На 1 април 2026 г., точно в 18:35 ч. по източноамериканско време, ракетата «Спейс Лонч Систем» (SLS) се издигна от стартова площадка 39B на Космическия център «Кенеди» във Флорида. На борда на космическия кораб «Орион» — кръстен от екипажа «Integrity» («Цялостност») — четирима астронавти тръгнаха на дълъг път около Луната. За първи път от 54 години хора летят към нея.
Артемис 1 беше репетицията. Артемис 2 е премиерата.
История на проекта: дълъг път до стартовата площадка
Програмата «Артемис» е наследник на отменената програма «Constellation» (2004–2010) и е официално обявена от НАСА през 2017 г. Амбицията е ясна: да върне хората на Луната и да постави основите на дългосрочно присъствие там — с поглед към Марс.
Пътят не беше праволинеен. През 2019 г. НАСА обяви, че ще кацне на Луната до 2024 г. Годината дойде и отмина без кацане. Артемис 1 — непилотираният тестов полет на SLS и «Орион» — се проведе успешно през ноември 2022 г., но след него се появи сериозен проблем: топлозащитният щит на «Орион» беше по-силно ерозирал от очакваното при влизането в атмосферата. Следваха години разследване, инженерски анализи и вътрешни дебати дали да се лети с настоящия щит, или да се чака нов.
През януари 2026 г. администраторът на НАСА Джаред Айзъкман прекрати дебата: анализите показват, че щитът е достатъчен за Артемис 2, а конструктивните промени ще бъдат приложени за Артемис 3. Обратното броене започна.
Преди изстрелването беше отменена и Лунната станция (Lunar Gateway) — амбициозният проект за орбитална станция около Луната, с която щеше да се осъществяват бъдещите лунни кацания. Причините са прагматични: разходите са огромни, графикът — нереалистичен. Кацането на Артемис 3, планирано за 2028 г., ще използва директно лунния лендър на SpaceX.
Четиримата, кръстени за историята
Екипажът е подбран внимателно — и не само заради компетентностите.
Рейд Уайзман поема командването. Военноморски летец-изпитател с опит от МКС (2014 г.), той е спокоен, методичен и е избран да води екипа именно заради тези качества в непознати условия.
Виктор Гловър е пилот на мисията. Ветеран от МКС (2020–2021 г.), той ще стане първият чернокож астронавт, долетял отвъд ниска земна орбита. Именно той пое ръчното управление на «Орион» при демонстрацията на сближаване с горната ракетна степен — критичен тест за бъдещите докинг операции в лунна орбита.
Кристина Кох е специалист по мисията. Тя държи рекорда за най-дълъг непрекъснат престой в Космоса за жена — 328 дни. С Артемис 2 ще стане и първата жена, долетяла до Луната.
Джереми Хансен представлява Канадската космическа агенция (CSA). Военен летец-изпитател, той ще стане първият гражданин извън САЩ, излетял отвъд ниска земна орбита — резултат от споразумение, с което Канада получи място на борда в замяна на участие в изграждането на роботизираната ръка за бъдещите лунни мисии.
Трите рекорда — за пол, раса и гражданство — са поставени в центъра на комуникацията на НАСА около мисията. Дали с право, е отделен въпрос.
Програма на полета: 10 дни, 400 000 километра
Мисията следва т.нар. траектория на свободно завръщане (free-return trajectory) — елипса, която използва лунната гравитация, за да върне «Орион» към Земята без допълнително изразходване на гориво. Астронавтите няма да кацат на Луната и няма да влизат в лунна орбита.
В първите часове след изстрелването «Орион» се отдели от горната ракетна степен ICPS и извърши демонстрация на сближаване: Гловър ръчно маневрира капсулата около отделената степен, тествайки сензорите и двигателите за прецизно позициониране. Тестът е пряка подготовка за бъдещото докинг с лунния лендър.
Около шест дни след изстрелването «Орион» ще извърши лунния облет. В най-далечната точка екипажът ще се намира на около 400 000 км от Земята и 7 600 км зад Луната — рекорд за пилотирани мисии в историята на космонавтиката, надминаващ дори рекорда на «Аполо 13». Влизането в атмосферата при завръщането ще стане при скорост от около 40 000 км/ч — друг рекорд, натоварващ топлозащитния щит до проектните му граници.
Кацането в Тихия океан е планирано около 10 дни след изстрелването.
Какво се тества и какво се научава
Артемис 2 официално е тестов полет, а не научна мисия в класическия смисъл. Борда не носи специализирана апаратура за изследване на Луната. Това обаче не означава, че мисията е без познавателна стойност.
Биомедицинските данни от четиримата астронавти са реално ценни: никой не е летял отвъд ниска земна орбита от 1972 г. насам и влиянието на радиацията в дълбокия космос върху човешкия организъм е недостатъчно изследвано. Данните от Артемис 2 ще информират здравните протоколи за по-дългите мисии напред.
Навигационните алгоритми, тествани при сближаването с ICPS, ще бъдат използвани при бъдещите докинг операции в лунна орбита, където GPS не съществува. «Орион» вече премина от мрежата за близкия космос към мрежата за дълбокия космос (Deep Space Network) — за първи път пилотиран кораб прави тази смяна от 50 години насам.
Данните от влизането в атмосферата ще позволят на инженерите да калибрират топлозащитния щит за Артемис 3 — мисията, при която вече ще има кацане. И не на последно място: психолозите и ергономите ще анализират как четирима души функционират в тясното пространство на «Орион» за 10 дни — информация, незаменима за плановете за Марс.
Научна експедиция или PR акция?
Въпросът се задава открито и е основателен.
Критиците посочват, че Артемис 2 не каца на Луната, не носи научни инструменти и е съобщена на света преди всичко чрез трите рекорда на екипажа. Разходите са трудно защими: разработката на SLS е струвала над 23 млрд. долара, а всяко изстрелване се оценява на около 4 млрд. — сума, за която SpaceX прави десетки полети. Отмяната на Лунната станция пък сочи, че дългосрочната научна инфраструктура не е приоритет.
Привържениците на програмата контрират: без Артемис 2 не може да има Артемис 3. Биомедицинските данни са реално необходими. Навигационните тестове са задължителни. А историческите паралели са поучителни — «Меркурий» и «Джемини» също са изглеждали като чист PR преди «Аполо 11» да промени историята.
Истината е по средата. Артемис 2 е преди всичко инженерски тест с политически привкус — неизбежен в условията на космическа надпревара с Китай, вътрешни бюджетни битки и нуждата от обществена подкрепа за скъпоструваща програма. Нейната истинска стойност ще се прояви или провали с Артемис 3 — кацането, планирано за 2028 г.
Засега четирима души летят към Луната. За пръв път от 54 години.
The post Артемис 2 – научна експедиция или PR акция? first appeared on Udigest Ямбол.
Артемис 2 – научна експедиция или PR акция? 2026 THE NEWS FROM BULGARIA – NEWS AGENCY 2009-2025 2026-04-02 05:05:06 Ямбол, Елхово, Стралджа, Болярово, Тополовград, Сливен, Ямбол, Сливенска област, Ямболска област, Сините камъни, Карандила, река Тунджа, река Тунджа Ямбол, Жеравна, Котел, Нова Загора, Твърдица, Елхово, Стралджа, Болярово, Тополовград, крепост Туида, Безистен Ямбол, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, тракийски могили, възрожденска архитектура, балкански туризъм, земеделие, лозарство, зърнопроизводство, индустриални зони, регионални новини, културни фестивали, природен парк Сините камъни, Александрово, Асеново, Атолово, Баня, Безмер, Ботево, Бояджик, Бояново, Видинци, Воден, Голям манастир, Голямо Крушево, Голямо Шарково, Горска поляна, Гранитово, Гълъбинци, Дражево, Дряново, Дъбово, Дъбово (Тополовград), Елхово (село), Жребино, Завой, Зимница, Златари, Иглика, Иречеково, Калчево, Камен връх, Каравелово, Кирилово, Княжево, Козарево, Коневец, Костино, Крумово, Кукорево, Лалково, Лесово, Люлин, Малко Шарково, Малко Крушево, Малко Кирилово, Малко Попово, Мамарчево, Маломирово, Меден кладенец, Мелница, Могила, Могилово, Могилово (Елхово), Момина църква, Недялско, Овчи кладенец, Окоп, Палаузово, Пчела, Победа, Поляна, Попово, Правдино, Раздел, Ружица, Скалица, Сламино, Срем, Странджа, Тамарино, Тенево, Търнава, Устрем, Ханово, Чарган, Челник, Чернозем, Чукарово, Шарково