Православният мемориален кръст „Памет и вяра“ над Благоевград, издигнат като символ на християнската вяра и закрила над града, днес се намира в състояние, което буди сериозни въпроси за безопасността на конструкцията. Огромното метално съоръжение, което се вижда от почти целия Благоевград, в момента е покрито с масивна ръжда, компрометирани заварки и видими следи от деформации. А най-шокиращото е, че за проблема официално се знае още от 2022 година, но до днес няма данни за сериозни действия от страна на Община Благоевград.
Кръстът се намира в местността Заева поляна на хълма над квартал Вароша. До мястото се стига по обозначена отбивка от пътя между квартал Орлова чука и село Делвино. Още през 90-те години, когато се реконструира централната градска част на Благоевград, това място е планирано като част от цялостната архитектурна концепция на града. Неслучайно площад „Георги Измирлиев“, както и линията на фонтаните, са ориентирани именно към хълма, на който по-късно се издига кръстът.
Идеята за построяването на православен кръст е на Надка Васева, която години по-късно посмъртно получава специална почетна грамота за своя принос и вяра в реализирането на проекта. В началото мнозина дори не вярвали, че на това място е възможно да се изгради подобно огромно съоръжение. Въпреки това започва организацията по изграждането, а средствата са събрани изцяло чрез дарения от фирми, бизнесмени и граждани.
В строителството участват всички бетонови центрове от региона. Дарявани са бетон, техника, труд и средства. Според информацията по онова време общата стойност на проекта достига около 160 000 лева. Голяма част от средствата – 90 000 лева – са осигурени от брата на бившия председател на Общински съвет Благоевград Андон Тодоров. Сред дарителите е и бащата на сегашния кмет Методи Байкушев, чиято строителна фирма дарява бетон за изграждането на съоръжението.
На самия фундамент на кръста и днес стои паметна табела с надпис:
„В лето Господне 2013 се въздигна този кръст, в името на Св. „Троица“ и с благословението на Н.В.Пр. Натанаил.“
Под текста е изписано и името на проектанта – арх. Юлия Малеева.
Самото съоръжение е внушително. Цялата конструкция е с височина 38 метра, от които 5 метра са бетонният фундамент с тегло 380 тона. Кръстът е висок 33 метра – символ на Христовата възраст – и тежи около 35 тона. Конструкцията е разделена на шест монтажни елемента с тегло около 6 тона всеки. За поставянето на последните елементи дори е извикан специален автокран от пристанище Бургас със стрела с дължина 61 метра.
Монтажът продължава близо месец и завършва за 24 май 2013 година – празника на Благоевград. Монтирано е и специално осветление, очертаващо контура на кръста, така че той да се вижда и през нощта от голяма част на града и околните села.
Тържественото освещаване е извършено на Свети Дух – 24 юни 2013 година. Литургията е водена лично от Неврокопския митрополит Натанаил и Драговитийския епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир. Тогава дядо Натанаил заявява:
„Нека кръстът да пази Благоевград, цялата област и цялата страна от посегателства и да ни обединява всички.“
По време на освещаването седем бели гълъба – символ на Светия дух – полетяват в небето над Благоевград. В следващите години мястото се превръща в традиционна точка за отбелязване на празника Свети Дух, когато край кръста се прави курбан за здраве.
Днес обаче реалността е съвсем различна.
Снимките, които направихме днес, показват тежко компрометирано състояние на металната конструкция.. По външната обшивка има масивна ръжда. Най-засегнати изглеждат именно зоните около заварките и сглобките – местата, които поемат най-голямото натоварване. На много места се виждат потекли ръждиви следи, което е знак, че влагата прониква навътре в конструкцията.
Това вече не изглежда като козметичен проблем.
По кадрите се виждат участъци с напълно компрометирана боя, а на места металът изглежда сериозно разяден. Забелязва се и изкривяване в част от конструкцията. А когато подобни неща се виждат дори отвън, логичният въпрос е какво е реалното състояние на носещите елементи отвътре.
Кръстът се намира на високо и открито място, постоянно изложено на силни ветрове, дъжд, сняг и огромни температурни амплитуди. При подобни условия металните конструкции изискват постоянна поддръжка, антикорозионна обработка и технически обследвания.
Още по-скандалното е, че проблемът не е нов.
Още на 4 януари 2022 година е публикувана информация, че състоянието на кръста е тревожно и има нужда от спешни мерки. Тоест – институциите официално знаят за проблема поне от началото на 2022 година.
Оттогава до днес през Община Благоевград преминават четирима кметове – Атанас Камбитов, Румен Томов, Илко Стоянов и Методи Байкушев. Четири различни управления. Четири администрации. И въпреки това проблемът остава.
Няма публична информация за цялостно конструктивно обследване. Няма данни за сериозен ремонт. Няма яснота дали изобщо са проверявани носещите елементи на съоръжението. Няма информация за укрепване или мащабна антикорозионна обработка.
И тук вече въпросът не е само политически.
Той е въпрос на обществена безопасност.
Защото когато 35-тонно метално съоръжение с височина 33 метра показва видими следи от ръжда, компрометирани заварки и деформации, всяко бездействие започва да изглежда опасно.
Особено когато проблемът е известен официално от години.
Днес кръстът „Памет и вяра“, който трябваше да бъде символ на вярата и закрилата над Благоевград, постепенно се превръща в символ на институционалното безхаберие и мълчанието на местната власт.
Материалът Бездействието на Община Благоевград заплашва 33-метровия кръст: ръжда, деформация и опасност от срутване е публикуван за пръв път на Благоевградски ВЕСТИ.
Бездействието на Община Благоевград заплашва 33-метровия кръст: ръжда, деформация и опасност от срутване 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-05-15 15:41:18 Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Добринище, Кресна, Мелник, Петрич, Разлог, Сандански, Симитли, Хаджидимово, Якоруда, Благоевград, Пирин, Рила, Родопи, Банско, Сандански, Петрич, Разлог, Гоце Делчев, Мелник, туризъм, минерални извори, ски курорти, културно наследство, манастири, река Струма, река Места, винопроизводство, СПА туризъм, планински туризъм, национален парк Пирин, Югозападна България, граничен регион, Гърция, Северна Македония, фолклор, традиции, археология, природни забележителности, икономика, Абланица, Аврамово, Айдарово, Алеко Константиново, Баничан, Бараково, Бачево, Бегуновци, Беласица, Бело поле, Бельово, Бистрица, Блатска, Боголин, Богородица, Бождово, Бойково, Борово, Брежани, Брестник, Брестово, Брезница, Бунцево, Бучино, Българчево, Ваклиново, Ветрен, Виногради, Влахи, Вълково, Вълкосел, Вълчево, Габрене, Гайтаниново, Гега, Генерал Тодоров, Георгиево, Годешево, Годлево, Горно Драглище, Горно Краище, Горно Осеново, Горно Спанчево, Горно Хърсово, Гостун, Градево, Гърмен, Гълъбово, Дагоново, Дамяница, Дебочица, Делвино, Делчево, Добротино, Долене, Долна Градешница, Долна Рибница, Долно Драглище, Долно Осеново, Долно Спанчево, Долно Хърсово, Долно Церово, Долско Дряново, Дрангово, Дренково, Дъбница, Дъбово, Елешница, Железница, Жижево, Златолист, Игралище, Илинден, Илинденци, Искра, Кавракирово, Калиманци, Камена, Катунци, Кладенци, Клепало, Ключ, Ковачевица, Ковачево, Козле, Коларово, Конарско, Копривлен, Кочан, Краище, Кремен, Крупник, Крушево, Кулата, Кърналово, Кърпелево, Ладарево, Ласкарево, Лебница, Левуново, Лешница, Лещен, Лиляново, Логодаж, Лозеница, Лъжница, Любовище, Марикостиново, Марулево, Места, Мечкул, Микрево, Момина кула, Мосомище, Мощанец, Ново Делчево, Ново Лески, Ново Ходжово, Огняново, Ореше, Осеново, Осиково, Падеш, Палат, Парил, Пиперица, Пирин, Планиница, Плоски, Плетена, Полена, Поленица, Попови ливади, Предел, Прилеп, Пролет, Първомай, Раздол, Рибново, Рилци, Росеново, Рупите, Садово, Самуилово, Сатовча, Седелец, Сенокос, Склаве, Скребатно, Скрът, Слатино, Сливница, Смолево, Спанчево, Стара Кресна, Старчево, Стоб, Струмешница, Струмяни, Сугарево, Тешово, Тополница, Туховища, Филипово, Хвостяне, Хотово, Хърсово, Цапарево, Цветаново, Черешница, Черниче, Чуричене, Чучулигово, Яково, Яново, Ярджиловци.