Международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) повиши перспективата пред кредитния рейтинг на България от стабилна на положителна и потвърди оценката „BBB+“, съобщи Министерството на финансите. Решението отразява намаляването на политическата несигурност, но е придружено от предупреждение за засилващи се макроикономически дисбаланси, висока инфлация и по-голям бюджетен дефицит.
Положителната перспектива означава, че при благоприятно развитие рейтингът може да бъде повишен, но не представлява гаранция за такава стъпка.
„Фич“ свързва промяната с парламентарните избори през април и сформирането на правителство на една партия с парламентарно мнозинство – първото подобно управление в България от повече от две десетилетия. Според агенцията това може да сложи край на продължителния период на нестабилни коалиции и да създаде условия за структурни реформи, по-висок потенциален растеж и подобряване на управлението.
Рейтингът се подкрепя от членството на България в Европейския съюз и еврозоната, както и от стабилните показатели на публичните финанси и външните баланси. Тези предимства обаче се ограничават от рисковете от прегряване на икономиката, процикличната фискална политика, високата инфлация, дефицита по текущата сметка и по-слабите показатели за управление спрямо държавите със сходен рейтинг.
За настоящата 2026 г. „Фич“ запазва прогнозата си за растежа на българската икономика на 2,8 на сто. Без промяна остава и очакването за 2027 г. – растеж от 2,9 на сто. За първи път агенцията представя прогноза за 2028 г., когато темпът се очаква да се забави до 2,4 на сто.
Икономическият растеж остава близо до 3 на сто от 2024 г. насам въпреки външните сътресения и слабото нарастване на икономиката на ЕС. Основен двигател е силното потребление на домакинствата, докато нетният износ има отрицателен принос. През следващите години „Фич“ очаква по-бавно нарастване на вътрешното търсене и подобряване на износа.
По-съществена промяна спрямо предишната оценка на агенцията от март се отчита при инфлацията. Прогнозата за 2026 г. е повишена от 3,8 на 4,9 на сто, а за 2027 г. – от 3,8 на 4 на сто. През 2028 г. средногодишната инфлация се очаква да се забави до 3,5 на сто, но да остане над средното равнище за държавите от рейтинговата група „BBB“.
„Фич“ отчита ясни признаци за макроикономически дисбаланси, произтичащи основно от силното номинално нарастване на заплатите през последните три години. Разходите за труд на единица продукция се увеличават кумулативно с 36,4 на сто за трите години до 2025 г. Това е около четири пъти над прага от 9 на сто, използван в процедурата на ЕС при макроикономически дисбаланси.
Ръстът на доходите стимулира потреблението, но едновременно с това увеличава вноса и разширява дефицита по текущата сметка. Агенцията прогнозира той да достигне 7,4 на сто от БВП през 2026 г. – значително над равнищата при държавите със сходен кредитен рейтинг. Допълнителен риск за икономиката е бързото нарастване на кредитирането на домакинствата.
Прогнозата за бюджетния дефицит през 2026 г. също е влошена значително. В подробната сравнителна таблица „Фич“ очаква дефицит от 4,6 на сто от БВП при прогнозирани през март 3,2 на сто. В текстовата част на оценката е посочена стойност от 4,5 на сто. И двете оценки остават под заложената от правителството цел за дефицит от 5,4 на сто от БВП.
Агенцията обяснява увеличението с отложения ефект от предишни мерки за повишаване на разходите и очаквания ръст на публичните инвестиции. Правителството планира те да достигнат 5,8 на сто от БВП, но „Фич“ допуска, че част от капиталовите разходи на общините няма да бъдат изпълнени.
За 2027 г. прогнозата за бюджетния дефицит е подобрена от 4,3 на 3,8 на сто от БВП. През 2028 г. той се очаква да се понижи до 3,5 на сто. Въпреки това агенцията определя фискалната политика през 2026 г. и 2027 г. като разхлабена и отбелязва, че България се намира в процедура при прекомерен дефицит само няколко месеца след присъединяването си към еврозоната.
„Фич“ повишава и прогнозата си за държавния дълг. За 2026 г. очакваното съотношение на дълга към БВП нараства от 30,5 на 31,7 на сто, а за 2027 г. – от 31,6 на 32,4 на сто. През 2028 г. дългът се очаква да достигне 34,1 на сто от БВП. Въпреки увеличението показателят остава нисък спрямо останалите държави от ЕС и страните със сходен рейтинг.
Членството в еврозоната укрепва банковата система чрез надзора и механизмите за ликвидност на Европейската централна банка, посочва агенцията. Банките остават добре капитализирани, ликвидни и печеливши, но бързият ръст на кредитирането на домакинствата може да създаде рискове за качеството на активите.
До повишаване на рейтинга може да доведат отслабване на макроикономическите дисбаланси, забавяне на растежа на заплатите и кредитирането, по-ниска инфлация и свиване на дефицита по текущата сметка. Необходимо е и устойчиво прилагане на структурни реформи, което да подобри управлението и потенциала за растеж.
Влошаване на дисбалансите, рязко забавяне на икономиката поради загуба на конкурентоспособност или значително нарастване на държавния дълг могат да доведат до негативно рейтингово действие.
При извънредни рейтингови действия през юли 2025 г. „Фич“ и „Стандард енд Пуърс Глоубъл Рейтингс“ (S&P Global Ratings) повишиха с една степен дългосрочния кредитен рейтинг на България до „BBB+“ със стабилна перспектива. Водещ фактор беше окончателното одобрение за присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 година.
През март 2026 г. „Фич“ потвърди рейтинга „BBB+“ със стабилна перспектива. През май „Стандард енд Пуърс“ повиши перспективата пред рейтинга на България от стабилна на положителна и потвърди оценките „BBB+/A-2“.
„Мудис Рейтингс“ (Moody’s Ratings) запазва рейтинга на България на съпоставимото равнище „Baa1“ със стабилна перспектива. В периодичния си преглед от януари 2026 г. агенцията посочи, че положителният ефект от приемането на еврото до голяма степен вече е отчетен в рейтинга.
„Фич“ повиши перспективата пред рейтинга на България 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-09-26 08:14:52
Айтос Ахелой Ахтопол Българово Бургас Каблешково Камено Карнобат Китен Малко Търново Несебър Обзор Поморие Приморско Свети Влас Средец Созопол Сунгурларе Царево. Бургас, Черно море, Южно Черноморие, Морска градина, Пристанище Бургас, Летище Бургас, Атанасовско езеро, Вая, Мандренско езеро, Странджа, природен парк Странджа, Созопол, Несебър, Поморие, Приморско, Царево, Слънчев бряг, Свети Влас, Ахтопол, Китен, Лозенец, Равадиново, Резово, Синеморец, Обзор, винен туризъм, морски туризъм, риболов, фестивали, културен туризъм. Абланица Александрово Атия Бата Белеврен Белила Бероново Бистрец Близнак Братово Брястовец Брястово Българи Варвара Велика Венец Винарско Вишна Воден Вресово Габър Габерово Горица Граматиково Гюльовца Дебелт Деветак Деветинци Денница Детелина Димчево Драганци Драчево Дюлево Екзарх Антимово Емона Житосвят Жълъдово Завет Зайчар Звездец Зидарово Извор Индже войвода Искра Калово Каменар Каравелово Кирово Кости Кошарица Кръстина Кубадин Ливада Лозенец Лъка Люляково Манолич Маринка Медово Миролюбово Момина църква Мъглен Оризаре Паницово Писменово Подвис Полски извор Присад Проход Пънчево Равадиново Равда Раковсково Резово Речица Росен Рудник Руен Садиево Сан Стефано Сигмен Синеморец Славянци Сливово Снягово Соколец Соколово Страцин Страшимирово Суходол Твърдица Терзийско Тополица Тръстиково Фазаново Хаджиите Черни връх Черноморец Чубра Ябълчево Ясна поляна.
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-09-26 08:14:52
