АЕЖ: Жените са гръбнакът на медиите, но работят в несигурност и под натиск 2026

Жените са двигателят на българските медии, но често работят при ниско заплащане, несигурна заетост, ограничена социална защита и под постоянен натиск. Това показва проучването „Да бъдеш журналистка: цената на професията“, представено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) по време на дискусия. 

Изследването е изготвено от медийния анализатор Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“ и стъпва върху дълбочинни интервюта и фокус групи с 30 журналистки от цялата страна, проведени между декември 2025 г. и юни 2026 г.

Един от основните изводи е, че условията на труд в сектора се различават значително. Докато в големите национални медии трудовите права са сравнително по-добре защитени, в регионалните и онлайн изданията много журналистки работят при минимално осигуряване, а част от възнагражденията им се изплащат като хонорари или неофициално. Според доклада нерядко те сами поемат разходите за техника, телефони и транспорт, необходими за изпълнение на професионалните им задължения.

Проучването обръща внимание и на проблемите, свързани с майчинството. Според участничките в него бъдещите майки често са принудени да водят разговори с работодателите си за временно увеличаване на осигурителния доход, за да могат да получават по-високо обезщетение. Финансовата несигурност кара немалко журналистки да се върнат на работа само няколко месеца след раждането на детето си.

Сред констатациите са още прояви на сексизъм и възрастова дискриминация в редакциите. Въпреки че журналистическата професия е доминирана от жени, ръководните позиции в големите обществени медии традиционно остават заети предимно от мъже. Докладът посочва още, че жените са значително по-слабо представени като експерти и гости в телевизионните и радиопредавания, въпреки че преобладават сред репортерите и водещите.

Особено тревожни са изводите за натиска върху журналистките. Изследването описва случаи на сексистки обиди, онлайн тормоз, заплахи и опити за сплашване, включително чрез членовете на техните семейства. Като сериозен проблем се открояват и т.нар. SLAPP дела – съдебни производства, използвани с цел финансово и психологическо изтощаване на критични журналисти.

„Въпросът за условията на труд е неразделна част от темата за свободата на словото. Макар журналистическата професия в България вече да е доминирана от жени, това не означава, че те са по-добре защитени“, коментира председателят на АЕЖ – България Мария Черешева.

По думите ѝ проблемите в сектора рядко достигат до общественото внимание, тъй като журналистите обикновено разказват за трудностите на другите, а не за собствените си. Тя призова за конкретни мерки за подобряване на условията на труд и за по-голяма професионална солидарност.

В подкрепа на тази кауза АЕЖ – България развива инициативата „Мрежа за подкрепа на жените в журналистиката“, която включва обучения за безопасност при работа на терен, срещи за обмен на опит и взаимна подкрепа. Организацията планира нови обучения през есента.

Проучването е реализирано с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“, а представянето му е организирано със съдействието на Посолството на Кралство Нидерландия в България.