ДОМЪТ НА БЕРНАРДА АЛБА – ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ГРОТЕСКА НА ДЕБНЕЩАТА ТИРАНИЯ 2026

• Режисьорът Петър Денчев: … Където дългът е сковаваща форма, а желанието – неконтролируема стихия. Темите – за страха, който ражда авторитаризъм, репресираното желание и невъзможната индивидуалност

„Домът на Бернарда Алба“ е сливенското заглавие в афиша на тазгодишния Есенен театрален салон. Премиерата на новото представление на Сливенския драматичен театър по пиесата на Фредерико Гарсия Лорка е на 28 септември. Режисьор на спектакъла е известният на театралната общественост с талантливите си търсения млад режисьор, писател и театрален изследовател Петър Денчев. Освен че поставя успешно на театралните сцени в България и балканските страни, той е щатен режисьор на Сливенския театър. Последните му представления на сливенска сцена – „Боряна“ и „Дездемона“ – се радваха на безспорно признание от публика и критика. В разгара на репетиционния период задаваме първите въпроси към него за смисъла и съдържанието на предстоящата премиера.

– Г-н Денчев, защо избрахте да поставяте в Сливен „Домът на Бернарда Алба“?

– Откакто работя в ДТ “Стефан Киров” Сливен, споделям една политика, зададена от директорката Радост Костова, която се превръща в дългосрочно намерение. Тя се състои в това, че наред със съвременната драматургия, трябва да се поставят и произведения, които имат фундаментална драматургична тежест и тази пиеса на Лорка, заедно с “Кървата сватба”, безспорно е такава. Що се отнася до  мотивите – това е текст, който идва след множество други мои постановки тук – “Паническа опера”, “Дездемона”, “Боряна” и други. Надявам се, че градската публика вече има натрупани очаквания, както към съдържанието на сериозни спектакли, така и за по-формални експерименти. Тази пиеса е много интересна, защото ни позволява да изследваме границите на авторитарния модел в среда, където психологическото напрежение може да бъде преведено на съвременен сценичен език, без да се налага някакво осъвременяване на драматургията.

– Какво провокира интереса Ви към този последен шедьовър на Лорка, в който домът е равнозначен на затвор?

– Неизбежно ме привлича топосът на дома като психологически изолатор. Струва ми се, че при Лорка пространството всъщност се разгръща вътре в човека – то е синхронно с вътрешните му ограничения и усещания като родовата памет, като ограниченията на патриархалната общност и как моралът на тези архаични култури се превръща в репресивен инструмент. В известен смисъл, затварянето при Лорка и неговите персонажи тук произвежда автоагресия – отприщват се страсти на омраза, съперничество, имаме дори класово неравенство, което се активизира от действията на Бернарда Алба.

– Защо Лорка нарича пиесата си „драмата на селските жени в Испания“?

– Подзаглавието на Лорка е един вид документална и географска рамка, но мисля, че драматургичната му функция е социално-антропологична. С назоваването на “драмата на селската жена” той маркира една строго изолирана, патриархално капсулирана микросистема, в която социокултурните традиции придобиват характер на законов деспотизъм. Но пиесата всъщност отстранява тези битово-локални особености и издига конкретното наблюдение, което иначе би останало изолирано в определения исторически период до архетип на тоталитарната власт, на авторитарния контрол, на социалната потиснатост и подчинението на половете.

– Означава ли нещо липсата на мъжко присъствие в тази драматургична творба?

– Да, това е важен драматургичен похват. Отсъствието всъщност е интензивно присъствие. Мъжката фигура в лицето на Пепе ел Романо е трансформирана в невидим, но постянно структуриращ център на действието и желанието. Отсъствието на мъжкия образ демаскира факта, че патриархалната власт и нейните ограничения са дотолкова интернализирани от самите жени, че те стават най-зловещите носители на същата тази власт. Бернарда Алба репрезентира мъжката гледна точка в свят, в който мъжът физически отсъства.

– Коя от деветте актриси избрахте за ролята на Бернарда Алба и защо?

– Ролята на Бернарда Алба се изпълнява от Елена Азалова. Изборът е базиран на нейното ярко и мощно сценично присъствие, както и способността й да бъде прецизна в емоцията, в афектните състояния. Преди години съм работил два пъти с нея – веднъж в “Карнавал” от Жорди Галсеран в Старозагорския театър, когато тя беше номинирана за Аскеер за главна женска роля, а после игра и госпожа Капулети в “Ромео и Жулиета” пак в Старозагорския театър.

– В постановката Ви участват актриси от различни поколения, кое е онова, което смятате, че ще ги обедини в синтетичен театрален екип?

– Мисля, че когато актьорският състав работи не през битовата илюстративност, а през един общо стилистичен език, поколенческите разлики нямат значение.

– Лорка използва „говорещи имена“, за да подскаже съдбата на всяка от героините. Какво говорят те? Всички роли ли са главни в тази пиеса?

– Имената в тази пиеса наистина носят силен семантичен и символен товар, но – да, изглежда, че всички роли са главни.

– Знаем, че пиесата е изпъстрена със символите на внушението на Лорка. Какво доминира в сливенския спектакъл: имена, цветове, предмети, други индиректни препратки към действителността?

– В моето представление сме редуцирали етнографския момент, в който може човек да се плъзне към чистотата на цветовете – имаме почти монохромна среда, предметността е ограничена. Не търсим визуалната абстракция, но средата е минималистична, въпреки това атмосферна. Има и много хореографски моменти.

– На кои основни теми акцентирате в постановката си?

– Три са посоките – страха и как той поражда авторитаризъм, репресираното желание и невъзможната индивидуалност в този свят.

– Как решава Вашият прочит трагическата дилема за избора между дълга и желанието за лично щастие?

– В нашия прочит тази дилема не намира хармонично решение, защото самата структура на обществото, изобразено от Лорка, не допуска компромис. Дългът тук е сковаваща форма, а желанието – неконтролируема стихия.

– Какво искате да е посланието на сливенската постановка на „Домът на Бернарда Алба“ към публиката?

– Спектакълът е предупреждение за това какво се случва с човешката психика и с общността, когато формата надделее над съдържанието, а догмата замени емпатията. Искам публиката да разпознае механизмите на тиранията не просто като далечна испанска история, а като постоянно ни дебнеща възможност в собственото ни съвремие.

… Действащи лица в представлението са осем актриси: Елена Азалова, Божидара Тепалкова, Виктория Антонова, Ивея Симеонова, Катрин Янева, Кристин Цанова, Самуела-Ивана Церовска, Яна Бобева. Действащи лица в създаването на спектакъла са още: преводачът Лъчезар Мишев, сценографът Петър Митев и композиторът Христо Намлиев. Всички те очакват своята първа публика в Сливен, на 28 септември.

Интервю на Щилияна Василева

The post ДОМЪТ НА БЕРНАРДА АЛБА – ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ГРОТЕСКА НА ДЕБНЕЩАТА ТИРАНИЯ first appeared on Sliveninfo.

България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 ДОМЪТ НА БЕРНАРДА АЛБА – ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ И ГРОТЕСКА НА ДЕБНЕЩАТА ТИРАНИЯ 2026

Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица, Сливен, Сливенска област, Сините камъни, Карандила, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, Старият бряст, Военен клуб Сливен, крепост Туида, Жеравна, Котел, Нова Загора, Твърдица, река Тунджа, природен парк Сините камъни, текстилна индустрия, балкански туризъм, възрожденска архитектура, Национален фестивал на фолклорната носия Жеравна, минерални бани Сливен, летище Бършен, сливенски Балкан, тракийски могили, православни храмове, индустриална зона Сливен, лозарство, земеделие, културен туризъм, регионални новини Сливен, община Сливен, Абланово, Асеновец, Асеновци, Баня, Биково, Бинкос, Близнец, Богданово, Бозаджии, Боринци, Боров дол, Братан, Братанец, Брястово, Бяла паланка, Бяла, Бял кладенец, Бял извор, Везенково, Веселиново, Въглен, Гавраилово, Гергевец, Градец, Горно Александрово, Горно Ябълково, Градец, Долно Александрово, Драгоданово, Драганово, Дядово, Езерец, Жеравна, Желю войвода, Зайчари, Злати войвода, Иван Вазово, Изгрев, Ичера, Камен, Каменово, Караново, Катунище, Кермен, Кипилово, Ковачите, Козаре, Коньово, Кортен, Кошарите, Крушаре, Крива круша, Любенец, Малко Чочовени, Малко село, Медвен, Мечкарево, Младово, Млекарево, Мокрен, Момин проход (Сливенска обл.), Николаево (Сливенска обл.), Нейково, Новачево, Новоселец, Омарчево, Оризари, Панаретовци, Питово, Полско Пъдарево, Прохорово, Радево, Радецки, Раково, Речица, Самуилово, Сборище, Седларево, Селиминово, Сечище, Сини вир, Скобелево, Соколарци, Сотиря, Стоил войвода, Струпец, Стара река, Старо село, Стефан Караджово (Сливенска обл.), Стрелци, Съдиево, Сухаче, Съдийско поле, Тича, Тополчане, Трапоклово, Търнава, Филаретово, Червенаково, Чинтулово, Чокоба, Шивачево, Ябланово, Ясеново

БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-09-03 12:25:38