Когато Вероник Емар пристига в България за първи път, тя не разбира езика, не познава хората, не знае нищо за малките села, които ще я променят. Но още в първата седмица една жена в Джигурово ѝ казва: „Виж колко е красиво моето село.“ Вероник поглежда — и не вижда красота. Вижда стари къщи, разбити улици, липса на архитектура. Но после среща хората. И тогава, казва тя, България започва да ѝ говори.
„Всеки ден България ми казва „Добре дошла!“ Всеки ден.“
Тя е родена в Бордо, живяла е в Париж, Лион, Прованс. Била е мениджър на пет магазина за автомобилни гуми, после специален педагог за деца с тежки затруднения. „Аз съм терапевт с думи“, казва. И думите ѝ — макар и в български, който тя нарича „най-трудният език на света“ — носят мекота, хумор и неподправена човечност.
Днес Вероник живее в Сандански. Пише всеки ден на български. Гледа българска телевизия по пет часа. Разхожда се в парка. И вярва, че тук е намерила място, което ѝ позволява да бъде „себе си“.
Коя е Вероник Емар?
Родена съм в Бордо. Живях в Париж, Лион, Прованс. Работих като мениджър на пет магазина за гуми — много интересно, много динамично. После станах специална учителка за деца с големи трудности. Това беше най-важната работа в живота ми.
Какво ви изненада най-много в България?
Първо — селата. Много различни от Франция. Но после срещнах хората. Те са емоционални, мили, отворени. И аз си казах: това място е като мен.
Имаше ли културен шок?
Не. Светът е моя страна. Единственото трудно беше „да“ и „не“. Обратно са. Това ме побъркваше.
Как учите български?
Всеки ден. Пиша упражнения. Гледам телевизия. Говоря само с българи — не искам да правя „комунитаризъм“ – онова затваряне в собствената етническа или езикова група. Искам да говоря с истински български хора.
Какво е най-трудното в езика?
Всичко. Буквите са като китайски. Граматиката е като планина. Но аз съм терапевт с думи — трябва да ги уважавам.
Какво ви харесва най-много в Сандански?
Паркът. Улицата към Дома на културата, когато няма коли. И диваните в кафенетата. Когато хората са мили — за мен това е рай.
Какво българско сте приели като свое?
Свободата. Спокойствието. Тук децата играят сами в парка. Във Франция това е невъзможно от 40 години.
А какво френско отказвате да забравите?
Моят парфюм. Patchouli Antique. Никъде в България го няма. Това е трагедия.
Как реагира семейството ви на преместването?
Те знаят, че съм щастлива. Най-близка съм с внучката ми Майя. Тя иска да дойде в България. Надявам се следващата година.
Чувствате ли Сандански като дом?
Да. Категорично. Тук мога да бъда себе си. Това е моят рай.
Какво си пожелавате?
Да говоря добър български. Да играя с думите. Да бъда малко парче от Франция, което България е приела.
***
Вероник Емар е от онези редки хора, които носят своята родина в сърцето си, но намират нова — неочаквана, далечна, различна — и я обичат със същата сила. „Аз искам всички да казат: Франция е също като Вероника“, усмихва се тя. А България, изглежда, вече го е казала: „Добре дошла“.
Вероник Емар: Жената, която България и Сандански посрещна с „Добре дошла“ 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-05-27 16:22:03 Петрич, Сандански, Беласица, Пирин, Рупите, Хераклея Синтика, Ванга, минерални извори, СПА туризъм, Мелник, винен туризъм, река Струма, Кулата, граничен пункт Кулата, Гърция, планински туризъм, екопътеки, Самуилова крепост, Роженски манастир, Златолист, Марикостиново, Подгорието, Санданско-Петричка котловина, топъл климат, лозарство, фестивали, културен туризъм, археология, Югозападна България, туризъм, Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Добринище, Кресна, Мелник, Петрич, Разлог, Сандански, Симитли, Хаджидимово, Якоруда, Абланица, Аврамово, Айдарово, Алеко Константиново, Баничан, Бараково, Бачево, Бегуновци, Беласица, Бело поле, Бельово, Бистрица, Блатска, Боголин, Богородица, Бождово, Бойково, Борово, Брежани, Брестник, Брестово, Брезница, Бунцево, Бучино, Българчево, Ваклиново, Ветрен, Виногради, Влахи, Вълково, Вълкосел, Вълчево, Габрене, Гайтаниново, Гега, Генерал Тодоров, Георгиево, Годешево, Годлево, Горно Драглище, Горно Краище, Горно Осеново, Горно Спанчево, Горно Хърсово, Гостун, Градево, Гърмен, Гълъбово, Дагоново, Дамяница, Дебочица, Делвино, Делчево, Добротино, Долене, Долна Градешница, Долна Рибница, Долно Драглище, Долно Осеново, Долно Спанчево, Долно Хърсово, Долно Церово, Долско Дряново, Дрангово, Дренково, Дъбница, Дъбово, Елешница, Железница, Жижево, Златолист, Игралище, Илинден, Илинденци, Искра, Кавракирово, Калиманци, Камена, Катунци, Кладенци, Клепало, Ключ, Ковачевица, Ковачево, Козле, Коларово, Конарско, Копривлен, Кочан, Краище, Кремен, Крупник, Крушево, Кулата, Кърналово, Кърпелево, Ладарево, Ласкарево, Лебница, Левуново, Лешница, Лещен, Лиляново, Логодаж, Лозеница, Лъжница, Любовище, Марикостиново, Марулево, Места, Мечкул, Микрево, Момина кула, Мосомище, Мощанец, Ново Делчево, Ново Лески, Ново Ходжово, Огняново, Ореше, Осеново, Осиково, Падеш, Палат, Парил, Пиперица, Пирин, Планиница, Плоски, Плетена, Полена, Поленица, Попови ливади, Предел, Прилеп, Пролет, Първомай, Раздол, Рибново, Рилци, Росеново, Рупите, Садово, Самуилово, Сатовча, Седелец, Сенокос, Склаве, Скребатно, Скрът, Слатино, Сливница, Смолево, Спанчево, Стара Кресна, Старчево, Стоб, Струмешница, Струмяни, Сугарево, Тешово, Тополница, Туховища, Филипово, Хвостяне, Хотово, Хърсово, Цапарево, Цветаново, Черешница, Черниче, Чуричене, Чучулигово, Яково, Яново, Ярджиловци.