На 24 май честваме Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. На този ден в България се отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като „Солунските братя“.
В цялата страна днес ще има празнични прояви и шествия по повод 24 май.
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.
Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война. С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.
След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт).
Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест.
Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. Братята са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език) и разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.
Материалът Думите значат много: България празнува 24 май е публикуван за пръв път на ShumenOnline.bg.
Думите значат много: България празнува 24 май 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-05-24 05:43:32 Шумен Нови пазар Велики Преслав Каспичан Смядово Върбица Каолиново. Шумен, Шумен новини, новини Шумен, област Шумен, Шуменска област, кмет Шумен, община Шумен, Шумен днес, криминални новини Шумен, спорт Шумен, култура Шумен, събития Шумен, образование Шумен, болница Шумен, съд Шумен, полиция Шумен, катастрофа Шумен, трафик Шумен, индустриална зона Шумен, икономика Шумен, Мадарски конник, Шуменско плато, Паметник 1300 години България, Томбул джамия, Регионален исторически музей Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каолиново, Смядово, Върбица. Белокопитово Благово Близнаци Борци Боян Браничево Бяла река Васил Друмев Веселиново Вехтово Висока поляна Войвода Габрица Градище Гусла Дибич Длъжко Дойранци Драгоево Друмево Енево Зайчино ореше Златар Змеево Ивански Избул Илия Блъсков Капитан Петко Каравелов Каспичан село Кладенец Климент Кочово Крива река Кюлевча Ловец Лятно Марково Мараш Миланово Мировци Могила Мокреш Моста Мътница Наум Новосел Новоселец Осеновец Памукчии Плиска Правенци Преселка Равно поле Риш Салманово Средковец Струйно Стан Студеница Суха река Тимарево Тодор Икономово Троица Тушовица Хан Крум Хитрино Черенча Черноглавци Янково Ясенково.