Мартин Табаков
Пет дни след началото на войната съвместната кампания на САЩ и Израел срещу Иран демонстрира изключителни резултати във военно отношение. Способността на Техеран да извършва нападателни удари е силно потисната — унищожен е голям процент от пусковите установки (Техеран продължава да разполага с ракети «на склад», но прогресивно намаляват платформите, от които те могат да бъдат изстрелвани). Отбранителните възможности на режима също отслабват: унищожени са зенитно-ракетните системи с далечен обсег С-300 и Bavar-373, както и системите за ранно предупреждение.
Резултатът е прозаичен: САЩ и Израел разполагат с нарастваща свобода на действие над иранското въздушно пространство, докато способността на Техеран да извършва сложни удари с балистични и крилати ракети прогресивно се стопява.
Това поставя Иран в ситуация, в която остатъчната противоракетна защита разчита на също намаляващите системи с близък обхват, а офанзивните възможности се канализират все повече към употребата на безпилотни летателни апарати. Последните са по-евтини, по-бързи за производство, многобройни, по-мобилни и икономически ефективни — неутрализацията им изисква скъпоструващи и трудно възстановими ракети-прехващачи. Затова американски милиони долари свалят ирански хиляди долари, макар Вашингтон да се адаптира, използвайки все повече дронове-прехващачи.
Военен успех, политически провал
Само за пет дни САЩ и Израел наложиха военна доминация над Иран. Но военният успех на Вашингтон и Тел Авив не се превръща автоматично в политически. Елиминирайки аятолах Али Хаменей и редица фигури от иранския естаблишмънт, двете страни обезглавиха режима. Защо тогава краката му стоят още стъпили на земята?
Подложен на системни удари, вместо режимът в Техеран да умерен поведението си с цел самосъхранение, той върви в обратна посока — към допълнително «закостеняване». Този извод се налага въз основа на три критерия: кадрови решения, пропагандни послания и конкретни действия.
Кадрите: преврат на пагона срещу тюрбана
Обобщаващият извод по отношение на кадровите решения е недвусмислен: елиминираните фигури на режима бяха заменени от още по-твърдолинейни кадри. Тази равносметка обхваща широк кръг субекти — от новия командир на Ислямската революционна гвардия Ахмад Вахиди до «издигането» на сина на Али Хаменей, Моджтаба Хаменей. Това е «поколението на обсадата» — хората, за които войната със САЩ и Израел е въпрос на modus vivendi.
Въпреки липсата на официална информация за избирането на Моджтаба Хаменей за следващ върховен лидер, самото му лансиране е показателно за военния преврат, който Ислямската революционна гвардия извършва спрямо кликата на молите. Моджтаба е протеже на Пасдаран — с него гвардията цели да поеме окончателен контрол върху страната, предефинирайки отношенията между военните и аятоласите.
Пропагандата: «интелектуалният тероризъм» е по-опасен от ракетите
Успоредно с налагането на тезите за стабилност и приемственост медиите в Иран атакуват всички политици от реформаторското и умереното крило. Агенция «Фарс» — медия, отразяваща гледната точка на Революционната гвардия — написа:
«Времето на усмивките и фалшивата дипломация приключи. Тези, които години наред проповядваха отстъпки пред Големия сатана, днес са съучастници в пролятата кръв на нашите мъченици. Техният интелектуален тероризъм е по-опасен от вражеските ракети.»
Значими фигури като бившия президент Хасан Рухани и бившия министър на външните работи Джавад Зариф нямат достъп до официалните медийни канали, а когато се споменават — биват сочени с пръст като виновници, продавали илюзията, че с врага може да се преговаря. Внукът на Рухола Хомейни, Хасан Хомейни, е позициониран като верен служител на системата. Иранската медийна среда е обхваната от мобилизация и хомогенизация около мотивите за война и враг.
Дроновете и свободата на обречения
Иранските атаки с безпилотни летателни апарати срещу съседни ислямски държави — с акцент върху производителките на въглеводороди от Персийския залив — са белег на държава, поставена до стената, която играе «ва банк». Това е синдромът на свободата на обречения: когато няма какво повече да губиш, всичко ти е позволено.
Иран е драстично успешен в това отношение:
- Катар на практика е спрял производството на втечнен природен газ (LNG)
- Саудитска Арабия се опитва да пренасочи износа си на петрол през Червено море, след като най-голямата рафинерия в страната — Рас Танура — беше ударена с дронове
- Ирак не може да изнася петрол нито през Басра (Персийски залив), нито през Киркук (Турция)
Резултатът от военния отговор на Техеран трябва да се търси в цената на въглеводородите, прекъснатите глобални вериги за доставки и отложените полети — а не в дима, издигащ се от американски бази. Атаките на Иран — включително срещу близки до него държави като Оман — целят едновременно да повишат цената за САЩ и съюзниците им и да задълбочат войната, превръщайки я в регионален конфликт.
Предефиниране в движение: първото поражение на Тръмп
Устойчивостта на режима и допълнителното му «закостеняване» накараха САЩ да предефинират целите си в движение. Доналд Тръмп и хора от администрацията му изоставиха смяната на режима като цел и посочиха по-конкретни приоритети:
- унищожаване на военноморския флот на Иран
- ликвидиране на ракетната и ядрената му програма
- прекъсване на връзките на Техеран с прокси-групите в региона
Тази промяна е първото поражение на Тръмп в конфликта — тя мълчаливо признава, че Вашингтон е осъзнал: използваните средства (удари от дистанция) може да се окажат недостатъчни за заявените цели (смяна на режима). Предефинирането на приоритетите реферира към несбъдването на очакванията на Тръмп и Нетаняху след «обезглавяването» на Иран.
Последвалите обяснения на американския президент — че САЩ са атакували Иран, защото Техеран представлявал непосредствена заплаха за Вашингтон — са толкова несъстоятелни, че по-скоро демонстрират обяснителния режим, в който Тръмп беше принуден да изпадне пред критиката, че вкарва САЩ във война с държава, нямаща отношение към сигурността на Вашингтон, заради друга държава — Израел.
В крайна сметка има нещо общо между САЩ и Иран: пет дни след старта на войната нито една от двете страни не се намира там, където би желала. Вашингтон не успява да превърне военния си успех в политически, а скоростта, с която и без това асиметричните възможности на Техеран се изчерпват, е по-бърза, отколкото изисква стратегията за оцеляването на режима.
The post Главата я няма, но краката са там. Как Иран оцелява без Хаменей? first appeared on Udigest София.
Главата я няма, но краката са там. Как Иран оцелява без Хаменей? 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-03-06 06:17:59 София новини, новини София, Столична община, кмет София, общински съвет София, катастрофа София, трафик София, метро София, градски транспорт София, ремонти София, криминални новини София, политика София, квартали София, времето София, събития София, култура София, протести София, съд София, полиция София, пожар София, образование София, здравеопазване София, имоти София, бизнес София, инвестиции София, инфраструктура София, строителство София, спорт София, училища София, болници София. Банишора Белите брези Белите брези запад Бенковски Борово Ботунец Бояна Бъкстон Бъкстон център Васил Левски Витоша Военна рампа Враждебна Връбница Гевгелийски Гео Милев Горна баня Горубляне Гоце Делчев Градина Дианабад Драгалевци Дружба 1 Дружба 2 Дървеница Западен парк Захарна фабрика Зона Б-5 Зона Б-18 Зона Б-19 Зона Б-20 Зона Б-21 Зона Б-22 Иван Вазов Изгрев Изток Илинден Илиянци Карпузица Княжево Красна поляна Красна поляна 1 Красна поляна 2 Красна поляна 3 Красно село Кремиковци Кръстова вада Лагера Левски В Левски Г Летище София Лозенец Люлин 1 Люлин 2 Люлин 3 Люлин 4 Люлин 5 Люлин 6 Люлин 7 Люлин 8 Люлин 9 Люлин 10 Люлин център Малинова долина Манастирски ливади Изток Манастирски ливади Запад Младост 1 Младост 1А Младост 2 Младост 3 Младост 4 Модерно предградие Мотописта Мусагеница Надежда 1 Надежда 2 Надежда 3 Надежда 4 Надежда 5 Надежда 6 НПЗ Изток НПЗ Средец НПЗ Хаджи Димитър Обеля Обеля 1 Обеля 2 Оборище Овча купел Овча купел 1 Овча купел 2 Орландовци Павлово ПЗ Илиянци ПЗ Хладилника Подуяне Полигона Разсадника Република Редута Света Троица Свобода Сердика Симеоново Ситняково Славия Слатина Стрелбище Студентски град Сухата река Суходол Толстой Триъгълника Факултета Филиповци Хаджи Димитър Хиподрума Хладилника Христо Ботев Център Челопечене Яворов. Бусманци Владая Волуяк Герман Горни Богров Доброславци Долни Богров Казичене Клисура Кокаляне Кубратово Лозен Мало Бучино Мировяне Негован Панчарево Плана Подгумер Световрачене Чепинци Яна.
