Престъпниците в България намаляват – един по един
2003г.
Вътрешният министър се похвали в Народното събрание, че “в резултат на реализираните мерки за борба с организираната престъпност са намалели икономическите възможности на престъпните групировки в рамките на сивата икономика”. Той произнесе заклинателната фраза по време на парламентарния контрол във вторник (4 ноември) и онагледи с цифри успехите на ръководеното от него ведомство:
“За девет месеца са разкрити 89 групи за трафик на наркотици, за контрабанда, за фалшифициране на валута и документи, за трафик на хора и организирани икономически престъпления. Разкрити са две нелегални лаборатории за производство на амфетамини, пресечени са и 17 трансгранични канала за трафик на наркотици”, каза от парламентарната трибуна министър Петканов. Той очевидно е… прав за непрестанно намаляващата престъпност: още на следващата сутрин от стройните редици на българската организирана престъпност завинаги си отиде 34-годишният Евгени Стефанов (Женята). На 5 ноември (сряда) той бе направен на решето пред фитнесцентър “Атама” на столичния бул. “Ситняково”.
Както обикновено, Женята (известен сред “колегите” си и с прякора Бабата – с ударение върху първата сричка), и бодигардът му дошли рано сутринта да “поблъскат” за пореден път във фитнесцентъра на Радослав Карабойков (той е собственик и на хотел “Амбасадор”, в който пък преди две години и половина се самовзриви бургаският арменец Арташес Овсепян). Те пристигнали с джип “Мицубиши Паджеро” (рег. ном. С 3002) към 7.45 ч., но малко преди да влязат в сградата, зад гърбовете им избухнала автоматична стрелба. Женята умира на място, пронизан от два куршума в главата и още няколко в тялото. Телохранителят му – 33-годишният Николай Стойков, е настанен във Военномедицинска академия с опасност за живота. Той е улучен в главата, врата и крака, като единият от куршумите е засегнал гръбначния му стълб.
Според очевидци, килърите са били двама, облечени в камуфлажни дрехи. След като изстреляли почти цял пълнител, те се метнали в “Ауди 80” и изчезнали.
Главният секретар на МВР, който пристигна на местопроизшествието, веднага навърза убийството на Женята с дрогата и преразпределението на наркопазара.
“Наблюдавахме тази група и смятам, че това са сред най-приближените на Поли Пантев”, обяви ген. Бойко Борисов и сякаш нито за миг не си даде сметка, че все някога ще трябва да отговори на два много важни въпроса. След като МВР е толкова наясно със случая и е наблюдавало въпросната “група”, защо поредната показна екзекуция не е била предотвратена? И то по единствения естествен начин – чрез арестуването на бандитите и пращането им на съд?
Защото файдата от това, че МВР напипа връзката между Женята и Поли Пантев (разстрелян на остров Аруба през март 2001 г.), не е никаква. Още повече че не е никакъв проблем за всеки оправен журналист да направи съответната справка и да установи, че джипът на Евгени Стефанов е регистриран на името на “Футура Груп”, а тя е собственост на покойния Поли Пантев и Кирил Щерев.
Името на Евгени Стефанов (Женята) влезе в устата на МВР през юни 2003 г., когато Киро Японеца отърва кожата, когато двама мотористи опитаха да му видят сметката на кръстовище в “Красна поляна”. Неназовани източници от вътрешното ведомство пуснаха слух в медиите, че Женята е поел наркобизнеса на Поли Пантев, а Киро Японеца му мъти водата все по-сериозно. Вездесъщите “анонимчици” нарочиха Евгени Стефанов за следващата “подземна” мишена, но по официален път МВР не направи абсолютно нищо, за да докаже дали в тази хипотеза има и един грам истина. Стрелците срещу Киро Японеца така си и останаха неоткрити. Досущ като убийците на Фатик и бомбаджиите, съсипали мерцедесите на Иван Тодоров (Доктора) и на Константин Димитров (Косьо Самоковеца)
Дали Евгени Стефанов е истинският наследник на Поли Пантев в наркобизнеса е трудно да бъде доказано. Първо – Пантев отдавна не е сред живите и малцина знаят с абсолютна сигурност кой и защо го разстреля. А приказките за откраднатите 500-600 кила кокаин от колумбийски наркокартел продължават да са си най-обикновени лакардии. Втората причина обаче е доста по-съществена. Никой до момента не събрал и половин доказателство, че Поли Пантев наистина се е занимавал с дрога. Виж за Евгени Стефанов (Женята) било по-иначе – той имал съвсем определени интереси в този вид бизнес, които били надлежно установени. Според компетентни “меверейци”, той “зареждал” с дрога Варна и Северното Черноморие. В края на 90-те години на миналия век обаче в плановете му трайно се “настанило” и другото “мазно” парче от баницата – Бургас и Южното Черноморие. Мерак, който му изял главата.
Първият по-сериозен сблъсък между хората на Женята и печалноизвестния несебърец Димитър Желязков (Митьо Очите) се разиграл през май 2001 година. Тогава Очите и най-верните му ортаци от несебърско-поморийската групировка – Йордан Дросев (Черния) и Стоян Пенев (Гипса), отвлекли 23-годишния Даниел Митинов и 21-годишния Петър Мандров от Созопол. Двамата са сред хората на Евгени Стефанов и пласирали дрогата му в района на родния си град. В един момент обаче те прекрачили границата и “зарибили” няколко от бургаските тротоарни наркопласьори на Митьо Очите. Ответният удар направо втрещява – “нахалниците” са пребити и изнасилени, а Петър е принуден да “подари” колата си (“Фолксваген” със софийска регистрация) на Митьо Очите.
По случая е образувано следствено дело, по което са задържани Черния и Гипса, а несебърският бос е обявен за общодържавно издирване. То продължи два-три месеца и накрая заприлича на вица: той се криел, ама никой не го е търсил.
В края на лятото Митьо Очите се предаде сам, но преседя в кауша само два-три дни – докато Бургаският окръжен съд измисли мотив, за да го пусне срещу парична гаранция (в размер на 2000 лв. между другото).
Както си му е редът, Митьо Очите веднага даде няколко изявления пред медиите, в които описа, че през цялото време на “издирването” той е бил в старопланинската си вила. Но не защото го издирвали за отвличането на Даниел Митинов и Петър Мандров и за гаврата с тях, а защото го било страх за живота му. Другата любопитна подробност е, че от делото срещу Очите, Гипса и Черния също нищо не излезе. И то поради “старата болка” на МВР – потърпевшите се отказаха от показанията си.
През септември 2001 г. в Бургас е пребит и изнасилен друг пласьор на Женята – 22-годишният Койчо К. Гаврата с него е заснета най-надлежно, а снимките от “акта” са открити (в началото на април 2002 г.) в колата на бургазлията Лъчезар Димитров (човек от обкръжението на Митьо Очите). От 22-а фотоса станало ясно, че в “садо”-наказанията най-активните полови атлети са били най-верните хора на Митьо Очите – Новак Купенов, Тончо Тончев, Радослав Янчев (Рачо), Стоян Пенев (Гипса) и Йордан Дросев (Черния). Полицаите от РДВР-Бургас установили още, че снимките са правени на две места в Бургас: в стара къща в кв. “Горно Езерово” (наета от Новак Купенов) и в апартамент в жк “Меден рудник”.
В същата “панелка” на 29 октомври 2001 г. е “обработен” още един бургаски наркопласьор, минал в лагера на Женята: Галин Пехливанов (Алчния). Сякаш, за да има с какво да разнообразяват скучните зимни дни по Черноморието, “скотоложката дружинка” този път запечатала сексуалните си подвизи с… видеокамера. При обиска на свърталището полицаите открили няколко касети, на които са записани почти всички еротични “санкции” на предателите. А общото времетраене на възбуждащите записи е около девет часа.
След серията от садистично-сексуални “наказания”, налагани от хората на Очите, в подземните среди се заговори, че Женята може да забавя, но не прощава гаврата с него и с хората му. Според ченгета, които доста дълго са “бройкали” Женята заради дрогата, той бил достатъчно коварен, много жесток и обичал… фойерверките.
Кога и на кого е показвал приживе “зъбите” си Евгени Стефанов, “меверейците” не пожелаха да уточнят. За сметка на това обаче “архивите са живи” и достатъчно “разговорливи”.
Само десет дни след гаврата с Галин Пехливанов (Алчния) – на 9 ноември 2001 г., на ул. “Отец Паисий” в Несебър избухва мощен взрив. На място умират съпругата на Митьо Очите Таня, брат й Славчо Дерелиев и охранителят Николай Бъчваров (Бъчвата). Бомбата, заложена във вехта жигулка, е била предназначена за боса на несебърско-поморийската мафия, но той по чудо се размина със смъртта.
Четири дни по-късно (на 13 ноември) бяха задържани Стоян Димитров (Толупа), Петко Петров и Кероп Погосян (и тримата от Бургас), Николай Ганев от Ямбол и Иван Рибов от Поморие. Толупа бе обвинен за поръчителството, а останалите – в организирането на атентата срещу Очите. За полицията случаят беше разрешен, а Митьо Очите официално слезе от сцената. “Бизнесът” обаче нито умря, нито бе поет от конкуренцията. Защото мястото на Очите (според ченгета, пожелали да останат анонимни и на работа) вече е заето от новия бос на несебърско-поморийската мафия – Я. Г.
За размяната на местата “Параграф 22” писа още преди една година и какво от това? Данните, че РДВР-Бургас има някакво намерение да разчисти Южното Черноморие, стават все по-оскъдни и по-оскъдни. За разлика от броя на труповете, които продължават да падат заради почти неограничените “бизнес” възможности в региона.
Животът на Митьо Очите – дела и документи до 2007г.
Ето как стояха нещата тогава:
По цялото южно Черноморие, но и в цялата страна името му се свързва с търговия на наркотици и с контрол върху проститутки. Известен е като престъпен бос, който не търпи конкуренция.
4 април 2007,
Димитър Желязков, много по-известен като Митьо Очите, е роден в Несебър през 1972 г.
Желязков и още 12 души бяха арестувани при специализирана полицейска операция в Бургас вчера.
Той се води собственик на фирми като “Найт гард-93-Йовчев и Сие”, “Прогрес 2003”, “Инвест петролиум”, “Агростил 2005 “.
Но по цялото южно Черноморие, а и в цялата страна името му се свързва с търговия на наркотици и с контрол върху проститутки. Известен е като престъпен бос, който не търпи конкуренция.
Някои твърдят се, че прякорът на Желязков идвал от навика му да удря жертвите си право в окото, а други – че причина са опулените му очи.
Навремето Желязков бил охранител в “Дюни”, по-късно се подвизавал сред гардовете на близкия приятел на Иван Славков, скандалджията бизнесмен Пламен Тимев-Ганди.
През 1997 г. името на Желязков се споменава във връзка с атентат срещу кмета на Несебър Живко Георгиев. Митьо-Очите е заплашвал свидетелка, за да не дава показания по делото.
Медиите го свързваха и с многото
кървави атентати срещу наркобосове
в Бургас през 1999- 2000 г.
В списъците на МВР има няколко негови висящи дела. Следствен е за въоръжен грабеж в Хасково и за отвличане и побой. Обвинен е за грабеж, незаконно притежаване на оръжие и хулиганство. През 1994 г., заедно с още петима, бил задържан от полицията заради разгорялата се война между няколко охранителни фирми.
През ноември 2006 г. по разпореждане на Районната прокуратура в Несебър е задържан за 72 часа в следствен арест. Срещу него е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, защото Желязков заплашвал и ударил управителка на заведение. Мярката се променя няколко пъти – от постоянен арест през домашен арест до гаранция 2000 лв. накрая
Преди това е арестуван:
– През август 2006 г. – след рутинна проверка.
– През ноември 2005 – след като се сбил с охранителите си в хотел “България” в Бургас. Тогава проверяват алибито му заради убийството на търговеца- лихвар Володя Герговски, извършено в софийския квартал “Стрелбище”.
– През октомври 2005 – полицията претърсва дома му, а после го арестува, заедно с 60 негови гости, докато празнува имен ден в заведение в Бургас. Поставен е под наблюдение.
– През септември 2005 – заради въоръжен грабеж и бой с хора на току що застреляния Георги Илиев, станал край Харманли година по-рано.
– През юли 2005 – за разпит след бомбения атентат в Обзор, при който загиват 2-годишната дъщеря и съпругата на концесионера на местния плаж Рали Пенков.
– През януари 2005 г. – в Стара Загора, за да бъде предотвратена битка между неговата банда и групировката на Златомир Иванов – Златко Баретата.
– През февруари 2004 г – когато е съден за незаконно притежание на оръжие, но след обжалване е оправдан.
– През май 2001 г. – когато са отвлечени двама созополски наркодилъри, защото търгували с дрога без да отделят проценти за Митьо-Очите
През януари 2001 г. – след взрив пред бар в Бургас.
На 9 ноември 2001 г. срещу Димитър Желязков беше извършен атентат в Несебър, при който загинаха съпругата му, брат й и охранител. Две години по-рано е била взривена негова кола в с. Ахелой, но без жертви.
Очите е популярен с фразата си след почти всяко съдебно заседание:
“Циркът свърши! Хайде да си ходим!”
Публкациите за него във вестниците носят еднотипни заглавия: Съдят до полунощ Митьо Очите, Митьо Очите замесен в политическа интрига в Несебър, Намушкаха с нож близък до Митьо-Очите, Нападнаха хора на Митьо Очите, Митьо Очите бие жена в боулинг, Хора на Митьо Очите се биха жестоко в Бургас, Разбиха бригада на Митьо Очите, Бивш военен уби бодигард на Митьо Очите в дискотека в Поморие, Човек на Митьо Очите с нож във врата…
- От години полицията си затваря очите за Киро Мавродиев – Циганина, защо ли?
- 62-годишен работник загина на пристанище в Бургас след инцидент с фадрома
- 23-годишен мъж от Разград открадна кутия с дарения от църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас
- В Бургас отбелязаха Световния ден за възпоминание на жертвите на пътя, деца положиха цветя на пътното платно
- Скара на дървени въглища ще има на коледния базар на площад “Тройката” в Бургас от 1 Декември до 1 Февруари