Покупателната способност нараства с над 80% за десетилетие 2026

/Автор – Адриан Николов, Институт за пазарна икономика/

Данните за доходите, потреблението и бедността очертават картина на нарастващо благосъстояние през последната години, а не на обедняване. Реалните доходи и покупателната способност на домакинствата се повишават, а структурата на разходите постепенно се измества от базови потребности към повече разходи за свободно време, култура и образование. В същото време бедността и неравенството остават сериозен проблем, но са все по-силно концентрирани в определени уязвими групи. Това ясно демонстрира, че социалната политика трябва да се насочва по-прецизно към хората с най-висок риск.

Индексът на реалния доход – с други думи, промяната на средния доход минус инфлацията, което измерва промяната в покупателната способност– расте с равномерни темпове през последното десетилетие. Ясно можем да отграничим три периода – относително бавен линеен ръст до 2021 г., временно забавяне заради на двуцифрената инфлация през 2022 г. и отчетливо ускоряване на ръста през последните две години: между 2023 и 2024 г. увеличението на реалния доход е с 13%, между 2024 и 2025 г. – 12%. Това за пореден път подчертава извода, че не само е несъстоятелно да се говори за обедняване (и съответно да се мислят мерки за справянето с него), напротив – въпреки значителната инфлация през последните пет години, домакинствата могат да си позволят почти два пъти повече стоки и услуги в сравнение с десетилетие по-рано.

Този процес е свързан и с постепенна промяна в структурата на разходите на домакинствата. Храната вече заема 29,3% от общите разходи, спад от 1,5 пр.п. спрямо 2016 г. – т.е. българите отделят по-малко за храна въпреки изпреварящата инфлация при хранителните стоки. Независимо от значителния ръст на цените на недвижимите имоти и наемите, общите разходи за дома (включващи и режийните) са намалели от 14,3% на 10,7%. Обратно, ръст има в дела на разходите за свободно време, култура и образование в домакинските бюджети. Значително повишение има и при дела на данъците и социалните осигуровки (до общо 15,4% от разходите), което отразява увеличаването на трудовите възнаграждения, високата заетост и рекордно ниска безработица.

По-умерен оптимизъм идва по линия на данните за бедността през 2025 г. Делът на бедните се задържа над 21%, но заради спада на населението броят на хората под актуалната линия на бедност е 1,369 млн. души, което представлява номинален спад дори и спрямо 2022 г., когато броят на бедните е бил над 1,55 млн. души. Важно е да отбележим, че линията на бедност (442 евро за 2025 г.) расте с темп над годишната инфлация, което означава, че покупателната способност на домакинствата около линията на бедност нараства. Повод за умерен оптимизъм дава и постепенното свиване на показателите на неравенство, въпреки че страната остава сред тези с най-високо неравенство в дохода в рамките на ЕС.

Основните фактори зад бедността остават без промяна. Делът на бедните сред ромите приближава 2/3, докато при българите е отчетливо под средния за страната – 15%. При хората с начално и без образование бедните приближават 50%, а сред безработните той е 55%. Тези три фактора – успешното участие на пазара на труд, образованието и провалената ромска интеграция до голяма степен определят динамиката и разпределението на бедността у нас и, заедно с изпреварващия ръст на доходите на горните доходни групи, формират неравенството.

Моментната снимка на доходите, покупателната способност и бедността дават ясна насока за нужните промени на социалната политика в непосредствено бъдеще. Липсват аргументи за мерки в подкрепа на потреблението или намеси в цени, още повече за такива насочени хоризонтално към цялото население; още повече, те създават риск от допълнителна инфлация. Остава обаче нуждата от преформатиране на модела на социална помощ в посока по-добро прицелване на разходите чрез профилиране и оценка на реалните потребности – това следва да е приоритет на екипа на бъдещия социален министър. Конкретните стъпки към това, са, най-общо:

  • Обединяване на основните помощи в единна доходна подкрепа — месечни социални помощи, отопление и част от семейните помощи да се оценяват по общ критерий: дохода на домакинството.
  • Разделяне на подкрепата на два ясни вектора — първият да е универсална подкрепа срещу бедност и материални лишения, а вторият — подкрепа за хора със специфични потребности, например нужда от грижа, самостоятелен живот или допълнителни средства, свързани със здравословно състояние.
  • По-пълна интеграция на услуги, лична помощ и парични трансфери — системата да започва от оценка на нуждите на конкретния човек и домакинството, след което да предлага комбинация от социални услуги, лична помощ и финансова подкрепа; на местно ниво това означава една контактна точка и повече услуги в дома и общността.

Материалът Покупателната способност нараства с над 80% за десетилетие е публикуван за пръв път на Rousse.Info – Новини и събития от Русе и Русенска област.

Покупателната способност нараства с над 80% за десетилетие 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-04-25 06:56:04 Русе, Русе новини, новини Русе, област Русе, Русе днес, събития Русе, криминални новини Русе, катастрофа Русе, община Русе, Русе област новини. Русе Бяла Две Могили Ветово Сливо поле Иваново. Бяла новини, Две могили новини, Ветово новини, Сливо поле новини, Иваново новини, Русе спорт, Русе култура, Русе политика, Русе икономика, Русе инциденти, Русе трафик, Русе времето, Русе работа, Русе образование, Русе училища, Русе болница, Русе събития днес, Русе полиция, Русе пожари, Русе репортаж, Русе медии. Александрово Алтимир Армените Асеново Алеково Балканци Бисерци Бъзън Блатница Борово Бъзън Буковец Ветово Видинци Висока поляна Врабево Върбица Глоджево Глоджево Глумче Горно Абланово Драганово Дряновец Железарци Живково Живково Здравец Златна нива Здравец Каменово Каменово Каменово Каменово Караманово Кардам Караманово Каварна Кладенци Кривня.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Rating
Scroll to Top