Навършиха се 135 години от обявяването на Бяла за град.
Селището се споменава за пръв път в турски регистър на ленните владения в Никополския санджак през 1544 – 1545 г. Записано е, че селото се владее от началника на мулетарите Хазър Балъ заедно с черибашията на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла – 17 християнски и 2 мюсюлмански домакинства. Поради непосилните данъци, налагани от турската власт 5 от християнските семейства са напуснали домовете си, когато е наближило времето за регистрация на данъкоплатците. Писарят отбелязва, че са били „укрити“ и ги присъединява към раята на селото. Записани са имената на 5 нови войнигани. Общият брой на населението е 250 – 300 души, от които повечето са българи. В Никополски регистър за данъка „джизие“ от първата половина на XIX в. село Бяла е описано с около 146 къщи българско население. Според описанието на Феликс Каниц през 1871 г. в средището са развивани разнообразни занаяти – абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., имало е чаршия и много дюкяни. В края на османското владичество Бяла наброява 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.
След неуспешния край на Априлското въстание през Бяла минават на път за Румъния апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и въстаникът Стоян Ангелов. Те са открити в западните покрайнини на Бяла случайно, укриват се в една колиба, но са нападнати от турска потеря. Влизат в престрелка, при която Волов е ранен. Отстъпват към придошлата р. Янтра, опитват се да я преплуват и се удавят в нея на 23 май 1876 г.
През Руско-турската освободителна война Бяла е от първите освободени селища от османско владичество в България, на 5 юли 1877 г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов. Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. От 29 юли до 13 август 1877 г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II. Населението на Бяла и съседните села активно подпомага руските войски в приготовленията да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник Русе – Шумен – Варна – Силистра към Плевен и София.
В Бяла са направени 2 военновременни болници: 48-а болница и 56-а болница. През есента на 1877 г. военновременните болници в Бяла са инспектирани от известния руски хирург академик Николай Пирогов. Като милосърдна сестра в 48-а болница работи и баронеса Юлия Вревская.
След Освобождението, по предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков на 7 септември 1891 година Народното събрание обявява Бяла за град.
Една от забележителностите на гр. Бяла е мостът на р. Янтра, построен от Уста Колю Фичето през 1865-1867 г. по заповед на Мидхат паша.
/Източник – Държавен архив – Русе/
Материалът Навършиха се 135 години от обявяването на Бяла за град е публикуван за пръв път на Rousse.Info – Новини и събития от Русе и Русенска област.
Навършиха се 135 години от обявяването на Бяла за град 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-09-06 22:14:00
Русе, Русе новини, новини Русе, област Русе, Русе днес, събития Русе, криминални новини Русе, катастрофа Русе, община Русе, Русе област новини. Русе Бяла Две Могили Ветово Сливо поле Иваново. Бяла новини, Две могили новини, Ветово новини, Сливо поле новини, Иваново новини, Русе спорт, Русе култура, Русе политика, Русе икономика, Русе инциденти, Русе трафик, Русе времето, Русе работа, Русе образование, Русе училища, Русе болница, Русе събития днес, Русе полиция, Русе пожари, Русе репортаж, Русе медии. Александрово Алтимир Армените Асеново Алеково Балканци Бисерци Бъзън Блатница Борово Бъзън Буковец Ветово Видинци Висока поляна Врабево Върбица Глоджево Глоджево Глумче Горно Абланово Драганово Дряновец Железарци Живково Живково Здравец Златна нива Здравец Каменово Каменово Каменово Каменово Караманово Кардам Караманово Каварна Кладенци Кривня.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-09-06 22:14:00