ВЪРХОВНИЯТ СЪД : На Корал може да се строи на пясъка

На изображението горе е показано как би изглеждал ваканционен комплекс „Корал Резидънс“ според първоначално заложените му параметри. Приемането на ЗУЧК налага други параметри, затова не се знае как точно ще изглежда проектът, ако бъде изпълнен. След като преди дни Върховният административен съд позволи ново строителство на брега на Синеморец, днес екипът на Царево.Инфо попадна на решение, с което в името на народа се обявява за законосъобразно строителство на Корал. Става дума за проекта „Корал Резидънс” на „Прайм Пропърти БГ” за хотелски комплекс. Решението е издадено на 10 януари 2019 г. и отхвърля жалба на РИОСВ-Бургас за липса на оценка на въздействието на околната среда и оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие. Съдът в състав Светлана Йонкова, Таня Радкова и Анелия Ананиева посочва, че спорният терен е урбанизиран през 2006 г. и има влязъл в сила ПУП-ПРЗ. Според институцията парцелът не се намира в защитена територия, не са необходими оценки за въздействие и съвместимост и липсват доказателства за съществуване на дюни. Допълва се, че територията съвпада с действащ ОУП на община Царево, според който парцелът попада в зона Ок – рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности. Заключението е, че няма основания разрешението за строителство на Корал да се обяви за нищожно. Интересен е един от мотивите на ВАС относно ОУП на Царево – действащ план всъщност няма, тъй като старият е спрян през 2014 година със заповед на тогавашния министър на околната среда и водите Искра Михайлова, а новият все още не е получил одобрение. По данни от кадастъра дюни в имота няма и той попада в зона А от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, която на теория трябваше да опази брега от застрояване. Реално обаче законът позволява строителство с плътност на застрояване до 20 на сто, интензивност на застрояване (К инт.) до 0.5 и минимална озеленена площ 70 на сто. Нека припомним други случаи от последните дни, в които институциите обявяват строителство за законно.Първият случай касае живописното село Синеморец, което ще се сдобие с още един хотелски комплекс след решение на Върховния административен съд. Решението обявява спрян преди години строеж за законен и отхвърля решение на РДНСК, според което теренът попада в ПП „Странджа”. Имотът е собственост на фирма „Корф и Форк” ЕООД, управлявана от Дарина Неделчева Петрова. Тя пък е дъщеря на Неделчо Гинин, който през 2007 г. получава от община Царево парцел в Синеморец като крайно нуждаещ се, за да си построи дом. Днес на мястото на неговия „дом” има хотел, а новият строеж е непосредствено до него. Решението на ВАС постановява, че спирането на строителството е незаконно и заплашва общината със съдебно дело. Вторият случай, който ще припомним, е строителството на южния бряг над бившия к-г Арапя. Спорният имот е със сменено предназначение още от 1996 година, гората в него не се счита за гора, а в момента там се готви проект за 15 вили. Строителството е спряно само временно, а един от инвеститорите е бивш общински съветник от ГЕРБ. Законни са също строежите на к-г Градина и на Алепу. Нашият коментар е, че от всички изнесени данни не става ясно по какъв точно начин законите защитават най-красивите части от брега. ЗУЧК е поредният бутафорен текст, който не осигурява ефективни механизми срещу презастрояването – врата в полето, през която минават определени хора. А бетон наистина е лоша дума, когато се лее там, където не му е мястото. Най-лошото е, че протекцията му идва от най-висши инстанции, а сметката плащат обикновените хора.

Ще ви припомним магистрати провалиха делото “Сапард” :

Как прокуратурата провали разследването си за измамата „САПАРД“ Гръмкият провал на прокуратурата по делата за аферата „САПАРД“ с главни действащи лица близките до БСП бизнесмени Марио Николов и Людмил Стойков на практика се оказва предизвестен.Основният проблем се крие в структурата на обвиненията, които са оплетени още в началото на българското разследване. Критично се оказва решението на обвинението да раздели материалите и подсъдимите на две, коментираха пред Mediapool магистрати, запознати с процеса. Проследявайки хронологията на наказателното производство се вижда, че прокуратурата е „минирала“ евентуалния си успех още в края на 2007 г., когато раздели в две дела събраните материали за аферата. Едното – за източване на 7.5 млн. евро срещу Марио Николов, съпругата му Мариана, Анна Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева, Иван Иванов, Григор Главев, Петя Хаджииванова и Радмил Петров и другото – за пране на пари срещу Людмил Стойков, Марио Николов, жена му Мариана, Шаркова, Иван Иванов, Главев и Валентин Иванов. За какво всъщност става дума? Софийската градска прокуратура (СГП) образува разследването за аферата „САПАРД“ на 5 декември 2006 г. по конкретен сигнал от ОЛАФ за международна измама в Германия и България. Именно затова случаят стана може би най-емблематичния и най-важен критерий за ефективността на правораздаването ни пред Брюксел. По тази причина и в четвъртък шефът на службата Джовани Кеслер изрази своето притеснение от двойния аршин в двете страни. Вместо да приемат казуса по възможно най-сериозния начин обаче, родните разследващи правят серия от тотално необясними действия, като първо практически саботират годните доказателства от Германия, а освен това изобщо не се интересуват от това, кой фактически е нареждал паричните преводи, с които се твърди пране на пари. Разделянето спасява от присъди Марио Николов и още трима На 31 май 2007 г. немската прокуратура изпраща на българските си колеги чрез специален трансфер всички доказателства, събрани от митнически дознатели в Германия по делото срещу Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт, уличени и осъдени още през 2008 г. за участие в международната схема. Според неофициална информация на Mediapool сред въпросните данни е имало иззета подробна комуникация между двамата заподозрени германци и българите Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, в която те уговарят издаването на фактури за покупко-продажба на машини за месопреработка. В серия имейли между тях е посочено съдържанието на отделните документи, както и причината, поради която въпросните фактури се толкова необходими – за да бъдат представени пред Държавен фонд „Земеделие“ в България. От комуникацията им става ясно още, че всичко е координирано от Николов, а останалите трима са действали като негови сътрудници. Германците изпращат на СГП и самите фактури, също иззети по тамошното дело. Прави впечатление, че посочените данни в тези документи напълно съвпадат с информацията, обсъждана в продължителната комуникация между Райзахер, Енгелхарт, Николов, Шаркова, Хаджииванова и Петров. Въпреки това на 5 декември 2007 г. българската прокуратура разделя своето разследване на две. По необясними причини всички данни от Германия са приобщени към делото за пране на пари, но в същото време на Хаджииванова и Петров не са повдигнати обвинения по този казус. Двамата оставят обвиняеми само по другото дело – за източване на средства от програма САПАРД. Проблемът в тази ситуация е, че според българския Наказателен кодекс (НК) организираната престъпна група включва най-малко трима души. Това означава, че данните от германските власти са били за една банда, а разделянето на посочените четирима участници в нея на двама по двама в отделни производства изначално възпрепятства възможността някога да бъдат осъдени за дейността им, разкрита от властите в Германия. Прокуратурата тотално игнорира доказателствата от Германия Обратно на логиката, Хаджииванова и Петров стават подсъдими в процеса за източване на средства от програма САПАРД, където доказателствата, събрани от германските разследващи, изобщо не намират място. Така се случва и нещо повече. Обвинението, за което са осъдени Райзахер и Енгелхарт, е за съставяне на фалшиви фактури по поръчение на Марио Николов и тримата му сътрудници. Българите обаче всъщност не са обвинени затова по нито едно от двете родни дела. Фалшивите фактури не присъстват в обвинението и на никого друг от останалите подсъдими. По този начин българската прокуратура практически се лишава от възможността да търси наказателна отговорност на Николов, Шаркова, Хаджииванова и Петров, за фактите, за които са осъдени двамата им германски съучастници. С други думи – нито едно от двете дела, водени от СГП, не е аналог на процеса в Германия, който в четвъртък бе споменат от шефа на ОЛАФ Джовани Кеслер. По делото за пране на пари от германската схема подсъдими остават само Николов и Шаркова, чиято вина за участие в организирана престъпна група обаче вече няма как да бъде доказана по доказателствата от Германия, тъй като другите двама уличени – Хаджииванова и Петров, изобщо ги няма по това дело. Българското разследване всъщност се съсредоточава върху усвояването на субсидията от САПАРД няколко свързани помежду си дружества, без да се установяват връзките и отношенията между допълнително привлечените като обвиняеми техни управители. Още по странното е, че прокуратурата дори не се занимава с обстоятелството, че ДФ „Земеделие“ цели три пъти е проверил машините по проекта на Николов и категорично е констатирал, че те са нови. Въпреки това, разследване срещу въпросните длъжностни лица, създали идеално алиби на бизнесмена, липсва. По делото за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД Петя Хаджииванова и Радмил Петров бяха напълно оправдани още на първа инстанция, когато тогавашният председател на Софийския градски съд (СГС) Георги Колев осъди Марио Николов на 12 години затвор за източването на 7.5 млн. евро от САПАРД. Шефовете на фирмите, сключвали договорите с фонд „Земеделие“, чрез които съдът прие, че са източвани парите, пък получиха 10-годишни присъди – Анна Шаркова („Родопа мийт“ ЕООД), Валентин Ангелов („Родопа консерв“ ЕООД), Лазарина Георгиева („Птицекланица – Чубра“ ЕООД) и Иван Иванов („Палмигра“ ЕООД). Покойният вече шеф на „Родопа голд“ ЕООД Григор Главев бе осъден условно на 3 години с 5-годишен изпитателен срок. Хаджииванова и Петров се избавиха от наказателна отговорност Интересното е, че СГП дори не протестира оправдаването на Хаджииванова и Петров, демонстрирайки очевидно примирение с факта, че доказването на вината им при така построеното обвинение е напълно невъзможно. Така родните разследващи напълно игнорират и обстоятелството, че според германското разследване е била засечена именно тяхна електронна комуникация с осъдените Райзахер и Енгелхарт. Освен това елиминират и възможността да внесат ново, прецизирано, обвинение за аферата срещу двамата, тъй като никой не може да бъде обвиняван два пъти за едно нещо, след като вече веднъж е оправдан. Така или иначе в началото на август САС върна делото на прокуратурата за доразследване. Съдиите посочиха в мотивите си, че решението, постановено от Колев, е пълно с откровени противоречия, декларативни твърдения, некоректни факти и повърхностни изводи, непочиващи на реално установени обстоятелства по делото, наблюдавано от бившия обвинител в СГП Андрей Андреев, в момента спецпрокурор. Производството за пране на пари също отбеляза сериозен успех на първа инстанция, след като съдия Румяна Ченалова произнесе 10-годишна присъда за Николов, 8-годишна за съпругата му Мариана и 6-годишни за Шаркова, Иван Иванов, Главев и Валентин Иванов. Единствено Людмил Стойков очаквано бе оправдан, след като въпреки писменото заключение на работилите по делото дознатели изобщо да не бъде обвиняван, бе вкаран в делото заради участие в в „изпирането“ чрез плащания, правени от офшорката „Кингстън Ентърпрайсиз“ към дружеството „Дюни АД“, чийто шеф по това време бе именно той. В съдебната зала обаче бе доказано, че всички парични преводи по тази линия са били по силата на договори за туроператорски услуги. Защитата на спонсора на бившия президент Първанов дори представи документи, че „Кингстън Ентърпрайсиз“ работи с някои от най-известните и големи компании в тази сфера. На втора инстанция за пръв път се разбра кой е правил паричните преводи На втора инстанция обаче, повече от 6 години след началото на разследването, огромните кухини в обвинението излязоха наяве, подобно на другото дело по аферата „САПАРД“. Допускайки допълнителна съдебно-икономическа експертиза, САС установи, че всъщност основното деяние, за което е образувано делото за пране на пари – плащанията от сметките на дружествата бенефециенти по САПАРД към дружеството „Палмигруп“ АД, изобщо не са извършени от подсъдимите, а от няколко счетоводителки. По време на разпитите им в САС те свидетелстваха, че никой не им е нареждал да правят тези преводи, а го решили сами, тъй като обичайната практика е такава – след постъпването на субсидията от нея автоматично да се превеждат задълженията към съответните кредитори. На въпрос на съда защо до този момент не са споделяли този факт с разследващите, бе обяснено, че никой досега не ги е питал. Така се оказа, че прокуратурата не само, че сериозно е подценила или направо игнорирала данните, подадени й от Германия, но и на практика изобщо не се е поинтересувала кой е фактическият извършител на банковите операции, от които се твърди, че са изпрани парите, източени от САПАРД. С други думи стана ясно, че СГП е положила всички усилия така да построи двете си дела по аферата, че те да се сгромолясат взаимно заради очевидно хаотичното разделяне на доказателства и подсъдими в две производства. Магистрати коментираха пред Mediapool, че разследващите са могли да си гарантират далеч по-безоблачен развой на казуса, ако бяха оставили доказателствата само в едно дело, придържайки се към фактическата обстановка, безспорно установена от германските митнически дознатели. Така СГП щеше да разполага с хипотетична престъпна група, състояща се от Марино Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова, Радмил Петров, Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт, които можеха да бъдат осъдени за измама с европейски субсидии. Именно за това престъпление Райзахер и Енгелхарт получиха още на 8 октомври 2008 г. съответно – 2 години и девет месеца за първия като извършител и 9 месеца за втория като помагач в колективна измама с евросредства. Това, всъщност, бе споменато и от шефа на ОЛАФ в четвъртък, който коментира, че овденето на два паралелни процеса в две държави по един казус е загуба на време и пари, а и очевидно ефективността намалява. По тази причина той лансира идеята за т. нар. европейски прокурор, който да се занимава с измами с евро пари и контрабанда в ЕС. Фиаското „САПАРД“ показва опасни тенденции От развоя на двете дела „САПАРД“ стават болезнено ясни две изключително важни неща. Едното е, че прокуратурата или не разполага с капацитет, или умишлено обрича на провал особено важните за ЕК дела у нас. Другото е че, по определени казуси, определени съдии са склонни да произнасят тежки осъдителни присъди, дори и когато за това всъщност не са събрани достатъчно доказателства или обвинението е фатално сгрешено. И двете решения на СГС по обвиненията за източване и пране на пари бяха произнесени около поредния мониторингов доклад на ЕК през 2010 г., като специално присъдата, издадена от Колев, предшестваше и назначението му на един от трите най-високи поста в съдебната система – председател на Върховния административен съд. Ченалова пък впоследствие бе „качена“ в Търговското отделение на СГС, като в момента й остава да доизгледа само едно наказателно дело – срещу главата на „Октопода“ Алексей Петров. Неоснователността на прознесените на първа инстанция присъди обаче очевидно не прави никакво впечатление на високопоставените представители на властта у нас. Това личи от изказването на главния прокурор Борис Велчев, който преди ден изрази надежда окончателното решение на Върховния касационен съд също да е осъдително, въпреки че фактически това е невъзможно. Премиерът Бойко Борисов също коментира темата в тази посока по време на своя пресконференция с Кеслер и вътрешния министър Цветан Цветанов. Той обаче не пропусна да нападне председателя на състава на САС, оправдал обвинените за пране на пари по САПАРД – Калин Калпакчиев. Без да коментира доказателствата и делото по същество, министър председателя лаконично отбеляза, че съдията бил „един от хората, които бяха най-против министър Цветанов“.

Някои факти за Алепу. Какво предшества скандалното строителство?

Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ?

Имаме задължението да поднесем по разбираем начин на обществеността някои публично известни факти за скандалното строителство в м. “Алепу” край Созопол без страх от огласяването на истината! Всъщност, истината стана ясна и беше призната наживо в репортажа на Лора Стаматис по бТВ от инвеститора: “Община Созопол е допуснала по-завишени показатели за застрояване!“…

Става въпрос за следното:

С Решение БС-10-ОС от 29.12.2017 г. по оценка за съвместимост, Директорът на РИОСВ – Бургас съгласува реализацията на инвестиционното предложение. По отношение на най-големия имот, в който в момента се строи, става ясно следното:

Съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), показателите са следните:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м;

(Тези показатели са актуални, както сега, така и по време на одобряване на ПУП.)

ЗАСТРОЯВАТ ЕДНО ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕВСТВЕНИ МЕСТА НА КРАЙБРЕЖИЕТО. ПИТАМ ИМА ЛИ МЕСТНИ ЗА ПРОТЕСТИ ?

Тук трябва да се има предвид, че въпреки одобряването на ПУП преди влизане в сила на ЗУЧК, проектът е одобрен след обнародването на закона, което означава, че задължително е трябвало да бъде приведен към изискванията му.

§ 6 от ПЗР на ЗУЧК: “Одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3, които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон.”

Какво означават завишените показатели?

И какво общо има премиерът Бойко Борисов?

Има ли общо Бойко Борисов с даване на разрешението?

Това означава, че за урегулиран имот с площ 7423 кв.м (какъвто е въпросният), могат да бъдат постигнати следните обеми (без подземното строителство):

Застроена площ (стъпката на сградите върху терена):

По закон: 1484 кв.м, а според проекта: 2226 кв.м (разлика: 742 кв.м);

Разгъната застроена площ (площта на всички етажи):

По закон: 3711 кв.м, а според проекта: 8907 кв.м (разлика: 5196 кв.м);

Етажи:

По закон: 2+терасовиден, а според проекта: 3+терасовиден (разлика: 1 етаж).

Ето и за какви етапи на строителство става въпрос, според инвестиционното предложение на инвеститора, депозирано в РИОСВ – Бургас:

В Сряда започва делото срещу Низамов за постановката на БТВ в Асеновград

След нашата намеса Бургаският Майкъл Джексън днес беше настанен в общинско жилище

Тук, учудващо, нищо не се казва за това, че строителните дейности (извън геозащитните) трябва да започнат след отчитане на положителен ефект от осъществяване на геозащитните мерки! А законът е категоричен:

Закон за устройство на територията

Чл. 96. … (4) (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Строителни и монтажни работи, извън тези по ал. 3, за които се изисква издаване на разрешение за строеж, се разрешават в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал. 2, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план след: 1. осъществяване на геозащитните мерки и дейности по ал. 3, ако е доказано, че това е необходимо с резултати от проведени инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата и локалната устойчивост на територията, приети от специализиран състав на съответния експертен съвет към органа, компетентен да одобри подробния устройствен план; 2. отчитане на положителен ефект от изпълнението на мерките и дейностите по т. 1; 3. предварително съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадено в едномесечен срок от постъпване на искането, което се вписва в разрешението за строеж. (5) Ефектът от изпълнението на геозащитните мерки и дейности по ал. 4 се отчита чрез мониторинг по чл. 95, ал. 3.

Доколкото стана ясно, обаче, строи се не само геозащитното съоръжение!

Друг твърде интересен проблем, който беше повдигнат е “изчезването” на общинския имот…

Този имот, всъщност граничи с плажа. Дори, според специализираната карта, находяща се в АГКК и достъпна от всяка точка на земното кълбо по електронен път, има разминаване между границата на плажа и имотната граница. Но това е по-малкия проблем… По големият е разминаването между вида собственост, отразена в кадастралния регистър и тази по закон и според инвестиционното предложение. В кадастралната карта, имотът е посочен като частна общинска собственост (т.е. може да бъде търгуван от общината), а по закон, след като общински имот е улица, той е публична общинска собственост, без да се съставя нарочен акт за него. Да не говорим, че предназначението на този имот трябваше да бъде “За природозащита”… Случайна или нарочна, тази грешка е много удобна за заличаването на склона, по който природозащитни организации алармираха, че гнездят редки видове птици.

Всъщност, никъде директорът на РИОСВ – Бургас не се е произнесъл за заличаването този склон (имотът между плажа и частния имот). Това е още едно изключително сериозно нарушение на екологичното законодателство, ЗУТ и ЗУЧК!

Нарушава се Конституцията на Република България!

Това е недопустимо!

С едно изречение: Фирма основен източник на офшорните авоари на Бойко Борисов СТРОИ ВЪРХУ ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ?

Надяваме се да сме Ви били полезни!

С уважение:

инж. Йоан Каратерзиян

Председател на Управителния съвет на

Камарата на геодезистите в България

гр. Варна, 24 януари 2019 г.

P.S. За съжаление, не можахме да намерим документация за одобрения подробен устройствен план, която задължително трябва да е публикувана на официалната електронна страница на общината. Това беше важно, за да разберем дали всички изисквания на закона са спазени при проектиране и процедиране на подробния устройствен план. Например, там задължително трябва да има информация дали въпросният комплекс ще бъде изграден на нивото на плажа или на нивото на горния път, дали за достъп до плажа общината ще плати на собственика на земята, как се осъществява достъпа до имота, който ще бъде застроен и много други въпроси. Практиката на укриване на информация е обичайна, но незаконна. За съжаление, министърът на регионалното развитие и благоустройството не я санкционира, въпреки многократните ни сигнали по този въпрос!

Само че, както обикновено, нещата на втори план са малко по-различни. Наградите се дават от Българската строителна камара. Неин председател е Симеон Пешов. Но Пешов е и шеф на „Главбулгарстрой”. Класирането на „Топ 50+ в строителството” се извършва на база информацията в публичната част на Централния професионален регистър на строителя, каквото й да значи това. Направо да се обърка човек: шефът на всичко престижно в строителството си дава две от годишните награди, едната от които платинена. Нещо като „Оскар”-и за режисура и най-добър филм. Тези награди със сигурност ще заемат своето място в звездната биография на приватизираната по спорен, според някои начин. Когато участват в конкурси за държавни поръчки или зад граница, главболгарстройци изтъкват тези свои награди. Без да уточняват, че всъщност са се самонаградили… Все едно жури на Пловдивския панаир да даде две награди за най-добре организиран панаир и за още нещо на Пловдивския панаир. Не, не е смешно.

И какво общо има премиерът Бойко Борисов?

Припомняме някои от скандалите около „Главболгарстрой”, които биха могли да минат и за инспирирани от подмолната родна строителна мафия, която не може да се примири с факта, че на пазара има толкова талантливи и успешни фирми като ГБС. Завист, завист и пак завист. Преценете сами.

Има ли общо Бойко Борисов с даване на разрешението?

Съобщение в медиите: Строителната фирма “Главболгарстрой” (ГБС), която спечели конкурса за изграждането на нова спортна зала в столицата, се е съгласила да я построи за 17.6 млн. по-малко, отколкото се бе договорила с кабинета “Станишев”. Това стана ясно във вторник след среща на премиера Бойко Борисов, министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков и шефа на ГБС Симеон Пешов.

Конкурсът за проектиране и изграждане на новата многофункционална спортна зала в София, която ще е част от комплекса “Червено знаме” на Четвърти километър, бе спечелен от “Главболгарстрой” АД тази година с цена 107.624 млн. лв. без ДДС.

Новото правителство поискало да се направи оптимизация на разходите, да се използват икономични строителни материали и да се прецени колко може да се спести от цената. В крайна сметка строителят се съгласил на цена от 90 млн. лева, които ще му бъдат изплатени на равни вноски през 2010 г. и 2011 г. По думите на Пешов, печалбата на фирмата му щяла да е нулева, но изпълнението на проекта щяло да му позволи да запази работните места на строителите, което било по-важно в условията на криза. ГБС ще спечели и от рекламата, която ще си направи с изпълнението на престижния проект.

В бюджета за тази година няма планирани средства за започване на сградата, затова ГБС ще вложи собствени 10 млн. лева до април догодина, за да може сградата да се завърши до 1 август 2011 г., каквото е обещанието и на строителя, и на възложителя.

Цената на залата е определяна към 2007-2008 г. Което значи, че тя е формирана 1/3 за строителя с печалба, и 2/3 пак печалба за строителя. И то при цени на стр. материали 2007/08 г. А КАКВА Е СЕГА ЦЕНАТА, ПЕЧАЛБАТА И т.н. на залата при новите цени на стр. материали, които бележат значителен спад. Няма такова нещо господа – работи се с по-малка печалба, но сравнена с огромните печалби на стр. фирми към 2007/08 г. Е, СЕГА СА МАЛКО ПО-МАЛКИ, НО КЪДЕ ПО СВЕТА ИМА ТАКИВА ПЕЧАЛБИ И КАТО ДНЕС? Вместо 300 % печалба, тя спаднала на 250 %. Ха сега де, не ни ли будалкат?

 

Тази зала е една проста конструкция тип „Мархи” и оградена със стени. Тя няма да струва повече от 40 мил. лева. Земята е общинска. За какъв отказ от печалба става въпрос. Защо не обявиха конкурс по европейски правила. Та тази фирма направи ремонта на строителното министерство. И си спомнете, че те финансираха Бъдеще за България на Елена Костова. Това е фирмата на власта и тя продължава да финансира партиите с тлъсти комисионни. Не случайно и ръководителя и е председател на камарата на строителите. Мафията си остава !!!!!!!!!! Хора бдете !!!!!!!!

 

 

Това заявиха пред “Стандарт” шефове на водещи фирми в гилдията. Не е морално след явна корупция Пешов да запази поста си, особено ако прокуратурата докаже, че ремонтът е далавера, настояват негови колеги. Те са единодушни, че цената за ремонт е завишена в пъти. Дори луксозното ново изграждане на сгради със специфики като хотели не излиза повече от 500 евро на кв. м, обясни членът на Управителния съвет на камарата Калин Балкански. В същото време ремонтът на строителното министерство, поръчан от Гагаузов, е за 2254 евро за кв. м. Така излиза, че цената е надута над 4 пъти. Ако прокурорската проверка докаже нарушения, аз съм сигурен, че Симеон Пешов ще си подаде оставката, смята Балкански. На същата позиция са и много негови колеги.

“За никого в бранша не е тайна, че от години Пешов коли и беси. Този път обаче прекали”, заявиха пред “Стандарт” строителни предприемачи. Те настояват корумпираните фирми да понесат последствията от действията си. Към камарата има етична комисия и след края на прокурорската проверка, ако има нарушения, тя ще заседава. При явно погазване на морала виновната компания следва да бъде публично порицана.

 

Фирмата на Симеон Пешов “Главболгарстрой” е спечелила скандалния конкурс за ремонт на сградата на строителното министерство като единствен участник в търга. При това на цени няколко пъти по-високи от реалните, алармира преди дни пред “Стандарт” регионалният министър Росен Плевнелиев. 2254 евро е струвал на данъкоплатците всеки квадратен метър от обновеното крило на сградата.

 

Компанията често печели големи поръчки на ведомството. Както разкрихме, още 42 млн. лв. са договорени с ГБС за изграждането на модерна пречиствателна станция в Сливен. Финансирането на част от проекта е трябвало да дойде от ИСПА и заем на Световната банка, но парите са дадени от бюджета на Гагаузов. Заради подобни недалновидни сделки министерството е изправено пред фалит, категоричен е Плевнелиев. Той вече изпрати сделката на прокурор.

 

Във вторник вечерта обаче министър Росен Плевнелиев вече бе на съвсем друго мнение. Лично той връчи една от наградите на славните строителни витязи от „Главбулгарстрой”, което значи, че се е отърсил от заблудите и е помъдрял. Хайде кажете сега, драги читатели, бизнес или политика правят двете главни П & П в строителството? „Всичко тече, всичко се променя и не можем да влезем два пъти в една река”, е казал за подобни случаи Хераклит.