Анастас Анастасов, баритонът за когото проф. Жан Рънзеску каза: „В досегашната си продължителна режисьорска практика в Румъния и Европа не бях срещал толкова истински и пълнокръвен изпълнител на Яго, от „Отело” на Верди, какъвто е Анастас Анастасов!”
Един от водещите баритони в солистичния състав на ансамбъла на Русенския оперен театър през 60-те – 80-те г. на ХХ в. е роден 30 ноември 1926 г. в Горна Оряховица. Завършва Музикалната академия при Петър Райчев, посещава и Студията на проф. Христо Бръмбаров. От 1955 г. е солист в Русенската опера. Едно от първите му големи постижения е ролята на Алексей Мересиев в „Повест за истинския човек” от С. Прокофиев (1962). Тогавашният директор на операта Георги Чендов пише в книгата си „Пауново перо“, че решението да се постави произведението на Прокофиев е, че в състава на трупата е Анастас Анастасов, който „показа едно от най-интересните актьорски превъплъщения като Мересиев“.
Анастас Анастасов е родéн артист, участва в почти всички български заглавия от репертоара на Русенската опера, в творбите на Парашкев Хаджиев, Красимир Кюркчийски, Александър Райчев, Александър Йосифов, Найден Геров, Любомир Пипков, Панчо Владигеров. Превъплъщава се в повече от 50 роли: Лорд Астон в „Лучия ди Ламермур“ на Доницети (1959), Маркиз Поза от „Дон Карлос“ (1963), учителя Терзиев в „Антигона 43” от Л. Пипков (1963), Камен в „Мост“ и Савата от „Тревога“ на Александър Райчев (1965), Осман бей в „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев (1966), Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ (1966), Павел Власов в „Майка“ на Тихон Хренников (1967), Жрецът Абимелех в „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс (1968), Холандеца в „Летящият холандец“ (1969), Робинзон в „Тайният брак“ на Чимароза (1972), Найден в „Майстори“ на П. Хаджиев (1972), Шонар в „Бохеми“ (1974), Жерар в „Андре Шение“ от Джордано (1976), в „Борис Годунов“ от Мусоргски (1979), Пинг в „Турандот“, Елецки в „Дама Пика“ (1968), Барон Скарпия в „Тоска“, Ескамилио в „Кармен“, Княз Игор в едноименната опера на Бородин, Флут във „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай, Ренато в „Бал с маски“ и Амонасро в „Аида“ на Верди, Непознатият от „Юла“ на Красимир Кюркчийски и др.
През 1975 г., за премиерния спектакъл на операта „Макбет“ от Верди с режисьор Константин Димчев, диригент Веселин Байчев, художник Цанко Войнов от програмата на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“, проф. Розалия Бикс написа:
„… Не можех да си представя оперен (не драматичен) Макбет с такива измерения на философското си и емоционално въздействие, какъвто постига Анастас Анастасов. За тази негова роля, както и за други, като Яго например, би трябвало съвременното ни оперознание да прави анализи, изследвания, по които в бъдеще да се долавят основните, решаващите насоки в българското оперно-изпълнителско изкуство. Аз няма да твърдя, че Анастас Анастасов обладава оптималния вариант глас за тази роля; има български певци, които по формата на гласа покриват партията по-добре. Но такъв цялостен образ, образ с обаянието на силните духом (та ако тираните не бяха и с чар, кой би ги допуснал до трона!), такава стихия от човешки страсти и проникновение в тях, такава точност в очертаване на взаимоотношенията Макбет – Лейди Макбет (затова и всяка тяхна среща бе поредна кулминация в спектакъла) могат да се открият само всред редките, паметни върхове на съвременния български оперен театър. От подобна величина, при това без уговорката за формата, е Мария Венцеславова – Лейди Макбет. Бляскаво вокално постижение, много изработена и много допадаща на природата на певицата роля, която кара да недоумяваме при неизбежните сравнения, които се налагат между нея и други, далеч по-често изтъквани и признавани певици на такива роли. Добри като вокално покритие (М. Илиев, М. Димитрова) и като етично присъствие (Неделчо Деянов) бяха и останалите участници в това голямо събитие в музикално-театралния живот на Русе и, смея да обобщя, на съвременния ни оперен театър. С такива спектакли се постигат големи и важни човешки и обществени цели и се строи престиж, надхвърлящ тясната оценка на професионалната сполука“. (в. „Дунавска правда“, Русе, № 69, 8 април 1975 г.)
След безспорния творчески връх, като истински Шекспирови актьори в „Макбет“, артистичната и семейна двойка Анастас Анастасов – Мария Венцеславова с успех участват и в новосъздадени класически български опери. Парашкев Хаджиев композира, по драмата на Камен Зидаров „Иван Шишман“, музикално-сценичната си творба „Мария Десислава“ в която главните роли са написани за звездната двойка.
Днес талантливите им синове – световноизвестният бас и оперен режисьор Орлин Анастасов и баритонът Венцеслав Анастасов, както и очарователната им внучка – Мария Анастасова продължават семейната традиция.
Дългогодишният солист в Русенската опера, ни напусна на 31 януари 2012 г. на 84-годишна възраст.
* Автор: д-р Веселина Антонова, архивист на Държавна опера – Русе
Материалът Анастас Анастасов – един от водещите баритони в солистичния състав на Русенския оперен театър през 60-80-те г. на ХХ в. е публикуван за пръв път на Rousse.Info – Новини и събития от Русе и Русенска област.
Анастас Анастасов – един от водещите баритони в солистичния състав на Русенския оперен театър през 60-80-те г. на ХХ в. 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2026 2026-05-29 05:53:30 Русе, Русе новини, новини Русе, област Русе, Русе днес, събития Русе, криминални новини Русе, катастрофа Русе, община Русе, Русе област новини. Русе Бяла Две Могили Ветово Сливо поле Иваново. Бяла новини, Две могили новини, Ветово новини, Сливо поле новини, Иваново новини, Русе спорт, Русе култура, Русе политика, Русе икономика, Русе инциденти, Русе трафик, Русе времето, Русе работа, Русе образование, Русе училища, Русе болница, Русе събития днес, Русе полиция, Русе пожари, Русе репортаж, Русе медии. Александрово Алтимир Армените Асеново Алеково Балканци Бисерци Бъзън Блатница Борово Бъзън Буковец Ветово Видинци Висока поляна Врабево Върбица Глоджево Глоджево Глумче Горно Абланово Драганово Дряновец Железарци Живково Живково Здравец Златна нива Здравец Каменово Каменово Каменово Каменово Караманово Кардам Караманово Каварна Кладенци Кривня.