Koгато получих тази наградата на списание “Правен свят” за юрист на 2017 г. много хора завидяха и се озлобиха. Не разбирах защо. Не бях направил никому лошо. Даже не ги и познавах тези хора. Тогава прочетох, че кой ли не се свързва с името ми, че ми е дал тази награда. Всякакви глупости изчетох за агент Иван, за МВР(в което никога не съм работил) и т.н. Истината е, че ми я дадоха организаторите на церемонията и те най-добре знаят, че нито съм се самономинирал, нито съм си плащал. Един ден си седяхме с Кристиана вкъщи и тя ми каза, че и тази година “Правен свят” ще дават своята награда и сега текат номинации. Аз й казах, че едва ли ще ме номинират. Тя ми каза, че би било хубаво, защото заслужавам. Да, казах й аз, но няма кой да ме номинира, а нито ти, нито аз ще го направим. В един от трудните дни, в които едвам виждаш след като си излязъл от съдебната зала, качвайки се в колата видях, че Кристиана е написала в Интернет, че беше излязла новина, че вече съм официално номиниран, не в една, а в две категории и всеки, който иска може да гласува за мен. Когато отидох в Хилтън да си получа наградата аз въобще не знаех, че ще спечеля, нямах никаква идея, че това ще бъде лъскаво светско събитие, с над 200 гости, и на него ще ме гледат министри, депутати, прокурори, съдии, все юристи от сой, на вратата ще стоят НСО и вътре ще се вдигат наздравици. Бях прекарал вирусна инфекция предната нощ и едва стигнах от Русе до София, тичайки по крайпътните храсти. По пътя се явих и на две дела в Бяла да защитя 10-те деца на Зартова и когато стигнах в София бях бял като платно. Добре, че послушах жена ми да взема костюма с папионката от сватбата ни. Мислех да отида по дънки. Въобще не знаех къде отивам. Цялата церемония ми изглеждаше като филм, на който е неверояно, че присъствам, защото всички тия хора ги бях виждал предимно по телевизията. Една година по-рано, когато поехме този случай с Перата, нямах никаква идея с какво се захващам, и че за това дело ще получа тази престижна награда. Истината е, че не агент Иван или който и да е там ми даде наградата, защото ме познава….а защото ме познавахте всички вие, вие ми дадохте наградата, но за някои хора това звучи невероятно. Но си казвам по-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката. И свикнах да живея и с това. Но на тези мои колеги искам да кажа – Работете и вие така. И ако имате сърце и душа, нещата ще ви се случат. Нищо даром не се дава. Аз просто си вършех работата и една година пътувах и спях в Сливен за моя сметка, за да може да върнем трите деца на Даниела, които бяха отнети от Социалните. Когато поехме случая Даниела нямаше дом, нямаше семейство, мъжът й беше починал, беше без децата си, на улицата. Една година след това тя имаше дом, семейство, деца. И така е и до сега. Стъпи си на краката с наша помощ. Това ни е интересувало, а не някакви награди, защото ако не бяхме постигнали успех, никой нямаше да говори за нашата загуба. Което ми напомня, че Историята обича победителите, но всеки победител е започнал от стартовата линия, от окопа, съблекалнята, от първия учебен час, от първия ден, в който той е помислил за победата. Това трябва да разберат и тези, които се все много приказват и разбират. Че ние променяме историята.Юрист на годината е съдружникът на Петър Низамов в БЮК Петър НиколовЕТО КОЙ ПУСНАЛ СИГАЛА ДА ОТНЕМАТ НОВОРОДЕНОТО НА БЪЛГАРКАТА ОТ АРДА
Адвокат Петър Николов за лишенията, които търпи за да помага на хората
Ето какво написа юриста на годината за 2017г. по повод подетата нова битка с “Български юридически комитет-защита на гражданите с правни средства” за връщането на отнетото пеленаче от с. Арда, Смолянско.Проблеми със социалните или със Закрила на детето? Обърнете се към Петър Низамов. Неговият юридически комитет върна децата на отчаяната майка Даниела от Сливен и разплака наглите чиновнички.Знаете, че адвокат Николов Е СЪДРУЖНИК НА Петър Низамов – Перата, с който печелят делата от основаването на юридическата организация и с него са върнали не едно, нито дори само десет деца , отнети неправомерно от социалните служби и давани на на приемни родители.РАЗВРЪЗКАТА ! Вече настаних двете сирачета от Бургас в общинско жилище