НЕ на масовата миграция! НЕ на подмяната на населението!

Елате на НАШИЯ протест в София пред Парламента – ЧЕТВЪРТЪК

На 15 ноември 2018г. от 17:30 часа .

Организатори са Петър Низамов , Мирослава Димитрова , Биляна Симеонова, Пресиян Пресиянов.

“АЗ ЩЕ ОТИДА, А ВИЕ ?” Събитието можете да намерите ТУК:
На 15 ноември народът излиза да каже не на пакта за масовата миграция на оон на 15 ноември народът излиза да каже не на пакта за масовата миграция на оон екранна снимка 1467 на 15 ноември народът излиза да каже не на пакта за масовата миграция на оон организатори са петър низамов , мирослава димитрова , биляна симеонова, пресиян пресиянов. Bnews на 15 ноември народът излиза да каже не на пакта за масовата миграция на оон
По всички индикации на 11ти декември 2018г. българският народ ще бъде отново излъган. Тогава в Маракеш ще се подпише пакта на ООН, с който в дългосрочен план се отнема правото ни на разпореждане с нашата Родина, а държавата се отказва от задължението си да защитава собствения си народ. Имиграцията ще бъде фактически легализирана. Не можем да приемем тази заплаха!
Настояваме българското правителство да отхвърли пакта напълно и недвусмислено, незабавно да изтегли представителите си от органите на тази платформа и да уведоми ООН и ЕС за неучастието на България в пакта.
Европейският Парламент е гласувал резолюция, с която се отварят вратите на 61 милиона мигранти в ЕС.
Това е станало при пълно медийно затъмнение на 18 април .
В ЕП е приета тази резолюция, след която надвисва огромна опасност над местното население в Европа. В нея се казва:
като има предвид, че мобилността и миграцията на хората са все по-често срещано явление, с приблизително 258 милиона международни мигранти в световен мащаб; като има предвид, че броят на мигрантите като дял от световното население се е увеличил от 2,8% през 2000 г. на 3,4% през 2017 г.; като има предвид, че 48% от мигрантите са жени; като има предвид, че повечето мигранти пътуват по безопасен и законен начин; като има предвид, че 85% от миграцията се осъществява между държави с еднакво равнище на развитие; като има предвид, че през 2017 г. Европа е била източник на втория най-голям поток от международни мигранти (61 милиона)(16);
В същото време е отхвърлена резолюция, с която се иска намаляване на миграцията в ЕС като има предвид, че ООН описва миграцията като желателно и неудържимо явление без признаване на вредните и опасните последици от него.
Публикуваме пълния текст на приетата резолюция , заедно с протоколите от гласуването за нея.
Ето кои Български евро-депутати гласуваха 30% от населението на ЕС да бъде съставено от ислямисти, мигранти от Третия Свят.
На 15 ноември народът излиза да каже не на пакта за масовата миграция на оон на 15 ноември народът излиза да каже не на пакта за масовата миграция на оон 45720664 910054272452024 649072603280965632 n. Jpg? Nc cat=111& nc eui2=aefguqbchzgfjcoyattptosyxbwn2sxp36q1g4bm0ycpw1h pjhoxakchlys8rc8pcduvcpitsdrpwwqco15h7te4xlqwma9fo2wm5zap d7xw& nc ht=scontent sof1 1 на 15 ноември народът излиза да каже не на пакта за масовата миграция на оон организатори са петър низамов , мирослава димитрова , биляна симеонова, пресиян пресиянов. Bnews на 15 ноември народът излиза да каже не на пакта за масовата миграция на оон
Неджми АЛИ – Движение за права и свободи
Асим АДЕМОВ – ГЕРБ
Филиз ХЮСМЕНОВА – Движение за права и свободи
Петър КУРУМБАШЕВ – БСП
Андрей КОВАЧЕВ- ГЕРБ
Илхан КЮЧЮК- Движение за права и свободи
Светослав Христов МАЛИНОВ- Демократи за Силна България
Ева МАЙДЕЛ- ГЕРБ
Искра МИХАЙЛОВА- Движение за права и свободи
Андрей НОВАКОВ- ГЕРБ
Георги ПИРИНСКИ- Българска социалистическа партия
Сергей СТАНИШЕВ- Българска социалистическа партия
Владимир УРУЧЕВ- ГЕРБ
ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ :
Емил РАДЕВ- ГЕРБ
Момчил НЕКОВ- Българска социалистическа партия
Това е пълният текст на резолюцията :
Резолюция на Европейския парламент относно напредъка по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците (2018/2642(RSP))
B8-0184/2018
Европейският парламент,
– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,
– като взе предвид Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците и Протокола от 1967 г. за статута на бежанците,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,
– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,
– като взе предвид програмата за достоен труд на Международната организация на труда (МОТ) и по-специално Конвенция № 189 (от 2011 г.) на МОТ относно достойния труд на домашните работници,
– като взе предвид Резолюция на Общото събрание на ООН от 19 септември 2016 г., „Декларация от Ню Йорк за бежанците и мигрантите“(1),
– като взе предвид Приложение I към Декларацията от Ню Йорк, Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците,
– като взе предвид Приложение II към Декларацията от Ню Йорк, „Към глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция“,
– като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето от 6 март 2017 г. и съобщението на Комисията относно закрилата на децата мигранти от 12 април 2017 г.,
– като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 6 април 2017 г., озаглавена „Ред и условия за междуправителствените преговори по „Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция“(2),
– като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 28 април 2017 г., озаглавен „Доклад на специалния докладчик на ООН относно човешките права на мигрантите във връзка с програмата за улесняване на мобилността на хората до 2035 г.“(3),
– като взе предвид документа на ВКБООН от 17 май 2017 г., озаглавен „Към глобален пакт за бежанците: пътна карта“(4),
– като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш от 11 януари 2018 г., озаглавен „Миграцията в полза на всички“ (Making migration work for all)(5),
– като взе предвид нулевия проект на Глобалния пакт за бежанците към 31 януари 2018 г.(6),
– като взе предвид нулевия проект и нулевия проект „плюс“ на Глобалния пакт за безопасна, организирана и законна миграция, съответно от 5 февруари 2018 г.(7) и 5 март 2018 г.(8),
– като взе предвид декларацията от Абиджан от 5-ата среща на високо равнище ЕС-АС от ноември 2017 г.,
– като взе предвид резолюцията на Генералната асамблея на ООН, озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ и нейните 17 цели за устойчиво развитие, приета на 25 септември 2015 г. на срещата на върха на ООН в Ню Йорк(9),
– като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета с резолюция № 45/158 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1990 г.(10),
– като взе предвид съвместното общо наблюдение на Комитета за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (КРМ) и на Комитета по правата на детето (КПД) по въпросите на човешките права на децата в контекста на международната миграция,
– като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда. Един по-свързан, оспорван и сложен свят(11),
– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно правата на човека и миграцията в трети държави(12),
– Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2017 г. относно устойчивостта като стратегически приоритет на външната дейност на ЕС(13),
– като взе предвид своите резолюции от 5 април 2017 г. относно справянето с движенията на бежанци и мигранти: роля на външната дейност на ЕС(14) и от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(15),
– като взе предвид доклада на неговата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка на Съюза за презаселване и за изменение на Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2017 г., и необходимостта ЕС да осигури презаселването на поне 20% от годишните прогнозни глобални нужди от презаселване,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че според член 13, параграф 2 от Всеобщата декларация за правата на човека „всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си“; като има предвид, че през 1999 г. Комитетът на ООН по правата на човека в своя Общ коментар № 273 (параграф 8) уточнява, че това право „не може да се подчинява на някаква специфична цел или на периода от време, който лицето реши да прекара извън страната“;
Б. като има предвид, че на срещата на високо равнище на ООН за бежанците и мигрантите, организирана от Общото събрание на ООН в Ню Йорк на 19 септември 2016 г., държавите членки на ООН единодушно приеха „Декларация от Ню Йорк за бежанците и мигрантите“, въз основа на която започнаха два отделни, самостоятелни и независими – макар и по същество взаимно свързани – процеса с оглед на приемането на Глобален пакт за бежанците през 2018 г., както и на Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция, които ще бъдат подписани на конференция, която ще се проведе в Мароко през декември 2018 г.;
В. като има предвид, че с Приложение I към Декларацията от Ню Йорк се определя Всеобхватна рамка за реагиране на въпроса с бежанците, основана върху принципа на международното споделяне на отговорност и върху решимостта на държавите – членки на ООН, за премахване на първопричините за насилственото разселване; като има предвид, че във Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците са представени конкретни действия, насочени към облекчаване на натиска върху приемащите държави, с цел подобряване на самостоятелността на бежанците, разширяване на достъпа до решения в трети държави и подкрепяне на условия в държавите на произход за безопасно и достойно завръщане;
Г. като има предвид, че Върховният комисар на ООН за бежанците беше помолен да проведе консултации относно Програма за действие с цел допълване на Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците и да предложи Глобален пакт за бежанците в годишния си доклад пред Общото събрание през 2018 г.;
Д. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са ангажирани в процеса на подготовка и в обсъжданията, довели до представянето на нулевите проекти; като има предвид, че с навлизането в най-критичната фаза на процеса и като следствие от решението на САЩ за изход от преговорите, стана дори още по-важно ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля с цел да се осигури силно ориентиран към хората и основан на правата на човека текст;
Е. като има предвид, че миграцията е комплексно човешко явление; като има предвид, че бежанците са конкретно определени и защитени в международното право като хора, живеещи извън държавата си на произход поради страх от преследване, конфликт, насилие или други обстоятелства, и за които, в резултат от това, трябва да се поиска международна закрила, че бежанците и мигрантите са носители на права на човека и често се сблъскват с повишена уязвимост, насилие и малтретиране през целия миграционен процес; като има предвид, че Глобалният пакт за бежанците и Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция са взаимно допълващи се процеси, които ще изискват съвместни действия за тяхното изпълнение;
Ж. като има предвид, че мобилността и миграцията на хората са все по-често срещано явление, с приблизително 258 милиона международни мигранти в световен мащаб; като има предвид, че броят на мигрантите като дял от световното население се е увеличил от 2,8% през 2000 г. на 3,4% през 2017 г.; като има предвид, че 48% от мигрантите са жени; като има предвид, че повечето мигранти пътуват по безопасен и законен начин; като има предвид, че 85% от миграцията се осъществява между държави с еднакво равнище на развитие; като има предвид, че през 2017 г. Европа е била източник на втория най-голям поток от международни мигранти (61 милиона)(16);
З. като има предвид, че според данни на ВКБООН към края на 2015 г. в условията на принудително разселване са живели около 65 милиона души, от които 12 милиона са били сирийци; като има предвид, че според Световната банка през периода 2012 – 2015 г. са били разселени около 9 милиона души, което представлява сериозно предизвикателство за глобалната система за хуманитарна помощ; като има предвид, че 84% от бежанците в света и 99% от вътрешно разселените лица са приютени от развиващи се страни или региони, като повечето от тях са приютени на африканския континент, а само 10% от всички бежанци са приютени в европейски държави с изключение на Турция; като има предвид, че според прогнозите на ВКБООН за глобалните нужди от презаселване за 2018 г. се преценява, че близо 1,2 милиона души се нуждаят от презаселване; като има предвид, че от 2000 г. насам над 46 000 мигранти и бежанци са загинали в световен мащаб, докато са търсели безопасен и достоен живот в чужбина, в това число по минимална оценка 14 500 смъртни случаи в Централното Средиземноморие от 2014 г. насам(17);
И. като има предвид, че в исторически план Европа е била регион, който е приемал мигранти и от който са тръгвали мигранти; като има предвид, че европейците също са емигрирали в чужбина поради икономически затруднения, конфликти или политическо преследване; като има предвид, че текущата икономическа и финансова криза доведе до емигрирането на голямо множество европейци, включително във възникващи икономики от южното полукълбо;
Й. като има предвид, че много деца мигранти са жертви на насилие, малтретиране и експлоатация; като има предвид, че за над 100 държави е известно, че задържат деца поради свързани с миграцията причини(18); като има предвид, че е пет пъти по-вероятно децата бежанци да не ходят на училище в сравнение с други деца и че по-малко от една четвърт от младежите бежанци са записани в средното училище;
К. като има предвид, че работниците мигранти често са изложени на дискриминация, експлоатация и нарушения на правата на човека; като има предвид, че 23% от 24,9 милиона души, извършващи принудителен труд по света, са международни мигранти;
Л. като има предвид, че опитът е показал, че мигрантите допринасят положително за държавите, в които живеят, както и за своите държави на произход; като има предвид, че мигрантите допринасят за държавите, в които живеят, като плащат данъци и вливат около 85% от своите доходи в икономиките на тези държави; като има предвид, че през 2017 г. около 596 милиарда щатски долара са били прехвърлени чрез парични преводи в световен мащаб, като 450 милиарда от тях са били изпратени в развиващи се държави, което превишава почти тройно сумата на официалната помощ за развитие;
1. категорично подкрепя целите на Декларацията от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, както и съответния процес за разработване на режим на световно управление, за засилване на координацията по въпросите на международната миграция, мобилността на хората, придвижването на големи потоци от бежанци и дълго продължаващи бежански ситуации и за създаването на трайни решения и подходи с цел ясно очертаване на значението на защитата на правата на бежанците и мигрантите;
2. призовава държавите – членки на ЕС, да се обединят около единна позиция на ЕС и активно да защитават и придвижват преговорите по важния въпрос за глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и за бежанците;
3. изразява убеждението, че в един силно взаимозависим свят с предизвикателствата, свързани с мобилността на хората, най-добре може да се справи международната общност като цяло; приветства следователно започването на междуправителствени преговори по Глобалния пакт за безопасна, организирана и законната миграция и началото на официалните консултации относно Глобалния пакт за бежанците въз основа на нулевите проекти, които трябва да приключат до юли 2018 г.;
4. призовава Европейския съюз, по-специално неговия върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията, да използват цялата си дипломатическа тежест и да мобилизират делегациите на ЕС не само в Ню Йорк и Женева, но и в други значими държави, по-специално развиващи се държави, чието ефективно участие в процеса е от основно значение като държави на произход и на транзитно преминаване, но и на местоназначение, и следва да бъдат подпомагани от ЕС, с цел да се гарантира успехът на процеса;
5. подчертава, че основните международни договори в областта на правата на човека признават правата на всички хора, включително на мигрантите и бежанците независимо от техния правен статут, и задължават държавите да ги защитават, включително основния принцип на забрана за връщане; призовава да се обърне специално внимание на хората в уязвимо положение и нуждаещи се от специална медицинска или психологическа подкрепа, включително в резултат на физическо, подбудено от предразсъдъци, сексуално или основано на пола насилие, или изтезания; застъпва се в това отношение за включване на конкретни мерки в глобалните пактове; припомня освен това, че слабостите възникват в резултат на обстоятелства в държавите на произход, на транзитно преминаване и приемане или на местоназначение вследствие не само на самоличността на лицето, но и на политическите предпочитания, неравенството и структурната и обществената динамика;
6. припомня, че целите за устойчиво развитие (ЦУР), съдържащи се в Програмата до 2030 г., признават, че планираните и добре управлявани миграционни политики могат да допринесат за постигане на устойчиво развитие и приобщаващ растеж, както и за намаляване на неравенството в държавите и между тях; настоятелно призовава да се отдели дължимото внимание на свързаните с миграцията аспекти на ЦУР и на глобалните пактове; призовава ЕС и държавите членки да изпълнят своя ангажимент за постигането на ЦУР, отнасящи се до децата, в изпълнение на Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето от 6 март 2017 г.;
7. призовава държавите – членки на ООН, да поемат самостоятелен ангажимент за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата като основен елемент от Глобалния пакт в съответствие с ЦУР 5; припомня освен това, че миграцията може да бъде катализатор за овластяването на жените и равенството между половете, като се има предвид, че 48% от мигрантите са жени, а две трети от тях работят;
8. призовава държавите – членки на ООН, да поемат самостоятелен ангажимент за гарантиране на защитата на децата при миграция; подчертава, че всички деца, независимо от техния миграционен статут или статут на бежанец, са преди всичко деца, които имат всички права, заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето, и че техните висши интереси трябва да бъдат първостепенно съображение при всички решения и действия, които ги засягат; счита, че глобалните пактове са възможност за укрепване на показателите за защитата на децата, засегнати от миграция и принудителното разселване; приветства включването в нулевия проект на ясни ангажименти по специфични наболели въпроси, като например призива за прекратяване на задържането на деца, подобряване на действията във връзка с безследно изчезналите мигранти, силна подкрепа за семейството и други законни пътища, предотвратяване на липсата на гражданство при децата, и включване на децата бежанци и децата, търсещи убежище, в обхвата на националните системи за закрила на детето, образование и здравеопазване; призовава ЕС и неговите държави членки да се застъпят решително за тези предложения, за да се гарантира, че те ще останат в окончателния текст за приемане през декември;
9. подчертава, че следва да бъде запазен акцентът върху справянето с различните първопричини за незаконната миграция и принудителното разселване (конфликт, преследване, етническо прочистване, всеобщо насилие или други фактори като крайна бедност, изменение на климата или природни бедствия);
10. изразява съжаление по повод на продължаващото и широко разпространено явление на лица без гражданство, което поставя сериозни предизвикателства по отношение на правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че този въпрос е разгледан подобаващо в текущите преговори относно глобалните пактове;
11. подчертава, че консултациите и преговорите трябва да бъдат прозрачни и приобщаващи и трябва да включват всички заинтересовани страни, местните и регионалните органи и институции, и гражданското общество, включително организации на мигранти, доколкото е възможно, въпреки междуправителствения характер на преговорите; подчертава, че е необходимо да се изтъкне ролята на парламентите на последния етап от процеса, водещ до приемане на пактовете, и изтъква по-специално необходимостта от укрепване на парламентарното измерение на позицията на ЕС;
12. счита, че следва да бъде разработен механизъм за координация, за да се гарантира допълване и съгласуваност между двата пакта по хоризонтални въпроси;
13. подчертава значението на събирането и мониторинга на агрегирани данни в областта на миграцията и бежанците, които да бъдат придружени от специфични за мигрантите показатели от съществено значение за изготвянето на политики, основани на реалистични данни, а не на митове или погрешни схващания, като същевременно се гарантират стандартите в областта на основните права, включително правото на неприкосновеност на личния живот и стандартите за защита на данните, и като се предотврати вероятността субектите на данни да бъдат изложени на сериозни нарушения на правата на човека;
14. подчертава необходимостта от подобряване на проследяването на изпълнението и на двата глобални пакта в близко бъдеще, особено с оглед на техния незадължителен характер, с цел да се избегнат индивидуални подходи от различните засегнати държави; във връзка с това призовава за внимателен мониторинг чрез установяването на критерии и показатели, когато е целесъобразно; подчертава необходимостта да се гарантира, че структурата на ООН и нейните агенции разполагат с ресурсите, необходими за всяка задача, за която държавите вземат решение да делегират на тях при изпълнението на пактовете и свързаните с тях последващи действия;
15. признава, че управлението на миграцията изисква големи инвестиции, подходящи ресурси и гъвкави и прозрачни инструменти, и че в следващите години ще бъдат необходими добре планирани, гъвкави и рационализирани инструменти за справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията; призовава към това, финансовите инструменти на ЕС да играят по-голяма роля в изпълнението на глобалните пактове; призовава към това, следващата многогодишна финансова рамка (МФР) да включва финансова съгласуваност и да преразгледа дългосрочната бюджетна подкрепа за политиките за миграция и предоставяне на убежище и за действията, произтичащи от глобалните пактове; счита, че бюджетите за развитие трябва да се съсредоточат върху устойчивото изкореняване на бедността;
Глобален пакт за бежанците
16. приветства проекта на пакт за бежанците и неговия подход, съсредоточен върху техните права на човека и ориентиран към хората; поздравява върховния комисар на ООН за бежанците за неговата работа и ангажираност за най-пълноценно изпълнение на неговия мандат; призовава всички държави да поемат ангажименти за по-справедливо споделяне на отговорността за приемането и подпомагането на бежанците по света и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да признаят и поемат своя дял от отговорността; призовава за приемане на глобален механизъм за споделяне на отговорността, който да подкрепя основан на правата на човека подход към предложения пакт;
17. подчертава необходимостта от осигуряване на силна и постоянна подкрепа за развиващите се страни, които приютяват голям брой бежанци, и от гарантиране, че на бежанците се предлагат трайни решения, включително да станат самостоятелни и да се интегрират в общността, в която живеят; припомня, че Пактът предоставя уникална възможност за засилване на връзката между хуманитарната помощ и политиките за развитие, и за подобряване на ефективността, ефикасността и устойчивостта на защитата и намирането на решения за бежанците, като създава всеобхватна реакция и обединява всички заинтересовани страни;
18. подчертава необходимостта от включване на бежанците като активни заинтересовани страни в изготвянето на Пакта и на други международни действия в отговор на бежански ситуации;
19. призовава за това хуманитарната помощ да не бъде инкриминирана; призовава за осигуряване на по-голям капацитет за търсене и спасяване на хора в беда, за разгръщане на по-голям капацитет от всички държави и за признаване на подкрепата, предоставена от частни лица и НПО в провеждането на спасителни операции в морето и на сушата;
20. призовава за стабилно разработване и за укрепване на решенията за презаселване в договаряния пакт, като основен елемент за справедливо споделяне на отговорността, посредством конкретни и съгласувани ангажименти, който ще установи или увеличи обхвата, размера и качеството на програмите за презаселване, с оглед посрещане на годишните глобалните нужди от презаселване, установени от ВКБООН; призовава по-специално държавите – членки на ЕС, да дадат своя принос и да засилят своя ангажимент към този въпрос;
21. настоятелно призовава да се спазва изцяло правото на събиране на семейството и настоява за разработване на безопасни и законни пътища за бежанците, в допълнение към презаселването, включително хуманитарни коридори, международни хуманитарни визи, регионални режими за презаселване и други допълнителни правни възможности (като например частно спонсориране, визи за обучение, схеми за предоставяне на стипендии на бежанци и гъвкави визови правила), така че бежанците да могат да достигнат дестинации с подходящи и достойни приемни условия;
22. призовава всички държави да подпишат, ратифицират и спазват Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците и Протокола от 1967 г. за статута на бежанците (Женевската конвенция);
23. подчертава необходимостта от възползване от тази възможност за разработване на напълно обновена и хоризонтална перспектива за равенство между половете при колективната международна реакция по отношение на бежанците, която посреща специфичните нужди от закрила на жените, включително борбата с насилието срещу жените, и която подобрява способностите и уменията на жените при възстановяването и устойчивостта на всички общества, като по този начин се преодолява имиджът на жените единствено като жертви; в този контекст призовава за пълното ангажиране на жените, като се започне от детството, с достъпа на момичетата до образование, включително в бедстващи и конфликтни зони, като се изслушват техните мнения и се вземат под внимание техните потребности и тяхната действителност чрез участието им в разработването на политики и решения на кризата с бежанците, с цел тези политики да станат по-устойчиви, адаптивни и ефективни;
Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция
24. настоява, че Глобалният пакт за безопасна, организирана и законна миграция следва да бъде ориентиран към хората и основан на правата на човека и да предвижда дългосрочни, устойчиви и всеобхватни мерки в полза на всички заинтересовани страни въз основа на принципа на партньорство и засилено сътрудничество между държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение;
25. счита Пакта за уникална възможност за създаване на връзка между развитието и миграцията в световния политически дневен ред; изразява твърдо убеждение, че целите за устойчиво развитие предоставят цялостна и всеобхватна рамка за основаване на връзката между миграцията и развитието;
26. припомня, че в доклада на генералния секретар на ООН, озаглавен „Миграцията в полза на всички“, се изтъква, че има ясни доказателства, които показват, че въпреки реалните предизвикателства, миграцията е полезна както за мигрантите, така и за приемащите общности в икономическо и социално отношение и може да бъде двигател за икономически растеж и иновации; решително подкрепя запазването на положително послание относно миграцията и призовава за осведомителни кампании на ЕС и международни информационни кампании, които да привличат вниманието към доказателствата и да противодействат на расистките и ксенофобските тенденции в нашите общества;
27. призовава държавите – членки на ООН, да сведат до минимум разходите за прехвърляне на парични суми и да решат този въпрос при настоящите преговори по Пакта;
28. подчертава, че миграцията е призната като проактивна стратегия за адаптиране, начин за осигуряване на препитание противопоставящ се на бедността и фактор, който допринася за приобщаващ растеж и устойчиво развитие;
29. изразява твърдо убеждение, че е настъпил моментът за обединяване на всички елементи на структурата на ООН, включително Международната организация по миграция (МОМ), в подкрепа за международните усилия за управление на миграцията и укрепване на сътрудничеството; ето защо изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на администрацията на САЩ да прекрати участието си в преговорите за Глобален пакт за безопасна, организирана и законна миграция; призовава ЕС да поеме водеща роля в този процес и да порицае държавите, които напускат преговорите или успешно разводняват съдържанието на окончателния пакт; призовава ЕС да поеме своята отговорност в световен план и да работи за гарантиране на успешното приключване на преговорите; набляга върху необходимостта държавите – членки на ЕС, да покажат единство и да обединят позициите си в подкрепа на международен режим за управление на миграцията, основан на правата на човека;
30. счита, че отварянето на повече законни пътища за миграция, включително въз основа на реалистични анализи на нуждите на пазара на труда, ще попречи на незаконната миграция и ще доведе до по-малко смъртни случаи, намаляване на злоупотребата с незаконни мигранти от страна на трафикантите и на експлоатацията на незаконни мигранти от безскрупулни работодатели;
31. призовава всички държави да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на нарушенията на правата на човека и на експлоатацията на мигранти на тяхна територия, включително от страна на работодателите; призовава за тази цел държавите – членки на ООН, да подпишат, ратифицират и съблюдават Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета с резолюция № 45/158 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1990 г., подчертава, че Пактът следва да се придържа към и да съответства на международните стандарти в областта на труда, по-специално на основните принципи и права на работното място и съответните конвенции на МОТ и конвенциите на ООН за защита на работниците мигранти и техните семейства;
32. подчертава колко е важно да се гарантира подходяща подкрепа за доброволно връщане и реинтеграция на лицата, които се завръщат в родината си; подчертава, че децата трябва да бъдат връщани, само когато това е в техния висш интерес и по безопасен, подпомаган и доброволен начин, като се използват специфичните за страната на произход на децата информационни доклади и им се предоставя дългосрочна подкрепа за тяхната реинтеграция;
33. приканва държавите – членки на ООН, да обмислят приемането на подробни национални или поднационални планове за действие, които да насърчават общодържавен подход за изпълнение на препоръките от Пакта с цел справяне с различните измерения на миграцията, включително развитието, правата на човека, сигурността, социалните аспекти, възрастта и пола, както и да вземат предвид последиците за здравеопазването, образованието, закрилата на детето, жилищното настаняване, социалното приобщаване, правосъдието, заетостта и социалната защита;
34. подкрепя призива на Декларацията от Ню Йорк за системни последващи действия и прегледи на ангажиментите на държавите членки във връзка с миграц�
НИЕ СМЕ ПИСАЛИ МНОГО ПО ТЕМАТА С МИГРАНТИТЕ :

 

КОМЕНТИРАЙТЕ

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук