Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ приключва 2025 г. с финансова загуба в размер на 267,2 млн. лева. Основният генератор на този дефицит е договорът с турската държавна компания „Боташ“, по който българската страна е платила за неизползван капацитет 250,5 млн. лева. Това показват данните от официалния годишен финансов отчет на дружеството за изминалата година, пише Nova.
Държавното предприятие има:
● Нетна загуба: Отрицателният финансов резултат възлиза на 267 217 хил. лева. За сравнение, предходната 2024 г. също приключва на червено със загуба от 315 889 хил. лева.
● Срив в брутната печалба: Брутният резултат от продажбите на природен газ е паднал почти наполовина – до едва 60 млн. лева през 2025 г., спрямо близо 119 млн. лева година по-рано.
● Общи приходи и разходи: Общите приходи от дейността намаляват с 4,36% до 1,43 млрд. лева, докато разходите остават в размер на 1,66 млрд. лева.
● Задълженията на „Топлофикация София“: Просрочените брутни вземания от столичното парно са нарснали да 1,287 млрд. лева (спрямо 985,5 млн. лв. през 2024 г.). Ликвидният недостиг, породен от това неплащане, е генерирал на „Булгаргаз“ допълнителни разходи за лихви в размер на 50 млн. лева.
Договорът с „Боташ“:
● Използван капацитет: През 2025 г. „Булгаргаз“ е използвал едва 23% от капацитета по споразумението с турската компания.
● Цената на въздуха: Разходите за неползван капацитет на входна точка Странджа 1 / Малкочлар възлизат на 250 458 хил. лева.
● Спрени плащания: Острата ликвидна криза и неизгодните условия са принудили „Булгаргаз“ да спре плащанията по месечните фактури за капацитет към „Боташ“ още от месец юли 2024 г., като към момента страните водят активни преговори за предоговаряне.
● Одиторска резерва: Независимите одитори изразяват квалифицирано мнение, подчертавайки, че този договор има характеристиките на „обременяващ договор“ по смисъла на международните счетоводни стандарти (МСС 37) и за него трябва да бъде начислена провизия, тъй като разходите превишават икономическите ползи. Ръководството на „Булгаргаз“ оспорва това, аргументирайки се, че споразумението гарантира диверсификация, сигурност и гъвкавост, и има по-скоро обществено значим, отколкото чисто търговски смисъл.
Освен по турското направление, „Булгаргаз“ отчита и 34,7 млн. лева разходи за неизползван капацитет за регазификация и пренос от терминала в гръцкия град Александруполис.
На фона на финансовите сътресения, чисто оперативната дейност по осигуряване на синьо гориво бележи лек ръст. През 2025 г. „Булгаргаз“ е доставил общо 18 006 026 MWh природен газ (увеличение с 1,51%). Продадените количества възлизат на 17 552 950 MWh, което е лек спад от 1,42% спрямо предходната година.
Миксът на доставките е разделен между два основни стълба:
● Тръбен газ (Азербайджан): Доставени са 10 095 664 MWh. Дългосрочният договор с азербайджанската AGSC се оказва ключов балансьор, осигурявайки цени, по-ниски от тези на европейските газови хъбове.
● Втечнен природен газ (LNG): Закупени са 7 034 028 MWh. През годината са доставени 7 карга – три на терминала в Александруполис и четири на терминали в Турция. Тежка авария на терминала в Александруполис през януари (отстранена чак през август) принуди „Булгаргаз“ спешно да пренасочи доставките си към Турция.
● Други източници: Закупени са количества на виртуална търговска точка (668 431 MWh) и по договори за балансиране (207 903 MWh).
Въпреки опитите за стъпване на съседни пазари (Румъния, Унгария, Молдова, Украйна), „Булгаргаз“ губи позиции на родния пазар. При обща консумация на газ в България от 27,64 млн. MWh за 2025 г., пазарният дял на държавното дружество се свива до 60,23% (спрямо 61,87% през 2024 г. и над 76% през 2022-2023 г.).
Булгаргаз приключва 2025 г. с 267 млн. лв. загуба 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-07-08 15:41:04 Пловдив, Асеновград, Карлово, Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Пловдив, Пловдивска област, Асеновград, Карлово, Сопот, Перущица, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Кричим, Родопи, река Марица, Стария град Пловдив, Капана, Античният театър, Археологически музей, Бачковски манастир, Тракийски гробници, минерални извори Хисаря, винопроизводство, земеделие, текстилна индустрия, култура, фолклор, фестивали, туризъм, спортни клубове, университет Пловдив, регионални новини, Анево, Арнаутито, Баня, Белащица, Белозем, Белово, Брани поле, Брестник, Брестово, Бръшлян, Бяга, Бяла черква, Бяла река, Ведраре, Войводиново, Войсил, Войводово, Войнягово, Върбево, Върбовка, Градище, Граф Игнатиево, Дебелт, Долна махала, Добралък, Драгойново, Дълго поле, Житница, Житница (Стамболийски), Златитрап, Златни мостове, Злато поле, Иванково, Иганово, Калековец, Каменица, Карабунар, Караджово, Калоферци, Калоферци (Сопот), Карлово (село), Кърпачево, Катуница, Киселево, Кърнаре, Кърнаре (Карлово), Крумово, Кричим (село), Лясково, Лясковец, Лясковци, Маноле, Михилци, Мусачево, Ново село, Овощник, Оряховица, Павел баня, Певците, Първенец, Първомай, Перущица (село), Пепелина, Пиперково, Първомайци, Радиново, Радиново (Раковски), Розино, Розов дол, Ръжево Конаре, Садово, Садовец, Селец, Семчиново, Ситово, Соколово, Сопот (село), Старосел, Стряма, Стряма (Кричим), Стряма (Сопот), Тополово, Труд, Трихово, Труд (село), Трилистник, Устина, Хисаря (село), Чалъково, Чоба, Шишманци, Яврово