Седем камери за видеонаблюдение в Градската градина в Шумен не работят заради авария на захранващ кабел още от 2023 г. Това става ясно от нов отговор на Община Шумен по Закона за достъп до обществена информация, получен от ShumenOnline.bg.
Отговорът е част от продължението на проверката ни за системата за видеонаблюдение в Шумен, след публично обявеното през юни 2024 г. намерение на ръководството на Общината да изгради система с около 450 камери. Както вече писахме, две години по-късно администрацията призна, че такъв проект няма. Новият отговор по ЗДОИ до ShumenOnline.bg така очертава една доста по-различна картина от обявената през 2024 г. амбиция за бързо изграждане на система с около 450 камери.
Новият отговор дава значително повече информация за реално съществуващата система, но едновременно с това поставя и редица нови въпроси. Според предоставените данни към момента са описани 227 камери, от които 220 работят, а седем са извън експлоатация. Любопитното е, че тези седем камери се намират именно в един от основните обществени паркове на Шумен – Градската градина, и са извън строя от години. Като причина е посочено прекъсване на електрическото захранване – „Авария на захранващ кабел – 2023 г.“
Документът обаче не дава информация какво се е случило след възникването на аварията – кога е установен проблемът, предприеман ли е ремонт, кой е отговорен за възстановяването на захранването и защо към момента седемте камери все още не работят.
Въпросът е още по-интересен на фона на плановете за разширяване на системата. В същия отговор Община Шумен посочва, че предстои поетапно монтиране на още 147 видеокамери. За тях вече са посочени конкретни местоположения – паркингът при „Шуменско пиво“, паркингът при „Създатели на българската държава“ ЖП гарата, Гаровия площад, Градската градина /16 броя/, площад „Кристал“/5 броя/, парк „Студентски“ /3 броя/, различни кръстовища и множество точки по бул. „Симеон Велики“ /62 броя само по булеварда/, Градския стадион /20 броя/ и подлези /20 броя/. За част от местата са отбелязани и необходимите условия – ток, интернет или изграждане на пилон.
Тук обаче се появява едно от най-съществените разминавания в новия отговор. Общината заявява: „Предстои поетапно монтиране на 147 бр. видеокамери“. На следващия въпрос, с който поискахме да бъде посочено дали съществува одобрен проект, инвестиционно намерение или програма за разширяване на системата, отговорът е: „Към настоящия момент ОП „Стопанска и охранителна дейност“ не разполага с информация за разширяването на системата за видеонаблюдение.“
Това поражда очевиден въпрос: как така няма информация за разширяването на системата, след като в същия официален отговор е представен подробен списък с 147 камери, конкретни места за поставянето им и дори техническите условия, необходими за изграждането им?
Не става ясно дали тези 147-те камери са част от вече одобрено или възложено изграждане, от бъдещ проект или представляват само предварителен списък с намерения. Новият отговор поставя въпроси и за самия брой на камерите. В предоставената ни таблица са посочени 41 камери на детски и спортни площадки, 36 в паркове и пешеходни зони, 107 в сгради и спортни обекти, 18 при паметници, 8 при шадравани и едва 18 при пътни артерии и кръстовища. Сборът на тези числа е 228, въпреки че Общината посочва като общ брой 227 камери.
Още по-любопитно е, че след посочването на общо 227 камери Общината дава отделна таблица с „други“ камери. В нея са описани още 87 камери – 32 на „Арена Шумен“, 9 в депото за битови отпадъци в кв. „Дивдядово“, 8 в депото за опасни отпадъци в кв. „Тракия“, 8 в ДМС „Стефан Смядовски“, 2 в кметството в село Велино, 20 на ул. „Марица“, 4 в къща „Елеонора“ – Художествена галерия, и 4 в Дивизията.
От отговора не става ясно дали тези 87 камери са включени в обявените 227 или са извън тях. Ако са извън общия брой, камерите, описани в документа, стават 314. Ако към тях се прибавят и планираните 147, броят достига 461 камери. Това е особено интересно на фона на публично обявеното през юни 2024 г. намерение за система с около 450 камери. В новия отговор именно за това намерение поискахме обяснение – какво е било основанието за публичното обявяване на числото 450 и дали зад него е стоял инвестиционен документ, концепция, предпроектно проучване, техническо задание или друг документ.

В отговора си кметът Христов пише: „В разговор със зам.-кмет „Икономическо развитие“ на Община Шумен, г-н Николай Колев, същият заяви публично намерение за изграждане на около 450 бр. камери“.

Две години след публичното представяне на идеята за 450 камери, новият отговор все още не показва документ, който да обяснява откъде е произлязло това число. Вместо това се посочва публично заявено намерение на зам.-кмета.
Оказва се системата за видеонаблюдение в Шумен е изграждана по различни линии и с различни източници на финансиране. Общината посочва средства по Българо-швейцарската програма на МОСВ – ПУДООС, проекти със съдействието на МРРБ, държавния бюджет, собствени средства на общинските предприятия и дарение за камерите в село Велино. Посочен е и друг външен изпълнител – „МЕГА СОТ“ ЕООД.
И тук се появяват нови разминавания. „Арена Шумен“ например е посочена в основната таблица с 16 камери, а в таблицата с „други“ камери – с 32. Ул. „Марица“ също присъства на две места – веднъж в основната таблица и отделно с 20 камери по проект, реализиран от МРРБ, за които е отбелязано, че не са включени в договора.
Не е напълно изяснено и кога точно са монтирани съществуващите камери. В заявлението си поискахме конкретна дата – ден, месец и година, както и дата на въвеждане в експлоатация. Общината посочва, че тази информация се съдържа в приложените таблици, но в тях са отбелязани основно годините 2024, 2025 и 2026, без конкретни дати за отделните камери.
Друг въпрос, който остава без удовлетворителен отговор, е свързан с демонтираните, преместените или бракуваните камери. На въпроса колко са те от 2020 г. насам Общината отговаря: „Не може да Ви предоставим отговор на този въпрос, тъй като изграденото е собственост на „ТЕЛЕПОЛ“ ЕООД.“
Това обяснение оставя неясно кой следи съдбата на камерите, които са били част от системата на Общината, но впоследствие са демонтирани, преместени или бракувани. Още повече че администрацията разполага с информация за местоположението и работоспособността на камерите, а за седемте в Градската градина дори посочва конкретна причина за неизправността и година на аварията.