Рискът от продължителна петролна криза, високите цени на горивата и нарастващият бюджетен дефицит поставят българската икономика пред сериозни изпитания. Продължаващото напрежение около Ормузкия проток може да задържи цените на петрола високи още месеци наред, а ефектът вече се усеща както при горивата, така и при инфлацията. Какви са проблемите с конкуренцията на пазара на горива, състоянието на бюджета и необходимите мерки, които държавата трябва да предприеме… Пред ФАКТИ говори Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".
– Г-н Ангелов, предупреждавате, че кризата около Ормузкия проток може да държи цените на петрола високи с месеци. Колко сериозен риск е това за българската икономика и джоба на хората?
– Колкото повече продължи затварянето на Ормузкия проток, толкова по-лоши сценарии ще се реализират. Редица анализатори посочват, че все още не усещаме пълния ефект от петролния шок, защото петролният пазар имаше големи резерви от петрол и горива, натрупани през последните 1-2 години. Тези резерви се очаква да стигнат критично ниво до лятото и тогава рискът е цените на петрола да стигнат астрономически нива. Да не забравяме, че при първия петролен шок през 1973 г. цените на петрола скачат с 300%. Още по-лош сценарий е, ако САЩ забрани износа на петрол – когато се чуха такива слухове преди месец и половина, веднага се усети поскъпване на петрола в Азия и Европа.
Разбира се, има и добър сценарий – отваряне на протока и възобновяване на петролните доставки. Но дори в добрия сценарий ще отнеме между 3 и 6 месеца да се достигне до нормализация. Позитивното от последните дни е ерозията на петролния картел ОПЕК след напускането на Обединените арабски емирства. Емирствата имат повече петрол от САЩ и Русия, но ОПЕК не им позволява да увеличат производството – след излизането от ОПЕК емирствата ще увеличат добива на петрол и вероятно ще се стигне до ценова война със Саудитска Арабия. В такъв сценарий ситуацията ще се нормализира по-бързо. Обаче, всичко това ще се случи само след отваряне на протока Ормуз.
– В България често има усещане, че горивата поскъпват веднага, но поевтиняват много бавно. Има ли реален проблем с конкуренцията и ценообразуването на пазара на горива?
– Очевидно има проблем, дори Комисията за защита на конкуренцията наложи рекордни глоби от над 130 милиона евро на рафинерията през последните няколко години. Обосновката на КЗК е точно за злоупотреба с господстващо положение и за възпрепятстване на достъпа на конкуренти до данъчни складове за горива. Но глобите не решават структурния проблем – според данни от Министерството на финансите имаме практически монопол при данъчните складове, защото „Лукойл“ е собственик на над 90% от складовете за бензин и над 80% за дизел. Сега вървят преговори за продажбата на активите на „Лукойл“ извън Русия – в тази процедура КЗК и българската държава трябва да поставят изискване новият собственик да се раздели с поне половината от данъчните складове, за да се премахне монополът. Докато това не се случи, ще имаме проблеми с пазара на горива, дори в нормални времена.
– Казвате, че у нас влиза сравнително евтин петрол, но това не се усеща достатъчно на колонките. Трябва ли държавата да се намеси по-активно и как?
– В нашия регион има доста предлагане на петрол. Казахстан изнася почти изцяло петрола си през Черно море, Азербайджан изнася основно през Турция – средиземноморското пристанище Джейхан. Сега заради затварянето на Ормузкия проток Ирак също пусна петролопровода до Джейхан, така че вече и иракски петрол е наличен в региона. Иракчаните доста усилено ремонтират стари петролопроводи, за да увеличат износа през Джейхан. Саудитска Арабия също не може да изнася през Ормуз и пусна петролопровод до Червено море, което също е близо до нашия регион (през Суецкия канал). Така че, парадоксално, но има повече източници на петрол точно в нашия регион, съответно и на по-добри цени, защото ги няма големите транспортни разходи, каквито например драстично вдигат цената на петрола в Азия.
За мен държавата трябва задължително да осветли ценообразуването по цялата верига на горива – започвайки от рафинерията. Ако има по-високи от нормалните печалби, могат да се вземат мерки – дали през данъчно облагане, както в предишната енергийна криза, или регулативно, това е въпрос на техника. Другият отворен въпрос е забраната за износ на самолетно гориво. В момента самолетното гориво се продава на астрономически цени в Европа и износът може да е много печеливш за рафинерията – може да се освободи износът на самолетно гориво под условие, че с тези печалби се намалят цените на бензина в страната.
– Възможно ли е нов скок на цените на петрола да доведе до нова инфлационна вълна – не само при горивата, но и при храните, транспорта и услугите?
– Ние вълната вече я виждаме и за съжаление петролът не е единственият проблем. Вътрешната среда също подхранва инфлацията. Бюджетният дефицит е със 75% по-висок от същия период на миналата година, което налива все повече пари на пазара. Банковият кредит за домакинствата също расте с високи темпове, над 24% на годишна база – това също се излива в потребление. Тези процеси наливат масло в огъня и засилват инфлационния натиск. Задлъжняването и на държавата, и на домакинствата създава напрежение, което неизбежно избива някъде – дали в цените на имотите, дали в цените на услугите или храните, неизбежно е. Наливането на пари все някъде ще избие под формата на инфлация. Затова е много важно този процес да се ограничи по-скоро.
– Според вас бюджетът на държавата подготвен ли е за по-продължителна енергийна и ценова криза, или рисковете за дефицита растат?
– Не, бюджетът не е подготвен – въобще държавата няма бюджет и вече пети месец е с удължителен бюджет. Понеже никой не знае кога ще свърши петролната криза е важно новият бюджет да предвиди достатъчни буфери механизми, за да може да реагира на динамичната ситуация.
– Наскоро предупредихте, че бюджетният дефицит расте с високи темпове. Къде е най-големият проблем – прекалените разходи, липсата на реформи или слабият контрол върху харченето?
– Трудно е да се каже все още, защото често при идване на ново правителство се оказва, че има неразплатени фактури или подписани договори, които трябва да се плащат. Най-очевидният проблем е липсата на плащания от плана за възстановяване – ако не се задвижат реформите, можем да изгубим милиарди, което ще отвори огромна дупка в бюджета. Други проблеми, които съществуваха последните години при слаби и нестабилни правителства, беше липсата на реформи и безконтролно харчене. Новото правителство няма такъв проблем – то има мнозинство, така че може спокойно да приеме по-разумен бюджет и да започне реформи.
– Ако цените на петрола останат високи до края на годината, какви мерки трябва да предприеме държавата – компенсации за хората, по-ниски акцизи или по-строга бюджетна дисциплина?
– Една грешка беше направена в енергийната криза от преди 4-5 години, когато се раздаваха компенсации на калпак – и на пострадали от кризата, и на спечелили от кризата. Това беше изключително скъпо и неефективно. Твърдеше се, че като се раздават компенсации на бизнеса той няма да вдигне цените, но се получи точно обратното – хем се получиха компенсации, хем и цените се вдигнаха.
Правилният подход е да се действа целенасочено – да се подпомагат тези, които са тежко засегнати. Например, отрасли, които имат големи печалби или хора с високи доходи, няма нужда да получават подпомагане. За да се види кой е пострадал трябва да се стъпи на реални данни, а не на заявления и протести пред медиите – НАП може да събере такива данни и на база на тях да се прецени кой точно печели от кризата, кой не я усеща и кой наистина е тежко засегнат.
– Виждате ли риск България да влезе в ситуация, в която едновременно да има високи цени, слаб растеж и напрежение около бюджета – тоест сценарий, близък до стагфлация?
– При петролен шок стагфлацията е много съществен риск, особено за страните вносители на петрол. Неслучайно самата дума стагфлация става популярна по време на първите петролни шокове през 70-те години на ХХ век, защото точно тогава се наблюдава дълъг период на висока инфлация и слаб растеж. Положителното в сегашната криза – за разлика от 2022 г. – е, че цените на тока на европейските борси не са се повишили особено, дори спадат с идването на пролетта. С разумни мерки това положение може да се запази, което ще помогне на индустрията и домакинствата да минат по-лесно този път през кризата. Но предизвикателства ще има, особено зимата.
– Чухме заявка от Гълъб Донев от „Прогресивна България“, че ще се тегли заем. Неизбежно ли е това?
– Нищо не е неизбежно, но по-важният въпрос е колко? Предишното правителство предложи над 10 милиарда евро нов дълг за 2026 г. и за радост протестите не позволиха този бюджет да се приеме с нива на задлъжняване. Би било грешка новото правителство да залага такова огромно задлъжняване, това ще ни вкара в големи проблеми. Напротив, трябва значително да ореже новите дългове – поне наполовина още през тази година и още повече догодина. Това би било важна крачка към стабилизация на финансите.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 Георги Ангелов пред ФАКТИ: В момента самолетното гориво се продава на астрономически цени в Европа 2026 България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.