Детският мозък не е завършена система, която просто трябва да започнем да пълним със знания. Той непрекъснато се променя – изгражда и укрепва връзки, адаптира се към опита и усъвършенства начина, по който обработва информацията. Тази способност стои в основата на т.нар. мозъчна гъвкавост. И преди да потърсим поредната книжка със „задачи за развитие на мозъка“, има три много по-базови условия, за които трябва да се погрижим: движение, достатъчно сън и пълноценно хранене.
В първата публикация от проекта „Уверен старт“ говорихме за децата, които растат сред безпрецедентно количество информация и стимули, докато училището продължава да изисква продължително внимание, постоянство, памет, самоконтрол и способност за работа по правила.
Но ако средата се е променила, означава ли това, че сме безсилни? Не. Защото едно от най-забележителните свойства на човешкия мозък е неговата способност да се адаптира и променя.
Мозъкът не е „готов“ – той се изгражда
Когато детето се учи да кара колело, решава нов тип задача, овладява чужда дума, свири на инструмент или повтаря сложно движение, в мозъка му не се случва просто „запаметяване“. Опитът променя начина, по който функционират нервните мрежи.
Някои връзки между нервните клетки се укрепват, други отслабват, изграждат се и се реорганизират цели мрежи. Тази способност на нервната система да променя структурата и функционирането си в отговор на опита, ученето и средата се нарича невропластичност. И тя не приключва с детството.
Съвременната невронаука показва, че и мозъкът на възрастния човек запазва способността си за структурна и функционална реорганизация. Детството обаче е период на изключително интензивно развитие, което прави условията, които създаваме около детето, особено важни.
Казано по-просто: мозъкът се променя от това, което правим с него, от това, което упражняваме, от начина, по който се движим, от новите задачи, които решаваме, от средата, в която живеем. И от възможността да опитваме отново, когато нещо не проработи.
Невропластичността е широката способност на мозъка да се адаптира и реорганизира – включително чрез промени в силата и организацията на връзките между невроните.
За родителя е важно да знае, че мозъкът притежава способност да се променя чрез опита и ученето и точно тази способност трябва да бъде подкрепена.
Дясно и ляво – но един мозък
Популярно е да се говори за „ляв“ и „десен“ тип хора – логични срещу творчески, аналитични срещу интуитивни. Научната истина е по-задълбочена и по-интересна.
Двете мозъчни хемисфери действително имат определени функционални специализации. При повечето хора важни аспекти на езиковата обработка например са по-силно латерализирани в лявото полукълбо, докато дясното има съществена роля в редица зрително-пространствени и други процеси.
Но детето не учи само с едната половина на мозъка си.
Когато чете, пише, решава математическа задача, рисува, играе с топка или измисля история, работят сложни невронни мрежи. Двете полукълба непрекъснато обменят информация помежду си. Точно затова в развитието на детето е толкова важна координацията между движение, сетива, внимание и мислене – така обменът на информация става по-бърз и интензивен. А когато той е такъв детето се представя много по-добре. Движението, спортът, почивката не са загубено време! И тук стигаме до нещо, което съвременното детство все по-често губи.
Детето трябва да се движи, за да се развива
Мозъкът не съществува отделно от тялото. Движението е част от детското развитие още от първите месеци – детето се обръща, пълзи, изправя се, протяга се, хваща, хвърля, тича, пази равновесие. Чрез движението то не само укрепва мускулите си, а взаимодейства със средата, изгражда пространствени представи и усъвършенства координацията между възприятие и действие. Затова физическата активност има значение и за развитието на мозъка.
Съвременният начин на живот поставя сериозно предизвикателство. По данни на Световната здравна организация около 80% от подрастващите в света не достигат препоръчителните нива на физическа активност. Децата седят в училище, седят, докато пишат домашните си, седят в автомобила, седят пред компютъра, телефона или телевизора.
И се получава парадокс: искаме от детето да използва мозъка си все по-интензивно, докато използва тялото си все по-малко. Движението не е загубено време от ученето. То е част от условията, при които мозъкът може да функционира и да се развива добре.
Сънят не е пауза
Второто условие често остава подценено. Детето е легнало и не прави нищо. Следователно – губи време? Точно обратното. Сънят е активен биологичен процес и има важно отношение към вниманието, паметта, емоционалната регулация и ученето.
Според препоръките, цитирани от американския Centers for Disease Control and Prevention, децата между 6 и 12 години се нуждаят от 9–12 часа сън за денонощие, а юношите между 13 и 18 години – от 8–10 часа.
Недостатъчният сън при учениците се свързва с повече проблеми с вниманието и поведението и с по-неблагоприятно представяне в училище. Затова, когато детето е разсеяно, раздразнително, трудно започва работа или не може да задържи внимание, въпросът не винаги трябва да бъде: „Какво му има?“ Понякога първият въпрос е много по-прост: „Колко спа?“
И мозъкът се храни
Третият стълб е храненето. Родителят е поставен в трудна среда – бързи храни, сладки напитки, силно преработени продукти и постоянно достъпни изкушения се конкурират с нормалното семейно хранене.
Няма една „магическа“ храна, която да направи детето по-умно. Но има сериозни основания да разглеждаме храненето, движението и съня като взаимосвързани фактори за нормалното функциониране на мозъка. Научен обзор на изследвания при хора и животни разглежда именно физическата активност, храненето и съня като три важни поведенчески фактора, свързани с механизмите на невропластичността.
Това променя перспективата. Когато говорим за развитието на когнитивните способности на детето, не можем да започнем само от учебника, допълнителния курс или поредната задача. Преди тях стоят: движението, сънят, храненето. Това е биологичната основа, върху която детето да учи.
От невропластичност към мозъчна гъвкавост
Но добрите условия са само началото. В ежедневието детето непрекъснато среща ситуации, в които трябва да направи нещо повече от това да запомни информация – да премине от една задача към друга, да изостави стратегия, която не работи, да намери различно решение, да координира движение и мисъл, да задържи инструкция в паметта си, докато извършва действие, да се адаптира към промяна, да продължи след грешка.
Това е практическата страна на онова, което можем да наречем мозъчна гъвкавост.
Именно тук се срещаме и с понятието Neuro Agility – способността човек да използва ефективно собствените си неврологични ресурси при мислене, учене, обработване на информация и адаптиране към различни ситуации. Целта не е детето да стане „по-умно“ по някаква универсална скала. Целта е постепенно да става по-гъвкаво в начина, по който използва това, което вече притежава.
А може ли тази гъвкавост да се упражнява?
В моята работа с деца със специални образователни потребности използвам комплекси от неврогимнастика – съчетание от движение и когнитивни задачи, при които детето трябва едновременно да координира тялото, вниманието и изпълнението на определено правило.
В рамките на четиримесечна практика с деца със СОП в една от детските градини в Сливен, използвах три групи дейности – кинетични упражнения, brain fitness задачи и упражнения за релаксация. Сред наблюдаваните промени бяха по-продължително задържане на вниманието, по-висока мотивация за участие в задачи, промени в тревожността, комуникацията и моторните умения. Тези наблюдения обаче са от малка група и не могат сами по себе си да доказват причинно-следствен ефект от неврогимнастиката.
Днес пазарът предлага десетки книжки, карти, приложения и „brain games“, които обещават развитие на вниманието, паметта или интелекта. Част от тях могат да бъдат приятни и полезни занимания. Но красиво оформените книжки не се превръщат автоматично в научно обоснована методика за развитие на мозъка.
Един от исторически разпознаваемите и систематизирани подходи в тази област е Educational Kinesiology/Brain Gym, свързан с работата на Пол и Гейл Денисън. Той организира различни двигателни дейности в система, включваща упражнения с пресичане на средната линия на тялото, координация, баланс и движение.
Това не означава, че всяко твърдение, свързвано през годините с Brain Gym, е доказано от съвременната невронаука. Означава нещо по-полезно: когато работим за развитието на детето, трябва да различаваме системния подход от случайния сбор от „мозъчни упражнения“ и обещанията от доказателствата.
В следващата част на „Уверен старт“ ще започнем да се движим
Как изглеждат тези упражнения? Защо се използват кръстосани движения? Какво означава „пресичане на средната линия“? Кои спортни активности ги развиват? Как можем едновременно да поставим задача пред движението, вниманието и работната памет? И кои упражнения могат лесно да се превърнат в петминутна игра у дома?
Развитието на мозъчната гъвкавост не започва непременно от още една страница със задачи. Понякога започва от ставането от стола.
Автор и експерт на проекта: д-р Елена Харизанова

доктор по социално управление, психолог и специален педагог
основател на Центъра за детско развитие „Чуден ум“, гр. Сливен
носител на наградата „Най-активен Neuro Agility практик“ за 2025 г.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 „Уверен старт“: Мозъкът се променя – защо движението, сънят и храненето са важни за начина, по който детето учи? 2026
Сливен, Нова Загора, Котел, Твърдица, Сливен, Сливенска област, Сините камъни, Карандила, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, Старият бряст, Военен клуб Сливен, крепост Туида, Жеравна, Котел, Нова Загора, Твърдица, река Тунджа, природен парк Сините камъни, текстилна индустрия, балкански туризъм, възрожденска архитектура, Национален фестивал на фолклорната носия Жеравна, минерални бани Сливен, летище Бършен, сливенски Балкан, тракийски могили, православни храмове, индустриална зона Сливен, лозарство, земеделие, културен туризъм, регионални новини Сливен, община Сливен, Абланово, Асеновец, Асеновци, Баня, Биково, Бинкос, Близнец, Богданово, Бозаджии, Боринци, Боров дол, Братан, Братанец, Брястово, Бяла паланка, Бяла, Бял кладенец, Бял извор, Везенково, Веселиново, Въглен, Гавраилово, Гергевец, Градец, Горно Александрово, Горно Ябълково, Градец, Долно Александрово, Драгоданово, Драганово, Дядово, Езерец, Жеравна, Желю войвода, Зайчари, Злати войвода, Иван Вазово, Изгрев, Ичера, Камен, Каменово, Караново, Катунище, Кермен, Кипилово, Ковачите, Козаре, Коньово, Кортен, Кошарите, Крушаре, Крива круша, Любенец, Малко Чочовени, Малко село, Медвен, Мечкарево, Младово, Млекарево, Мокрен, Момин проход (Сливенска обл.), Николаево (Сливенска обл.), Нейково, Новачево, Новоселец, Омарчево, Оризари, Панаретовци, Питово, Полско Пъдарево, Прохорово, Радево, Радецки, Раково, Речица, Самуилово, Сборище, Седларево, Селиминово, Сечище, Сини вир, Скобелево, Соколарци, Сотиря, Стоил войвода, Струпец, Стара река, Старо село, Стефан Караджово (Сливенска обл.), Стрелци, Съдиево, Сухаче, Съдийско поле, Тича, Тополчане, Трапоклово, Търнава, Филаретово, Червенаково, Чинтулово, Чокоба, Шивачево, Ябланово, Ясеново
БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-09-25 13:56:36
Гладни ли сте? Mr. PER е на път!
Скара на истински дървени въглища, прясно приготвена храна
и удобна онлайн поръчка в Бургас.
🔥 Mr. PER – Краснодар
Централен пазар „Краснодар“
ул. „Св. Климент Охридски“ № 49
Бургас
🔥 Mr. PER – Меден рудник
Третата спирка, блок 46
ж.к. Меден рудник
Бургас
MR. PER – СКАРА НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА
Истински въглища. Истински вкус. В Бургас!





Leave a Comment