На 21 май 2006 г. Черна гора гласува за независимост. С 55,5% «за» на референдума страната се отдели от Сърбия и Черна гора и на 3 юни парламентът обяви официалното възстановяване на държавността. На 28 юни Черна гора стана 192-ри член на ООН. Двадесет години по-късно страната отбелязва юбилея си като формален водач в надпреварата за членство в ЕС — но с крехка управляваща коалиция и тлеещо вътрешно напрежение между европейски и просръбски политически сили.
Кратка история: от Зета до независимостта
Черна гора е сред най-старите държавни образувания на Балканите. До 14 век е известна като Зета, после придобива сегашното си наименование. През 1499 г. е покорена от Османската империя, но суровият планински терен прави реалния контрол от Константинопол практически невъзможен — страната никога не е напълно османизирана.
На Берлинския конгрес от 1878 г. Черна гора получава международно признание на независимостта си. В края на Първата световна война е включена в Кралството на сърби, хървати и словенци, а по-късно — в Югославия. След разпада на федерацията остава обединена със Сърбия в рамките на Съюзна република Югославия, а после — на Държавния съюз Сърбия и Черна гора. Именно от тази формация се отделя на референдума от 2006 г.
Просръбските сили в управляващата коалиция
Двадесет години след независимостта Черна гора е управлявана от коалиция, чиято вътрешна противоречивост е видима за всеки наблюдател. Министър-председателят Милойко Спаич ръководи крехко мнозинство, включващо и просръбски, и проруски ориентирани партии — преди всичко «Нова сръбска демокрация» (НСД), тясно свързана с белградския президент Александър Вучич.
Най-показателният пример за цената на тези коалиционни сделки: приемането от черногорския парламент на резолюция за лагера Ясеновац — официално представена като осъждане на геноцида от Втората световна война, но фактически внесена като условие на НСД за подкрепа на правителството. Резултатът: Хърватия блокира закриването на цяла глава от преговорите за ЕС и обяви високопоставени черногорски политици от тези партии за персони нон грата. Отношенията с Загреб — досегашен съюзник по пътя към ЕС — се влошиха осезаемо.
Обществената подкрепа за членство в ЕС е спаднала до 39% в Балканския барометър за 2024 г. — тревожен сигнал за страна, която официално го провъзгласява за национален приоритет. Анти-евросъюзните и анти-НАТО наративи са «станали по-видими и ефективни» в медийното пространство, допринасяйки за ерозията на подкрепата.
На прага на ЕС: 2026 е решаващата година
Въпреки вътрешните противоречия, Черна гора остава формалният фронтраннер сред кандидатите за членство в ЕС. Преговорите за присъединяване започнаха още през 2012 г. Целта е затваряне на всички преговорни глави до края на 2026 г., подписване на договор за присъединяване в началото на 2027 г. и членство до 2028 г.
На 22 април 2026 г. посланиците на всичките 27 държави — членки на ЕС, създадоха специална работна група за изготвяне на договора за присъединяване — стъпка, определена от председателя на Европейския съвет Антониу Кощу като «голяма крачка» напред. Германският външен министър Йохан Вадефул посети Подгорица и заяви, че Берлин иска Черна гора да бъде «история на успеха» на европейската политика на разширяване.
Препятствията обаче не са малко. Черногорски НПО се съмняват в реалния политически капацитет и воля за реформи. Глава 27 — за околната среда и климата — е определена като «технически най-трудна и най-скъпа за прилагане» и закриването й до края на 2026 г. изглежда почти невъзможно без преходни периоди. Двустранният спор с Хърватия остава нерешен. А договорът за присъединяване се очаква да съдържа обширни преходни договорености — период след присъединяването, в който Черна гора няма да участва пълноценно в определени програми и политики на ЕС.
Прогнози за бъдещето
Картината е противоречива. Черна гора е малка страна с 600 000 жители, членка на НАТО от 2017 г., което прави консенсуса сред 27-те членки за нейното присъединяване сравнително постижим. Дори националистическите просръбски партии в управляващата коалиция декларират подкрепа за ЕС — виждайки в примера на унгарския премиер Виктор Орбан доказателство, че вътре в ЕС има пространство за консервативен, националистически курс.
Въпросът е дали Черна гора ще успее да затвори главите с реални, а не козметични реформи. «Основната пречка е липсата на искрена политическа воля и ценностно лидерство», констатира Европейският съвет за международни отношения. Ако 2026 г. е решаваща — а всички анализатори са единодушни, че е — страната влиза в нея разкъсана между европейската амбиция и просръбската реалполитика в управляващата коалиция.
Юбилейната година на независимостта е едновременно и най-важната година от черногорската история след 2006 г. Дали ще донесе членство или ще отложи мечтата — ще се реши до края на декември.
The post 20 години независимост на Черна гора: от референдума до прага на ЕС first appeared on Udigest Шумен.
20 години независимост на Черна гора: от референдума до прага на ЕС 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-05-21 05:06:54 Шумен, Шумен новини, новини Шумен, област Шумен, Шуменска област, кмет Шумен, община Шумен, Шумен днес, криминални новини Шумен, спорт Шумен, култура Шумен, събития Шумен, образование Шумен, болница Шумен, съд Шумен, полиция Шумен, катастрофа Шумен, трафик Шумен, индустриална зона Шумен, икономика Шумен, Мадарски конник, Шуменско плато, Паметник 1300 години България, Томбул джамия, Регионален исторически музей Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каолиново, Смядово, Върбица. Шумен Нови пазар Велики Преслав Каспичан Смядово Върбица Каолиново. Белокопитово Благово Близнаци Борци Боян Браничево Бяла река Васил Друмев Веселиново Вехтово Висока поляна Войвода Габрица Градище Гусла Дибич Длъжко Дойранци Драгоево Друмево Енево Зайчино ореше Златар Змеево Ивански Избул Илия Блъсков Капитан Петко Каравелов Каспичан село Кладенец Климент Кочово Крива река Кюлевча Ловец Лятно Марково Мараш Миланово Мировци Могила Мокреш Моста Мътница Наум Новосел Новоселец Осеновец Памукчии Плиска Правенци Преселка Равно поле Риш Салманово Средковец Струйно Стан Студеница Суха река Тимарево Тодор Икономово Троица Тушовица Хан Крум Хитрино Черенча Черноглавци Янково Ясенково.