Своите истории за проблемите с водата и водоснабдяването обсъдиха на дискусия по повод Световния ден на водата, 22 март, представители на Омуртаг, Шумен, Брезник и Плевен. Форумът на тема „Водата – право или привилегия“ се проведе в София, а негови организатори бяха фондация „За Надежда“ и фондация „Фридрих Еберт“. Домакин на събитието бе литературен клуб „Перото“ в НДК.
Във фокуса на ивентът бяха поставени състоянието на ВиК инфраструктурата в България, достъпът до питейна вода и хигиената. Водещата на събитието докторантът Росица Кратункова потърси отговор на въпроса каква е причината все повече населени места да изпитват проблеми с водата.
Пред shumenonline.bg тя коментира, че е избрала точно темата за водата за своята докторантура след работата си в кв. „Надежда“ в град Сливен. Често живущите в квартала страдали от липса на вода, макар да имали изградена ВиК мрежа. Така разбрала, че достъпът до качествени ВиК услуги е системен проблем на цялата държава.
„Трябва да обясним, че това някой да е свързан до ВиК мрежата, не означава достъп до вода. Както виждаме водата спира, въпреки че имаме тръба. Тук въпросът са количествата вода и кой има достъп до тази вода, защо има конфликт между различните нужди за вода – питейни, напояване, производство на ел. енергия. Макар и законът за водите да вменява някаква приоритетност, виждаме че на практика, макар населението да е приоритет номер едно в крайна сметка се оказва, че то е на най-последно място. Проблемът е свързан изцяло със системата за управление на водите“, каза Росица Кратункова.
Наблюденията й са, че проблемите с водата се появяват след 1989 година, когато реално вече няма тежка индустрия. Населението намалява, а проблемът по осигуряване на вода, се обостря. Според нея подобно безхаберно отношение не би си позволила никоя европейска държава.
Тема на вторият панел на дискусията бе достъпът до хигиена, липсата на обществени душове, перални и тоалетни. Оказва се, че те са силно ограничени дори в най-големия и богатия град – София. Трудност да поддържат хигиена изпитват бездомниците и социално уязвимите. Това засилва унижението и стигмата спрямо тази увеличаваща се уязвима група от обществото.
Плевен – градът епопея на загуби на вода
Активистът Борислав Цветанов от Плевен, който е баща на три деца сподели тревогите на съгражданите си и пътят, който извървяват до чистата питейна вода. По подобие на много други градове в страната и в Плевен проблемите с водата са трупани в продължение на десетилетия. Според Борислав проблемите с водата се дължат на лошото управление на Община Плевен и държавата.
„Това е една безкрайна борба, която смятам, че е благодарение на некадърното управление на местно и национално. Отговорността за тръбите е към Общината, а поддръжката им е възложена на ВиК оператора. Иначе казано масовата безотговорност е обща безотговорност. Стигнахме до там да нямаме вода 20 часа. Това е едно срамно нещо, което не желая на никой“, сподели Борислав Цветанов.
Самият той лично посетил кмета на Плевен, за да потърси отговорност. В търсене на решение на проблема ангажирал всички останали институции. Благодарение на гражданския натиск държавата отпуснала средства за подмяна на стария тръбопровод.
Според Борислав най-лошото е, че контролът трябва да идва от самата държава, тя обаче се управлявала от хора, които търсели финансови облаги. За да потърси правата си Борислав изпратил жалба до Европейската комисия и прокуратурата в Плевен, отговор така и не получил.
„Седем месеца да няма кой да разследва това, което се случва е престъпление. В случая прокуратурата е виновна, защото не може да намери реалния извършител на бездействията“, каза Борислав и настоя държавата да поеме отговорността си.
Омуртаг – половин век безводие
В продължение на 70 години град Омуртаг е в бедствено положение, заради строгия режим на водоподаване. Въпреки наличието на изграден водопровод, градът никога не е имал постоянно водоснабдяване 24 часа
За ежедневието без вода говори Магдалена Славова координатор на Гражданско обединение „Вода за Омуртаг“.
„Шест месеца от година получавахме вода най-често два пъти в седмицата – сряда и неделя, за около час и половина. През другите шест месеца сме зависими от валежите, като в най-добрия случай имаме по 12 часа вода. Никога в града не е имало вода през нощта“, отбеляза Магдалена Славова.
Благодарение на активната гражданска инициатива на „Вода за Омуртаг“ и протести през последните пет години, Омуртаг успява да привлече вниманието на институциите.
Историческият успех е през 2022 година, когато Вик Търговище започва да работи съвместно с гражданите на Омуртаг. Това не само повишило информираността на жителите на града, но и до повишаване на водните количества, извършвайки тестове на друг водопровод „Ястребино-Омуртаг“. Днес, изграденият преди 20 години водопровод, вече е в експлоатация.
Магдалена Славова разказа и за спечеления и одобрения проект „Капка по капка“, с който гражданите на Омуртаг и Антоново следят движението на водата чрез системата LoRaWan.
Тя сподели и опита за саботаж от страна на Община Омуртаг, която с бездействието си блокира развитието и водоснабдяването на града. Дори екипът на тогавашния министър на регионалното развитие Андрей Цеков, се оказали безсилни да въздействат на местната власт, която е собственик на ВиК инфраструктурата.
Брезник – град богат на злато, но беден на вода
Малкият град Брезник в пернишка област е беден на вода, но богат на злато. През 2016 година била подписана концесия със златодобивна компания, която започва да добива злато в границите на самия град. През лятото на 2024 г. местното ВиК излязло със съобщение, че язовир „Красава“ е пълен и проблеми няма. Според официалната информация се изгражда и нов водопровод, който да обезпечи необходимостта от вода за селата. Акцентира се и върху това как златодобивната компания, която работи в региона, е финансирала част от Вик проектите.
Само няколко по-късно градът започнал да изпитва остър режим на водата, а язовирът се оказал празен. Апокалипсисът дошъл, когато във водата е установено трайно завишение на стойностите на манган и арсен, появява се и бактериално замърсяване. Въпреки изследванията на РЗИ Перник, местната власт и ВиК неистово отричала това. Историята на умиращият град Брезник разказаха Гергана Пожарска и Зарина Лазарова от Сдружение „Земя – за екоустойчивост и местна яснота“.
„Водата, която се пускаше за няколко часа през деня, влоши показателите си до степен, че нивото на мангана се увеличава над 100 пъти. Водата не само не беше годна за консумация, но и за миене на съдове. Малко по-късно се появи и другия проблем – повишават се и стойностите на арсена. Последва и бактериално замърсяване на водата във водопреносната мрежа. След забраната на РЗИ да използваме водата, изпаднахме в ситуация да имаме вода по два часа на ден, но да я използваме само за тоалетната“, разказа Гергана Пожарска.
Малко след това се появили и първите граждански активисти и последващи протести. Те обаче бързо стихнали след оказан натиск. Жителите на малкия град започнали да търсят спасение чрез сондажи.
„Оказа се, че в България икономическата власт е много по-силна отколкото политическата. Това да имаш злато не означава да си богат“, заключи Гергана.
Предполага се, че са нарушени водоносните хоризонти. Водните платове били компрометирани. От златодобивната копания твърдели, че черпят вода вода от шест шахтови кладенци и нямат вина за кризата с водата в града.
При възникнали няколко аварии местната власт разбира, че алтернативен водопровод за града има, но схема откъде минават тръбите нямало. И в област Перник загубите на вода са над 80% вода.
Шумен – град с проекти и загуби за милиони
За вложените милиони левове във ВиК инфраструктурата на Шумен говори журналистът от shumenonline.bg Хрисимира Милкова. Тя цитира доклада на КЕВР, който отрежда на Шумен едно от челните места по загуби на вода – над 83%. В него се споменава и пълно неизпълнение на 10 показатели, които касаят качеството на ВиК услугите в региона.
Хрисимира Милкова оповести информация, до която е достигнала по Закона за достъп до обществена информация, за продължаващите загуби не само от стария, но и от новия, който също аварира. Акцент в изложението й бяха и проблемният Лот 1 от новия довеждащ водопровод, който все още няма Акт 16, неполучилият към днешна дата Акт 16, „Помпена станция 1300“, която остана извън големия проект. Тя говори и за Пречиствателната станция за питейни води, която бе открита през март 2025 година. Въпреки това, шуменци продължават да се оплакват от вода с лошо качество.
В дебата участие взеха и експертите Рафаела, докторант от Франция и Димитър Кунаов от риболовен клуб „Балканка“, Рафаел Сегонд – докторант по география ENS Lyo, инж. Иван Иванов от „Българска агенция по водите“ и бивши зам.-министри.
Всички участници се обедниха около идеята за единно управление на водите в България. Дискутиращите заключиха, че липсва стратегически подход при решаването на проблемите, липсва и превантивен подход. Именно това превръща гражданите в най-ефективната контролна институция.
Материалът Истории за водата е публикуван за пръв път на ShumenOnline.bg.
Истории за водата 2026 БЪЛГАРИЯ НОВИНИТЕ – ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ 2009-2025 2026-03-23 14:58:50 Шумен Нови пазар Велики Преслав Каспичан Смядово Върбица Каолиново. Шумен, Шумен новини, новини Шумен, област Шумен, Шуменска област, кмет Шумен, община Шумен, Шумен днес, криминални новини Шумен, спорт Шумен, култура Шумен, събития Шумен, образование Шумен, болница Шумен, съд Шумен, полиция Шумен, катастрофа Шумен, трафик Шумен, индустриална зона Шумен, икономика Шумен, Мадарски конник, Шуменско плато, Паметник 1300 години България, Томбул джамия, Регионален исторически музей Шумен, Велики Преслав, Нови пазар, Каолиново, Смядово, Върбица. Белокопитово Благово Близнаци Борци Боян Браничево Бяла река Васил Друмев Веселиново Вехтово Висока поляна Войвода Габрица Градище Гусла Дибич Длъжко Дойранци Драгоево Друмево Енево Зайчино ореше Златар Змеево Ивански Избул Илия Блъсков Капитан Петко Каравелов Каспичан село Кладенец Климент Кочово Крива река Кюлевча Ловец Лятно Марково Мараш Миланово Мировци Могила Мокреш Моста Мътница Наум Новосел Новоселец Осеновец Памукчии Плиска Правенци Преселка Равно поле Риш Салманово Средковец Струйно Стан Студеница Суха река Тимарево Тодор Икономово Троица Тушовица Хан Крум Хитрино Черенча Черноглавци Янково Ясенково.
