Сърдечносъдовите заболявания изискват не само своевременна диагноза и ефективно лечение, но и постоянна грижа, която започва с разпознаването на риска и продължава през всички етапи на заболяването. Необходимостта от по-добра превенция, координация между медицинските специалисти и подкрепа за пациентите беше водеща тема на пациентската сесия в рамките на XIX Национален конгрес по кардиология, проведен в София. В сесията участваха представители на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), Българското дружество по кардиология, водещи кардиолози и специалисти, ангажирани с психосоциалните аспекти на хроничните заболявания.
„За АПАЗ превенцията не трябва да се изчерпва с информационни кампании и еднократни изследвания. Тя трябва да бъде постоянна и организирана грижа, при която пациентът знае какви са рисковете за здравето му, кога и къде да се изследва и кой отговаря за неговото проследяване“, подчерта заместник-председателят на АПАЗ Николай Недялков. Организацията настоява институциите да осигурят по-ранно откриване на сърдечносъдовия риск, равен достъп до профилактика и по-добра координация между специалистите, особено при хората с хронични заболявания. Сред конкретните предложения на АПАЗ са промени в Наредба № 9 и Националния рамков договор, които да осигурят по-добро проследяване на пациентите със сърдечна недостатъчност след изписване от болница, включително достъп до контролни прегледи, изследвания и своевременно адаптиране на терапията. По тези въпроси организацията работи съвместно с Дружеството на кардиолозите в България. АПАЗ настоява също хроничното бъбречно заболяване да бъде включено в Националната програма за превенция 2026–2030 г., за да се подобри ранното откриване на риска и координацията между кардиолози, нефролози и други специалисти. Паралелно с институционалните предложения организацията развива пациентски образователни инициативи за високия холестерол, фамилната хиперхолестеролемия, физическата активност и здравословното хранене. Целта е пациентите да получават навременна помощ и ясен план за проследяване, вместо да търсят решение едва след настъпването на усложнения.
Необходимостта от по-добро проследяване и лечение на пациентите със сърдечна недостатъчност извън болницата беше сред основните теми в дискусията с участието на проф. д-р Иван Груев от Българското кардиологично дружество, доц. д-р Антония Кишева от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и проф. д-р Васил Трайков от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Кардиолозите обсъдиха предложението за въвеждане на специализирана амбулаторна процедура, която да осигурява своевременни прегледи, изследвания и адаптиране на терапията, без да се налага пациентите да постъпват в болница при всяко влошаване на състоянието. Беше представен и практически опит с амбулаторно лечение, при което подходящи пациенти получават венозни диуретици под медицинско наблюдение и се прибират у дома, като при необходимост се проследяват през следващите дни. Подобен модел може да ограничи част от предотвратимите хоспитализации и да намали натоварването както за пациентите и техните семейства, така и за здравната система. Участниците поставиха въпроса за недостатъчния достъп до контролни изследвания, ограниченията в извънболничната помощ и необходимостта от по-добър обмен на медицинска информация, включително чрез електронното здравно досие. Общото послание на дискусията беше, че лечението на сърдечната недостатъчност не трябва да се превръща в поредица от хоспитализации, а в непрекъсната и координирана грижа, която позволява навременна намеса и по-добро качество на живот за пациентите.
Липсата на симптоми не означава липса на риск. Това беше едно от основните послания в презентацията на проф. Арман Постаджиян, посветена на ранната профилактика, артериалната хипертония и високия холестерол. Проф. Постаджиян представи данни от международно изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, според което пет основни рискови фактора – високо кръвно налягане, нарушения в холестерола, диабет, тютюнопушене и повишен индекс на телесната маса – обясняват приблизително 57% от новите сърдечносъдови заболявания при жените и 53% при мъжете в изследваните популации за десетгодишен период. Специалистът обърна внимание на правилното измерване на кръвното налягане и значението на домашното проследяване. Той подчерта, че смартчасовниците могат да сигнализират за възможен проблем, но не заместват измерването с валидиран апарат с маншет. Друг важен акцент беше високият LDL холестерол, при който рискът се натрупва с годините, дори когато човек няма оплаквания. Особено внимание изискват пациентите с фамилна хиперхолестеролемия и наследствена предразположеност към ранни сърдечносъдови заболявания. Основното послание на презентацията беше, че превенцията трябва да започва преди появата на симптоми, с редовно проследяване на основните здравни показатели, индивидуална оценка на риска и своевременно лечение.
Защо пациентите невинаги следват медицинските препоръки, дори когато разбират рисковете за здравето си? На този въпрос беше посветено представянето Александър Миланов, клиничен социален работник в Центъра по клинична психология, психоонкология и психосоматика към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Миланов представи психологическите механизми, които влияят върху приемането на диагнозата, придържането към лечението и промяната в ежедневните навици. Позовавайки се на различни модели, той обясни как личните представи за болестта, страхът от лекарствата и усещането за контрол върху собственото здраве могат да определят поведението на пациента. Нередовният прием на лекарства и отлагането на необходимите промени невинаги са признак на безотговорност. Зад тях често стоят страх, вътрешно колебание, предишни неуспешни опити или трудности в ежедневието. Затова ефективната подкрепа изисква разбиране на индивидуалните потребности, а не само даване на медицински указания. Специално внимание беше отделено на доверието между лекаря и пациента, както и на ролята на семейството. Според Миланов пациентът трябва да се чувства свободен да споделя съмненията си и трудностите при лечението, без да се страхува от обвинение. Финансовите ограничения, достъпът до медицинска помощ и сложните терапевтични схеми също могат да възпрепятстват придържането към терапията. „Не се борим с болестта, учим се да се адаптираме към нея“ – с това послание Миланов подчерта, че успешното лечение изисква не само медицински решения, но и психологическа и социална подкрепа, която помага на човека да живее пълноценно с хроничното си заболяване.
Пациентската сесия на XIX Национален конгрес по кардиология обедини медицинската, психологическата и пациентската гледна точка за необходимостта от по-ранна превенция, по-добро проследяване и подкрепа при хроничните заболявания. АПАЗ ще продължи да работи с медицинската общност и институциите за конкретни промени, които да подобрят достъпа до профилактика, амбулаторно лечение и координирана грижа. Основното послание е, че добрата здравна система не само лекува усложненията, а ги предотвратява и подкрепя пациента през целия път на заболяването.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 АПАЗ предлага лечение на сърдечна недостатъчност без хоспитализация 2026
България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026
2026-10-12 04:52:17