Казват, че има популярно японско изкуство, което възвръща целостта на счупените съдове, като покрива пукнатините със златна декорация. По този начин създава нова естетическа реалност. Това се случва с материалните обекти. Но при душевните човешки рани този способ комай не върши работа. Живата душевна рана не се лекува зад прикритието на естетизацията, пък била тя от скъпоценен метал. Тук е нужен психологически „скалпел“ с дълбоко проникновение в душевната пукнатина. И в този скалпел мерило е съвестта. Режеща безпощадно със силата на пречистващата истина, но не и заличаваща белезите на болезнената рана. За човешката съвест естетическо заличаване няма.
Това не е размисъл от свободно падане от нищото. Провокацията е от спектакъла „Пукнатини“ на Драматично-кукления театър – Плевен. Автор е Оля Стоянова. Режисурата е на Надя Панчева. Сценография и костюми – Ясмин Минделли. Композитор – Милен Апостолов. Дигитална сценография – Николина Минчева. Жанрът е трагедия. Четири жени и тяхната затворническа съдба. Те са убили, но не са убийци в ценностната си субстенциална същност. Но житейският контекст, ситуациите, в които попадат, им отреждат реакцията на престъплението. Реакция на натрупани насилия върху тях, над личността, над свободната воля, над човешкото достойнство. Озовали се в позиции на жертви, те предприемат в състояние на безизходица едва ли не акта на екзистенциалната си защита – убийство. Този сложно криволичещ път на насилията вглъбява пиесата на Оля Стоянова и сценичния постановъчен принцип на Надя Панчева. Стачка срещу тежките условия на труд в затвора е онази нишка на Ариадна, която изтегля риверсивно хронологията на техните мотиви за крайни действия. В отношението си към предстоящата стачка героините в спектакъла намират повод да разкрият себе си, собствената си вина, да достигнат до зародиша на причините за техните постъпки и действия. Те се изправят пред собствената си съвест и това е истинската трагедия. Истината, която формулират за участието си в собствената си жестока съдба, не е оправдание за убийствата. Те самите не могат да си простят. Белезите ще ги следват докрай. Това е възприятието в по-общ план. Надя Дердерян, Милена Торосян, Диана Хаджиева, Мария Рушанова постигат забележителни индивидуални характеристики на поверените им роли. Релефно отличават във външен и във вътрешен аспект акцентите и нюансите.
Основният двигател на действието, водещата пасионарна личност (както би казал Арнолд Тойнби) е Вяра в безапелационното изпълнение на Надя Дердерян. Тя очертава с плътен актьорски рисунък смисъла и съдържанието на затворническия бунт- правилата на труд, съблюдаване на човешкото достойнство. Призовава за солидарност, вече по същество забравена…Детайлите в образа са отчетливи, но в неделимо динамично завладяващо внушение. Да „откъснем“ епизод –знамената, които жените шият за целия свят, са символ на свобода. Каква ирония на съдбата! Парадоксът е – знамената се изработват от затворници без правата на свободната личност…Някак деликатно, настойчиво и непримиримо е втъкана и темата за модерното робство. Не само в затвора, но и в така наречения свободен свят. Темата за личната свобода, за човешката солидарност се налагат и завладяват с време-пространство за устойчивост и последователност. В органична целеустременост и вяра в справедливостта да устояваш правото си на човешко достойнство. И съвсем естествено е, че ме споходиха асоциации с античната Антигона на Софокъл. Дългът да погребеш ближния и дългът към правата на себеподобните. И тогава, в античността, и сега е дълг и проява на човешко себеуважение. Силно значимо е актьорското постижение на Надя Дердерян. Ярко различими с открояваща се индивидуалност са ролята на медицинската сестра – М. Торосян, Радост – Д. Ханджиева, Мила – М. Рушанова. Радост е своеобразен характеров контрапункт на динамичната и борбена непримиримост на Вяра. Радост е пълнокръвната и непреодолима трагедия. В стремежа да запази детето за себе си, някак абсурдно, вместо защитница, тя става убийца. Тя е загубила екзистенциалната си мотивация. Перспективата й е безвъзвратно погубена и затова няма и посоки, и желание да излезе от механизма на ежедневния трак на шивашките машини. Олицетворяващ безсмислието на време-пространството извън пътя и посоката на тегела. То е своеобразно метафорично бягство от осъзнаване на вината.
Радост – Д. Ханджиева все пак таи искрица надежда – инстинкт за съхранение. Пред собствения си олтар на съвестта изтръгва молитвено: „Аз исках…Исках завинаги да запазя детето за себе си, но искаха да ми го отнемат насила…“ Много е силен този момент в интерпретацията на Диана Ханджиева. Тя няма да си прости, че е останала жива и няма жизнеутвърждаващ хоризонт. Пак ме спохождат антични асоциации за съвременен вариант на Медея…
Милена Торосян в ролята на медицинската сестра. Многократните й наблюдения върху последствията от насилието като че ли я оневиняват в собствената й изповед, или поне логично обясняват подсъзнателния процес от безсилието на отделната личност пред институциите и обществото като цяло. Когато законовите санкции не постигат в максимална степен критерия за справедливост, неочаквано и за самия субект се поражда спонтанна реакция. В подобна причино-следствена връзка се озовава и четвъртата героиня. И тя е убийца, но не по даденост, а поради ситуации и обстоятелства на неизбежна защита. Мила – М. Рушанова градира деликатно и убедително обстоятелствата, които са довели до акта на престъплението. Сценичната среда ни внушава по Оруеловски връзката на затворничките (или липсата на такава) с институциите и обществото. Дикторският глас известява за гражданската подкрепа, за солидарността на шивашки предприятия извън затвора към жените зад решетките. Битката на Вяра има смисъл. Последователната борба за зачитане на трудово и личностно достойнство, трупат капка по капка градежа към постигане на справедливостта човешка. Въпреки наситения драматизъм и трагизъм на разказа, режисьорското решение на Н. Панчева не допуска изкуствена мелодрама. Ранимост, чувствителност, болезненост са изразени с разбиране и състрадание. Богат вътрешен емоционален заряд, но без досадни сълзливи изблици от отделните изповеди на героините. Режисьорката ненатрапливо пресъздава цялостната картина на разнообразни човешки изображения, насища ги с психологическа дълбочина и ги обединява в цялостно полифонично звучене. В унисон с всичко това е музиката на Милен Апостолов (една техническа забележка – несъобразеният звук с капацитета на камерна зала се разминава с нормалното възприятие и художествен ефект).
Драматургията на Оля Стоянова, режисурата на Надя Панчева и актрисите участнички в спектакъла“ Пукнатини“ са в щастливо творческо златно сечение, довело до безспорно художествено постижение. А пукнатините са си направо разломи за човешките съдби.
Ваня ПЕТРОВА, театровед
снимки: ДКТ „Иван Радоев“
Размисли: За пукнатините и разломите в битието и съзнанието 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-04-18 12:38:17 Плевен, Плевен новини, новини Плевен, Плевен днес, актуални новини Плевен, област Плевен, община Плевен. Плевен събития, криминални новини Плевен, катастрофа Плевен, полиция Плевен, съд Плевен, пожар Плевен, спорт Плевен, култура Плевен, икономика Плевен. Образование Плевен, здравеопазване Плевен, времето Плевен, трафик Плевен, обяви Плевен, работа Плевен, бизнес Плевен, инвестиции Плевен, туризъм Плевен, Плевенска област, Червен бряг новини, Кнежа новини, Левски новини, Никопол новини. Плевен Червен бряг Кнежа Левски Никопол Белене Долна Митрополия Искър. Асeновци Байкал Бацова махала Беглеж Биволаре Божурица Бреница Брест Брестовец Буковлък Българене Варана Вълчитрън Гиген Глава Градина Горник Горна Митрополия Горни Дъбник Горталово Девенци Деков Дисевица Долна Митрополия Долни Вит Долни Дъбник Драгаш войвода Дъбован Евлогиево Загражден Згалево Изгрев Искър Каменец Козар Белене Койнаре Крушовица Лазарово Ленково Лепица Мечка Милковица Муселиево Николаево Новачене Обнова Одърне Опанец Ореховица Петърница Победа Подем Пордим Ралево Реселец Рибен Садовец Санадиново Славяново Сомовит Староселци Стежерово Сухаче Телиш Тодорово Тотлебен Трънчовица Тученица Чомаковци Шияково Шишманово.