До 1916 г. по Юлианския календар горещниците са били от 15 до 17 юли, а по днешния календар – Григорианския календар, са от 28 до 30 юли, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) Това е и причината в някои райони на България възрастни хора и до днес да казват, че „истинските горещници“ са в края на юли, независимо че в официалните календари празникът често се отбелязва на 15-17 юли.
Горещниците са свързани едновременно с църковния календар и със сезонните явления, а календарните реформи са променили съотношението между тях.
Традиционно в България горещниците са в три последователни дни: 15, 16 и 17 юли по стария (Юлиански) календар.
След гражданската календарна реформа през 1916 г. тези дати се изместват с 13 дни и съответстват на 28, 29 и 30 юли по днешния (Григориански) календар.
Това е интересно, защото, ако погледнем климата на България, краят на юли (28–30 юли) действително е сред най-горещите дни в годината в България. Средата на юли (15-17 юли по нов стил) е малко по-ранен период, съобщават от НИМХ.
Затова етнолозите смятат, че първоначално празникът вероятно е бил свързан с реалния пик на летните горещини, а не просто с фиксирана календарна дата. Когато календарът се е изместил спрямо сезоните, народната традиция е запазила датите по стария календар.
Има и още един любопитен момент. Ако върнем традицията назад към Средновековието (IX-XIV век), когато разликата между Юлианския и днешния Григориански календар е била само 6-8 дни, тогава горещниците биха се падали приблизително между 21-24 юли по днешния календар. Това също съвпада много добре с началото на периода на най-устойчивите летни жеги в България. Това е една от причините някои изследователи да предполагат, че празникът има много по-древен, предхристиянски произход и впоследствие е бил „закрепен“ към определени църковни дати, поясняват от НИМХ.
На кои дати е било пролетното и есенното равноденствие преди приемането на Григорианския календар
Преди приемането на Григорианския календар (1582 г.), датите на пролетното и есенното равноденствие не са били фиксирани. Те постепенно са се измествали поради натрупващата се грешка в Юлианския календар.
По времето на Юлий Цезар (46 г. преди новата ера) Юлианският календар е бил много точен и пролетното равноденствие е било около 25 март.
До Константин Велики и Първия Никейски събор то вече се е падало около 21 март. Именно затова Никейският събор приема 21 март за църковна отправна дата при изчисляването на Великден.
От НИМХ поясняват, че тъй като юлианската година е с около 11 минути и 14 секунди по-дълга от тропическата година, равноденствията продължават да се изместват с приблизително един ден на всеки 128 години.
Григорианският календар се въвежда през 1582 г.
Към 1582 г., когато е въведен Григорианският календар, пролетното равноденствие астрономически вече е настъпвало около 11 март по Юлианския календар (вместо около 21 март, както през 325 г.). Есенното равноденствие съответно е било около 13 септември по Юлианския календар (вместо около 23 септември).
За да се поправи това натрупано изместване, при реформата на Папа Григорий XIII след 4 октомври 1582 г. веднага следва 15 октомври 1582 г. Така календарът „прескача“ десет дни и пролетното равноденствие отново започва да се пада около 21 март, както е било по времето на Никейския събор.
Важно е да се прави разлика между астрономическата дата на равноденствието и датата в календара. Самото астрономическо явление не се е променило – променили са се само календарните дати, на които е било отбелязвано, заради неточността на Юлианския календар.
Как стои въпросът за датите на пролетното и есенното равноденствие в България
Конкретно за земите на днешна България, трябва да се има предвид, че до 31 март 1916 г. официално е използван Юлианският календар, а от 14 април 1916 г. – Григорианският. Разликата тогава вече е била 13 дни. Това означава, че пролетното равноденствие астрономически е настъпвало около 8 март по Юлианския календар, което съответства на 21 март по Григорианския.
Есенното равноденствие е било около 10 септември по Юлианския календар, което съответства на 23 септември по Григорианския. Следователно, ако един българин през XIX век е гледал календара, е щял да види, че пролетното равноденствие е около 8 март, а есенното равноденствие е около 10 септември, поясняват от НИМХ
Кога се падат горещниците? 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-07-18 13:58:45 Пловдив, Асеновград, Карлово, Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Пловдив, Пловдивска област, Асеновград, Карлово, Сопот, Перущица, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Родопи, река Марица, Стария град Пловдив, Капана, Античният театър, Археологически музей, Бачковски манастир, Тракийски гробници, минерални извори Хисаря, винопроизводство, земеделие, текстилна индустрия, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, университет Пловдив, регионални новини, Анево, Арнаутито, Баня, Белащица, Белозем, Белово, Брани поле, Брестник, Брестово, Бръшлян, Бяга, Бяла черква, Бяла река, Ведраре, Войводиново, Войсил, Войводово, Войнягово, Върбево, Върбовка, Градище, Граф Игнатиево, Дебелт, Долна махала, Добралък, Драгойново, Дълго поле, Житница, Житница (Стамболийски), Златитрап, Златни мостове, Злато поле, Иванково, Иганово, Калековец, Каменица, Карабунар, Караджово, Калоферци, Калоферци (Сопот), Карлово (село), Кърпачево, Катуница, Киселево, Кърнаре, Кърнаре (Карлово), Крумово, Кричим (село), Лясково, Лясковец, Лясковци, Маноле, Михилци, Мусачево, Ново село, Овощник, Оряховица, Павел баня, Певците, Първенец, Първомай, Перущица (село), Пепелина, Пиперково, Първомайци, Радиново, Радиново (Раковски), Розино, Розов дол, Ръжево Конаре, Садово, Садовец, Селец, Семчиново, Ситово, Соколово, Сопот (село), Старосел, Стряма, Стряма (Кричим), Стряма (Сопот), Тополово, Труд, Трихово, Труд (село), Трилистник, Устина, Хисаря (село), Чалъково, Чоба, Шишманци, Яврово