История за религиозната толерантност в Източна Азия От деца до самураи, те превръщат страданието в свидетелство за непоклатим дух
На 5 февруари 1597 г. на хълм край японския град Нагасаки 26 мъже и деца християни, повечето японци, сред които и няколко католически мисионери, са разпнати по заповед на върховната власт в страната. Това събитие, известно в историята като екзекуцията на 26-те мъченици, бележи началото на дълъг период на жестоки гонения срещу християните в Япония. Властите се стремят да ограничат чуждестранното влияние и да утвърдят вътрешната политическа стабилност, като елиминират една религия, възприемана като заплаха.
Християнството в Страната на изгряващото слънце през XVI век
Християнската проповед за първи път достига до Япония през 1549 г. чрез йезуита Франциск Ксавие. Той бил испанец, пратеник на римокатолическата църква и един от основателите на Йезуитския орден. Пристигането му на далечната тогава островна държава отбелязва началото на католическата мисионерска дейност в Япония, с активна подкрепа от португалски търговци и европейски духовници. За няколко десетилетия християнството намира почва в определени региони, главно на о. Кюшу, където някои местни феодали, наричани даймьо, позволяват или дори насърчават разпространението му. До края на 80-те години на ХVІ в. се смята, че около 150 000 японци са приели християнството, включително някои от по-влиятелните владетели на южните острови. Причините за това не са изцяло духовни. Християнството върви ръка за ръка с португалската търговия и достъпа до оръжие, нови технологии и медицински познания. Някои даймьо използват съюза с мисионерите и европейските търговци като стратегически ресурс в междуфеодалните конфликти.
Политическо напрежение и недоверие
Този процес на експанзия предизвиква сериозни съмнения у централната власт. През 1587 г. Тойотоми Хидейоши, де факто владетел на Япония след периода на граждански войни, издава първия си декрет срещу християнството. Това била заповед за изгонване на всички мисионери. Макар и частично приложена, тя показва растящото безпокойство на властта по отношение на християнското влияние. Тревогата се засилва от подозрения, че католицизмът е не само религия, а и инструмент на европейски сили като Португалия и Испания за колониално проникване. Дълбоко възмущение предизвиква инцидентът с испанския кораб „Сан Фелипе“, който през есента на 1596 г. претърпява корабокрушение край брега на о. Шикоку. Корабът превозва богат товар, който е конфискуван от местните власти. Един от членовете на екипажа твърди пред разпитващите го, че испанските мисионери подготвят територии за бъдеща военна окупация. Това изказване, независимо дали е било реално или преувеличено, допринася за рязката ескалация на репресиите.
Репресията започва и завършва жестоко
Като реакция в края на декември 1596 г. властите арестуват група францискански мисионери от Киото, сред които мексиканеца Филип де Хесус, испанеца Франсиско Бланко, както и няколко новопокръстени японски християни. Към тях по-късно се присъединяват трима японски йезуити Павел Мики, Яков Кисай и Йоан от Гото. Обвиненията срещу тях са религиозни и политически, като разпространяване на забранена вяра и подриване на държавния ред.
Следват публични унижения, а арестуваните са подложени на ритуално заклеймяване чрез отрязване на част от едното ухо. След това са принудени да изминат пеша около 800 километра от Киото до Нагасаки. Тази дълга процесия има и пропаганден ефект. Целта е да се даде ясен знак към християнските общности, че всякаква съпротива ще бъде наказана с демонстративна жестокост.
На 5 февруари 1597 г. 26-те осъдени са изведени на хълм извън Нагасаки, известен днес като Нишизака. Там всеки от тях е прикован на кръст, който след това е издигнат пред събралото се множество. Методът на екзекуция е внимателно подбран. Разпъването на кръст с последващо пробождане с копия в гръдната кухина цели да се постигне бавна, но сигурна смърт.
Жертвите включват шестима испански и португалски францисканци, трима японски йезуити и седемнадесет местни миряни, сред които занаятчии, лечители, деца, юноши и слуги. Най-младият е 12-годишният Луис Ибарки, син на католически родители. Всички те отказват да се отрекат от вярата си. Не се съобщава за нито един, който да е помолил за милост или пощада. Част от тях пеели религиозни химни в последните си минути.
Сред екзекутираните има фигури със сериозно влияние в тогавашната японска християнска общност. Св. Павел Мики е роден в Киото, от самурайски произход е и е получил богословско образование в Макао. Яков Кисай е мирянин, служител на йезуитите, който на практика изпълнява функциите на монах. Францисканецът Гонсало Гарсия, роден в Индия, е с португалско-японски произход и има дългогодишен опит като мисионер в Азия.
Исторически последици и реабилитация
Екзекуцията на 26-те мъченици не слага край на християнството в Япония, но поставя началото на дълъг и систематичен процес на репресии. През следващите десетилетия гоненията се засилват, особено след установяването на шогуната Токугава в началото на XVII век. Християнството е официално забранено, мисионери са екзекутирани, а хиляди вярващи са измъчвани или убити.
С цел пълно заличаване на вярата властите въвеждат специални мерки, вкл. ежегодни проверки, при които жителите трябва да стъпчат икони („фумие“), за да докажат, че не са християни. Въпреки това значителен брой вярващи преминават в нелегалност. Те стават известни като катакуре киришитан („скрити християни“). Това са общности, които в продължение на повече от два века съхраняват елементи от католическата вяра в тайна, без достъп до свещеници или официална църковна структура.
След отварянето на Япония към света през XIX век и премахването на забраната върху християнството през 1873 г. католическата църква предприема действия по възстановяване на паметта за преследванията. Още на 8 юни 1862 г. папа Пий IX официално е канонизирал 26-те мъченици. Те са първите светци от Япония, признати от Римокатолическата църква.
През 1962 г., по случай стогодишнината от канонизацията, е построен паметник в Нагасаки. Наричат го Музей с монументът на 26-те мъченици. Разположен е точно на мястото на екзекуцията., което днес е обект за поклонение и културна памет, посещавано от вярващи, историци и туристи от цял свят.
Част от националното културно наследство
Към днешна дата католиците в Япония са под 0,5% от населението или приблизително 400 000 души. Християнството, включително и протестантските деноминации, остава малцинство, съсредоточено главно в градски райони и в префектури като Нагасаки. Но макар да не е доминираща вяра християнската история в Япония е добре документирана и е част от националното културно наследство. Историята на 26-те мъченици от Япония е ключов момент в японско-западните отношения от края на XVI век. Тя показва как религията може да се възприема както като средство за духовно преобразяване, така и като политическа заплаха. Екзекуцията в Нагасаки е част от по-широк контекст на напрежение между външно влияние и вътрешна стабилност. Дали тези мъченици умират за вярата или са станали жертва на геополитическо недоверие? Историята не дава еднозначен отговор. Но свидетелствата за тяхната смърт, съхранени в документи, писма и устни предания, остават факт. Те са част от дългата и често болезнена история на религиозната толерантност в Източна Азия.
