"да "да, българия" оказва огромен натиск за ратифициране на истанбулска конвенция, която конституционният съд отхвърли "да върху българия (и не само! ) се оказва отново огромен натиск за ратифициране на истанбулска конвенция, която конституционният ни съд отхвърли недвусмислено. Нека си припомним няколко важни части от решението му:“конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба. Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“ и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от конвенцията биха наложили в република българия да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с конституцията. В конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена, като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент. ”из решение № 13 от 27 юли 2018 г. По конституционно дело № 3 от 2018 г. Bnews "да
"да "да върху българия (и не само! ) се оказва отново огромен натиск за ратифициране на истанбулска конвенция, която конституционният ни съд отхвърли недвусмислено. Нека си припомним няколко важни части от решението му:“конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба. Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“ и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от конвенцията биха наложили в република българия да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с конституцията. В конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена, като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент. ”из решение № 13 от 27 юли 2018 г. По конституционно дело № 3 от 2018 г.

Върху България (и не само!) се оказва отново огромен натиск за ратифициране на Истанбулска конвенция, която Конституционният ни съд отхвърли недвусмислено. Нека си припомним няколко важни части от решението му:“Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба.Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“ и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.В Конвенцията чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена, като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент.”Из РЕШЕНИЕ № 13 от 27 юли 2018 г.по конституционно дело № 3 от 2018 г.

Превел: Христина Айналиева-Кавадиас

ЗА Семейството

Против “Джендър” образованието в училищата

ИЗТОЧНИК ТУК

White cbnnews logo

СВЪРЗАНИ СТАТИИ ОЩЕ ОТ АВТОРА

Leave a Reply