ПЕТЪР НИЗАМОВ
ЕТО КАК БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ СТАНАХА “МАКЕДОНЦИ” :
ПЪРВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ
Наред с масовите убийства без съд и присъда в края на 1944 г. и през цялата 1945 г. сърбокомунистическите власти организират и съдебни процеси срещу водещата българска интелигенция.
Сред първите подсъдими са: Д. Гюзелев от Дойран, доктор по философия, инж. Д. Чкатров от Прилеп, инж. Спиро Китинчев от Скопие, д-р К. Робев от Битоля, д-р В. Светиев от Битоля, д-р Вл. Туджаровски от с. Любойно, Битолско, инж. Хр. Светиев от Битоля, д-р Ас. Татарчев от Ресен, В. Хаджикимов от Щип, д-р П. Бърдаров от Прилеп, Ст. Стефанов, юрист от Кратово, Ил. Коцарев, юрист от Охрид, инж. В. Спанчев от Дебърско, Роза Койзеклиева, учителка от Щип, Н. Павлов, юрист от Тетово, д-р Бл. Панчев от Скопие, д-р П. Хитров от Велес, Ал. Костов, юрист от Битоля, Хр. Ризов, тьрговец от Битоля и хиляди техни сподвижници и последователи от цяла Вардарска Македония, все видни дейци на ВМРО и Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО). Освен в борбата срещу сръбското робство, в годините на освобождението 1941 -1944 г. те застават начело на българското национално-културно дело в Македония. Чрез тяхното съдене и „осъждане”, пише в своите спомени В. Хаджикимов, новите сърбокомунистически власти изправят на подсъдимата скамейка българската история, българското национално съзнание, култура и език в Македония. В сръбските съдилища до 1941 г. борците за освобождение на Македония са съдени по Закона за преследване и унищожаване на разбойниците или по ЗЗД. Сега, пред „македонския съд”, ги изправят по „Закона за македонската чест”. Всеки, който се чувства българин или смята, че историята, езикът и националността на славянското население в Македония са български, автоматично попада под суровите наказателни параграфи на този антибългарски закон с дежурното обвинение, че работи против „народа и държавата”, че е враг на „нова Югославия”, на братството и единството на „югославските народи” и пр.
Преследваните от сърбокомунистическите власти българи се оказват подсъдими за същите обвинения, както и пред кралските сръбски съдилища до 1941 г. – затова, че са българи, че се борят за свободата на българите в Македония, че искат да откъснат Вардарска Македония от Югославия, да създадат независима Македония или да я присъединят към България и т.н. За тези обвинения Д. Гюзелев, Д. Чкатров и още 200 души техни другари ка Студентския процес в Скопие през 1927 г. са осъдени на по 15-20 години строг тъмничен затвор от сръбските поробители.
Закон за обида на македонската национална чест”, предвиждащ до 10 години затвор за всеки, който се нарече “българин”, българският национален дух се опазва несломим и през този най-тежък период за македонските българи. Независимо от репресиите и тогава са се намирали герои, които не само са пазили непокътнато в сърцата си българското самосъзнание, но и са намирали душевната сила публично да го заявяват. Неповторима със своята смелост и съобразителност е постъпката на Тодор Манасиев, адвокат в град Щип, който кръщава родилите му се близнаци – момче и момиче – Плиска и Преслав, т.е. с имената на първата и втората българска столица. Възпитани в патриотичен дух, децата му на дело доказват, че са достойни за смисъла, вложен в имената им. През 1970 г. Плиска Манасиева е студентка трета година по славянска филология в Софийския университет. Баща й се разболява и тя се връща в Република Македония да го види. Не след дълго двамата били арестувани с обвинение: открито манифестиране на българско народностно чувство. Пред съда в Щип, юни 1970 г., двадесетгодишната нежна девойка заявява: “Българка съм и никой не е в състояние да ме разубеди. И не само аз, а и всички македонски славяни са част от българския народ. Аз не съм сама. Като мен са хиляди, които още се страхуват да излязат с българско народностно съзнание, но и това ще стане. Затова с гордост ще понеса всяка присъда за това ми убеждение.”. Плиска е осъдена на година и половина затвор и изпратена в затвора в Пожаревац /Сърбия/, а баща й – Тодор Манасиев – е осъден на три години затвор.
Петричанката Ана Паскова е била съдена по Закона за македонската чест, който е отпреди петдесет години. На 13 май Втори районен съд в Скопие я осъди за нарушаване на обществения ред след скандал в автобус за Скопие. Абсурдно е, но този закон все още действа в съседна Македония.
ДЕСИ ДЕНЧЕВА
23-годишната Ани Паскова от Петрич е била бита от полицаи в Скопие и осъдена заради изразяване на пробългарска позиция, съобщи вчера зам.-председателят на ВМРО Борис Янчев. Той има копие от съдебното решение и медицинското свидетелство, което си е извадила жертвата – преводачка в гръцка шивашка фирма.
На 10 май Паскова пътувала с автобус до Македония на гости при приятеля си. Заговорила се със Зорка Чочоровска, учителка в скопското училище “Г. Димитров”. Тя твърдяла, че се занимава с генетика, че македонската нация е най-силната на Балканите и че няма българи чак до Благоевград. “Аз съм българка”, заявила Паскова. Последвал скандал, в който се намесили и другите пътници, започнали да крещят на нашенката и да я блъскат. Когато пристигнали, не я пуснали и извикали полиция. Прибирали я и я държали 2 денонощия в ареста без право на адвокат и връзка с българското посолство.
“Удряха ми шамари, едното ми око беше цялото синьо. Заплашваха ме и ме тормозеха психически, особено като разбраха, че приятелят ми е албанец”, разказа по телефона пред “Сега” Паскова.
На 13 май я изправили пред съда, без да й дадат възможност да говори. Веднага последвала присъда с мотиви: “Нагло и на висок тон е твърдяла, че в България няма македонци и че Александър Македонски е византиец, с което е предизвикала морални щети за намиращите се в автобуса граждани и е нарушила Закона за престъпленията срещу обществения ред и мир.” На българката била наложена глоба от 10 000 денара (около 300 евро) или 10 денонощия затвор. След още една нощ в ареста на другия ден тя платила, както и 1000 денара разноски по делото. Сложен й е и “черен” печат със забрана да влиза в Македония 5 г.
На 16 май Паскова била натоварена в полицейска кола и откарана до българската граница.
“По пътя единият от полицаите се качи отзад, където вратите не се отварят, и опита да ме изнасили. Заканих се, че ще разглася случая, и той се отказа”, разказа още жертвата. Тя обмисля дали да заведе дело срещу държавата Македония в Страсбург.
От нашето Външно заявиха, че случаят се проучва.