Голямото сопрано в съвременния български оперен театър Мария Венцеславова е родена на 6 юни 1943 г. в Перник. Творческият ѝ път започва в ранна възраст в детския хор „Бодра смяна“. Завършва Българската държавна консерватория в класа на проф. Елена Киселова. От 1967 г. е солистка на Русенската опера и поема тежкия сопранов репертоар. Съдбата я свързва трайно с Русенския оперен театър, който през 70-те и 80-те г. на ХХ в. е на изключително високо ниво с великолепни постановки, блестящи оперни артисти и съхранен аристократичен дух. Първата ѝ роля е на Флория Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини. В интервю, състояло се през 2018 (само година преди кончината ѝ), на въпроса: „Коя е ролята, в която сте се чувствали най-добре?“ певицата отговаря: „В много! Тоска ми беше първата любов…“. Тя изпълнява ролята над 100 пъти, често с партньори Кирил Кръстев – Скарпия и Николай Здравков – Каварадоси. Образът, който изгражда оставя трайни дири и се помни от поколения меломани и до днес.
Следват трудните сопранови роли на Дездемона в „Отело“ от Дж. Верди (1967), Лиза в „Дама Пика“ на Чайковски (1968), Елизабет в „Дон Карлос“от Дж. Верди (1963), Аида в „Аида“ от Дж. Пучини (1959, 1980), Амелия в „Бал с маски“ от Дж. Верди (1970), Леонора от „Трубадур“, Дж. Верди (1977) и др. През 1974 г., когато Николай Гяуров е гост на Русенска народна опера, негова партньорка на сцената в спектакъла „Дон Карлос“ е Мария Венцеславова.
След три успешни сезона на Русенската сцена, през 1970 г., М. Венцеславова се явява на Четвъртия международен конкурс за млади оперни певци в София. Журито не ѝ присъжда награда, но талантливата певица получава множество покани за гастроли с любимата ѝ роля на Флория Тоска. През 1972 г. тя печели трето място на авторитетния певчески Международен конкурс в Тулуза. Явяването й на двата конкурса, в София и Франция, се определя като преход към наистина важното в национален и световен мащаб постижение – Вагнеровата награда на конкурса „Франсиско Виняс“ в Барселона. С Вагнеровите героини Сента от „Летящият холандец“ и Елизабет от „Танхойзер“ печели титлата „Вагнеров изпълнител“. М. Венцеславова е първата българка получила това високо отличие.
Мария Венцеславова и Анастас Анастасов се срещат на сцената като Холандеца и Сента през 1969 година и скоро след успеха на спектакъла стават семейство. Тогавашният драматург на Операта Огнян Стамболиев пише, че „…връх в кариерата за Мария Венцеславова си остава Лейди Макбет от операта „Макбет“. …Все още най-заклетите оперомани говорят за този дует в живота и на сцената, Мария и Анастас, спомнят си за драматизма в дуета между Макбет и Лейди Макбет… Те са олицетворение на симбиозата между двама певци…, емблематичната звездна двойка на русенския оперен театър“. За Амелия Грималди в „Симон Боканегра“ от Дж.Верди (1973), М. Венцеславова получава награда от „Съюза на музикалните и танцови дейци“ за най-добра певческа роля, за спектакли, изиграни в сезон 1973-1974 г. Режисьор на тези успешни спектакли е актьорът от Русенския драматичен театър Константин Димчев. За Димчев певицата споделя: „Tой беше много талантлив! Аз си го харесвах! Много хубав спектакъл направи, много хубав мизансцен направи. Нещо, което не бяхме виждали … Аз сега в момента изтръпнах. Големи емоции!“
Силата ѝ е във Верди, в руската класическа опера – Лиза в „Дама Пика“ от П. И. Чайковски (1968), Ярославна в „Княз Игор“, Бородин (1971), Луиза в „Годеж в манастира“ С. Прокофиев (1972), както и в поредицата български героини: красивата Зорница в „Луд гидия“ (1967, 1987), Елена от оперетата „Бунтовна песен“ на Георги Златев-Черкин (1968), жертвоготовната и решителна Милкана от „Майстори“ на П. Хаджиев (1972), нежната Севина от “Лето 893″ (1973), обичащата и дълбоко страдаща Елена от „Момчил“ на Л. Пипков (1974), Лили в „Тревога” от Ал. Райчев (1974). Мария Венцеславова е поканена лично от композитора Панчо Владигелов да изпълни ролята на царица Мария в творбата му „Цар Калоян“ в спектакъл на Старозагорската опера (1975). Мария Венцеславова остава в историята на „Цар Калоян“ и със студийния запис на операта.
На 23 март 1978 г., в рамките на Международния фестивала „Мартенски музикални дни“, е премиерата на операта „Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев. Композиторът е чест гост в града, на русенска сцена вече са поставени „Луд гидия“, „Албена“ (1970), „Майстори“ (1972), „Лето 893“ (1973). И най-новата си опера, психологическата патриотична драма „Мария Десислава”, Парашкев Хаджиев пише специално за звездната русенска оперна двойка. Мария Венцеславова споделя: „Голяма беше радостта ми и голяма чест ми бе оказана от съдбата да се срещна с тази героиня! Саможертвата ѝ винаги ме е карала да настръхвам. Но кой не би дал подобни жертви за отечеството си? Пред прага на робството… Точно в това е силата на моята героиня. И любовта. Без любов нищо няма на този свят. Любима ми беше молитвата ѝ пред Бога, когато трябва да избере пътя на саможертвата.“ За забележителното актьорско присъствие и ярките вокални умения на Мария Венцеславова в ролята на Мария Десислава, уважаваната българска музиколожка проф. Розалия Бикс написа: „Олицетворение на вековно предание, символ на българката – горда хубавица, нравствена и умна!”. В „Златния фонд на БНР“ се съхранява запис от ария от Втора картина на операта „Мария Десислава“ в изпълнение на Мария Венцеславова.
През годините тя пее и в „Тъжен понеделник“, от Гершуин в ролята на Вай, тя е и Мерседес в „Кармен“ и Първа дама, от „Вълшебната флейта“, Силва в „Царицата на Чардаша“, Мадалена в „Риголето“ и Чипра в „Цигански барон“.
Преподавателка е в Русенското музикалното училище по пеене, актьорско майсторство, пластика, и мизансцен. През 1980 г. получава званието „заслужила артистка“.
На 30 април, 2019 г. в дома си в Русе почина голямото сопрано Мария Венцеславова, завещала на българската оперна сцена талантливите си синове – Орлин и Венцеслав и внучките си – Мария и Анастасия.
* Автор: д-р Веселина Антонова, архивист на Държавна опера – Русе
Материалът Мария Венцеславова, за която Парашкев Хаджиев написа операта „Мария Десислава“ е публикуван за пръв път на Rousse.Info – Новини и събития от Русе и Русенска област.
Мария Венцеславова, за която Парашкев Хаджиев написа операта „Мария Десислава“ 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-06-05 07:19:02 Русе, Русе новини, новини Русе, област Русе, Русе днес, събития Русе, криминални новини Русе, катастрофа Русе, община Русе, Русе област новини. Русе Бяла Две Могили Ветово Сливо поле Иваново. Бяла новини, Две могили новини, Ветово новини, Сливо поле новини, Иваново новини, Русе спорт, Русе култура, Русе политика, Русе икономика, Русе инциденти, Русе трафик, Русе времето, Русе работа, Русе образование, Русе училища, Русе болница, Русе събития днес, Русе полиция, Русе пожари, Русе репортаж, Русе медии. Александрово Алтимир Армените Асеново Алеково Балканци Бисерци Бъзън Блатница Борово Бъзън Буковец Ветово Видинци Висока поляна Врабево Върбица Глоджево Глоджево Глумче Горно Абланово Драганово Дряновец Железарци Живково Живково Здравец Златна нива Здравец Каменово Каменово Каменово Каменово Караманово Кардам Караманово Каварна Кладенци Кривня.