- Класически комедийни сюжети с животни от Басните на Жан Батист дьо Лафонтен оживяват в новата постановка на Сливенския драматичен театър „Всички живи хора и животни“ с режисьор Димитър Марков. Премиерата е на 15 април
След Великденските празници Сливенският драматичен театър ще представи поредната си постановка за подрастващи – и пораснали – деца. Тя е драматизация по басните на най-великия баснописец след Езоп – Жан Батист дьо Лафонтен. В репертоара на театъра с образователни и семейни спектакли, под заглавието „Всички живи хора и животни“, сценичната интерпретация на басните на Лафонтен носи непреходната мъдрост на древния му учител Езоп. Лафонтен е майстор на сбития изказ, който предлага бързо действие и ясни послания. В творческата лаборатория на Сливенския театър, характерните за класицизма басни се превръщат в динамични сценични произведения с акцент върху морала – „душата“ на Лафонтеновите произведения. През образите на животни се провиждат образите на хора, а в постъпките в животинския свят се припознават постъпки от човешкия.
Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за човешките недостатъци и честолюбиви желания, и за глупавите положения, в които нерядко изпадат хората. Повече от три века басните на Лафонтен ни учат как … не трябва да постъпваме в живота.
Постановчик на представлението на Сливенския драматичен театър е актьорът и режисьор Димитър Марков. Участват и артистите Марио Топалов и Самуела-Ивана Церовска. Тримата се превъплъщават в различни образи, включително и в ролята на разказвачи в стила на Брехтовия театър, който повдига завесата, за да разкаже поредната история. В един колективен разказ в рамките на 50 минути, със средствата на „театъра на представянето“, актьорите разиграват 19 басни на Лафонтен. Сред тях има и повече, и по-малко познати притчи, има и басни, в които героите не са животни, а хора. Представените басни са в кратка стихотворна форма, разкрива част от замисъла режисьорът Димитър Марков.
„Запазили сме оригиналния текст. Преводачите са трима. Преобладаващата част от басните са в превод на Атанас Сугарев, една – в превод на Бойко Ламбовски и единствената басня в немерена реч е превод и преработка на Веска Маринова.“
- Г-н Марков, какво е интересното в света на Лафонтен?
- Светът на Лафонтен е много ярък като изразни средства, но събран в една много кратка форма. Всеки негов разказ е като един фойерверк – гръмва и изгасва, и след това гръмва следващият. И в това е неговата прелест – че в една съвсем кратка форма, можеш да кажеш много неща. Това е голямо майсторство, но и голямо предизвикателство за артистите.
- Някои от басните, които ще видим на сцена?
- За да има изненади за зрителя, няма да разказвам всичко. „Лисицата и гроздето“, „Щурец и мравка“, „Лисицата и гарванът“ са някои от познатите. От по-непознатите публиката ще види „Вълци и овце“, „Овчар и море“. От басните с хора ще спомена „Пияницата и жена му“. Една много интересна басня, почти като интелектуален анекдот, калабмур и логическа задача, е „Завещанието, разтълкувано от Езоп“.
- Как обединявате отделните басни? Каква е идейната линия на цялостния спектакъл?
- Избрахме с директорката Радост Костова заглавието „Всички живи хора и животни“, като основният акцент е върху човека. Централната тема, която ни занимава, са човешките пороци – сребролюбие, алчност, пиянство. Тази тема е винаги актуална. Животните малко по малко започват да приличат на хора – и обратно. Оттам влизаме в един животински комплекс с лисици, грозде, щурци и мравки. Следват две-три тематични и доста поучителни басни, които не са само за деца, а имат дори нюанси от света на политиката. Голяма част от басните на Лафонтен имат такъв социално-политически привкус. И накрая, завършваме с идеята да погледнем към себе си – ние, които се смеем на героите, по-различни ли сме от тях? – Ние сме не по-малко грешни от героите, които осмиваме. Основната поука е да не гледаме треската в чуждото око, а да видим гредата в собственото, преди да сочим с пръст.
Езикът на баснята – Езоповият език, открай време се използва, за да могат индиректно да се кажат нелицеприятни истини за човека и обществото. Както в любимата на Димитър Марков притча „Кокошката със златните яйца“, в която ненаситният сребролюбец заклал кокошката, която му снасяла всеки ден по едно златно яйце, за да види колко злато може да изкара от нея. В корема й алчният човек не намерил нито злато, нито яйца и заради лакомията си … пил една студена вода…
… В кратка скечова форма, с остроумния, поетичен и цветущ език на Лафонтен, тримата актьори ще разходят зрителите в един екзотичен и мъдър свят. Жанрът е разбира се комедиен, с чувството за хумор представлението иска да внесе и много настроение сред публиката. Но: няма ли стихотворната форма на басните да затрудни зрителя?
- Дали сме всичко от себе си като артисти, така че мерената реч да не затруднява зрителя, а напротив – спектакълът да има ритъм, а стихотворната форма да подпомага атмосферата, изразните средства и цялостно внушение.
- На какви актьорски похвати и на каква театрална стилистика залагате?
- В сценичната интерпретация на Лафонтеновите басни съм се опитал да приложа онова, което зная за епическия театър на Бертолд Брехт. В него има разказвач и една завеса, която се отваря, за да се изиграе действието. Бягаме от опасността да звучим назидателно. Не искаме да размахваме пръст поучително, а да разкажем едни забавни анекдоти за човека и за неговите слабости. В Брехтовия театър е много важно посланието, което се изпраща от сцената към салона. Неговата цел не е да разкрие вътрешния свят на героя, а онова, което иска да предаде като идея, съждение, подтекст.
- Къде е кулминацията на спектакъла?
- Може би около басните „Вълци и овце“ и „Жабите, които искаха цар“. Те са много актуални. Добрата стара литература е винаги актуална. Да видим какво можем да вземем от нея като поука в днешния ден.
- По-трудно ли е или по-лесно да си едновременно и режисьор, и актьор в едно представление?
- Да си и режисьор, и актьор е по-приятно, защото ми става скучно в салона, когато съм само режисьор. Все си търся повод как да се кача на сцената. Режисьорската ми работа сега се свежда до това да създам ситуация, в която да има „капани“ за актьорите и заедно с колегите, да скочим в тях.
… Колективната работа на екипа на Сливенския драматичен театър над басните на Лафонтен е увлекателна и забавна, какъвто е и замисълът да бъде театралният разказ по Лафонтен. Костюмите са дело на Радост Костова, музиката е на Динко Марков. Създателите на представлението канят публиката в Камерната зала на Драматичния театър на 15 април, на един забавен и поучителен, хем смешен, хем мъдър спектакъл. Защото в театъра най-сериозно е смешното.
Щилияна ВАСИЛЕВА
The post НА СЦЕНАТА: „ДУМАМ ТИ ДЪЩЕ, СЕЩАЙ СЕ, СНАХО“ ПО ЛАФОНТЕН first appeared on Sliveninfo.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 НА СЦЕНАТА: „ДУМАМ ТИ ДЪЩЕ, СЕЩАЙ СЕ, СНАХО“ ПО ЛАФОНТЕН 2026 Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица, Сливен, Сливенска област, Сините камъни, Карандила, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, Старият бряст, Военен клуб Сливен, крепост Туида, Жеравна, Котел, Нова Загора, Твърдица, река Тунджа, природен парк Сините камъни, текстилна индустрия, балкански туризъм, възрожденска архитектура, Национален фестивал на фолклорната носия Жеравна, минерални бани Сливен, летище Бършен, сливенски Балкан, тракийски могили, православни храмове, индустриална зона Сливен, лозарство, земеделие, културен туризъм, регионални новини Сливен, община Сливен, Абланово, Асеновец, Асеновци, Баня, Биково, Бинкос, Близнец, Богданово, Бозаджии, Боринци, Боров дол, Братан, Братанец, Брястово, Бяла паланка, Бяла, Бял кладенец, Бял извор, Везенково, Веселиново, Въглен, Гавраилово, Гергевец, Градец, Горно Александрово, Горно Ябълково, Градец, Долно Александрово, Драгоданово, Драганово, Дядово, Езерец, Жеравна, Желю войвода, Зайчари, Злати войвода, Иван Вазово, Изгрев, Ичера, Камен, Каменово, Караново, Катунище, Кермен, Кипилово, Ковачите, Козаре, Коньово, Кортен, Кошарите, Крушаре, Крива круша, Любенец, Малко Чочовени, Малко село, Медвен, Мечкарево, Младово, Млекарево, Мокрен, Момин проход (Сливенска обл.), Николаево (Сливенска обл.), Нейково, Новачево, Новоселец, Омарчево, Оризари, Панаретовци, Питово, Полско Пъдарево, Прохорово, Радево, Радецки, Раково, Речица, Самуилово, Сборище, Седларево, Селиминово, Сечище, Сини вир, Скобелево, Соколарци, Сотиря, Стоил войвода, Струпец, Стара река, Старо село, Стефан Караджово (Сливенска обл.), Стрелци, Съдиево, Сухаче, Съдийско поле, Тича, Тополчане, Трапоклово, Търнава, Филаретово, Червенаково, Чинтулово, Чокоба, Шивачево, Ябланово, Ясеново