Сърбия официално е кандидат-членка на Европейския съюз, официално строи демокрация, официално се стреми към европейски стандарти. Неофициално — изгражда една от най-разгърнатите мрежи за масово наблюдение на Балканите, съчетаваща китайски камери с лицево разпознаване, израелски шпионски софтуер и вътрешни цифрови инструменти за следене. Разследвания на Amnesty International, Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL), Foreign Policy и редица независими организации документират как режимът на президента Александър Вучич е превърнал технологиите за наблюдение в инструмент на политически контрол.
«Safe City»: китайският гръбнак на системата
Началото на историята може да се постави в 2011 г., когато сръбското правителство започва преговори с китайския технологичен гигант Huawei за проект, наречен «Safe Society». През 2014 г. е подписан Меморандум за разбирателство между Министерството на вътрешните работи и Huawei. Три години по-късно партньорството се трансформира в мащабна програма за «умен град» — по-мек начин да се каже, че хиляди интелигентни камери ще бъдат инсталирани в Белград и Нови Сад.
Фондацията Heinrich Böll описва мащаба:
«На периферията на ЕС Сърбия е разгърнала достатъчно биометрични технологии за наблюдение от китската Huawei, за да покрие практически всички обществени пространства в Белград.»
Системата носи името «Safe City» и включва камери с висока резолюция, способни на:
- лицево разпознаване
- автоматично разпознаване на регистрационни номера
- анализ на поведение и засичане на «ненормални» действия
- изчисляване на размера на тълпи
- проследяване на движението на хора и превозни средства
Всички данни се съхраняват централизирано в платформата OceanStor на Huawei за срок до една година, сочи архивиран документ на самата компания, цитиран от New Statesman.
Maja Bjeloš от Белградския форум за сигурност е директна в оценката си, цитирана от New Statesman:
«Полицията инсталира интелигентните камери без правно основание. С други думи, действията им бяха незаконни. След Русия Сърбия беше първата държава в Европа, въвела масово биометрично наблюдение, ръководено от държавата.»
Тайни договори и разширяване в тъмното
Разследване на RFE/RL от 2023 г. показа, че 42 местни управления в цяла Сърбия са закупили китайски камери за наблюдение, някои с възможности за лицево разпознаване. Но истинският мащаб на програмата е разкрит едва след кибератака срещу сръбската ИТ компания Informatika AD през юни 2025 г., при която изтичат над 1,7 милиона файла.
Изтеклите документи, прегледани от RFE/RL, разкриват поверителна поръчка от март 2024 г. за разширяване на системата с до 3 500 допълнителни камери, нов софтуер и услуги. Сред тях — нови базови станции за проследяване, управление на гласови повиквания и подобрени аналитични инструменти за видеонаблюдение.
Успоредно с това се разширява мрежата eLTE — защитена комуникационна платформа, базирана на технологии на Huawei, която свързва камерите за наблюдение, полицейските терминали и командните центрове на МВР. Описвана публично като телекомуникационна инфраструктура, тя на практика функционира като интегрирана оперативна система на органите на реда.
RFE/RL цитира анализатори, оценили изтеклите файлове:
«Ако това бъде разгърнато в Белград, то би означавало гъстота на камерите, рядко виждана извън Китай.»
Министерството на вътрешните работи на Сърбия не е отговорило на запитванията на RFE/RL. Huawei поддържа позицията, че е единствено производител и продавач, а отговорността за употребата на технологията лежи изцяло върху потребителя.
Вучич: «Ние можем да броим всяка глава»
Политическото намерение зад системата трудно може да бъде прикрито, когато самият президент се хвали с нея. CBS News документира как Вучич публично е заявил, че полицията има капацитет да брои «всяка глава» на антиправителствените събирания. Foreign Policy описва как той е използвал дронове за запис на собствени митинги — огледало на поведението на Тръмп — с цел да докаже, че подкрепата му е по-голяма от тази на опозицията.
В обществото страхът е осезаем. Бившият сръбски комисар за защита на личните данни Родолюб Шабич е категоричен, цитиран от CBS News:
«Системата може да се използва за следене на политически опоненти, за наблюдение на критици на режима по всяко време — което е напълно противоречащо на закона.»
«Цифров затвор»: Pegasus, Cellebrite и вътрешен шпионски софтуер
Ако камерите за наблюдение покриват публичното пространство, шпионският софтуер прониква в личното. През декември 2024 г. Amnesty International публикува доклада «A Digital Prison» («Цифров затвор»), документиращ системно и незаконно прицелване на гражданското общество в Сърбия с три вида инструменти:
- Pegasus — шпионски софтуер на израелската NSO Group, способен да прихваща съобщения, да активира микрофона и камерата на телефона
- Cellebrite — израелски инструмент за мобилна съдебна криминалистика, използван при задържане на активисти
- Вътрешно разработен Android шпионски софтуер — инсталиран по време на полицейско разпитване
Amnesty International установява употребата на Pegasus срещу сръбското гражданско общество три пъти в рамките на две години. Последният случай е документиран на 14 февруари 2025 г., когато две журналистки от Балканската следователска репортерска мрежа (BIRN) получават съмнителни съобщения в Viber от сръбски номер, свързан с Telekom Srbija — държавен телекомуникационен оператор. Анализът на Amnesty International установява, че при кликване линкът би инсталирал Pegasus.
Една от журналистките — Богдана — коментира за Amnesty International:
«Когато разбрах, че линкът на телефона ми е Pegasus, бях абсолютно вбесена. Почувствах се като да имам натрапник в собствения си дом. Крайно обезпокоително усещане… Изключително се притесних за изворите ми, които биха могли да бъдат изложени на риск.»
Сръбските власти отхвърлят обвиненията като «безсмислени». Агенцията за сигурност и информация (БИА) не е отговорила на двете писма на Amnesty International — от ноември 2024 г. и март 2025 г.
Арсенал от шпионски инструменти с дългогодишна история
Balkan Insight документира, че сръбските служби за сигурност са клиенти на компании за кибершпионаж от близо десетилетие. Използваните инструменти включват:
- Predator на Cytrox (потвърдено от Google’s Threat Analysis Group)
- Circles — система за проследяване на местоположение чрез сигнализационния протокол SS7
- Cyberbit и FinSpy
- Cognyte — закупен дори от министерства без мандат за сигурност, като бившето Министерство на търговията, туризма и телекомуникациите
Balkan Insight описва и конкретни злоупотреби: подслушване на разговорите на разследващи журналисти и последващо изтичане на информация до проправителствени таблоиди; публикуване на лични данни от полицейски досиета срещу политически опоненти; изтичане на биометрични данни на прокурор, разследващ случаи с участието на хора, близки до властта.
Реакцията на ЕС и гражданското общество
Европейският парламент е реагирал рано — през април 2021 г. група евродепутати е изразила загриженост към тогавашния министър на вътрешните работи Александър Вулин, предупреждавайки, че Белград рискува да се превърне в «първия град в Европа, в който значителна част от територията е покрита с технологии за масово наблюдение».
Сръбската неправителствена организация SHARE Foundation — партньор на Amnesty International в разследванията — е подала заявки за достъп до обществена информация относно камерите, но МВР е отказало, позовавайки се на конфиденциалността на документите за обществените поръчки. Парадоксално, Huawei публикува подробно проучване на проекта на собствения си уебсайт — информацията е свалена след публичен скандал, но е архивирана онлайн.
Под натиска на гражданското общество правителството е принудено два пъти да оттегля законопроекти, опитващи се да легализират масовото биометрично наблюдение — през 2022 г. и отново след поредица от протести. Независимо от това, разширяването на системата продължава: с тайни договори, при непрозрачни обществени поръчки и без ясна правна рамка.
Global Voices обобщава логиката на властта:
«Сърбия придоби тази недостатъчно тествана система за наблюдение от китската Huawei чрез таен договор, без предварително установена правна основа за използването й, без определяне на необходимостта и пропорционалността, и без оценка на въздействието върху правата на гражданите.»
Цената на мълчанието
Изграждането на инфраструктурата за наблюдение съвпада хронологически с нарастващата вълна от протести в Сърбия — особено след ноември 2024 г., когато срутването на покрива на гарата в Нови Сад уби 15 души и предизвика масови антиправителствени демонстрации.
Вучич обяснява протестите с «хибридна война», ръководена от западни разузнавателни служби и НПО. Технологичната инфраструктура за наблюдение се представя публично като инструмент за борба с престъпността и тероризма. Критиците твърдят, че реалната цел е различна — и доказателствата, събрани от Amnesty International, RFE/RL, Foreign Policy, New Statesman и Balkan Insight в продължение на години, рисуват картина на система, проектирана не да защитава гражданите, а да ги контролира.
The post Дигитален затвор: как режимът на Вучич изгражда мрежа от технологии за масово наблюдение на сръбските граждани first appeared on Udigest Ямбол.
Дигитален затвор: как режимът на Вучич изгражда мрежа от технологии за масово наблюдение на сръбските граждани 2026 THE NEWS FROM BULGARIA – NEWS AGENCY 2009-2025 2026-03-11 05:31:23 Ямбол, Елхово, Стралджа, Болярово, Тополовград, Сливен, Ямбол, Сливенска област, Ямболска област, Сините камъни, Карандила, река Тунджа, река Тунджа Ямбол, Жеравна, Котел, Нова Загора, Твърдица, Елхово, Стралджа, Болярово, Тополовград, крепост Туида, Безистен Ямбол, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, тракийски могили, възрожденска архитектура, балкански туризъм, земеделие, лозарство, зърнопроизводство, индустриални зони, регионални новини, културни фестивали, природен парк Сините камъни, Александрово, Асеново, Атолово, Баня, Безмер, Ботево, Бояджик, Бояново, Видинци, Воден, Голям манастир, Голямо Крушево, Голямо Шарково, Горска поляна, Гранитово, Гълъбинци, Дражево, Дряново, Дъбово, Дъбово (Тополовград), Елхово (село), Жребино, Завой, Зимница, Златари, Иглика, Иречеково, Калчево, Камен връх, Каравелово, Кирилово, Княжево, Козарево, Коневец, Костино, Крумово, Кукорево, Лалково, Лесово, Люлин, Малко Шарково, Малко Крушево, Малко Кирилово, Малко Попово, Мамарчево, Маломирово, Меден кладенец, Мелница, Могила, Могилово, Могилово (Елхово), Момина църква, Недялско, Овчи кладенец, Окоп, Палаузово, Пчела, Победа, Поляна, Попово, Правдино, Раздел, Ружица, Скалица, Сламино, Срем, Странджа, Тамарино, Тенево, Търнава, Устрем, Ханово, Чарган, Челник, Чернозем, Чукарово, Шарково