Уредникът в отдел „История на България 15. – 19. век“ в Регионалния исторически музей – Плевен Мария Лилова представи плевенския принос към Априлското въстание по време на гостуване в Националния пресклуб на БТА в града. Поводът беше представянето на нов брой на списание ЛИК, посветен на 150 години от избухването на въстанието.
По думите на Лилова Плевен е попадал в Първи (Търновски) революционен окръг. В самия град обаче не се стига до масово въоръжено надигане заради силното военно присъствие на османските власти и извършваните превантивни арести след Арабаконашкия обир. Въпреки това плевенчани участват активно в събитията, като се включват в чети, действащи в други части на страната, а имена, свързани с Плевен, оставят следа както в Ботевата чета, така и в ръководните структури на революционната организация.
Сред по-възрастните четници на Христо Ботев е Хаджи Бенчо Николов, роден в Плевен на 18 октомври 1836 г. Той произхожда от заможно занаятчийско семейство и често пътува до Румъния, а през 60-те години се установява в Турну Мъгуреле, където отваря собствен дюкян за шиене и продажба на кожуси. Там се сближава с плевенския търговец и революционен деец Данаил Попов – близък съратник на Васил Левски и приятел на Христо Ботев. Хаджи Бенчо е сред 25-те четници, присъединили се към Ботевата чета от Турну Мъгуреле. Участва в сражението при Милин камък на 18/30 май, където е ранен, а поради липса на данни се предполага, че е сред четниците с неуточнена съдба.
С името на Плевен след Освобождението се свързва и Ботевият четник Прокопи Дянков. Той е роден в Свищов на 19 февруари 1851 г., учи в Свищов, а след това завършва Николаевската гимназия в Русия през 1871 г. В Одеса се запознава с Христо Ботев, а през 1875 г. заминава за Румъния, където отново се среща с него и е привлечен към национално-освободителното движение. В четата е десятник и се качва на парахода „Радецки“ на 16 май при Бекет. Участва в сраженията до разпръсването на четата след битката край Лютиброд. След разгрома е заловен, след като е предаден, и е сред подсъдимите в първия русенски процес, където получава присъда доживотна каторга в крепостта Акия (днешен Израел). След Освобождението от 1889 г. живее в Плевен, създава семейство, а домът му е бил на мястото на днешната Стоматология. Включва се и в първата комисия за установяване на лобното място на Христо Ботев. Умира на 22 юли 1927 г. в Плевен.
Като ключова фигура, свързана с подготовката на Априлското въстание и с Плевен, Лилова посочи и Стоян Заимов. В началото на 70-те години на XIX век той участва в създаването и дейността на революционен комитет в Хасково, а по-късно е осъден на заточение в Диарбекир. Успява да избяга и да стигне до Румъния, където се среща с Любен Каравелов, Христо Ботев и други дейци. На 12 август 1875 г. е избран за член на обновения Български революционен централен комитет, който взема решение за въстание и му възлага план за подпалване на Цариград с цел да се улесни замисленото Старозагорско въстание, като негов помощник е Георги Бенковски.
Заимов е сред основателите на Гюргевския революционен комитет и е определен за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В рамките на подготовката изработва устав и подпомага финансирането на други окръзи. От януари до май 1876 г. развива агитационна дейност в Оряхово, Лом, Берковица, Бяла Слатина, Плевен, Орхание и София, но не предприема вдигане на Врачанския окръг. След разгрома на въстанието е заловен и осъден на смърт, като присъдата е заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр (днес Акра/Акия). Освободен е по общата амнистия след Санстефанския мирен договор и се завръща в България.
В по-късните години Заимов има важна роля и в съхраняването на историческата памет. През 1892 г. оглавява комитет „Цар Освободител Александър II“, който набира средства за паметник на императора и за дом на ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903–1907 г. комитетът реализира изграждането на паметника на Цар Освободител в София, както и Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, и работи за превръщането в музеи на сгради, свързани с Руско-турската война, в Плевен, Пордим, Горна Студена и Бяла. От 1908 г. до смъртта си през 1932 г. Стоян Заимов живее в Плевен и е директор на Управлението на военно-историческите къщи музеи и паметници.
Източник: БТА – „Каква е плевенската следа в Априлското въстание разказа уредникът в отдел „История на България 15. – 19. век“ в Регионалния исторически музей (РИМ) Плевен Мария Лилова“.
Уредник от РИМ Плевен разкри плевенската следа в Априлското въстание и участието на плевенчани в Ботевата чета и революционната организация 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-04-20 15:06:16 Плевен, Плевен новини, новини Плевен, Плевен днес, актуални новини Плевен, област Плевен, община Плевен. Плевен събития, криминални новини Плевен, катастрофа Плевен, полиция Плевен, съд Плевен, пожар Плевен, спорт Плевен, култура Плевен, икономика Плевен. Образование Плевен, здравеопазване Плевен, времето Плевен, трафик Плевен, обяви Плевен, работа Плевен, бизнес Плевен, инвестиции Плевен, туризъм Плевен, Плевенска област, Червен бряг новини, Кнежа новини, Левски новини, Никопол новини. Плевен Червен бряг Кнежа Левски Никопол Белене Долна Митрополия Искър. Асeновци Байкал Бацова махала Беглеж Биволаре Божурица Бреница Брест Брестовец Буковлък Българене. Варана Вълчитрън Гиген Глава Градина Горник Горна Митрополия Горни Дъбник Горталово Девенци. Деков Дисевица Долна Митрополия Долни Вит Долни Дъбник Драгаш войвода Дъбован Евлогиево. Загражден Згалево Изгрев Искър Каменец Козар Белене Койнаре Крушовица Лазарово Ленково Лепица Мечка. Милковица Муселиево Николаево Новачене Обнова Одърне Опанец Ореховица Петърница Победа. Подем Пордим Ралево Реселец Рибен Садовец Санадиново Славяново Сомовит Староселци. Стежерово Сухаче Телиш Тодорово Тотлебен Трънчовица Тученица Чомаковци Шияково Шишманово.