Публикувам статия на многоуважаемият от мен, покoен вече проф. Божидар Димитров на тема: “Да помогнем на македонците да си намерят име на държавата”
Както е известно новият македонски премиер Зоран Заев и македонският външен министър Никола Димитров обявиха, че ще търсят ново име на страната си, тъй като са се убедили, че с името Македония никога няма да влязат в ЕС, тъй като Гърция няма да го позволи и за съжаление паликаретата (тоест гърците) този път са прави. Македония наистина е име на една антична гръцка държава и един гръцки народ. А и територията на въпросната антична гръцка държава преди завоеванията на Филип Македонски и Александър Македонски е на територията на съвременна Гърция около Солун.
Предлагам да помогнем на македонците да си намерят име, защото дребното хитруване, че са съгласни името им да бъде бивша Югославска република Македония, няма да мине. Гърция твърдо е заявявала, че всяко съставно име на държавата, което съдържа думата Македония – Горна Долна, Средна, Северна няма да мине. Името трябва да бъде съвършено различно.
Предлагам историческа справка за имената, които е носила територията на днешна Република Македония от античността насам.
И така в античността Македония източно от Вардар е носила името Пеония по името на живеещото там тракийско племе пеони. В Западна Македония е живял друг античен народ – илири. Твърди се, че държавата им се е наричала Илирида или Дардания.
След създаването на българската държава в македонските земи през 681 г. от кан Кубер името й е било България. Това често води до объркване на сведенията, които съобщават византийските хронисти за военни действия между България и Византия. Те се приписват на Дунавска България, макар че изглеждат невъзможни. Така в 688 г. български войски незабелязано трябва да тръгнат от билото на Стара планина, да се окажат в околностите на Серес и там да разбият византийските войски. Очевидно това е невъзможно.
След присъединяването на тази Втора българска държава към Дунавска България, което, според македонски археолози като проф. Иван Никулчич, е станало по времето на кан Крум в 812 – 813 г., а според наши археолози и историци по времето на кан Персиан в 837 г., тази част на българските земи е носила различни имена. В различни хроники се отбелязват имената Долна Земя, Долна Мизия, Кутмичевица.
Когато през 1018 г. тази територия е завзета от византийските войски и те я превръщат в административна област, която се нарича тема (“тема” е област) България. Тема Македония също има и тя е в Източна Тракия от Одрин до Константинопол. През първите векове на османското владичество тази земя продължава да се нарича България и от турците, и от чуждите автори. Крали Марко, който е сърбин, се нарича български крал, просто защото населението на държавата му е българско. Едва през XVIII – XIX в. европейските хуманисти връщат античното име Македония и по тези земи. Границите й са определени съвсем произволно. Така за източна граница на Македония се приема река Места, която в Гоцеделчевската долина е широка десетина метра. Дали някой сериозно смята, че в селото на десния бряг на реката живеят македонци, а на левия бряг на десет метра разстояние – българи. Смешно.
Ако трябва да си говорим откровено, истинското име на новата държава трябва да бъде Югозападна България. В светлината на смелото заявление на премиера Зоран Заев, че българи и македонци са един народ, редно е македонският политически елит да избере това име, но – глас народен, както се казва, глас Божи, а ние да помогнем.
N.B.
Важно е да се отбележи, че това ВМРО, за което пишем няма нищо общо с комунистическото ВМРО на Каракачанов (Агент “Иван” – доносник на 6-то управление на Държавна сигурност) и неговите протежета Джамбазки и Александър Сиди. Та точно техните господари от БКП и водещи офицери от ДС проведоха кърватата и насилствена македонизация в Пиринска Македония, изгониха българските бежанци от Егейска Македония в Югославия…
Наскоро пък хванатият да кара с огромно количество алокохол в кръвта след запой с леки жени в Банско – Ангел Джамбазки, основа самозван “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония”, в който самите членове дискредитират каузата: Първо с това, че голяма част от тях са действащи политици, депутати и евро-депутати като безпардонния простак Анрей Слабаков (ВМРО), Искрен Веселинов (ВМРО), авторът в комунистическия парцал в-к “Труд” – Кристиян Шкварек, редакторът на профанизиращото реалити “Фермата” – Костадин Филипов и др. водевилни лица. В същото време са пренебрегнати истински борци на каузата като Никола Григоров от “Сите българи заедно”, Петър Низамов (Председател на “Български юридически комитет” и автор в този сайт) и много други лица ценни за каузата. Така, че този т.нар. “Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония” е нищо повее от поредната ПИАР платформа на ВМРО на Каракачанов, който въпреки, че стои в сянкаслед изборите за нови председатели, той е собственик на всички имои на ВМРО и им дърпа конците. Българска работа… Хубава като идея, но българска като изпълнение и вероятно няма да постигне обявените цели, защото реланите им цели са гласове за ВМРО за следващите избори.
Божидар Димитров Стоянов е българскиисторик дългогодишен директор на НИМ. Димитров е доктор по история, старши научен сътрудник II степен от декември 1985 г. почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии. От 1973 до 1990 година сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство. Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина.
През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на Национален исторически музей, през 1997 – 1998 г., има задочен конфликт с президента на Република БългарияПетър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което – през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 година. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс и остава на този пост до пенсионирането си в ноември 2017 г.
Божидар ДимитровОт 1999 до 2002 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Час по България“ по телевизия СКАТ. От 2002 до 2012 г. е водещ на друго телевизионно предаване за история „Памет българска“ по Канал 1. От март 2013 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Историята… с Божидар Димитров“ по TV+.