Предложението на премиера Румен Радев в съвременното българско училище да се използва един учебник по история, предизвика истинска вълна от противоречиви мнения. Болшинството от авторите, писали в интернет, настояват, че за обществото било много по-полезно историческият процес да се изследва и представя в свободна форма – без някакви задължителни ограничения. По простата причина, че отделните граждани имали предпочитание към едни или други проблеми, събития и исторически личности, в родовото си минало и т. н.
Това коментира за "Труд" проф. Трендафил Митев.
Тези претенции на пишещите са напълно основателни, но само що се отнася до възможността и необходимостта българите – вече в зряла възраст, наистина да разполагат с богато разнообразие от интерпретации на важните исторически събития. За да могат хората като граждани сами да си формират едно трайно и достатъчно стабилно собствено мнение върху онова, което е най-тясно свързано с еволюцията на демократичния политически процес и защитата на непреходните национални ценности.
Когато проблемът за четивото по история обаче се сведе до ранното възрастово равнище – за учениците между 10 и 18 години в българските училища, истината е много по-различна. А причините за това могат да се търсят в няколко много съществени направления. Първо, България е държавата, в която както никъде другаде по света от векове е налице едно уникално пресичане на солидни местни етноси, религии и културни традиции. Тук най-напред от ХV в. се срещат и пресичат християнската и ислямската цивилизации. Паралелно с тях битуват в близост православната и католическата ценностни система. Едновременно с всичко това се пресичат славянската, гръцката и османската етнически традиции и реалности. А отгоре на всичко, до всичките тях се е изправила солидно, със своята конкретиката и многолюдната ромска етническа общност, тази на евреите, както и плодовете на агресивния македонизъм, пропагандиран от „ОМО-Илинден“. Никъде – наистина на нито едно друго място в Европа не съществува подобна безкрайна плетеница от пресичащи се с векове, различни цивилизационни следи, които имат различни ценностни традиции и особености при възпитанието и развитието на човешкия индивид.
Вярно е, че българската конституция ясно е дефинирала правата и задълженията на всеки български гражданин в обществения живот. Но именно поради това право, дадено от основния закон на гражданина като представител на суверена в държавата, никой не може да се меси в семейния живот, родовите обичай и традициите, при които растат младите поколения. А от там неизбежно се появяват едни различия, които само единната и добре премислена образователна сис тема може да обере по цивилизован начин, за да се стимулира растежа на българските граждани, които в еднаква степен са готови да защитават своята родина – България.
Втората причина, която налага използването на единомислеща учебна литература по история, е свързана с прекалено драматичното развитие на българската национална история през последното столетие. Когато съществуват няколко – различни учебници по история, едни авторски колективи акцентират в позитивните си оценки върху процесите, които следват в страната след 9 юни 1923 година. Други, които стоят на различни идейно ценностни позиции, славословят онова, което е донесъл на българите 9 септември 1944 година. Както е логично да се предполага (а и точно това се случва до сега), при наличието на алтернативните учебници едните ще славят първите промени и ще заклеймяват вторите.
А другите ще действат по точно обратния начин – ще възхваляват вторите събития и ще ругаят първите. Само че и двата типа авторски колективи тук логично се изправят пред следните изключително сложни дилеми: Как онези, които ще хвалят процесите след 9 юни 1923 година, а заклеймяват 9 септември 1944 година, ще обяснят на децата, че през 20-те години за пръв път при едно българско правителство по улиците започват „да изчезват безследно български граждани“? Как ще обяснят също така, че болшинството от тях са пребивани в полицията, а след това телата на някои, дори са изгаряни в парното на казармите? За да се провикне бележитият автор: „Клаха народа си както и турчин не го е клал“!? Как на тази основа ще се обоснове цивилизационното равнище на деветоюнската власт, за да остане трайна следа в съзнанието на младите хора в бъдеще?
Или другият случай – как възхваляващите 9 септември 1944 година ще обяснят логиката на атентата, организиран от Военната организация на БКП в църквата „Св. Неделя“ през 1925 година, който води единствено до ликвидацията на 150 невинни граждани? Или другата дилема – как така, на базата на каква цивилизованост след Втората световна война само „Народният съд“ в България ще издаде през 1946 година над 2300 смъртни присъди? Като голяма част от ликвидираните тогава не са заслужавали непременно смъртно наказание? Това са дилеми, които съществуват и ще продължават да създават реални и непреодолими проблеми пред образованието и възпитанието на младите български поколения, ако се запази алтернативната учебникарска книжнина в съвременното ни училище. Така както от няколко десетилетия до днес българската история се поднася на децата „алтернативно“.
Третата причина, поради която е добре да се въведе един консенсусно одобрен текст в учебниците по история, е свързан с върховите проявления на българската младеж в новата ни история до войните. Щяха ли 7000 млади българи в Опълчението да спрат 35 000-та армия на Сюлейман паша под връх Шипка и така да предрешат българското освобождение, ако тези млади българи са били образовани и възпитавани с помощта на „разноценностни учебници“ по своето съдържание? Щяха ли след това техните връстници да помогнат армията на една седем годишна България да разгроми 70-годишната сръбска армия, за да се гарантира Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година? Ако и тези млади хора са образовани и възпитавани с разнопосочни научни информации в алтернативни учебници? Щеше ли армията на пет милионна България през 1912 година да разгроми войските на султана през Балканската война и да развенчае Османската империя като велика сила, ако и тези млади българи са били образовани и възпитавани с помощта на различни, в някаква степен и взаимно отричащи се учебници?
Вън от всякакво съмнение е, че децата на съвременна България все още нямат нито достатъчна научна информация в своя мироглед, нито умението да мислят и оценяват обективно дадени истини, свързани с народната ни история. А точно това е тази част от нашето общество, която трябва да получи солидно и достатъчно полезно патриотично възпитание. Ето защо изходът не е в алтернативното преподаване и изучаване на историята от малолетни млади хора.
Крайно време е българската научна общественост от областта на историческото познание да формира една достатъчно представителна своя общност, която на базата на всестранен и изчерпателен научен анализ, да изясни основното: кои събития, в каква степен и по какъв информационен начин трябва да се обясняват в съвременното българско училище? Това не е лека задача от сферата на духовността. Но коя подобна задача и кога в националния ни живот е била лесна за разрешаване? Въпрос на отечествен дълг и професионална отговорност на съвременните генерации историци на нашата нация е да дадат достатъчно убедителни и консенсусни отговори на дискусионните проблеми в българската история в учебниците, използвани от децата в училище.
А в собствения си творчески процес нека да изследваме в монографии всичко, така че да доставяме на зрелия ни съвременен читател разнообразно четиво по интересуващите го теми. За възрастните хора това е необходимо и полезно. А за изграждането от децата на солидарно мислещи бъдещи граждани, съвременното българско училище не трябва да произвежда политиканстващи персони, неспособни да намират общ език в общонародните ни дела.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 В училището ще е полезен само консенсусен учебник по българска история 2026
България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026
2026-09-23 10:44:47
