Често в представите ни за българското национално Възраждане се открояват противоречията между “хъшовете» и “граматиците», между “лудите глави» и “кротките» представители на интелигенцията. Такива противоречия, дори конфликти безспорно съществуват, но ако изоставим емоциите, по-силно се оказва взаимодействието между революционното и еволюционното направление. Пресечната точка е отношението към образованието и културния възход на нацията – водачите на революцията са не само политически лидери, организатори на чети, комитети и въстания, но и учители, будители, хора на словото и перото. А и “граматиците” не са безразлични към борбата за свобода и по правило са в първите є редици. Това проличава особено силно по време на Априлското въстание, чиято 150-годишнина ще отбележим на 20 април.
Няма да изреждаме имената на стотиците възрожденски “даскали” в революционното движение – ако прибавим Македония и Източна Тракия след 1878 г., те са още повече. В създадените от Васил Левски и неговите сподвижници комитети присъствието на местния учител, както и на свещеника в съответния град или селище е почти задължително. Така е и при изграждането на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) от Гоце Делчев, Даме Груев и техните сподвижници. Първият пример обаче е Раковски! На него дължим истината, че “нашата свобода от нас зависи», че нейното извоюване ще се осъществи със силата на “пресата и сабята» – съзвучието между културно-просветното израстване и политическата борба с оръжие в ръка.
Дълбоко осъзнатата просветителска мисия е една от ярките характеристики на Раковски. В своите вестници той отделя подобаващо внимание на учебното дело, а през 1858 г. оказва решаваща подкрепа на сънародниците ни от Бесарабия за създаването на “Народното централно училище» в Болград. И съвсем заслужено Болградската гимназия в днешна Украйна носи неговото име. В писмо от 1860 г. Раковски заявява: «… Не видях по-способен человек за наука освен българина…» Личност с европейски виждания, Раковски решително надскача “школските» мащаби на съвременното му просветно дело по българските земи. Още през 1856 г., когато пребивава в Нови Сад, заедно с първия си вестник “Българска дневница» замисля създаването на “Българско Учредничество» – институция, която да издава учебници за българските училища и привлече най-добрите автори. През 1857 г. Раковски отправя “Позив на спомоществование за учреждение на една Българска книжевна община в Галац», където четем: “Учените народи /…/ са били щастливи да се украсят със своя наука и умно образование…» Новаторската идея, издигната от него, е осъществена през 1869 г., само две години след смъртта му, със създаването на “Българското книжовно дружество» (бъдещата Българска академия на науките). И първото заседание е именно в Галац, но поради подозренията на румънската полиция продължава работата си в съседния град Браила. Дейците от революционното крило на емиграцията, вкл. Любен Каравелов, Васил Левски и др., са сред учредителите на дружеството.
Дейността и творчеството на Раковски са тясно свързани и с едно оригинално културно-просветно явление – българското читалище. Неговите книги и прочутият му вестник “Дунавски лебед” усилват изключително силно популярността на читалищното дело. В много случаи читалищата се превръщат в ядра на “революционни кръжоци”, след това на комитетите на Левски. Читалището “Братска любов” – основният културен и политически клуб на българската емиграция в Букурещ,- е създадено отново по идея на Раковски.
Да не подценяваме и поезията на Раковски, на първо място програмната поема “Горски пътник”. “Ахилесовата пета” в литературното творчество на емблематичния “Котленец” е езикът, по-скоро неговата утопична страст да възроди старобългарското слово и го “имплантира” в новобългарския език. Въпреки това, поезията на Раковски – и революционната, и посветената на природата, любовта, носталгията по родния край,- има горещи почитатели и последователи. Безспорно влияние от поезията и публицистиката на Раковски изпитва и Христо Ботев, което е малко известно на днешния българин.
За Раковски историята, литературата, фолклорът, изобщо хуманитарното знание, не е “кабинетно” занимание. Ерудитът, журналистът, поетът е призван да работи в името на своя любим народ и претворява идеите си в действия. В Одеса, където разработва своя “Първи план за освобождението на България”, през 1859 г. издава своя знаменит “Показалец” (наръчник по етнография и история). Назначен за възпитател в една от одеските гимназии, с огненото си слово Раковски разпалва патриотизма на българските младежи. Пред 1862 г. мнозина от тях временно прекъсват учението си, за да заминат за Белград и се включат в Първата българска легия. Заедно с Легията “капитан» Раковски създава импровизирана лектория, нещо като “неформално” неделно училище и дискусионен клуб. Както разказва Христо Иванов – Големия, „… Започнах пак да ходя при господин Раковски (…) Видях ази, че се събират всички българчета при него от училищата и им приказва за българската история (…) Той им заръча да ходят всяка неделя при него…” Наред с тези “открити уроци” Раковски настоява: “Сберете се и приказовайте на български, да не забравите матерния си език!” Христо Големия чистосърдечно признава: “Слушам и ази (…) и хванах да ставам и аз да ми е слободна България…”, споделяйки възторга си от “Горски пътник” и “Асеневата история” (“Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сыну му Асеню Второму”), издадена в Белград през 1860 г. С такива прояви Раковски продължава и в Румъния, като изнася публични лекции пред студенти в медицинското училище в Букурещ. Ерудираният българин влиза в разгорещени дискусии с привържениците на великогръцката “Мегали идея” и излиза победител! Ще припомним и неговата категорична позиция срещу „… убийствената руска политика…” на масово преселване на българи в пределите на империята при руско-турските войни през XIX в., вкл. от Видинско през 1861 г. Независимо от своите политически планове за общи действия със Сърбия, Раковски е непримирим към опитите за асимилация на българите от околиите в Поморавието, попаднали в пределите на младото княжество още през 1833 г.
Научните занимания на Раковски в областта на историята, етнографията, фолклористиката, езикознанието най-често са определяни като израз на революционна романтика, патриотизъм и “просветен национализъм”. Ако поставим трудовете на образования българин в контекста на самата епоха, ще установим, че в общи линии са на равнището на тогавашната европейска наука. Образован и модерен човек, Раковски проявява силен интерес към историята, културата и съвременното състояние на близки и далечни страни, вкл. Индия – “перлата в британската корона”… Неговият дълбок хуманизъм прави читателите на вестниците му съпричастни към каузата на други поробени народи, извеждайки на преден план общочовешките ценности.
Онова, което като наука, общество и държава правим за осмислянето на личността и делата на Раковски определено не е достатъчно. Дори и отбелязаната през 2021 г. 200-годишнината от неговото рождение не доведе до необходимата коренна промяна в отношението ни към тази наистина изумителна личност. И е необходим решителен поврат, защото именно Раковски, революционният водач, политикът, интелектуалецът посочва на своите съвременници и бъдещите поколения най-висшата светска добродетел: “Любовта към Отечеството…”, която води прадедите ни в борбата за свобода, демокрация и национално обединение.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 Проф. Пламен Павлов: Георги Раковски – демиургът на революцията, просветителят на нацията 2026 България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.