До 1916 г. по Юлианския календар горещниците са били от 15 до 17 юли, а по днешния календар – Григорианския календар, са от 28 до 30 юли, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Това е и причината в някои райони на България възрастни хора и до днес да казват, че „истинските горещници“ са в края на юли, независимо че в официалните календари празникът често се отбелязва на 15-17 юли.
Горещниците са свързани едновременно с църковния календар и със сезонните явления, а календарните реформи са променили съотношението между тях.
Традиционно в България горещниците са в три последователни дни: 15, 16 и 17 юли по стария (Юлиански) календар.
След гражданската календарна реформа през 1916 г. тези дати се изместват с 13 дни и съответстват на 28, 29 и 30 юли по днешния (Григориански) календар.
Това е интересно, защото, ако погледнем климата на България, краят на юли (28–30 юли) действително е сред най-горещите дни в годината в България. Средата на юли (15-17 юли по нов стил) е малко по-ранен период, съобщават от НИМХ.
Затова етнолозите смятат, че първоначално празникът вероятно е бил свързан с реалния пик на летните горещини, а не просто с фиксирана календарна дата. Когато календарът се е изместил спрямо сезоните, народната традиция е запазила датите по стария календар.
Има и още един любопитен момент. Ако върнем традицията назад към Средновековието (IX-XIV век), когато разликата между Юлианския и днешния Григориански календар е била само 6-8 дни, тогава горещниците биха се падали приблизително между 21-24 юли по днешния календар. Това също съвпада много добре с началото на периода на най-устойчивите летни жеги в България. Това е една от причините някои изследователи да предполагат, че празникът има много по-древен, предхристиянски произход и впоследствие е бил „закрепен“ към определени църковни дати, поясняват от НИМХ.
На кои дати е било пролетното и есенното равноденствие преди приемането на Григорианския календар
Преди приемането на Григорианския календар (1582 г.), датите на пролетното и есенното равноденствие не са били фиксирани. Те постепенно са се измествали поради натрупващата се грешка в Юлианския календар.
По времето на Юлий Цезар (46 г. преди новата ера) Юлианският календар е бил много точен и пролетното равноденствие е било около 25 март.
До Константин Велики и Първия Никейски събор то вече се е падало около 21 март. Именно затова Никейският събор приема 21 март за църковна отправна дата при изчисляването на Великден.
От НИМХ поясняват, че тъй като юлианската година е с около 11 минути и 14 секунди по-дълга от тропическата година, равноденствията продължават да се изместват с приблизително един ден на всеки 128 години.
Григорианският календар се въвежда през 1582 г.
Към 1582 г., когато е въведен Григорианският календар, пролетното равноденствие астрономически вече е настъпвало около 11 март по Юлианския календар (вместо около 21 март, както през 325 г.). Есенното равноденствие съответно е било около 13 септември по Юлианския календар (вместо около 23 септември).
За да се поправи това натрупано изместване, при реформата на Папа Григорий XIII след 4 октомври 1582 г. веднага следва 15 октомври 1582 г. Така календарът „прескача“ десет дни и пролетното равноденствие отново започва да се пада около 21 март, както е било по времето на Никейския събор.
Важно е да се прави разлика между астрономическата дата на равноденствието и датата в календара. Самото астрономическо явление не се е променило – променили са се само календарните дати, на които е било отбелязвано, заради неточността на Юлианския календар.
Как стои въпросът за датите на пролетното и есенното равноденствие в България
Конкретно за земите на днешна България, трябва да се има предвид, че до 31 март 1916 г. официално е използван Юлианският календар, а от 14 април 1916 г. – Григорианският. Разликата тогава вече е била 13 дни. Това означава, че пролетното равноденствие астрономически е настъпвало около 8 март по Юлианския календар, което съответства на 21 март по Григорианския.
Есенното равноденствие е било около 10 септември по Юлианския календар, което съответства на 23 септември по Григорианския. Следователно, ако един българин през XIX век е гледал календара, е щял да види, че пролетното равноденствие е около 8 март, а есенното равноденствие е около 10 септември, поясняват от НИМХ.
Отменят Горещниците. Датите били други 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-07-19 07:03:41 Айтос Ахелой Ахтопол Българово Бургас Каблешково Камено Карнобат Китен Малко Търново Несебър Обзор Поморие Приморско Свети Влас Средец Созопол Сунгурларе Царево. Бургас, Черно море, Южно Черноморие, Морска градина, Пристанище Бургас, Летище Бургас, Атанасовско езеро, Вая, Мандренско езеро, Странджа, природен парк Странджа, Созопол, Несебър, Поморие, Приморско, Царево, Слънчев бряг, Свети Влас, Ахтопол, Китен, Лозенец, Равадиново, Резово, Синеморец, Обзор, винен туризъм, морски туризъм, риболов, фестивали, културен туризъм. Абланица Александрово Атия Бата Белеврен Белила Бероново Бистрец Близнак Братово Брястовец Брястово Българи Варвара Велика Венец Винарско Вишна Воден Вресово Габър Габерово Горица Граматиково Гюльовца Дебелт Деветак Деветинци Денница Детелина Димчево Драганци Драчево Дюлево Екзарх Антимово Емона Житосвят Жълъдово Завет Зайчар Звездец Зидарово Извор Индже войвода Искра Калово Каменар Каравелово Кирово Кости Кошарица Кръстина Кубадин Ливада Лозенец Лъка Люляково Манолич Маринка Медово Миролюбово Момина църква Мъглен Оризаре Паницово Писменово Подвис Полски извор Присад Проход Пънчево Равадиново Равда Раковсково Резово Речица Росен Рудник Руен Садиево Сан Стефано Сигмен Синеморец Славянци Сливово Снягово Соколец Соколово Страцин Страшимирово Суходол Твърдица Терзийско Тополица Тръстиково Фазаново Хаджиите Черни връх Черноморец Чубра Ябълчево Ясна поляна.
