ЛЕГЕНДИ ЗА ИМАНЕТО НА ВЪЛЧАН ВОЕВОДА

ЛЕГЕНДИ ЗА ИМАНЕТО НА ВЪЛЧАН ВОЕВОДА

Автор: Анна ЗОГРАФОВА

Каре: За легендарния Валчан войвода легенди разказват, че всички хазни обирал с ищях, кеф и ум и затова събирал несметни богатства в не една от пещерите на Странджа. Образът му е описан като символ на герой, прочут и известен по-скоро като майстор-обирач на хазни. Така Вълчан войвода придобил най-вълнуващите човешки черти, характерни за българските хайдути – народни закрилници. Вълчан войвода е притежавал всички достойнства, необходими за един народен герой. Той е олицетворявал народния стремеж за преклонение пред силната, свободолюбива и властна личност. Вълчан по този начин от регионален се превръща в национален герой. Скритите в безкрайно дълбоките морски пещери на Странджа Вълчанови съкровища омайвали, привличали и плашели с тайнствения си блясък не един любител на приключения. И до днес старинна легенда разказва, че само в района на Змейкале – село Копривец, Русенско, войводата заровил 6 тона злато?! За съкровището знаел ексминистър Георги Йорданов. Там във времето на соца снмал един уникален фотограф – Костадин Марков, но и той отдавн не е жив.

• Mr PER® Дървени въглища 3 кг – Кубински въглища Марабу
• Нигерийски дървени въглища
• Кубински дървени въглища

[visual-link-preview encoded=”eyJ0eXBlIjoiaW50ZXJuYWwiLCJwb3N0IjoxNDU2LCJwb3N0X2xhYmVsIjoi0J/Rg9Cx0LvQuNC60LDRhtC40Y8gMTQ1NiAtINCd0LjQvNCwINGB0Lgg0LzQuNGB0LvRj9GCLCDRh9C1INGJ0LUg0LPQuCDQvtGB0YLQsNCy0LjQvCDQtNCwINGB0Lgg0YXQvtC00Y/RgiDQv9C+INC+0YHRgtGA0L7QstC40YLQtSDRgSDQv9Cw0YDQuNGC0LUg0L3QsCDRg9Cx0LjQtdGG0LAg0KDRg9GB0LXQsj8iLCJ1cmwiOiIiLCJpbWFnZV9pZCI6MTQ1NywiaW1hZ2VfdXJsIjoiaHR0cDovL3d3dy5pdXN0aXRpYS5iZy93cC1jb250ZW50L3VwbG9hZHMvMjAyMy8wMi9wbGFtZW4tcnVzZXYtYnVyZ2FzLWthc2Fib3ZhLWthbG95YW5vdi1rb3J1cHRzaXlhLndlYnAiLCJ0aXRsZSI6ItCd0LjQvNCwINGB0Lgg0LzQuNGB0LvRj9GCLCDRh9C1INGJ0LUg0LPQuCDQvtGB0YLQsNCy0LjQvCDQtNCwINGB0Lgg0YXQvtC00Y/RgiDQv9C+INC+0YHRgtGA0L7QstC40YLQtSDRgSDQv9Cw0YDQuNGC0LUg0L3QsCDRg9Cx0LjQtdGG0LAg0KDRg9GB0LXQsj8iLCJzdW1tYXJ5Ijoi0J3QuNC80LAg0YHQuCDQvNC40YHQu9GP0YIsINGH0LUg0YnQtSDQs9C4INC+0YHRgtCw0LLQuNC8INC00LAg0YHQuCDRhdC+0LTRj9GCINC/0L4g0L7RgdGC0YDQvtCy0LjRgtC1INGBINC/0LDRgNC40YLQtSDQvdCwINGD0LHQuNC10YbQsCDQoNGD0YHQtdCyID8g0JrQsNC60LLQviDRgdC1INGB0LvRg9GH0LLQsCDRgSDQsdGD0YDQs9Cw0YHQutCw0YLQsCDQv9GA0LDQstC+0YDQsNC30LTQsNCy0LDRgtC10LvQvdCwINGB0LjRgdGC0LXQvNCwPyDQktGK0LfQvNC+0LbQvdC+INC70Lgg0LUg0LLRgdC40YfQutC4INC00LAg0YHQtSDQv9GA0LDQstGP0YIg0L3QsCDRgNCw0LfRgdC10Y/QvdC4INC30LAg0LXQtNC40L0g0YPQsdC40LXRhiDQutCw0YLQviDQoNGD0YHQtdCyLCDQutC+0LnRgtC+INGB0Lgg0LUg0L/Qu9Cw0YLQuNC7LCDQutC+0LPQsNGC0L4g0YbRj9C7INCz0YDQsNC0INCy0LXRh9C1INC1INCz0LvQtdC00LDQuyDQutCw0Log0YHQtSDQvtC/0LjRgtCy0LDRgiDQtNCwINC/0L7QutGA0LjRj9GCINC10LTQvdC+IFsmaGVsbGlwO10iLCJ0ZW1wbGF0ZSI6InVzZV9kZWZhdWx0X2Zyb21fc2V0dGluZ3MifQ==”]

ВЪЛЧАН – И СТРАШЕН БЕШЕ ХАЙДУТИН….Това, което навремето Христо Ботев е писал за Чавдар войвода – с пълна сила важи и за Вълчан, който е бил наистина войвода е реална историческа личност. Хайдутувал е през ХVIII век. Според една от версиите бил роден в с. Паспалево, Лозенградско. Водил дружината се в района на Странджа и Стара планина. Вълчан подпомагали хайдутите на небезизвестния Стоян войвода. А четата на Вълчан действала най-вече по пътя Цариград – Виза – Силистра. Оттам минавали търговските кервани, богати османски чиновници и търговци. Аверите на Вълчан често слизала и в околностите на Чорлу, нападали османски хазни и османски насилници. Така Вълчан се прочул. Заради хубостта си станал легендарен и с факта, че закрилял бедни и изтерзани и българи и турци. Парите раздавал на бедните. Друга част закопавал за закупуване на оръжие и за подготовка на всенародно въстание. Народните песни в сборника на братя Миладинови възпяват мъжките му качества, смелостта и подвизите му. Според старинно предание, в неговата чета отишъл и легендарният поп Мартин. Поп Мартин войвода бил силно кахърен от факта, че неговата булка заради ненагледна хубост била отвлечена в харема на русенския паша. Впоследствие поп Мартин заедно с Вълчан войвода организирали убийството на същия този паша.И днес Вълчан от две столетия е много популярен сред иманярите.
Битуват десетки легенди за закопани от него съкровища. Така за югоизточния край на Сакар планина в местността Дервиш тепе една легенда разказва, че там, в много , много стари времена съществувало голямо кале, под което имало огромно подземие с тунели, стигащи чак до морето. Вътре било пълно с несметнати богатства – злато, сребро и скъпоценни камъни. Двата входа за пещерата били нависоко в скалите. А пък на запад от Тополовградското с. Устрем се намира известният Хайдушки Устремски манастир Света Тройца за който в друго едно предание се разказва как през турско по този път за Одрин, покрай река Тунджа минавали турска хазна и турска поща. Хайдути на Вълчан издебвали керваните в местността Даркая, непосредствено до манастира и ги обирали. Златото криели в пещера на 200 метра високо в скалите. По същите места обаче се спречкали и кръстосали страсти и мераци на Христо Войвода, Каракольо, Инджето и Вълчан. По същото време турците опожарили и унищожили манастира. Христо войвода като позастарял там се и замонашил, а с помощтта на Кара Кольо, Индже войвода и Вълчан съградили на същото място нов манастир. Тогава Христо се подстригал и впоследствие станал и игумен с името Хрисант.. След смъртта му четниците и на Индже и на Вълчан са се клели на гроба на дяда игумена Хрисанта. А надгробната плоча, надписана с името на Хрисант се пази и до днес в манастирската черква. Според П. Р. Славейков, Вълчан войвода накрая е бил заловен от леденишкия спахия Ахаладолу, след което съдбата му вече е неизвестна. Тогава войвода на дружината става силната и красива българка Рада. Ето и част от едно предание за Вълчан: “…До есента той бродил от Варна до Одрин и където минел, славата му се увеличавала. Султанът издал ферма, като обявил десет хиляди гроша награда за главата му. На другата година той съобщил на всичките си воеводи на чети на връх Гергьовден да се съберат на римското кале на Големия Станчов полугар. Там Вълчан изкопал голям камък – голямо каменно кресло. Около креслото издълбал 72 дупки за знамената на по-малките чети – на брой 72 и за 7-те чети, водени от жени-войводи, сред които най-гиздава и смела била Рада войвода от търновското село Качица. А най-отгоре на камъка стояло знамето на Вълчан с инcигнии – СИВ РИС НА СИН ФОН! Като се събрали всичките му воеводи и четници, Вълчан дал заповед всяка година те там по същото време да донасят десятък от обирите на хазните. Това било, в името на идеята да се съберат пари за освобождението на България. Така за да всее смут в турците, Вълчан войвода решил Вълко от Асеновлак да вземе неговото име – името Вълчан. Тогава накарал един каменоделец да изкове същите като неговите знаци. Със същото име Вълчан, истинският Вълчан войвода кръстил и Петър войвода от Горна Джумая. След като благословил аверите си с новите имена, завързал им очите и ги завел в една пещера, наречена Общата маара. Там отвързвал очите им и те видели приказни огромни богатства като в приказката за Али Баба и Сезам. Върху еленови рога отново вътре в пещерата, окачени на телове висели златни и сребърни огърлици, накити, щитове, шлемове и ризници, направени от чисто злато. Пещерата била пълна и със седла и оръжия, обточени със скъпоценни камъни…
В една друга от многобройните си дворци – пещери на Калето, Вълчан войвода уредил лечебница за ранени хайдути Част от преданията за народния герой Вълчан са записал българският гражданин Борислав Величков. И най-интересното в тях е, че точно тези пасажи в повествованието, в които става дума за скривалища са много точни както и описанията на тези пещери в народните песни. Описанията дори в преданията се оказали впоследствие много точни. Говори се, че има скрити документи, в които се цитира, че парите за построяването на сградата на Софийския университет били дарени лично от Вълчан войвода чрез двамата братя общественици от миналия век – Евлоги и Христо Георгиеви.
От документи, донесени тайно от Турция от г-н Мустафа Акифов – български турчин, през 80-те години на миналия век стана ясно, че Вълчан бил изключително образован за времето си българин. Тогава той говорел и пишел на седем езика. Имал невероятни познания и умения в древните бойни изкуства на които обучавали монаси даже и по нашите манастири по тертипа на изкуствата, преподавани в Шао Лин. С помощта на приятеля на Акифов, фотографа – журналист Костадин Марков, който днес е покойник бил заинтригуван ексминистърът на културата на Република България – Георги Йорданов. Акифов му представил оригинални турски документи, описващи място в района на Змейкале в село Копривец, Русенско, където Вълчан спрятал турска хазна, бели меджидии – общо над 6 тона злато?! В документите, по думи на Акифов се споменавало, че много дълбоко в земята, /на дълбочина повече от 30 метра в скали/, в района на Калето Вълчан закопал турска хазна. При проведените проучвания на документите от компетентни археолози се оказало, че описаните капани, както и мястото, фиксирано в един от тях действително съществуват. Дори по време на разкопките през 80-те години на нашия век е документирано, че е загинал човек, ангажиран на обекта на разкопките, който по непредпазливост не обърнал внимание на един от описанинте капани. Впоследствие проучванията и разкопките на мястото на обекта Змейкале в село Копривец били забранени, а за времето на мандата на министър Елка Константинова, /времето в което тя е оглавявала културното ни министерство/, журналистът Марков разказвал, че от разговорите си с нея останал с впечатлението, че г-жа Константинова нямала абсолютно никаква представа, че подобен археологически обект въобще съществувал. Документацията тогава просто се “била изпарила”…по един странен тайнствен и необясним начин. Дали отново някога ще бъдат намерени следите на документите, донесени от Турция и легендарната хазна със злато, която и иманяри от десетилетия нищят в този край – Времето ще покаже…

П.С. ОТ БГ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ:
“През 1811 г. Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев(1786-1846 г.) в Букуреш, който е вуйчо на първия масон в България – Георги Сава Раковски. Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо: „моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан войвода е поддържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
Водил дружина, Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска. С побратимите си в хайдушкия занаят построил 2 манастира.

Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал злато и сребро не само от турските бейове, но е намирал и стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел – да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно). Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България.

„През 1795 г. Вълчан и брат му Костадин – /брат или побратим/, който е бил значително по-възрастен от него, отиват при дядо Делю, който свързва Вълчан с Христо войвода, прочут по Странджа и Сакар. Вълчан е бил тогава на 18 години, висок, снажен, напет и едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци…“. От този текст някои изследователи вадят заключение и изчисляват годината, в която е роден Вълчан войвода . евентуално Вълчан Иванов Пандурски – роден в 1775 година?

По време на Въстанието в Тракия през Руско-турската война /1828 – 1829/, 53-годишният легендарен войвода е участвал с четата си заедно с българския доброволчески отряд на Стойко Маврудов в освобождаването и отбрната на Созопол заедно с руските флотски части срещу турците.”

Друга легенда разказва как трима мисионери учени от Ватикана, с помощта на турски везир се свързали с четата на Вълчан. Те търсели определени места в Странджа , Родопа и Витоша. Разполагали с карти от римско време. Първоначално ги съпровождал редовен турски аскер, но везирът се договорил с Вълчан и за по сигурна безопасност на чужденците, настоял хайдутите му да придружават и пазят високите гости като им окажат всяко съдействие и предоставят възможност да посетят местностите, пещерите, мините и калетата, които били отбелязани на техните стари карти.

Говори се още и, че много години керваните с хазните, преминаващи през територията на поробена България традиционно били ограбвани, а парите събирани и раздавани на бедни, на болни и ползвани за делото по освобождаването на страната.. След като Вълчан се отказал от хайдутлука, неговите побратими десетки години местели съкровищата на различни места.заради което това, за което се заело не било намерено..Има немалко книги и изследвания. Вълчан войвода е писал Иван Бубалов, описвайки го като спасител и защитник на поробените българи. Дори се говори, че той проводил много злато на руския император Александър Втори за да открие фронт и започне война за освобождението на България. Записано е и предание, разказвано от някой си сто годишен дядо от село Вършило, чийто предци били ятаци на четата на Вълчан. Дори се знае, че Вълчан е имал свои двойници за да не бъде хванат и по тази причина данните за това къде е роден и къде е починал са различни. За този легендарен български герой са писали още П. Р. Славйков, Панайот Хитов, Иречек, Петко Росен, Балчо Нейков, Георги Поп Аянов, Руси Вълчанов Тодоров, Горо Горов, В. Конобеев и други. Последно и покойният академик Антон Дончев пожела да обобщи това, което е открито и намерено по библиотеките в страната като започна да пише книга за Вълчан, но този труд остана недовършен. Вероятно синът и внукът на академика, които в момента са наследници на неговите авторски права ще издадат недовършената му последна книга, която ще се чете с огромен интерес.

Анна Зографова, журналист – международник, член-кореспондент на Международната академия по българознание, иновации и култура /МАБИК/.

[email protected]