гледали мерки за неотклонение на
подсъдимите и по закон нямат право да участват в процеса срещу тях. Ето защо съдебният
състав бе оглавен от Пламен Найденов, който по принцип е председател на Районен съд –
Малко Търново. Според графика му, делото срещу Очите и компания трябваше да започне
на 22 март 2004 г., но това не се случи по две причини. На 2 февруари 2004 г. Димитър
Желязков и бодигардовете му Гочо Карагочев и Христо Широков бяха заловени при рутинна
проверка на КПП-Врана с газови пистолети, незаконно преработени в бойни. По случая бе
образувано бързо производство, което се проточи чак до 3 март и приключи с условни
присъди за тримата, произнесени от Софийския районен съд след драматично 18-часово
заседание. Ден преди началото на несебърския процес- на 21 март 2004 г. вечерта, Димитър
Желязков получи тежка хипертонична криза насред София и бе приет по спешност в
Пирогов. Пред медиите шефът на Пирогов доц. Спас Спасков потвърди новината и обясни,
че пациентът му се нуждае от по-продължително лечение. Състоянието на Желязков е
стабилизирано, настанен е в реанимация и най-малко два-три дни ще остане под
наблюдение, каза още д-р Спасков.Подведен от думите на Спасков, съдия Пламен
Найденов насрочи делото срещу Очите и компания за 25 март, но бизнесменът Желязков не
се прибра от столицата. Магистратът се видя принуден да насрочи първото заседание за 7
април, но… отново удари на камък, защото на 4 април Митьо Очите отново облече
болничната пижама, този път в Бургас. Съвсем естествено вместо Митьо Очите в съдебната
зала се появи неговият адвокат, който депозира пред съда нов болничен лист, според който
Желязков е бил приет в бургаската болница на 4 април и е бил изписан малко по-късно за
дни домашно лечение на високо кръвно и аритмия. Описаното заболяване не е основателна
причина за неявяването на Димитър Желязков. Още повече че лекарска консултативна
комисия в Бургас е установила, че болничният му лист, представен в съда на 25 март, е
невалиден, обяви в залата на 7 април съдия Пламен Найденов. Според запознати, след
завръщането си от Пирогов Митьо Очите бил прегледан от бургаския доктор Борис Ангелов,
който обзавел височайшия болник със заветния документ. Единствената грешка в
перфектната иначе схема била, че болничният лист бил подписан от съпругата на лекаря –
Пламена, защото Ангелов бил педиатър и нямал договор със здравната каса. Няколко часа
след поредното отлагане на делото на 7 април, Димитър Желязков бе арестуван по
разпореждане на Несебърския районен съд и бе хвърлен зад решетките с постоянна мярка
за неотклонение задържане под стража.Циркът Държавата срещу Митьо Очите продължи на
14 септември 2004 година. Тогава несебърският бос се появи в съда, придружен от нов
адвокат – Илиян Василев, за когото се говори, че е една от най-високите наказателни летви в
България. Още с влизането си в залата Василев доказа, че приказките по негов адрес не са
случайни, защото поиска неговият клиент да бъде освободен незабавно, а делото срещу
него – прекратено. Аргументът, който адвокатът на Очите изтъкна, бе прокурорското
постановление за прекратяване на предварителното производство срещу Желязков и
компания от 2001 година. Тогава съдия Пламен Найденов пусна искането му покрай ушите
си, разпита няколко свидетели и насрочи следващата сбирка за 28 септември 2004-а.
Въпросното заседание също започна… доста нестандартно. Пръв взе думата прокурорът по
делото Антон Желев, който заяви, че през 2001 г. наистина е прекратил предварителното
производство срещу Митьо Очите и хората му. Нещо повече – той е изпратил
постановлението си на обвиняемите и на жертвите чрез писма с обратна разписка, но никой
от тях не го е обжалвал в законоустановения срок. След прокурор Желев, думата – за цели…
45 минути, взе съдия Пламен Найденов. В речта си председателят на съдебния състав
обясни, че делото срещу двама от обвиняемите – Митьо Очите и Стоян Гипса, е прекратено
без нито едно правно основание, а на пострадалите не била дадена физическа възможност
да обжалват постановлението на прокурора. Съдия Найденов цитира дори чл. 162 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който гласи: Длъжностното лице, извършило
връчването (на призовките, книжата и т. н.), връща своевременно разписката, която се
прилага към делото и в която се отбелязват датата на връчването, името и длъжността на
лицето, извършило връчването. В обстоятелствената си реч съдия Найденов отбеляза още,
че през лятото на 2002 г. прокурорът по делото Антон Желев е възобновил делото срещу
Очите и Гипса, но със задна дата – от 1 април същата година. Според съдията, с този акт
обвинителят е отменил предишното си постановление и на практика е продължил
процесуалноследствените действия срещу двамата. Ето защо – заяви на 28 септември
Пламен Найденов – съдът не намира налице основания за прекратяване на наказателното
производство по чл. 21, ал.1, т. 6 от НПК и дава ход на делото. Колкото и странно да е, на 28
септември времето стигна само за разпита на единия от пострадалите – Петър Мандов. В
показанията си той заяви, че легендарното постановление за прекратяване на
предварителното производство през 2001 г. е било получено от майка му, но той не е
предприел никакви действия за обжалване на акта. Няколко минути по-късно съдия
Найденов закри заседанието и определи датата на новата сгледа – 1 ноември, когато, според
графика на съда, трябваше да бъде разпитан и другият пострадал – Даниел Метинев. По
никому неизвестни причини обаче в понеделник, вместо да изпълнява собствения си план,
съдия Пламен Найденов запя съвършено друга песен. Само няколко минути след началото
на заседанието той обяви, че прекратява наказателното преследване срещу Димитър
Желязков-Митьо Очите и Стоян Пенев-Гипса и отменя мярката за неотклонение задържане
под стража на Очите, наложена от самия него преди половин година. След това съдия
Найденов върна делото в частта му за останалите трима подсъдими – Лъчезар Димитров,
Веселин Василев и Стоян Тодоров, на Несебърската районна прокуратура за изготвяне на
нов обвинителен акт, потвърждавайки досегашните мерки за неотклонение на тримата –
подписка и парична гаранция. Определението на Несебърския районен съд подлежи на
обжалване и протест пред Бургаския окръжен съд. Според анализатори на процесите в
подземния свят, дори подобно нещо да се случи, вероятността Очите да се изправи отново
пред Темида за отвличането и изнасилването на созополските наркопласьори е малко
вероятна. Единият от тях – Петър Мандов, в момента излежава присъда от две години и
половина затвор за пласиране на дрога. На другия явно не му трябва на баир лозе.

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.