Свен Р. Ларсън
24 април 2026 г.
В съответствие с прогнозата от 14 април, новото унгарско правителство на Тиса ще направи присъединяването към еврото основен приоритет. Ден след тази статия hvg.hu съобщи, че бъдещият финансов министър на Тиса Андраш Карман се консултира с Михай Варга, президент на Унгарската национална банка, относно пътя за Унгария в еврозоната.
Не мога да се отърва от усещането, че новото правителство на Тиса иска да включи Унгария в общата валута възможно най-бързо. Това би имало смисъл от гледна точка на постижението: приемането на еврото е една от най-необратимите политически реформи, които една страна може да направи. Щом една страна се откаже от собствената си валута, това е всичко; както останалите членове на еврозоната, Унгария ще бъде заседнала под паричния ботуш на Европейската централна банка.
Бързото присъединяване на Унгария към еврото със сигурност би било в съответствие с амбициите на Брюксел. Официалните изявления на Тиса, от друга страна, се опитват да насочат вниманието към планове за «еврото до 2030 г.». Според Карман е реалистично да се очаква паричният преход да отнеме четири години.
Една от причините е, че отнема време да се освободи Унгария от някои ценови контроли, например на бензина. Друга причина е наборът от критерии за присъединяване, които еврозоната изисква — най-важните сред тях са ограниченията на държавния дефицит и дълга съответно от 3% и 60% от БВП. Коригирането на фискалния баланс на Унгария според тези критерии наистина ще изисква трудни преразглеждания на политиките, като еврото има предимство пред приоритетите на вътрешната политика.
Откровено казано, за да включи Унгария в еврозоната, правителството на Тиса ще трябва да намали подкрепата за унгарските семейства и да повиши данъците в момент, когато унгарската икономика, ако изобщо, се нуждае от по-ниски данъци.
Основните проблеми идват след приемането
Въпреки това, колкото и трудно да бъде да се вкара Унгария в съответствие с изискванията на еврозоната, основните икономически проблеми се появяват след приемането на еврото. Загубата на парична свобода е подценено следствие от европейската интеграция. Това е един от факторите зад спада в растежа на БВП в почти всяка страна, която се е присъединила към еврозоната.
Данните от 20 държави от еврозоната показват разликата в средния годишен растеж на БВП след присъединяването, коригиран за инфлацията, спрямо периода преди влизане. Периодът преди еврото започва през 1996 г. и завършва през 2025 г. Последователността е направо плашеща: в 18 от 20-те страни средногодишният икономически растеж е намалял, и често с значителни числа. Откакто България се присъедини през януари тази година, все още няма данни за тяхната икономика след влизане. Някои примери:
- Финландия: ръст от 5,2% преди влизането в еврозоната (1999 г.) срещу 1,4% след него;
- Ирландия, известна с екстремните си колебания в растежа на БВП: спад от 9,1% на 5,7% годишно;
- Португалия: от 4,2% годишно до 1,3%.
Страните са подредени по дата на влизане на еврото. Това показва, че няма разлика между държави, които са в еврозоната дълго време, и тези, които са влезли сравнително наскоро.
Единствените страни, изпъкващи в обратната посока — Малта и Хърватия — са по-скоро статистически аномалии, отколкото нещо друго. Те не са подходящи като индикатори за това как би се представила унгарската икономика в случай на присъединяване към еврото:
- Малтийската икономика е силно концентрирана в три сектора на услугите — търговия, информация и бизнес консултации — които бяха подходящи за влизане в еврозоната;
- Хърватия успя да се възползва от чуждестранни преки инвестиции като двигател на растежа след влизането.
Унгария има разнообразна икономика, която в индустриалния си състав е по-добра в сравнение с Австрия, Нидерландия или Словакия, отколкото от Малта или Хърватия. Въпреки това, дори и да пренебрегнем индустриалния характер на икономиката с добавена стойност, бруталното статистическо послание е, че има 90% шанс Унгария да претърпи трайно понижение на темпа на икономически растеж.
Има ли значение растежът на БВП?
Да, има голямо значение дали икономиката расте или не. Страна като Унгария е отлично подходяща да различава стагнация от растеж: през годините на комунистическо управление не е имало осезаема промяна в жизнения стандарт сред унгарския народ от десетилетие на десетилетие. Марксисткият икономически модел, прилаган от комунистите, е по природа противен на икономическия растеж; той дори не признава, че икономиката може да се разширява, т.е. че бизнесът може да постигне повече с по-малко ресурси.
Въпреки че причината за икономическата стагнация би била много различна при влизане в еврото, последиците от застой на БВП биха били до голяма степен същите: няма напредък за домакинствата в стандарта на живот и няма стимули за бизнеса да подобрява продуктите си и да намира начини да прави повече с по-малко.
В континентален мащаб това е по същество мястото, където се намира Европа днес. Когато явлението не е причинено от комунистически диктат, а от тромава икономическа политика при демократични правителства, можем да наречем проблема с икономическата стагнация «индустриална бедност». За разлика от дълбоко бедните страни, които нямат повечето или всички основни удобства на живота в индустриализирана икономика, хората в страна в индустриална бедност имат тези удобства.
Въпреки това, без устойчив икономически растеж няма икономически стимули за предприемачите или инвеститорите да подобрят нещо. Бизнесите внасят капитал само за да заменят стари машини и други елементи, които се износват. Няма основа за повишаване на заплатите, за наемане на повече хора или — с течение на времето — за поддържане на продуктивна дейност във всички индустрии.
Започва бавен упадък — такъв, който вече виждаме в други части на Европа. Германия преживява структурен индустриален упадък, а виновникът е нейната вечна икономическа стагнация. Справедливо е да се каже, че Германия е в състояние на индустриална бедност.
Кои са най-големите губещи?
Кои са най-големите губещи при вечна икономическа стагнация? Младите. Когато загубят всякаква възможност да напреднат икономически, те губят надежда за собственото си бъдеще. Когато загубят тази надежда, губят вяра в собствената си нация.
Тук има много залог за Унгария. Влизането в еврозоната неизбежно би отменило забележителните икономически постижения, изградени през 16 години с правителство на Фидес. И това би било само началото на икономическите проблеми на Унгария под ботуша на Европейската централна банка.
The post Еврото е дългосрочна заплаха за Унгария first appeared on Udigest Добрич.
Еврото е дългосрочна заплаха за Унгария 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-04-26 05:33:17 Добрич, Добрич новини, новини Добрич, област Добрич, Добрич днес, събития Добрич, криминални новини Добрич, катастрофа Добрич, община Добрич. Добрич Балчик Каварна Генерал Тошево Тервел Шабла. Добрич област новини, Балчик новини, Каварна новини, Тервел новини, Генерал Тошево новини, Шабла новини, Добрич спорт, Добрич култура, Добрич политика, Добрич икономика, Добрич инциденти, Добрич трафик, Добрич времето, Добрич работа, Добрич образование, Добрич училища, Добрич болница, Добрич събития днес, Добрич полиция, Добрич пожари, Добрич репортаж. Абрит Александрия Алцек Безводица Белгун Бежаново Бенковски Българево Бранище Божурово Божаново Бонево Брестак Брястово Василево Великово Видно Вичово Владимирово Воднянци Врачанци Вълчи дол Вълчи извор Габер Генерал Колево Гешаново Горица Градинище Граничар Гурково Дебрене Добрево Добрин Долина Дончево Драганово Дропла Дуранкулак Езерец Ефрейтор Бакалово Жегларци Житница Зайчар Златия Змеево Земенци Изворово Иречек Йовково Каблешково Камен Каменец Капитан Димитрово Карапелит Кардам Кария Кладенци Козлодуйци Козница Котленци Кочмар Кранево Крупен Красен Крушари Ловчанци Ломница Лозенец Лясково Люляково Мали извор Малка Смолница Малка Чинка Малки извор Малина Мировци Могилино Нейково Нова Камена Ново Ботево Ново село Оброчище Огняново Одърци Орляк Паскалево Писарово Плачидол Победа Полковник Дяково Полковник Иваново Полковник Минково Полковник Савово Попгригорово Преселенци Преспа Прилеп Равнец Равнец (общ. Балчик) Рогачево Росеново Росица Сборино Северняк Сенокос Септемврийци Сираково Славеево Смин Сноп Снягово Спасово Средина Стефаново Стожер Стражица Сърнино Твърдица Телериг Топола Травник Тюленово Узово Черна Чернооково Честименско Чуково Шабла (с.) Шипка Юлиево Яворово Ясен.
