Извършва се контролирано изпускане на водни количества от язовир „Кричим“ 2026

След установяване на повишен приток към язовирите, част от хидроенергийна каскада „Доспат – Въча“, с цел плавно и превантивно облекчаване на обемите им, считано от 18 февруари от язовир „Кричим“ се извършва контролирано изпускане на водни количества от основен изпускател в размер на 32,0 кубични метра в секунда в коритото на р. Въча. Това съобщиха от Национална електрическа компания (НЕК) в отговор на запитване на БТА. Изпуснатите до настоящия момент водни обеми от него са общо 24,78 милиона кубични метра.

Към настоящия момент изпусканите водните количества от язовир „Кричим“ протичат нормално в коритото на река Въча и няма данни за проблеми в поречието на реката след язовира, посочиха от НЕК.

Към 8:00 часа днес завиреният обем на язовир „Въча“ е в размер на 222,10 милиона кубични метра, което представлява 98,2% от общия такъв. До настоящия момент не е извършвано изпускане на вода от него, като целият постъпил приток е енергийно преработен.

За изпускания на големи количества вода по коритото на река Въча предупредиха и от общинската администрация на Кричим. Те призовават гражданите да спазват безопасно отстояние от коритото на реката след язовирите „Въча“ и „Кричим“, както и да бъдат изведени всички хора, животни, автомобили, строителна механизация и др., с цел защита от неблагоприятните последици, свързани с високи води.

С оглед индикации за навлизане в много влажен период още от 5 февруари е въведен 24-часов режим на работа на ВЕЦ „Кричим“, а горестоящите ВЕЦ „Цанков камък“ и ПАВЕЦ „Орфей“ работят оптимално с цел максимално преработване на постъпващия приток, недопускане на преливане и освобождаване на допълнителен обем в язовирите от каскадата, посочиха от НЕК.

От 15 февруари е отчетено рязко повишаване на притока в река Въча, който е довел до рязко запълване на свободния обем в яз. „Цанков камък“. Високата вълна е овладяна чрез засилена работа на водноелектрическите централи, без допускане на допълнително изпускане на водни обеми от облекчителните съоръжения на язовирната стена. За 10 дни – от 15 до 25 февруари чрез работа на ВЕЦ „Цанков камък“ са преработени 65 милиона кубични метра, които частично са акумулирани в яз. „Въча“. Въпреки интензивната работа на ВЕЦ завирените обеми в трите язовира остават високи.

От 24 февруари язовирите „Въча“ и „Кричим“ са в режим на провеждане на висока вълна, като съгласно изискванията на нормативната уредба, от началото на регистриране на вълната, се изготвя учестена информация за състоянието и на двата язовира, която се изпраща на отговорните ведомства и институции.

Превантивното облекчаването на язовирите, чрез контролирано изпускане при покачване на притока и обема в тях е обичайна практика при управлението на водите им, като в зависимост от конкретните условия, се преценява начина му на извършване – чрез ВЕЦ и/или чрез изградените за целта облекчителни съоръжения на язовирната стена, съобразно указанията на контролните органи, посочиха от НЕК.

„Доспат – Въча“ е сложна хидроенергийна каскада, състояща се от четири комплексни язовира – Доспат, Цанков камък, Въча и Кричим, и седем водноелектрически централи. Язовирите „Цанков камък“, „Въча“ и „Кричим“ се явяват последните три стъпала на каскадата. Над язовир „Въча“ се намира „Цанков камък“, а непосредствено под язовир „Въча“ е разположен язовир „Кричим“. Водите от язовир „Цанков камък“ се преработват от едноименната ВЕЦ постъпват в язовир „Въча“ се преработват от ПАВЕЦ „Орфей“ и постъпват директно в язовир „Кричим“, откъдето се извършва водовземане за ВЕЦ „Въча 2“, ВЕЦ „Въча 1“ и ВЕЦ „Кричим“. В този смисъл, трите язовира следва да се разглеждат като система с приток в язовир „Цанков камък“ и разход от язовир „Кричим“, формиращ оттока в поречието на река „Въча“.

Извършва се контролирано изпускане на водни количества от язовир „Кричим“ 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-02-26 19:00:31 Пловдив, Асеновград, Карлово, Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Пловдив, Пловдивска област, Асеновград, Карлово, Сопот, Перущица, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Родопи, река Марица, Стария град Пловдив, Капана, Античният театър, Археологически музей, Бачковски манастир, Тракийски гробници, минерални извори Хисаря, винопроизводство, земеделие, текстилна индустрия, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, университет Пловдив, регионални новини, Анево, Арнаутито, Баня, Белащица, Белозем, Белово, Брани поле, Брестник, Брестово, Бръшлян, Бяга, Бяла черква, Бяла река, Ведраре, Войводиново, Войсил, Войводово, Войнягово, Върбево, Върбовка, Градище, Граф Игнатиево, Дебелт, Долна махала, Добралък, Драгойново, Дълго поле, Житница, Житница (Стамболийски), Златитрап, Златни мостове, Злато поле, Иванково, Иганово, Калековец, Каменица, Карабунар, Караджово, Калоферци, Калоферци (Сопот), Карлово (село), Кърпачево, Катуница, Киселево, Кърнаре, Кърнаре (Карлово), Крумово, Кричим (село), Лясково, Лясковец, Лясковци, Маноле, Михилци, Мусачево, Ново село, Овощник, Оряховица, Павел баня, Певците, Първенец, Първомай, Перущица (село), Пепелина, Пиперково, Първомайци, Радиново, Радиново (Раковски), Розино, Розов дол, Ръжево Конаре, Садово, Садовец, Селец, Семчиново, Ситово, Соколово, Сопот (село), Старосел, Стряма, Стряма (Кричим), Стряма (Сопот), Тополово, Труд, Трихово, Труд (село), Трилистник, Устина, Хисаря (село), Чалъково, Чоба, Шишманци, Яврово