Весели и пъстри карнавали са ставали преди Сирни заговезни във Варна в началото на ХХ век, разказват спомените на местните хора, записани от етнографа Веска Стоянова и издадени в книгата й “У дома преди 100 години”. Имало както домашни празненства, така и шествия по улиците в града.
“Това бяха дни на спонтанни настроения в очакване на пролетта, на полет на фантазията, на чиста радост и взаимно опрощение в навечерието на Великденските пости. Всеки се радваше на свободата да бъде какъвто иска, да се преобрази така, че да разсмива себе си и другите, когато не го разпознаят. Рушаха се границите на социални различия, на предразсъдъците и строгото възпитание. Игра на освободения от грижите си, макар и за кратко, човек”, разказва пред БТА варненката Веска Баева-Золас.
От Месни до Сирни заговезни по централната улица “Цар Борис” обикаляли накачулени на каручки, брички и файтони маскирани момчета в женски дрехи, а подир тях идвали музиканти и латернаджии. Карнавално шествие течало и по ул. “Бенковска” преди Сирна неделя. Минавали преоблечени като селяни, кадъни, просяци с мустаци от царевична коса, попове с евангелия, кукери със звънци и звероподобни маски, “мечка” от двама души, покрити с меча кожа, както и истински мечки с мечкари. Едни надували свирки, други – зурни. Най-голямо впечатление правел мъж, опасан с кренвирши, държащ нощно гърне с горчица, в която топял кренвиршите и раздавал на хората.
В Девическата гимназия също имало карнавални празници. Момичета представлявали четирите сезона с рокли и шапки, обсипани с изкуствени цветя. Сами си правели и облекла, съответстващи на известни литературни герои, като изпълнявали техни реплики, монолози и цели сценки от произведенията. През 1936 г. бил организиран моряшки бал на кораба “Фердинанд”, обявен от Червения кръст за благотворителен.
Членовете на дружество “Любов към родината” и спортен клуб “Владислав” се готвели по два месеца за “бал маске” в края на 1930-те. Изработвали арки с изкуствени цветя във Военния клуб, разделяйки го на сепарета. На гостите поднасяли коктейли с плодове, томболи и изненади. Имало и конкурс за най-добър карнавален костюм и двойка. Едни от най-паметните тоалети, които варненци помнят, изобразявали теменуга и “мелодия на сърцата” – рокля с петолиния и ноти.
“Хубавото на карнавала беше, че можеш да бъдеш друг, какъвто си искаш – паша, ханъма, палячо, селянин, стражар, господин, и да се надсмееш над някого. Надувахме балони от мехури от животински стомаси, тичахме в суматохата и удряхме когото сварим. Гръм, изненада и смях. Най-интересно беше магарето с обърнатия към задницата му човек в официални дрехи с очила, паднали на носа, който пишеше с голяма писалка в голям тефтер. От време на време той я “топваше” в дупето на магарето и пак пишеше. Казваха, че е данъчен чиновник, който записва дълговете на сиромасите”, добавя към спомените Стилиян Косев.
На карнавалното шествие се представяли и сцени на сватба и погребение. Отпред вървял свещеник с кадилница. Край мъртвеца имало оплаквачки, а “доктор” му слагал голяма инжекция, от която той оживявал. Сред тълпата с оглушителни викове рекламирали стоката си продавачи на халва, боза, мента. Подскачали “арапи” със зъби от лук, музиканти, латернаджии. На файтони се возели облечени като дами и господа с капели, цилиндри, чадъри, бастунчета.
В тези дни вратите на всички били отворени, влизали познати и непознати, шегували се, правели щуротии, а домакините не само че не им се сърдели, а ги черпели и пожелавали плодовитост, разказва Надежда Сотирова. Нейната майка ходела с тях при съседи с начернено лице, облечена с панталон и рубашка, с метла в ръка, представяйки се за коминочистач, напирала да чисти комина.
“Вкъщи наставаше суматоха, особено сред нас, децата. По-големите ми сестри обличаха скътаните в сандъците на тавана стари дрехи на дядо ни или баща ни, слагаха на главите си бомбета, а в ръце въртяха бастунчета”, разказва Благой Саръйдаров. У Веска Раева също обръщали наопаки килера със стари дрехи, някои обличали от обратната страна. Тя надявала стара булчинска рокля и воал, за да представлява фея, а сестра й се дегизирала като циганин с брадва. Други имитирали известните тогава филмови герои Крачун и Малчо.
Варненец си спомня как тон на маскирането в тяхното семейство давала бабата, която била гагаузка, говорела само турски и била известна лечителка. Тя се увивала в бял чаршаф, правейки се на призрак. Децата обръщали наопаки стари дрехи и кожуси, а на главите си надявали чорапи, пробивайки дупки за очите, носа и устата. На другия ден майката ги поступвала за похабените чорапи.
Сред мъжете можели да се видят с униформа на френски офицер с червена куртка с лампази, дантели на крачолите и жълти ширити на шапката; с потури и втъкнати в пояса пищови, а на главата – фес. Жените били още по-изобретателни, правейки се на японка с кимоно, чадърче, ветрило и прическа; туркиня с копринени шалвари и елеци в синьо, украсени със сърма, взети на заем от съседи. Друга си спомня как веднъж била Пиерета – с пола от бяло хасе на волани, черно елече с бели копчета, черен и бял чорап, и в този вид в компания с други маскирани отишла в локала “Ротондата” под хотел “Мусала”.
В дома на господин Блъсков отивали “комити” с дървени пушки и саби, купени или изработени, както и с маски от плат, изобразяващи смешни и страшни лица. Един от големите шегаджии обикалял облечен в дрипи, носел на гръб в чувал жена си и викал: “Вехтошаряаа”. Влизал в нечий дом, отварял чувала и разсмивал всички.
На Сирни заговезни следвало семейно-родово опрощаване.
Ставали истински пиршества. На масата слагали баници със сирене и мляко, сладкиши с яйца, баклава, кадаиф, коняк, портокали. След обилната вечеря, най-старият въртял халва, която децата се надпреварвали да хванат с уста, увити в чаршафи, за да не се оклепат. След хамкането конецът се запалвал, защото имало вярване, че ако изгори докрай, годината ще е добра. После малките искали прошка от по-възрастните, които също взаимно се опрощавали. Не можело да се почне постът без да си опростен. Пеели “Боряно, Борянке, сал ти ли си мома” и играели хоро.
На сутринта всичко останало на трапезата се изхвърляло, а съдовете се измивали с пепеляна вода. Хората отивали извън града, където сега е Дворецът на културата и спорта, струпвали маските си накуп и ги изгаряли, за да си отидат смъртта, зимата и злото. Във Варна е имало весели и пъстри карнавали преди Сирни заговезни 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-02-21 15:09:00 Варна, морска столица, Черно море, варненски плаж, Морска градина, Катедрален храм, Аспарухов мост, пристанище Варна, летище Варна, Св. Константин и Елена, Златни пясъци, Аладжа манастир, Евксиноград, Галата, Чайка, Владиславово, Трошево, Младост, Побити камъни, Варненски некропол, римски терми, Делфинариум Варна, Военноморски музей, Технически университет Варна, Икономически университет Варна, фестивали Варна, туризъм Варна, имоти Варна, новини Варна, област Варна. Варна Провадия Девня Аксаково Белослав Дългопол Долни чифлик Бяла Суворово Вълчи дол Игнатиево. Аврен Баново Бенковски Близнаци Блъсково Болярци Боряна Брестак Бърдарево Венелин Ветрино Водица Въглен Генерал Кантарджиево Генерал Киселов Голица Горен чифлик Горна Трака Градинарово Гроздьово Добрина Доброплодно Дъбравино Дюлино Езерово Засмяно Звездица Здравец Златина Изворник Изгрев Казашко Калиманци Каменар Караманите Китка Комарево Константиново Крумово Куманово Левски Любен Каравелово Манастир Млада гвардия Момчилово Невша Неофит Рилски Николаевка Нова Шипка Новаково Ново Ботево Ново Оряхово Оброчище Осеново Падина Партизани Петров дол Пчелник Равна гора Разделна Рудник Самотино Садово Синдел Сладка вода Слънчево Снежина Солник Старо Оряхово Стожер Страшимирово Суворово (село) Тополи Тръстиково Храброво Царевци Чайка Червенци Черковна Шкорпиловци Юнак Яребична Ягнило.
