СТАНОВИЩЕ на института за правна култура Ордо Юрис, Полша, във връзка с новия документ на ЕС за “борба с насилието, основано на пола, защита на жертвите и наказание за нарушителите”:- Чл. 82, п. 2 и чл. 83, п. 1 от ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ДФЕС) не могат да бъдат правно основание за предприемане на законодателни действия от ЕС с цел унифициране на независимото наказателно право на държавите-членки. Освен това на практика планираното налагане на единни дефиниции за престъпления на държавите-членки би представлявало нарушение на договорното правило, предвидено в чл. 67, п. 1 от ДФЕС. Член 84 от ДФЕС също не е достатъчно правно основание за действията на Комисията по отношение на инициативата, касаеща пола и домашното насилие. Всъщност тази инициатива упълномощава институциите на ЕС единствено да приемат мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите-членки за превенция на престъпността. Разпоредбата също така изрично изключва всякакви действия на ЕС, водещи до съгласуване (дори минимално) на националните законодателни и регулаторни разпоредби.- Пътната карта (насоките), представена като основа за законодателната инициатива, предложена от Европейската комисия, е изцяло създадена върху противоречивата концепция за насилие, основано на пола. Тази концепция приема, че женствеността и мъжествеността са социални конструкции и че насилието над жени е структурен феномен, чиято причина се крие в различното възприемане на жени и мъже.- Този документ показва, че приемането на Истанбулската конвенция от Европейския съюз е политически приоритет. Освен това приема, че в случай на отхвърлане на Истанбулската конвенция от ЕС, ще е необходимо да се приложи правно обвързващ документ на ниво ЕС, основан на същите противоречиви предпоставки за борба с насилието като Конвенцията. Междувременно трябва да се подчертае, че ИК все още е спорна и редица държави-членки отказват да я подпишат, което възпрепятства приемането ѝ в целия ЕС.- Идеята за борба с насилието, основано на пола, която е предложена в инициативата, е неефективна и пристрастна. Поради своя идеологически характер (обсъден в предната част на този документ) игнорира действителните причини за домашно насилие, като злоупотреба с алкохол и други вещества, разпадане на семейството, социална изолация или сексуализация на образа на жената в медиите и порнографията.- Пристрастният и идеологизиран характер на перспективата за насилие, основано на пола, се изразява в неефективността му в борбата срещу домашното насилие и насилието над жени, което става ясно от изследването на Fundamental Rights Agency (Агенцията за основните права) през 2014 г., посочено в документа, и по-скорошни проучвания на Организацията за икономическосътрудничество и развитие (ОИСР) (2018 г. ).- Пътната карта също така пренебрегва факта, че най-ефективните средства за защита срещу насилието са добре функциониращите семейни и социални норми.
ПО СЪЩИЯТ НАЧИН И НАШЕТО БЪЛГАРСКО ПРАВО Е РАЗРЕШИЛО ВЪПРОСА, че межународни договори не могат да дефинират състави на престъпления доколкото това е суверенно право на държавата да провежда сама наказателно-правната си политика.
Решение № 7 на КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ !
от 2 юли 1992 г. по к.д. № 6/92 г.
за тълкуване на чл. 5, ал. 2, 3 и 4 от Конституцията
(Обн., ДВ, бр. 56 от 10 юли 1992 г. )
1. Международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, но необнародвани в “Държавен вестник”, не са част от вътрешното право на страната, освен ако са приети и ратифицирани преди сега действащата Конституция и по съществуващия при ратификацията им ред обнародването им не е било задължително. Последните нямат предимство по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията пред нормите на вътрешното законодателство. Такова предимство придобиват от момента на обнародването.
2. Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени деяния (действия и бездействия) са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължения за промяна на законодателството.
ЦЯЛОТО РЕШЕНИЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ КАТО НАТИСНЕТЕ ТУК
ЗА Семейството
Против “Джендър” образованието в училищата
