Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ откри гигантска галактика, която не се върти 2026

Според съвременните представи, първите галактики са започнали да се въртят, докато са се формирали, защото ъгловият момент на входящия газ и гравитацията са им повлияли да започнат да се въртят. В течение на много милиарди години някои галактики, особено тези в клъстери, са се сливали една с друга многократно. Комбинираните им въртения са се подсилвали или частично са се неутрализирали взаимно. Затова някои галактики, най-близки до Земята (и следователно също сравнително млади), показват бавно общо въртене, но много произволни движения на звезди в тях.

За този процес е нужно изключително дълго време, така че е изненадващо, че галактиката XMM-VID1-2075 вече е достигнала това състояние, когато Вселената е била на само на 2 милиарда години. Форест и неговите колеги от изследването MAGAZ3NE (Massive Ancient Galaxies at z>3 NEar-Infrared – Масивни древни галактики при z>3 близък инфрачервен спектър) преди това са наблюдавали тази галактика с обсерваторията „Кек“ в Хавай.

Разширяване на границите

Екипът използва космическия телескоп „Джеймс Уеб“, за да разгледа по-отблизо XMM-VID1-2075 и две други галактики на подобна възраст. Астрономите успяват да измерят относителното движение на материята вътре в тези галактики.

„Този тип изследвания често са правени с галактики, които са наблизо и са по-големи, което позволява провеждането на подобни изследвания от Земята. Но е много трудно да се направи това с галактики с голямо червено отместване, защото те изглеждат много по-малки в небето“, обяснява Форест. „Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ наистина разширява границите за този тип изследвания.“

От трите галактики, които са изследвали, една несъмнено се върти, едната е „доста хаотична“, а при третата – няма въртене, но има много произволно движение, съобщава Форест.

„Това съответства на някои от най-масивните галактики в локалната вселена, но е малко изненадващо да бъде открито толкова рано.“

Как тази галактика се е превърнала в „бавно въртяща се“ за по-малко от 2 милиарда години?

Едно възможно обяснение е, че това не е резултат от множество сливания, а от един-единствен сблъсък между две галактики, въртящи се в почти противоположни посоки. Тази хипотеза се подкрепя от наблюденията на екипа.

„В тази конкретна галактика виждаме голямо количество светлина отстрани. Това показва, че е навлязъл друг обект, който взаимодейства със системата и евентуално променя нейната динамика“, посочва Форест.

Астрономите продължават да търсят други, подобни обекти в ранната Вселена. Чрез сравняване на своите наблюдения със симулации, те могат да проверят различните предположения за формирането на галактиките.

„Някои симулации предсказват, че ще има много малък брой от такива невъртящи се галактики в ранната Вселена, но според симулациите трябва да са доста редки. Това е начин, по който можем да тестваме тези симулации и наистина да разберем колко често се срещат. Това може да ни даде информация за това дали нашите теории относно тази еволюция са правилни“, обяснява Форест.

Справка: Ben Forrest, Adam Muzzin, Danilo Marchesini, Richard Pan, Nehir Ozden, Jacqueline Antwi-Danso, Wenjun Chang, M. C. Cooper, Adit H. Edward, Percy Gomez, Lucas Kimmig, Brian C. Lemaux, Ian McConachie, Allison Noble, Rhea-Silvia Remus, Stephanie M. Urbano Stawinski, Gillian Wilson, M. E. Wisz. A massive and evolved slow-rotating galaxy in the early Universe. Nature Astronomy, 2026. https://www.nature.com/articles/s41550-026-02855-0

Източник: Non-Rotating Early Galaxy Is a Surprise to Astronomers, Andy Fell, University of California, Davis