МБАЛ „Югозападна болница“ и хората: Има ли кой да ни лекува? 2026

Leave a Comment / 2026, Всички статии, Новини, НОВИНИ ДНЕС, Общини, ПЕТРИЧ, Публикации, РЕГИОНАЛНИ, САНДАНСКИ / By България Новините

„Югозападна болница“ има потенциал за растеж чрез по-добра кадрова политика и внедряване на технологии, като може да използва предимството си на регионално разположен, гъвкав и социално ориентиран доставчик на здравни услуги.
Предложената концепция за развитие на „МБАЛ Югозападна болница“ е насочена към устойчиво, балансирано и иновативно управление, което обединява финансовата стабилност и социалната мисия на лечебното заведение.
Управителят, притежаващ качествата на здравен и финансов мениджър, ще гарантира ефективно използване на ресурсите, качествена медицинска грижа и дългосрочна стабилност в интерес на пациентите и обществото.

Това е заключението в документа „Концепция за развитие на „Многопрофилна болница за активно лечение Югозападна болница“, написана от Вилизар Чупетловски – доктор по научната специалност “Финанси, парично обращение, кредит и застраховка” и кандидат за длъжността управител на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД.

Това е първото от три кратки интервюта.

Защо МБАЛ „Югозападна болница“ е толкова важна за града ни?

Здравната система в България е изградена така, че да осигури достъп до медицинска помощ във всяка част на страната – чрез мрежа от държавни и общински лечебни заведения, разпределени по области и общини. Държавните болници, разположени в областните градове, предлагат както многопрофилна, така и специализирана помощ, докато общинските болници поемат грижата за хората в по-малките населени места и обслужват и близките села и отдалечени райони. Именно в тази система местната болница има ключова роля. Важността й е най-вече изразена в нейното местоположение. Големите общини обезпечават населението си и прилежащите по-малки населени места, чрез широк спектър от медицински услуги, предлаган от общинските лечебни заведения. Държавното и частното здравеопазване също имат своето място в здравната система, но примерите показват позиционирането им в райони с обширен кръг от пациенти.

На какво се доверяваме повече днес – на името на конкретен лекар или на голямата, модерна болница?

Практиката показва, че изборът между двете е различен в отделните нива на здравна грижа. При оценка на медицински услуги в условията на общинско здравеопазване, пациентите търсят сигурност и доверие, което често съпътствано с познаването и мненията за конкретен лекар. Промените в перспективите, свързани с човешкия живот и здраве, са довели до това защитата на живота да бъде призната за най-висшето благо и най-големият дар, предлаган на човека. Обществото повери тази задача на публичната власт. Доказано хората, потребяващи здравни услуги са по-слабо информирани от предлагащите такива, което предполага нуждата от високо ниво на доверие у лекаря.

Как да върнем младите лекари и медицински сестри в нашия град? Има ли начин да ги убедим, че тук имат бъдеще, вместо да заминават за чужбина или столицата?

Младите медицински специалисти търсят не само добро заплащане, а цялостна среда, в която да се развиват – професионално и лично. Местната болница може да бъде много добро място за старт и развитие – тук младите лекари и сестри имат по-голям шанс да придобият практически опит, да поемат отговорност и да виждат реалния резултат от труда си. Това е нещо, което често липсва в по-големите структури, където те остават в по-тясна роля. В основата на справянето с проблема с кадрите е личността. Проблемът с младите специалисти и лекари не е нито на местно, нито на държавно, а е на европейско ниво и изисква конкретен подход. Нека разграничим лекарите от медицинските сестри. Според данните от Здравния профил на страната и наличната информация, България има недостиг в броя дипломирани медицински сестри (през 2021 г. те са 4.4 на 1000 души, като средния брой за ЕС е 8.5). Спрямо този проблем решението следва да е насочено в тази посока – увеличение на интереса към специалността и съвместни трайни инициативи с държавни университети. Относно лекарите данните показват, че са същия период дипломираните лекари в страната са над средното равнище за ЕС. Важното уточнение, че над 50% от студентите, избиращи България за обучение са чужденци. Подходът тук е привличането на млади лекари непосредствено след тяхното приключване на обучението в страната. Това вече не е само теория, а реалност, която виждаме на практика. Един много ясен пример е МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник, където бяха привлечени лекари от различни държави. Благодарение на тях цели отделения, които са били на ръба да затворят, продължават да функционират и да обслужват пациенти. Това показва нещо важно – че когато има възможност за работа, подкрепяща среда и шанс за развитие, лекарите идват и остават, независимо откъде са. Част от чуждестранните лекари избират по-малки градове именно заради подкрепата от страна на колегите и пациентите.

МБАЛ „Югозападна болница“ и хората: Има ли кой да ни лекува? 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-03-23 18:38:20 Петрич, Сандански, Беласица, Пирин, Рупите, Хераклея Синтика, Ванга, минерални извори, СПА туризъм, Мелник, винен туризъм, река Струма, Кулата, граничен пункт Кулата, Гърция, планински туризъм, екопътеки, Самуилова крепост, Роженски манастир, Златолист, Марикостиново, Подгорието, Санданско-Петричка котловина, топъл климат, лозарство, фестивали, културен туризъм, археология, Югозападна България, туризъм, Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Добринище, Кресна, Мелник, Петрич, Разлог, Сандански, Симитли, Хаджидимово, Якоруда, Абланица, Аврамово, Айдарово, Алеко Константиново, Баничан, Бараково, Бачево, Бегуновци, Беласица, Бело поле, Бельово, Бистрица, Блатска, Боголин, Богородица, Бождово, Бойково, Борово, Брежани, Брестник, Брестово, Брезница, Бунцево, Бучино, Българчево, Ваклиново, Ветрен, Виногради, Влахи, Вълково, Вълкосел, Вълчево, Габрене, Гайтаниново, Гега, Генерал Тодоров, Георгиево, Годешево, Годлево, Горно Драглище, Горно Краище, Горно Осеново, Горно Спанчево, Горно Хърсово, Гостун, Градево, Гърмен, Гълъбово, Дагоново, Дамяница, Дебочица, Делвино, Делчево, Добротино, Долене, Долна Градешница, Долна Рибница, Долно Драглище, Долно Осеново, Долно Спанчево, Долно Хърсово, Долно Церово, Долско Дряново, Дрангово, Дренково, Дъбница, Дъбово, Елешница, Железница, Жижево, Златолист, Игралище, Илинден, Илинденци, Искра, Кавракирово, Калиманци, Камена, Катунци, Кладенци, Клепало, Ключ, Ковачевица, Ковачево, Козле, Коларово, Конарско, Копривлен, Кочан, Краище, Кремен, Крупник, Крушево, Кулата, Кърналово, Кърпелево, Ладарево, Ласкарево, Лебница, Левуново, Лешница, Лещен, Лиляново, Логодаж, Лозеница, Лъжница, Любовище, Марикостиново, Марулево, Места, Мечкул, Микрево, Момина кула, Мосомище, Мощанец, Ново Делчево, Ново Лески, Ново Ходжово, Огняново, Ореше, Осеново, Осиково, Падеш, Палат, Парил, Пиперица, Пирин, Планиница, Плоски, Плетена, Полена, Поленица, Попови ливади, Предел, Прилеп, Пролет, Първомай, Раздол, Рибново, Рилци, Росеново, Рупите, Садово, Самуилово, Сатовча, Седелец, Сенокос, Склаве, Скребатно, Скрът, Слатино, Сливница, Смолево, Спанчево, Стара Кресна, Старчево, Стоб, Струмешница, Струмяни, Сугарево, Тешово, Тополница, Туховища, Филипово, Хвостяне, Хотово, Хърсово, Цапарево, Цветаново, Черешница, Черниче, Чуричене, Чучулигово, Яково, Яново, Ярджиловци.