Старозагорската опера ще представи първата си оперна премиера за 2026 година 2026

Leave a Comment / 2026, Всички статии, Новини, НОВИНИ ДНЕС, Общини, Публикации, РЕГИОНАЛНИ, СТАРА ЗАГОРА / By България Новините

ова е третата премиерна постановка на операта „Луд гидия“ на сцената на Старозагорската опера (1960 и 2000 г.)

Премиерата на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев ще се състои на 6 март 2026 г. от 19.00 часа на сцената на Държавна опера – Стара Загора. Това е третата премиерна постановка на операта „Луд гидия“ на сцената на Старозагорската опера (1960 и 2000 г.) и първа тук – за режисьора Александър Мутафчийски. Диригент е Маестро Владимир Бошнаков, хореограф – Петя Вънева, хормайстори Младен Станев и Стефания Русева, концертмайстор Анна Иванова. Сценографията е на Иван Токаджиев, мултимедия Анна-Мария Токаджиева.

На пресконференция днес в Пресклуба на БТА в Стара Загора режисьорът Александър Мутафчийски и диригентът на „Луд гидия“ Владимир Бошнаков разказаха за процеса на създаване на спектакъла.

„В тази опера е кодиран генът на българина, в нея е моралът на Възраждането, защото за мен действието се развива в този исторически отрязък. Посланието е за Изкуството, което събужда хората за действие. И още – за тази етническа толерантност, с която българите сме известни. Радостен съм, че работя с толкова млади и толкова пеещи артисти, интуитивни към това, което се подава от режисьора и диригента. Те влагат много труд и много душа в този спектакъл, за да може той да стигне до публиката по най-добрия и най-чистия начин“ – каза режисьорът Александър Мутафчийски.

„Ако мога с едно изречение да определя посланието на операта „Луд гидия“ то е: Изкуството прави човека свободен. Именно това прави главният герой Илия – показва на хората начина да мислят свободно. В операта има ясни лайт теми: за любовта (Илия и Зорница), ориенталска (Осман бей) и др. За мен тази музикална драматургия на Парашкев Хаджиев е много интересна, като негов изследовател. Да, етническата толерантност я има и в музиката на „Луд гидия“ – откровено ориенталски танц (Кадията и двама пазванти) и танцът на Ансамбъл „Загоре“ в една линия…Винаги се стремя да популяризирам творчеството на българските композитори – и като диригент, и като ръководител сега. Поставял съм и други две опери на Парашкев Хаджиев. Сега е много интересно, защото „Луд гидия“ е опера от „детството“ на един композитор, когото познавам първо от творчеството му от зрелостта“ – разказа Владимир Бошнаков, диригент на „Луд гидия“ и директор на Държавна опера – Стара Загора.

В пресконференцията участва и Мартин Петков, хореограф на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“, който сподели, че хореографията в постановката е колективно дело на артисти от ансамбъла. „Да, драматургичният характер на „Луд гидия“ е свързан с българския фолклор. Нашите танци максимално се доближават до българския фолклор в автентичния му вид. Танците са от Тракия и от Северна България, защото действието се развива в едно Добруджанско село. Музиката беше предизвикателство за нас, въпреки че класическите инструменти не са ни чужди, но ние се справихме и ще зарадваме публиката“ – каза хореографът на „Загоре“.

В премиерния спектакъл на 6 март в ролята на Радан, чорбаджия е Ивайло Джуров, Раданица, негова жена – Тереза Бракалова, Зорница, дъщеря на Радан – Таня Лазарова, Илия (Луд гидия), ратай; любим на Зорница – Николай Моцов, Мечо, ратай; приятел на Илия – Теодор Петков, Куна, ратайкиня; любима на Мечо – Елена Петрова, Поп Матей – Мартин Димитриевски, Бей Осман – Валери Турманов, Кадия – Марин Русинов, първи чорбаджия – Костадин Якшев, втори чорбаджия – Любомир Петков, тъпанджия – Милен Денев. Участват още оркестър, хор на Държавна опера-Стара Загора, Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.

„Луд гидия“ в Стара Загора през годините:

„Премиерата на новосъздадената творба е дело на „асовете” на операта: главния диригент Асен Найденов, главния режисьор Драган Кърджиев, художника Мариана Попова и хореографа Иван Тодоров. В София на 15 ноем. 1959 г., само десет и половина месеци откак Парашкев Хаджиев се е заловил с оперното либрето, предложено от Иван Генов по мотиви, заимствани от Пенчо Славейковата поема „Луд гидия”. Вдъхновението на композитора се е развихрило, драматургичното развитие на музиката съответства на драматургията на либретото. Безспорен е националният колорит на музиката. Да, критиците имат забележки към либретото, но скоро „Луд гидия” ще бъде наречена „класическа българска творба”, ще бъде сравнявана с „Продадена невеста”, ще се радва на интерес от много театри, включително в чужбина, а най-добрите съдници на всяка творба са публиката и времето.

Старозагорската опера е първият театър извън столицата, представил „Луд гидия”. Премиерата е около година след софийската, на 8 дек. 1960 г. В Стара Загора над постановката работят главният диригент Любен Пинтев, режисьорът Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов и гост-хореографът от София Иван Тодоров. Постижението на старозагорци е окачествено като несъмнено положителна проява в развитието на театъра. Постановката се играе два поредни сезона съответно с 33 и 11 представления.

На 8 април 1962 се състои 40-тото представяне на „Луд гидия” от старозагорци. Особен, тържествен спектакъл, в присъствие на самия композитор и множество официални гости. Илия е сред коронните роли на Миньо Минев. Янка Вазова е Зорница, а вече е позната и като Калина от междувременно появилата се комична опера на същия автор „Имало едно време”. Тя е разликата спрямо премиерния състав. И диригента – този път е Тодор Стойков. Причината за тържеството обаче не е в четиридесетото представяне на „Луд гидия”. Поводът е 3000-ния спектакъл в летописа на Старозагорската опера. Помощник-режисьорът Никола Драганов, участвал преди като хорист още от 1926/1927, си е водил записки за всяка премиера, за всяко представление, за гастролите. Той е обявил 3000-ния спектакъл, той е подготвил кратко слово за Радио Стара Загора, съобщение за местния вестник, негова е идеята за тържественото му отбелязване.

Старозагорското решение на „Луд гидия” е представено и в София на Третия национален преглед на оперните театри, на 30 юни 1962 г. Това е и последният спектакъл на тази постановка.

Втората постановка на „Луд гидия” фигурира в афиша на театъра също 2 сезона, но броят представления е в пъти по-малък, въпреки старанието и отдадеността на целия творчески екип…“ Гл. ас. д-р Ема Жунич

Информацията е предоставена от Държавна опера – Стара Загора

The post Старозагорската опера ще представи първата си оперна премиера за 2026 година appeared first on Stz7 Стара Загора.

Старозагорската опера ще представи първата си оперна премиера за 2026 година 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-02-23 17:38:37 Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево, Гълъбово, Павел баня, Мъглиж, Гурково, Николаево, Шипка, Крън, Стара Загора, Старозагорска област, Тракийска низина, Берое, Августа Траяна, Неолитни жилища Стара Загора, Регионален исторически музей Стара Загора, парк Аязмото, Самарско знаме, Чирпан, Казанлък, Гълъбово, Раднево, Павел баня, Мъглиж, Гурково, Николаево, Братя Даскалови, Опан, минерални бани Павел баня, Долината на розите, ТЕЦ Марица-изток, комплекс Марица-изток, язовир Копринка, язовир Жребчево, връх Бузлуджа, Шипченски проход, тракийски гробници, винопроизводство, розопроизводство, Александрово, Априлово, Арнаутито, Асен, Бяло поле, Боздуганово, Богомилово, Борилово, Братя Кунчеви, Братя Даскалови, Бузовград, Ветрен, Винарово, Войника, Воденичарово, Върбово, Виден, Габарево, Главан, Горно Ботево, Горно Черковище, Горно Сахране, Димитриево, Диня, Долно Ботево, Долно Черковище, Долно Сахране, Долни Юруци, Дълбоки, Едрево, Еленино, Енина, Зимница, Златна ливада, Калитиново, Калояновец, Капитан Андреево (Старозагорска обл.), Караново (Старозагорска обл.), Ковачево, Козаревец, Коларово, Конаре, Копринка, Кортен (Старозагорска обл.), Кънчево, Ловец, Любенова махала, Малко Кадиево, Малко Дряново, Маломирово (Старозагорска обл.), Манолово, Медникарово, Мирово, Михайлово, Млекарево (Старозагорска обл.), Могила (Старозагорска обл.), Нова махала, Обручище, Оряховица, Осетеново, Остра могила, Опан, Оризово, Паничерево, Памукчии, Партизанин, Петрово, Плодовитово, Подслон, Преславен, Радецки (Старозагорска обл.), Ракитница, Розово, Ръжена, Самуилово (Старозагорска обл.), Свобода, Средец (Старозагорска обл.), Сладък кладенец, Славянин, Спасово, Старо Железаре, Стоил войвода (Старозагорска обл.), Сърнево, Тихомирово, Тополяне, Тракия, Тулово, Хаджидимитрово (Старозагорска обл.), Християново, Черна гора, Шаново, Яворово, Ягода