Водоснабдителният комплекс е система от кули, резервоари и тунел, свързващ археологическия паметник с река Мочурица Крепостта е контролирала най-прекия път от Плиска до Константинопол и е била сцена на решаващи битки
Има една крепост около Карнобат, която впечатлява с мащаба и историята си, но все още е встрани от историческия поток.
Крепостта „Маркели“ е един от най-добре запазените археологически паметници в Южна България. Намира се едва на 7 км от Карнобат и на около 50 км от Бургас. Мястото е избрано още в древността с прецизно познаване на географията – възвишението предоставя отлична видимост към околните проходи и укрепления. Някога околните хълмове били покрити с гъсти, непроходими гори, достигащи чак до морето и прикриващи стените от враговете. В подножието на западния склон са открити останки от античен мост от II в. – единствената връзка между север и юг в блатистия район, който по-късно определя и стратегическата роля на крепостта.
Произходът на името е дискусионен, но най-разпространената теза го свързва с някогашното име на река Мочурица – Марцил. Другата версия е, че името идва от наставката „мар“, която в превод означава „блато“ или „заблатено място“, тъй като около крепостта се намират Карнобатското и Стралджанското блато.
Археологическите находки показват, че живот на този хълм е съществувал още през късножелязната епоха (I хил. пр. Хр.). Крепостта възниква в края на IV – началото на V в. – като част от късноантичната отбранителна система, а в най-високата ѝ точка е издигнат ранен християнски матририум – храм, посветен на мъченик.
„Маркели“ има вътрешна и външна крепост. Първото укрепление (IV–VI в.) е част от защитната система на Източната Римска империя. В него е разкрит църковен комплекс с трикорабна базилика – богато украсена с мрамор, стенописи и архитектурни орнаменти. Мощните стени от камък и тухли, заедно с ранновизантийските кули с форма на вписан кръст, дават представа за внушителната архитектура на епохата. Особено впечатляваща е югоизточната кула със запазена бойница.
С издигането на Плиска като политически център, „Маркели“ придобива още по-голямо значение. Крепостта контролира най-прекия път от столицата до Константинопол и става сцена на няколко решаващи битки.
През 792 г. хан Кардам побеждава византийците, предвождани лично от император Константин VI. През 811 г. император Никифор I Геник използва крепостта за изходен пункт при похода си към Плиска – настъпление, завършило с разгрома на византийската армия и последвалото настъпление на хан Крум в Трaкия.
В български ръце „Маркели“ е разширена и укрепена с внушителни землени валове и ровове – едни от най-мащабните отбранителни съоръжения на Балканите. Особено ценен е водоснабдителният комплекс – сложна система от кули, резервоари и тунел, свързващ крепостта с река Мочурица. Така „Маркели“ се очертава като най-голямото и мощно старобългарско укрепление на юг от Стара планина.
След покръстването на българите (IX в.) върху руините на старата базилика е издигната нова църква с богата мраморна украса, сходна на тази в Преслав. Това подсказва новата функция на крепостта – да свързва столицата със земите на юг.
През XI в. тук е построена кръстокуполна византийска църква – свидетелство, че мястото продължава да е обитавано и по време на византийското владичество. В периода XI–XIII в. градът процъфтява – изграждат се нови храмове, стопански сгради и се откриват многобройни монети, доказващи активен търговски и културен живот.
Краят настъпва през 1207 г., когато латинският император Хенрих Фландърски опустошава Североизточна Тракия. Предполага се, че оцелелите жители на „Маркели“ са основали днешния Карнобат.
И днес величието на крепостта „Маркели“, е сред най-изследваните обекти в българската археология – интересът към нея започва още с Константин Иречек и братята Шкорпил. Активни разкопки са проведени между 1986–1994 г., а от 2004 г. работата е възобновена.
Археолозите откриват стенописи, керамични мозайки, мраморна пластика, останки от жилищни и култови сгради, както и множество предмети – стрели, накити, печати. През 2007 г. Тук е намерено съкровище от 37 монети (XI–XII в.), доказващо живота чак до XIII в. Част от находките са изложени в Историческия музей в Карнобат.
Днес крепостта се стопанисва от община Карнобат.
