ДВ: Украйна, Газа, Иран, Венецуела, Гренландия: днес ли е най-предизвикателното време за международното право от Втората световна война насам?
Филип Сандс: Занимавам се с международно право от 1980 година. Не си спомням за друг момент, който да е бил толкова особен. Не мога да говоря толкова за периода от 1945 до 1980 година, но разбирането ми е, че времената са изключителни.
ДВ: Доналд Тръмп ли е основната причина за това?
"Има един набор от правила, които се клатят"
Филип Сандс: Не мисля, че отговорността да стигнем дотук е на един човек. Едно от нещата, които се случиха, е, че генерацията, живяла през 1930-те и 1940-те, си отиде. Вече няма хора, които да имат личен спомен за нещата, които сме в състояние да си причиним. Те освободиха пространство, в което се наместиха хора като господин Путин, който иска да завладее Украйна, и неговия приятел господин Тръмп, който иска да контролира изцяло Америка, както и Близкия изток.
И стигаме до ситуации като онзи ден в Лвив – толкова ключов град, който онзи ден беше бомбардиран. Там няма военни цели, няма нищо подобно. Бомбардират се цивилни цели, електрическата система. А какво каза Доналд Тръмп в обръщението си към американския народ вчера? Победихме, но ако не подпишат мирно споразумение с нас, ще бомбардираме електрическата им инфраструктура. Копират се едни и същи модели на поведение.
ДВ: След катастрофата от Втората световна война светът сякаш си стисна ръцете, че ще споделя поне основна концепция за международното право, човешките права и военната инфраструктура, насочена към въздържане и защита. Изглежда, че това се разпада. Но както и Вие отбелязахте – човечеството очевидно помни една генерация, после се връща към старите грешки. Това е тъжна диагноза.
Филип Сандс: Първо, вентилът е отпушен, не знаем как ще се развият нещата. И второ, играта е дълга. Писал съм няколко статии по въпроса – не живеем в свят без правила. 97% от правилата все още работят. Мога например да долетя до България благодарение на международните правила, мога да използвам интернета на телефона си тук и да плащам с карта пак благодарение на тях. Но има един набор от правила, свързани с използването на военна сила и завладяването на територии, които се клатят. Не трябва да изхвърляме бебето заедно с мръсната вода. Живеем в свят с общи правила, но някои от правилата очевидно вече не се споделят от част от световните играчи.
"Когато страхът разяжда душата, хората стават екстремни"
ДВ: Какво бихте казали на българите, които симпатизират на авторитарните режими, опитващи се да сринат тези правила?
Филип Сандс: Много е интересно това пътуване – първото ми в България. Част от младите хора тук, с които разговарям, поставят под въпрос определени ценности, които се следват на Запад – смятат ги за твърде либерални. Затова търсят друг свят – този на здравия юмрук. Но те нямат спомен какъв е бил животът при предишния ред. Извън България е мистерия защо държава, която е живяла под съветския ботуш, ще симпатизира на руския ботуш. В глобализирания свят обаче много хора се плашат, че светът им на сигурност и бели християнски ценности е заплашен. Затова не харесват имиграцията. Не живеем през 1933 година, но има сходства – и едно от основните сходства е, ще цитирам името на едноименния филм, че "страхът разяжда душата". Хората са уплашени, а когато са уплашени, стават екстремни.
ДВ: Това не е ли резултат и от известен провал на международните институции и международното право? Имаме ООН, но имаме и големи държави, които очевидно могат да нарушават суверенитета на по-малки държави без санкция от ООН. И това се случва отпреди Тръмп.
Филип Сандс: Важно е да си спомним, че през 1945 година се случи революция. Това е първият път в историята, когато човечеството постави граници на това какво може да прави една суверенна държава. И то граници, които са поставени от международния ред и международното право. Нормално е една подобна революция да бъде последвана от определени кризи – една стъпка напред, една назад. Когато бях млад академик, имах колега в Кеймбридж, сър Джон Бейкър, който веднъж ме попита над какво работя. Когато му обясних, той отговори: "Имахме същия проблем с английското право през 1472 г. и ни отне 250 години да го разрешим". Така че ние още сме в началото на граденето на този световен ред. Оптимист съм в дългосрочен план, но песимист за идните години.
ДВ: Българският парламент задължи правителството да внесе закон за ратифициране на присъединяването на България към Съвета за мир на Тръмп – единствената държава в ЕС освен Унгария. Как си го обяснявате?
"Г-н Тръмп няма да е начело на САЩ още дълго"
Филип Сандс: Това е много любопитно. Не е моя работа да давам оценка, България трябва да реши. Но ще кажа, че Съветът за мир не е тръгнал в никаква посока. Защо която и да е държава би искала да се присъедини не е ясно. Г-н Тръмп няма да е начело на САЩ още дълго.
ДВ: Работите доста върху темата за геноцидите. Чуваме тази дума често по отношение на войната в Украйна и Газа. Какви са характеристиките на един "геноцид"?
Филип Сандс: Думата "геноцид" поражда вълнения и противоречия. Стигнах до заключението, че има разлика между правната дефиниция и разбирането на обикновените интелигентни хора за геноцид – да правиш гадни неща на много хора заради това, което са. Според правната дефиниция трябва да докажеш намерение дадена група да бъде унищожена изцяло или частично. Трудно е да го докажеш. Прекарах месец, работейки по случая с рохингите в Мианмар. Съдът ще вземе решение тази година, което ще ни помогне да разберем дали правната дефиниция се е преместила по-близо до разбирането на повечето хора.
ДВ: Какво се случва, ако лидерите, към които са отправени подобни обвинения – Владимир Путин и Бенямин Нетаняху – никога не бъдат изправени пред съд?
Филип Сандс: И двамата са все още на поста си. Винаги ще е трудно да изправиш подобни хора пред съд. И за двамата е внесен съответният обвинителен акт, което мобилизира подкрепа за тях в държавите им. Не знам защо беше направено публично, според мен това беше грешка. Последната ми книга разказва за Аугусто Пиночет, който беше задържан на 16 октомври 1998 година. Има и други лидери, арестувани след края на мандата им – като Дутерте от Филипините и Милошевич от Сърбия.
Проф. Филип Сандс е преподавател в Лондонския университетски колеж и един от водещите експерти по международно право в света. Бил е адвокат по дела пред Международния съд и Международния наказателен съд. В България той гостува по покана на Френския институт.
Автор: Александър Детев
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 “Мистерия е защо в България симпатизират на руския ботуш” 2026 България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.