ПОЛША ОТКАЗВА ЕС ДА И СЕ МЕСИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРАВНАТА ПОЛИТИКА И ДА И НАЛАГА ЗАКОНИ НЕГЛАСУВАНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА НА ПОЛША

ДЕЦАТА НИ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ ЗАКОНИ НОВИНИ ОБЩЕСТВО ПОЛИТИКА РАЗСЛЕДВАНИЯ ТЕМА НА ПРИЦЕЛ ТЕМИДА Uncategorized

СТАНОВИЩЕ на института за правна култура Ордо Юрис, Полша, във връзка с новия документ на ЕС за “борба с насилието, основано на пола, защита на жертвите и наказание за нарушителите”:- Чл. 82, п. 2 и чл. 83, п. 1 от ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ДФЕС) не могат да бъдат правно основание за предприемане на законодателни действия от ЕС с цел унифициране на независимото наказателно право на държавите-членки. Освен това на практика планираното налагане на единни дефиниции за престъпления на държавите-членки би представлявало нарушение на договорното правило, предвидено в чл. 67, п. 1 от ДФЕС. Член 84 от ДФЕС също не е достатъчно правно основание за действията на Комисията по отношение на инициативата, касаеща пола и домашното насилие. Всъщност тази инициатива упълномощава институциите на ЕС единствено да приемат мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите-членки за превенция на престъпността. Разпоредбата също така изрично изключва всякакви действия на ЕС, водещи до съгласуване (дори минимално) на националните законодателни и регулаторни разпоредби.- Пътната карта (насоките), представена като основа за законодателната инициатива, предложена от Европейската комисия, е изцяло създадена върху противоречивата концепция за насилие, основано на пола. Тази концепция приема, че женствеността и мъжествеността са социални конструкции и че насилието над жени е структурен феномен, чиято причина се крие в различното възприемане на жени и мъже.- Този документ показва, че приемането на Истанбулската конвенция от Европейския съюз е политически приоритет. Освен това приема, че в случай на отхвърлане на Истанбулската конвенция от ЕС, ще е необходимо да се приложи правно обвързващ документ на ниво ЕС, основан на същите противоречиви предпоставки за борба с насилието като Конвенцията. Междувременно трябва да се подчертае, че ИК все още е спорна и редица държави-членки отказват да я подпишат, което възпрепятства приемането ѝ в целия ЕС.- Идеята за борба с насилието, основано на пола, която е предложена в инициативата, е неефективна и пристрастна. Поради своя идеологически характер (обсъден в предната част на този документ) игнорира действителните причини за домашно насилие, като злоупотреба с алкохол и други вещества, разпадане на семейството, социална изолация или сексуализация на образа на жената в медиите и порнографията.- Пристрастният и идеологизиран характер на перспективата за насилие, основано на пола, се изразява в неефективността му в борбата срещу домашното насилие и насилието над жени, което става ясно от изследването на Fundamental Rights Agency (Агенцията за основните права) през 2014 г., посочено в документа, и по-скорошни проучвания на Организацията за икономическосътрудничество и развитие (ОИСР) (2018 г. ).- Пътната карта също така пренебрегва факта, че най-ефективните средства за защита срещу насилието са добре функциониращите семейни и социални норми.

ПО СЪЩИЯТ НАЧИН И НАШЕТО БЪЛГАРСКО ПРАВО Е РАЗРЕШИЛО ВЪПРОСА, че межународни договори не могат да дефинират състави на престъпления доколкото това е суверенно право на държавата да провежда сама наказателно-правната си политика.

Решение № 7 на КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !
от 2 юли 1992 г.  по к.д. № 6/92 г.
за тълкуване на чл. 5, ал. 2, 3 и 4 от Конституцията
(Обн., ДВ, бр. 56 от 10 юли 1992 г. )

1. Международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, но необнародвани в „Държавен вестник“, не са част от вътрешното право на страната, освен ако са приети и ратифицирани преди сега действащата Конституция и по съществуващия при ратификацията им ред обнародването им не е било задължително. Последните нямат предимство по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията пред нормите на вътрешното законодателство. Такова предимство придобиват от момента на обнародването.

2. Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени деяния (действия и бездействия) са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължения за промяна на законодателството.

ЦЯЛОТО РЕШЕНИЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК

ЗА Семейството

Против „Джендър“ образованието в училищата

ИЗТОЧНИК ТУК

White CBNNews Logo
White CBNNews Logo

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.