Няколко общински болници в страната са пред риск от затваряне, областни болници, включително в Перник, изпитват големи кадрови проблеми. На какво се дължи този сериозен структурен проблем?
Въпросите, които поставяте, не са просто „актуални“ – те са критични за оцеляването на социалния модел в България. Ситуацията в регионалните и общинските лечебни заведения е лакмус за ефективността на цялата държавна машина. За момента проблемът в Перник е овладян, но дългосрочното стабилизиране изисква постоянно внимание и стратегия от страна не само на мениджмънта на лечебното заведение, но и на държавата. Драмата с общинските болниците не е инцидентно явление, а резултат от десетилетия липса на стратегическо планиране. Основният проблем не е единствено липсата на средства, а географският и възрастов дисбаланс. България разполага с около 30 000 лекари, което статистически е близо до средното за ЕС, но над 50% от тях са съсредоточени в трите най-големи градове (София, Пловдив, Варна).
В общинските болници средната възраст на лекарите често надхвърля 55–60 години. Без спешна политика за привличане на млади кадри, тези болници ще затворят чисто биологично, дори и да са финансово стабилни. Ето защо ние се насочихме именно към решаването първо на този проблем, включително и с наемане на чуждестранни специалисти. Често в общинските болници липсват „дефицитни“ специалности – анестезиолози, педиатри и патоанатоми. В малка общинска болница отсъствието на един анестезиолог означава спиране на цялата хирургична дейност.
Настоящият модел на финансиране чрез клинични пътеки е базиран на обема дейност. В региони с интензивна депопулация, лечебните заведения не могат да генерират достатъчен обем, за да покрият фиксираните си разходи (ток, отопление, заплати). Да не забравяме и лимитите, които ограничават дейността ни, а заплащането на извършена надлимитна дейност обикновено минава през съдебна схватка с държавата. Да не забравяме, че от пандемията насам се работи и в изключително експремна икономическа обстановка – войни, инфлация, разходите растат непрекъснато.
Но проблемът не е само в количеството на парите, а и в техния разпределителен механизъм. Бюджетът на НЗОК нараства с всяка изминала година, но регионалната ножица се разтваря все повече. Тази година проблемът се усложнява и от липсата на бюджет, заради политическата криза.
Какво може да се направи? Кой трябва да го направи?
Категорично – държавата. Общинските болници трябва да получават фиксирано плащане за „поддържане на капацитет“, независимо от броя преминали пациенти. Това е логиката на пожарната или полицията – те не се финансират според броя на пожарите или арестите. Няма логика да дотираме градския транспорт, а болниците да са оставени да се справят сами.
Като цяло – трябва да обърнем пирамидата, пациентът трябва да е в центъра на системата, а не “парите да го следват” през пустинята. Нещо повече – механизмът за финансиране чрез клиничните пътеки беше временно решение до въвеждането на диагностично-свързаните групи (DRG), но както знаем – у нас временното става най-постоянно. Това допълнително натежава върху цялата здравна система – една апендектомия струва различно при 30-годишен и при 70-годишен, а в момента се плаща еднакво.
Трябва ли да се положат специални усилия от държавата за спасяване на общинските болници и ключови отделения в областните болници?
Отговорността за това, както казах, е на държавата – Министерство на здравеопазването (като регулатор), НЗОК (като платец) и общините (като собственици). Необходим е тристранен пакт за финансова устойчивост. Общинските болници и ключовите отделения в областните лечебни заведения (като това в Перник) са част от националната сигурност и няма как да си затворим очите пред този факт – стотици хиляди хора от цялата област разчита на нас. А хората са първо пациенти е след това избиратели.
Ако болницата в Перник загуби своето Спешно отделение или Неврология, например, натискът върху софийските болници ще стане непосилен, а „златният час“ за спасяване на пациент с инсулт или инфаркт ще бъде пропуснат за хиляди граждани.
Важно е да има задължителни специализации, обвързване на държавните субсидии за специализанти с ангажимент за работа в регионални болници за срок от 3-5 години. Допълнителни социални стимули (жилище, детска градина, бонуси), които да направят работата извън столицата привлекателна.
Аз помня времето, когато лекари от София пътуваха с автобуси на работа в пернишката болница, това може да случи отново при правилна държавна политика.
България е на последно място по инвестиции в дигитално здравеопазване в ЕС? Защо е така и може ли дигитализацията да започне от болниците извън София, които трябва да компенсират липсата на работна ръка?
Дигитализацията е нашият шанс да направим технологичен скок над пропастта. България традиционно заема последното място по DESI (Индекс за цифрова икономика и общество) в здравеопазването. Логично е дигитализацията да започне от периферията, защото дигиталното здравеопазване не е „луксозна добавка“ за големите частни болници. Истината е, че то е инструмент за компенсиране на дефицити. Внедряването на телемедицина също може да започне от общинските болници – ако в една общинска болница няма дежурен кардиолог, телемедицинските системи позволяват разчитане на ЕКГ и образна диагностика в реално време от експерти в цял свят. Въвеждането на дистанционен мониторинг позволява хронично болните в отдалечените села да бъдат наблюдавани чрез сензори, намалявайки нуждата от физическо присъствие на лекар за всяка рутинна проверка и т.н.
И тук държавата е хубаво да насочи средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Дигитализацията не е „купуване на компютри“, а създаване на свързана екосистема. Ние вече сме въвели изкуствен интелект при образната диагностика и имаме амбицията да извършим този цялостен технологичен скок.
Какво бихте казали в края на нашия разговор като посока, към която да върви общинското здравеопазване?
България се намира в точка на пречупване. Ако не променим модела от „плащане за процедура“ към „плащане за достъпност и качество“, след 10 години картата на здравеопазването извън петте големи града ще бъде бяло петно. Решението изисква политическа смелост за непопулярни мерки – като преструктуриране на неефективни отделения и едновременно с това масирано, таргетирано финансиране на онези, които са гръбнакът на регионите.
Защо общинските и регионалните болници винаги са „на ръба“?
За да разберем защо общинските и регионалните болници винаги са „на ръба“, трябва да погледнем данните на Националния статистически институт (НСИ). Към края на 2023 г. числата разкриват не просто недостиг, а огромна пропаст между университетските центрове и останалата част от страната.
Данните показват, че докато Плевен и София се радват на висока концентрация на кадри, области като Перник, Ямбол и Кърджали са в критично състояние.
Разликата между Плевен и Кърджали е над 3 пъти. В области като Перник, един лекар обслужва средно 318 души, докато в Плевен един лекар се пада на едва 130 души. Този дисбаланс обяснява защо регионалните болници трудно попълват графиците си – лекарите естествено се насочват към центровете с по-висока технологична и финансова концентрация.
Другият критичен фактор е „биологичното затваряне“ на системата. Повече от половината лекари в България са в предпенсионна или пенсионна възраст.
Общо 54.5% от лекарите в страната са на възраст над 55 години. В малките общински болници този процент често надхвърля 70%. Това означава, че в рамките на следващото десетилетие тези лечебни заведения ще загубят по-голямата част от своя кадрови потенциал, ако не бъдат предприети радикални мерки за привличане на млади специалисти извън столицата.
Д-р Дренски: Общинските болници трябва да получават фиксирано плащане за „поддържане на капацитет“ 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-04-10 00:55:27 Перник Радомир Брезник Трън Батановци. Перник, Пернишка област, Радомир, Брезник, Трън, Батановци, Сурва, фестивал Сурва, кукери, маскарадни игри, миньорски град, въгледобив, индустрия, язовир Студена, Витоша, Голо бърдо, Руй планина, крепост Кракра, средновековна история, минерални извори, църкви и манастири, селски туризъм, еко пътеки, културни събития, спорт Перник, стадион Миньор, община Перник, Западна България, Софийска област, регионални новини Перник. Арзан Бабица Байкалско Баня Банишор Бегуновци Беланица Бераинци Блатешница Бобораци Богданов дол Богдановци Боснек Бохова Брезнишки извор Брусник Бусинци Велковци Видрица Владимир Вискяр Витановци Врабча Враня стена Върба Габровдол Гигинци Главановци Глоговица Големо Бучино Горна Врабча Горна Секирна Горна Диканя Горни Романци Горочевци Градево Гърло Дебели лаг Дивотино Долна Диканя Долна Мелна Долна Секирна Долни Романци Долни Раковец Драгичево Драгойчинци Друган Душинци Елов дол Ерул Еловица Забел Забърдо Зидарци Земен Злогош Жабляно Жедна Житуша Завала Зелениград Калище Кладница Ковачевци Козловец Кондофрей Конска Косача Кошарите Кракра Кралев дол Кривонос Крушка Лева река Лесковец Лобош Ломница Люлин Мещица Милкьовци Мрамор Муртинци Насалевци Непразненци Николаево Ноевци Одраница Озирово Падина Парамун Пещера Планиница Поцърненци Прибой Рани луг Расник Ребро Режанци Рударци Ръждавец Садовик Светля Селищен дол Селище Сирищник Слаковци Слаковци махала Сопица Станьовци Старо село Стайчовци Студена Трекляно Туроковци Филиповци Цегриловци Чепино Червена могила Чуковец Шипковица Ярджиловци.