На 1 август 1990 г. Жельо Желев е избран за председател-президент на Република България от ВНС. Това става възможно, след като преди това се проваля опитът за избор на д-р Петър Дертлиев.
При гласуването на 1 август 1990 г. в пленарна зала Жельо Желев е избран за президент от квотата на СДС, а Атанас Семерджиев за вицепрезидент от квотата на БСП.
На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите преки демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 г. С дейността си като държавен глава Желев има заслуги за запазването на гражданския мир в страната в изключително трудни и опасни условия, както и за подписването през 1994 г. на Рамковия договор за участие на България в програмата на НАТО „Партньорство за мир”.
Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. През 1958 г. завършва философия в СУ „Климент Охридски”. От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на Софийския университет. Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен и интерниран в с.Грозден заради критиката в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г.
През 1974 г. защитава дисертация „Философското определение на материята и съвременното естествознание” и става кандидат на философските науки, а през 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност” в института. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът” с първоначално заглавие „Тоталитарната държава”, която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на 10 езика. През 1988 г. защитава докторска дисертация „Релационна теория на личността”.
В края на 80-те години Желю Желев е един от инициаторите и организаторите на първите неформални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 български интелектуалци – дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в България.
На 7 декември 1989 г. на учредителното събрание на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) е избран за първи председател на Координационния съвет (КС) на коалицията, преизбран на 6 юли 1990 г. Участва в Кръглата маса (3 януари – 14 май 1990). Бил е депутат в VII-о Велико народно събрание /ВНС/.
През 1991 г. е избран за член на Висшия съвет и за „доктор хонорис кауза” по философия на Международната академия „Медичи”. На 5 септември 1992 г. в Майнц, Германия е избран за индивидуален член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 г. е неин почетен патрон. През 1996 г. основава и председателства фондация „Д-р Желю Желев”. От 1998 г. е член на Борда на директорите на Атлантическия клуб в България. Инициатор е за създаването на Балканския политически клуб през май 2001 г. в София и е избран за председател. На 28 април 2001 г. под негов патронаж е създадена Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.
През 2004 г. като специален представител на българското председателство в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) д-р Желю Желев осъществява в Грузия серия разговори по проблема за разрешаването на конфликта в Южна Осетия. През март 2005 г. като специален пратеник на държавния глава Георги Първанов участва в Срещата на високо равнище по демокрацията, тероризма и сигурността в Мадрид. През 2011 г. е специален пратеник на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунис като наблюдател на изборите за конституционно събрание на страната.
Желю Желев е почетен доктор на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на ЮЗУ „Неофит Рилски”, на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Два пъти е обявен за „Мъж на годината” (1990,1992). На 26 ноември 2002 г. е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса му в утвърждаването на атлантическите ценности.
На 7 март 2005 г. президентът Георги Първанов удостоява д-р Желю Желев с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина” с лента за изключително големите му заслуги като държавен глава, за приноса му в изграждането и утвърждаването на демокрацията и по повод 70 години от неговото рождение.
На 15 януари 2010 г. македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие на Македония – орден „Осми септември” за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция.
Автор е на книгите „Фашизмът” (1982), „Реалното физическо пространство” (1989), „Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността.” (1991), „Обръщенията на президента към народа и парламента” (1998), „Националната кръгла маса – 3 януари-14 май 1990 г.” (1998), „В голямата политика” (1998), „Обръщения към нацията”, „Интервютата януари 1989-септември 2000 г.” (2004), „Въпреки всичко” (2005), „Митове и легенди за българския преход” (2014).
От 2013 г. д-р Желю Желев участва в Съвет на президентите – инициатива на президента Росен Плевнелиев, където заедно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неформално мнения по различни теми и важни за страната въпроси.
Последно на 28 януари 2015 г. в този формат те се обединяват около необходимостта от установяване на нов тон на общуване сред българските политици, което е от изключителна важност за постигането на вътрешнополитическата стабилност, от която България се нуждае.
България Новините – balgarianovinite.com 2015-2026 1 август 1990 г. Жельо Желев е избран за президент на България 2026 България, България новини, новини България, актуални новини България, политически новини България, икономика България, култура България, спорт България, криминални новини България, международни новини България, София новини, Пловдив новини, Варна новини, Бургас новини, Русе новини, Стара Загора новини, Плевен новини, Велико Търново новини, Ловеч новини, Враца новини, Монтана новини, Добрич новини, Силистра новини, Търговище новини, Габрово новини, Разград новини, Кърджали новини, Смолян новини, Перник новини, Хасково новини, Шумен новини.